Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна,
24.02.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на двадесет и осми януари две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 14650 по описа на ВРС за 2019 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „К.Б.”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** срещу Ц.П.С., с
адрес: ***, с която са предявени обективно съединени искове, както следва: 1.
иск по чл.240 от ЗЗД във вр. с чл.99 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1000
лева, представляваща незаплатена главница по договор за кредит № **********,
сключен на 19.08.2016г., сключен между
„4финанс” ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската
си марка „Вивус“ и ответника Ц.П.С., като вземането е прехвърлено на ищеца с
договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033 от 23.11.2018г., сключен между „4финанс”
ЕООД и „К.Б.” ЕООД, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване
на исковата молба до окончателното плащане; 2. Иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД във
вр. с чл.99 от ЗЗД за заплащане на сумата от 164,89 лева, представляваща
начислена такса за експресно разглеждане по договор за кредит № **********,
сключен на 19.08.2016г., сключен между
„4финанс” ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската
си марка „Вивус“ и ответника Ц.П.С., като вземането е прехвърлено на ищеца с
договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033 от 23.11.2018г., сключен между „4финанс”
ЕООД и „К.Б.” ЕООД; 3. иск по чл. 92 от ЗЗД във вр. с чл.99 от ЗЗД за заплащане
на сумата от 903 лева, представляваща наказателна лихва (неустойка за забава)
за периода от 20.12.2016г. до 22.11.2018г. по договор за кредит № **********,
сключен на 19.08.2016г., сключен между
„4финанс” ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската
си марка „Вивус“ и ответника Ц.П.С., като вземането е прехвърлено на ищеца с
договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033 от 23.11.2018г., сключен между „4финанс”
ЕООД и „К.Б.” ЕООД.
В исковата молба са
изложени твърдения, че на 19.08.2016г. между „4финанс” ЕООД, опериращо на
пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус“ и ответника Ц.П.С.
е сключен договор за кредит № ********** по реда на чл.6 от ЗПФУР. По силата на
договора на ответника е отпуснат кредит в размер на 550 лева за период от 30 дни
с падеж 18.09.2016г., като сумата е отпусната на кредитополучателя в деня на
сключване на договора посредством „Изипей“. На 30.08.2016г. ответника е заявил
искане за отпускане на допълнителен кредит в размер на 450 лева. При заявява на
допълнителен кредит преди да е върнат първоначалния се изменял договора за
кредит чрез подписване на нов договор, по който всички условия оставали същите
с изключение на размера на кредита. На 30.08.2016г. била отпусната и
допълнителната сума. Съгласно условията
по кредита е начислена и такса за експресно разглеждане на документи в размер
на 903 лева. На 05.06.2015г. ответникът е заявил искане за отпускане на
допълнителен кредит в размер на 150 лева, като отново е заявил и експресно
разглеждане на документи. Кредитополучателят се възползвал от възможността по
чл.11.1 от Общите условия към договора за удължаване на срока за връщане, който
бил удължен до 19.12.2016г. С настъпване на падежа ответникът не погасил
задължението си за връщане на сумата. Съгласно т.13.2 от Общите условия от
деня, следващ падежа, се начислявала наказателна лихва. На 23.11.2018г.
„4финанс” ЕООД прехвърлило вземанията си по процесния договор за кредит на
ищцовото дружество по силата на договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033
и Приложение № 1 към него.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК
ответникът не е депозирал писмен отговор.
С писмена молба, депозирана преди съдебно заседание
процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба.
Ответникът не се явява и не се
представлява в съдебно заседание и не изразява становище.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно, а и се установява от представения договор, че между „4финанс” ЕООД в качеството на
кредитодател и Ц.П.С. в качеството на кредитополучател е сключен Договор за
кредит № ********** от 19.08.2016г. По силата на договора ищцовото дружество е
предоставило на ответника паричен заем в размер на 550 лева със срок за връщане
30 дни, а именно на дата 18/09.2016г. Посочено е, че сумата все получава чрез
ИЗИПЕЙ. Видно от договора лихвеният процент е 40,99 %, а ГПР е 49.7 %. Посочена
е такса за експресно разглеждане на документи в размер на 129.97 лева.
Представен е и Договор за кредит № ********** от 30.08.2016г., съобразно
който предоставената сума по кредита е 1000 лева, а таксата за експресно
разглеждане е 221,49 лева.
Представени по делото са общите условия по договора за кредит.
Видно от приетите по делото разписки за извършено плащане на 19.08.2016г.
от „4финанс” ЕООД на Ц.П.С. е преведена сума в размер на 550 лева, а на
30.08.2016г. и сума в размер на 450 лева Вписано е, че плащането се извършва
чрез системата за електронни плащания ePay.bg.
С договор за прехвърляне на вземания
№ BGF-2018-033 от 23.11.2018г. и Приложение № 1 него, сключен между „4финанс”
ЕООД и „К.Б.” ЕООД на ищцовото дружество е прехвърлено вземането срещу ответницата
по Договор за кредит № ********** от 30.08.2016г.
От „4финанс” ЕООД на ответницата на 23.11.2018г. е изпратено уведомление
за прехвърлянето на вземането, което видно от обратната разписка не е
достигнало до адресата.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявените
искове са с правно основание чл. 240, ал.1 от ЗЗД, чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.92
от ЗЗД във вр. с чл.99 от ЗЗД и са процесуално допустими.
От ищеца
е направено искане за постановяване на неприсъствено решение по чл.238 и сл. от ГПК.
Съдът намира, че не са налице
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. Действително
ответникът не е депозирал писмен отговор, не се е явил в съдебно заседание и не
е изразил становище по делото. Въпреки това не е налице предпоставката на
чл.238, ал.1, т.2 от ГПК, а именно всички искове да са вероятно основателни.
По иска по чл.240, ал.1 от ЗЗД
Съгласно правилото разпределението на доказателствената
тежест ищецът следва да докаже че е налице валидно сключен договор за
потребителски кредит, изпълнение на задълженията на кредитора по него, размера
на претендираната главница, прехвърляне на вземанията по договора с валиден
договор за цесия и съобщаване на цесията на длъжника
Установи, че между „4финанс” ЕООД и ответницата е сключен
процесния договор за кредит за сумата от 550 лева, доколкото същата не е
оспорила представените от ищеца писмени доказателства в тази насока. Съгласно общите условия на
договора кредитополучателят има право допълнително да кандидатства преди да е
върнал първоначално отпуснатия кредит, до достигане на кредитния лимит. При
отпускане на допълнителен кредит съществуващият договор се изменя с подписване
на нов договор за кредит, като всички условия с изключение размера на дължимите
суми остават непромени. Установи се в настоящия случай, че в рамките на
едномесечния срок за връщане на сумата по договор за кредит, е подписан нов
такъв, съгласно който предоставената сума е 1000 лева.
От представените разписки за извършени
плащания, неоспорени
от ответника, се установява, че кредитодателят е изпълнил задълженията си да
предостави на кредитополучателят заемната сума – първоначално 550 лева, а
впоследствие още 450 лева.
Установи се от представения договор за
цесия и извадка от приложението, че вземането на „4Финанс“ ЕООД от ответника е прехвърлено на
ищцовото дружество.
По отношение на уведомяването за
цесията, липсват доказателства за получаване на уведомление от страна на
ответника, но същото не се оспорва от ответника. Отделно от това, съдът намира,
че неспазването на задължението за уведомяване по чл. 99, ал.3
от ЗЗД не влияе върху валидността на договора за цесия, тъй като
това задължение е въведено с оглед защитата на длъжника срещу възможността да
изпълни на кредитора, който от своя страна се е разпоредил с вземането (в този
смисъл Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о.,
ТК, Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. по описа на ВКС, ІІ т.
о.). В настоящия случай няма данни длъжникът да е изпълнил в полза на стария
кредитор. В допълнение следва да се посочи, че съобразно константната практика
на ВКС за цесията длъжникът се счита за уведомен и с получаване на преписа от
исковата молба.
Ответникът не е ангажирал доказателства
за плащане на дължимите от него суми по договора за креди.
По гореизложените съображения съдът
намира, че искът за главница се явява основателен и следва да бъде уважен.
По иска по чл.79, ал.1 от ЗЗД
Безспорно с договора за кредит е
уговорено длъжникът да заплати такса за експресно разглеждане на документи в
първоначален размер от 129,97 лева, впоследствие увеличен на 221,49 лева при
подновяването на договора. Съгласно чл.2.4 от Общите условия към договора за
кредит тази такса се дължи за допълнителна незадължителна услуга за експресно
разглеждане на кандидатури.
Съдът намира, че клаузата за начисляване
на такса за екпресно разглеждане на
документи се явява неравноправна и нищожна. Клаузата, регламентираща
възникването на вземане за такса за експресно разглеждане е в противоречие с
разпоредбата на чл. 10а, ал.2 от ЗПК, съгласно която кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита, поради което и на осн.чл. 21, ал.1 от същия закон е
нищожна. Експресното разглеждане е именно действие, свързано с отпускането на
кредита, която предхожда сключване на
договора. Таза дейност на заемодателя по необходимост е свързана с усвояването
на дълга. На следващо място, кредиторът,
предоставяйки при облекчени условия заем на кредитополучателите, не може да
санкционира същите посредством заплащане на такава такса за експресност в
размер на повече от една пета от отпуснатата сума. Коментираното задължение не
съответства на никаква допълнителна услуга, предоставяна на заемателя, а
представлява фиксиран предварителен размер на печалбата, отделно от договорна
лихва.
По изложените съображения
искът за такса за експресно разглеждане на документи се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
По иска по чл. 92 от ЗЗД
По тази претенция ищецът следва да
докаже изпадане на ответника в забава, валидно уговорена клауза за начисляване
на наказателна лихва, периода на забавата и размера на наказателната лихва.
От Общите условия на процесния договор
за кредит се установява, че съгласно чл.13.2(а) в случай на забавяне на
плащания по договора за кредит, кредитополучателят дължи надбавка за
наказателна лихва, прибавена към договорения лихвен процент в размер на
законовата лихва върху неизплатената сума за периода на просрочие. Към датата
на сключване на договора наказателният лихвен процент възлиза на 10.00 %.
Наказателната лихвена надбавка за просрочие подлежи на изменение въз основа на
изменението на основния лихвен процент, определен от БНБ. Поради съществуващите
пропуснати ползи от неплащането на кредитополучателя, в същата разпоредба,
страните се съгласяват, че уговорената лихва, която се е начислявала до момента
преди кредитополучателят да изпадне в просрочие, ще продължи да се начислява
върху непогасената главница.
Клаузата за санкционна лихва по съществото си
представлява неустойка за забава.
Съдът намира, че в настоящия случай клаузата на чл.13.2(а)
от Общите условия е валидна в частта, с която е уговорено, че надбавка за
наказателна лихва, прибавена към договорения лихвен процент в размер на
законовата лихва върху неизплатената сума за периода на просрочие. В тази част
уговорката изцяло съответства на разпоредбата на чл.33 от ЗПК, предвид че на
практика санкционната лихва е съответна на законната лихва. В частта, с която е
уговорено, че с оглед пропуснатите ползи на кредитора, длъжникът след като
изпадне в просрочие ще продължи да заплаща уговорената лихва върху непогасената
главница, а именно договорната лихва в размер на 40,90 %, клаузата противоречи
на чл.33 от ЗПК и се явява нищожна по смисъла на чл.21, ал.1 от ЗПК. В този
смисъл съдът намира, че при забава в плащанията съобразно първото изречение на
чл. чл.13.2(а) от Общите условия кредитополучателят дължи санкционна лихва в
размер на законната лихва.
Ответникът не установи плащане на главницата по
договора за кредит, предвид което същия е изпаднал, считано от деня, следващ
падежа на задължението за главница. Санкционната лихва се претендира от ищеца
за периода от 20.12.2016г. до 22.11.2018г., предвид че се сочи, че длъжникът
неколкократно се е възползвал от опцията за отлагане на падежа, който е
настъпил на 19.12.2016г. Ответникът не е оспорил тези твърдения. Така или иначе
съобразно ангажираните доказателства по делото падежът е настъпил дори
по-рано - 19.09.2016г. Размерът на
законната лихва за посочения период, изчислен с лихвен калкулатор, се явява
195,28 лева.
По изложените съображения искът за санкционна лихва
/неустойка/ се явява частично основателен и следва да бъде уважен за сумата от 195,28
лева и да бъде отхвърлен за разликата над тази сума до предявения размер от 903
лева.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените в настоящото производство
разноски съобразно с уважената част от исковете. Ищецът е направил разноски за
платена държавна такса в размер на 150 лева и за юрисконсултско възнаграждение,
което следва да бъде определено в размер на 100 лева съгласно чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.25,
ал.1 от НЗПП. От посочените разноски
ищецът следва да заплати 144,50 лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Ц.П.С., с адрес: *** да заплати на „К.Б.” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 1000 лева, представляваща незаплатена
главница по договор за кредит № **********, сключен на 19.08.2016г., сключен
между „4финанс” ЕООД, опериращо на
пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус“ и ответника Ц.П.С.,
като вземането е прехвърлено на ищеца с договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033
от 23.11.2018г., сключен между „4финанс” ЕООД и „К.Б.” ЕООД, ведно със
законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба –
11.09.2019г. до окончателното плащане, на основание чл.240, ал.2 от ЗЗД във вр.
с чл.99 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Ц.П.С., с адрес: *** да заплати на „К.Б.” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 195,28 лева, представляваща наказателна
лихва (неустойка за забава) за периода от 20.12.2016г. до 22.11.2018г. по
договор за кредит № **********, сключен на 19.08.2016г., сключен между „4финанс” ЕООД, опериращо на пазара на
финансови услуги под търговската си марка „Вивус“ и ответника Ц.П.С., като
вземането е прехвърлено на ищеца с договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033
от 23.11.2018г., сключен между „4финанс” ЕООД и „К.Б.” ЕООД, на основание чл.92
във вр. с чл.99 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 195,28
лева до предявения размер от 903 лева.
ОТХВЪРЛЯ иска на „К.Б.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление *** срещу Ц.П.С., с адрес: *** за заплащане на сумата от
164,89 лева, представляваща начислена такса за експресно разглеждане по договор
за кредит № **********, сключен на 19.08.2016г., сключен между „4финанс” ЕООД, опериращо на пазара на
финансови услуги под търговската си марка „Вивус“ и ответника Ц.П.С., като
вземането е прехвърлено на ищеца с договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033
от 23.11.2018г., сключен между „4финанс” ЕООД и „К.Б.” ЕООД, на основание
чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.99 от ЗЗД,
ОСЪЖДА Ц.П.С., с адрес: *** да заплати на „К.Б.” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 144,50 лева,
представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: