Определение по дело №2399/2019 на Районен съд - Пазарджик

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

06.03.2020 год., гр. Пазарджик

Пазарджишкият районен съд, ХVІ състав, в закрито заседание на шести март 2020 г. в състав

СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА

разгледа гр. дело № 2399 по описа за 2019 г.

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД – гр. София срещу А.Ж.Г. *** за признаване за установено по реда на чл. 422 от ГПК, че признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 2445,90 лв. главница по договор за заем, 228,10 лв. договорна лихва по него за периода от 20.10.2017 г. - 20.05.2018 г., 1300 лв., представляващи застрахователна премия за същия период, 283 лв., представляващи лихва за забава за периода от 21.10.2017 г. до подаването на заявлението в съда, и законната лихва върху главницата от подаването на заявлението.

В исковата молба се твърди, че на 20.07.2017 г. между ответника и “Микро кредит” АД е сключен договор за заем “CrediGo”, по силата на който дружеството му предоставило заем в размер 3000 лв., от които била удържана еднократна такса от 210 лв. и ответникът получил сумата с 2790 лв. Той следвало да върне заедно с договорната лихва общо 3344 лв., платими на 10 равни месечни вноски по 334,40 лв., първата от които с падеж на 20.08.2017 г. На основание сключения договор за заем била предоставена и застраховка “защита”, сключена със Застрахователна компания “Уника живот” АД с посредничеството на “Микро кредит” АД, която покривала рисковете от смърт или неработоспособност вследствие на злополука. Дължимата застрахователна премия била в размер 1500 лв., платими от ответника на 10 равни месечни вноски наред с главницата и лихвата по кредита. Сумата, която ответникът е погасил по договора, е в размер 554,10 лв. главница, 115,90 лв. договорна лихва и 300 лв. застрахователна премия. На 09.02.2018 г. между заемодателя “Микро кредит” АД и ищеца било подписано  приложение № 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г., по силата на което вземането към ответника по процесния договор за заем било прехвърлено на ищеца. Уведомлението до длъжника за цесията, изпратено на посочения в договора за заем негов адрес, се върнало в цялост с отбелязване, че адресатът “отсъства”. Затова ищецът прилага към исковата молба и копие от уведомлението, за да бъде връчено, и излага доводи и съдебна практика за това, че такова връчване поражда действиеи за длъжника, както и че възражението за евентуално неуведомяване за цесията може да се направи валидно само заедно с възражение за частично или пълно изпълнение на стария кредитор.

Представят се писмени доказателства – искане, договор и общи условия за кредита, договор за цесия и пр., и се иска съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на въпроси за размера на усвоения паричен кредит, остатъчния размер на задължението и размера на лихвата за забава.

Ответникът не е открит на адреса си и му е назначен особен представител. Той е подал отговор, с който оспорва иска по допустимост и по основателност. Според него по делото няма валидно упълномощаване на юрисконсулта, подписал исковата молба – няма конкретизация за какво е упълномощен той, какви правни и фактически действия е натоварен да извърши, срещу какво възнаграждение и пр., затова липсва не само активна, но и пасивна процесуална легитимация – не е ясен “предметът на договор, въз основа на който е заведена исковата молба срещу ответника (без дата и място на сключването му)” и няма как искът да бъде насочен срещу Г.. Възраженията му по основателността на иска се основават на съображения за нищожност на договора за заем на основание противречие с добрите нрави, евентуално – унищожаване на осн. чл. 27, предл. последно от ЗЗД. Добрите нрави са накърнени, защото “измислените такси, лихви и всякакви други суми за обслужване на кредита са безбожно високи, без никакво правно и фактическо основание”. Условията на договора пък показват наличие на крайна нужда, потвърдена и от близките на Г., с които особеният представител се свързал. Иска се техният разпит като свидетели – имената и адресите им били посочени в представената справка от ГРАО. Оспорва се удостоверяването с договора, че заемополучателят се е запознал с клаузите на договора и общите условия и ги приема. Всъщност това не е така – шрифтът на искането за кредит и още повече – на застрахователната полица, е изключително дребен и нечетлив, ответникът би имал физическата възможност да се запознае с текста само с лупа, а и ако ги беше прочел, не би дал съгласието си за сключване на заем при такива бандитски условия, каквито и лихварите от Юдея не познават. Прави се искане за изслушване по реда на чл. 176 от ГПК на законния представител на дружеството цедент „Микро кредит“ АД – Валери Вълчев, да се яви лично в съдебно заседание и „да изложи ясно и точно, подкрепено с писмени доказателства, по какъв начин ответникът се е запознал с подписаните от него документи“. Особеният представител заявява още, че наглостта на мутренските методи за въвличане на хората във финансово робство е като самото устройство и управление на територията от Югоизточна Европа, наречена кой знае защо република, а тези привидни цесии са извършени с цел размиване на истинската същност на рекетьорските фирми и узаконяване на мръсния им бизнес, като самият факт, че това е законово уредено, е сигнал, че липсва държавност на всички нива и средство за препитание на най-низката утайка на обществото. Прилагането на всички всекидневни доказателства за последното обаче би наложило откриване на още едно гражданско деловодство в съда.

Материалноправната квалификация на иска е по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 9 и сл. от ЗПК.

Направено е и възражение за унищожаване на договора за кредит, което е с правна квалификация по чл. 33 във връзка с чл. 32, ал. 3 от ЗЗД – независимо от мястото на чл. 33 между нормите, уреждащи унищожаемостта, ВКС приема, че е допустимо унищожаване и на това основание чрез възражение – решение № 380/15.10.2012 г. по дело 1015/2011 г. на ІV г.о.

Ищецът носи тежестта да докаже сключването и съдържанието на договора за кредит. Ответникът чрез своя особен представител носи тежестта да докаже крайната нужда, в която е изпаднал, във връзка с възражението си. Противоречието с добрите нрави е въпрос на доводи и преценка и не се нуждае от доказване на някакви  факти.

Представените от ищеца доказателства и искането за експертиза са допустими и относими. Относимо към възражението за унищожаване на договора, но недостатъчно конкретизирано е и искането за разпит на свидетели – ответната страна би следвало да посочи поне имената им, тъй като в приложената по делото справка от ГРАО са посочени общо 4 лица – 4-годищният син на ответника, чийто разпит едва ли се иска, предвид възрастта му в момента и при сключването на договора за кредит, неговите родители и сестра му. Следва да се укаже на особения представител да посочи името на лицето, което иска да бъде призовано за разпит като свидетел.

Не е необходимо да се призовава Валери Вълчев (това би станало не по реда на чл. 176, а по реда за разпит на свидетели, тъй като представляваното от него дружество не е страна по делото). Той не би могъл да добави нищо към фактическата обстановка – нито би заявил нещо различно от това, че клиентът е прочел договора и общите условия, нито се очаква изобщо да е присъствал при сключването на този договор. Не би могъл и да подкрепи твърденията си с „писмени доказателства“ извън подписа на самия ответник върху искането, договора и общите условия, а и чл. 176 от ГПК или чл. 163 от ГПК не свързват устните изявления с каквито и да било писмени доказателства.

На осн. чл. 140 от ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Приема представените с исковата молба писмени доказателства – по опис.

Прилага ч. гр. дело 687/2019 г. на съда.

Указва на особения представител на ответника да посочи имената на лицата, чието призоваване като свидетели иска.

Оставя без уважение искането да бъде задължен В. М. В., представи­тел на „Микро кредит“ АД, да се яви в съдебно заседание и да отговори на поставени въпроси.

Допуска съдебно-счетоводна експертиза, която да се извърши от вещото лице Милена Лавчиева и да отговори на въпросите, поставени в исковата молба. Определя депозит в размер 150 лв., вносим от ищеца. Задачата да се съобщи на вещото лице след внасянето на депозита.

Насрочва съдебно заседание на 10.04.2020 г. от 10,30 ч.

Препис от определението да се изпрати на страните, а на ищеца – и от отговора.

 

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: