Решение по дело №95/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искова молба на С. С. П. [ЕГН], с постоянен адрес гр. Чирпан, ул. „Ернст Телман“ № 12, подадена чрез пълномощника му адв. Д. Р. от САК, с която на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, срещу Областна дирекция на МВР – Стара Загора са предявени обективно съединени искове, както следва: 1. иск за присъждане на обезщетение в размер на 5651.60 лева за претърпени имуществени вреди от обявен за нищожен с влязло в сила Определение № 763 от 15.11.2023г. по адм. дело № 617/ 2023г. по описа на Административен съд – Стара Загора, отказ за регистрация на МПС, обективиран в писмо УРИ: 122800-31293/ 30.08.2023г., подписано „за“ Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора, ведно със законната лихва върху главницата от датата на влизане в сила на Определение № 763 от 15.11.2023г. по адм. дело № 617/ 2023г. по описа на АС – Стара Загора, до окончателното изплащане на сумата и 2. иск за присъждане на обезщетение в размер на 2 000 лева за претърпени неимуществени вреди от обявен за нищожен с влязло в сила Определение № 763 от 15.11.2023г. по адм. дело № 617/ 2023г. по описа на Административен съд – Стара Загора, отказ за регистрация на МПС, обективиран в писмо УРИ: 122800-31293/ 30.08.2023г., подписано „за“ Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора, ведно със законната лихва върху главницата от датата на влизане в сила на Определение № 763 от 15.11.2023г. по адм. дело № 617/ 2023г. по описа на АС – Стара Загора, до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че на 31.05.2023г. е закупил л.а „Опел Зафира“ с рег. № [рег. номер], като на 08.06.2023г., при опит да изпълни законовото си задължение за промяна на регистрацията на лекия автомобил в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР-Стара Загора, при идентификацията на моторното превозно средство у проверяващите възникнали съмнения за наличието на интервенция на номера на двигателя. Впоследствие, след извършени огледи, експертни справки и експертизи, на 30.08.2023г. на С. П. е връчено писмо, с което Началникът на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Стара Загора е уведомил П., че върху мястото на полагане на номера на двигателя е установена интервенция, целяща заличаване на част от номера, поради което автомобилът ще бъде регистриран след представяне от страна на собственика, на МПС с двигател без интервенция в областта за полагане на номера на двигателя. С. П. е оспорил по съдебен ред отказа за регистрация, като с влязло в сила Определение №763 от 15.11.2023г., постановено по адм. дело № 617/2023г. по описа на Административен съд - Стара Загора този отказ е обявен за нищожен. Впоследствие, на 22.12.2023г. автомобилът е бил пререгистриран. Междувременно, с изтичането на двумесечния срок по чл.143, ал.15 от ЗДвП, съществувалата до момента регистрация на автомобила служебно е била прекратена, като към 01.08.2023г. С. П. се е оказал в положение да няма право да управлява автомобила, което е продължило до момента на пререгистрацията на МПС, а именно до 22.12.2023г. Ищецът твърди, че за същия период е бил планирал извършване на строителни и ремонтни дейности в дома си в гр. Чирпан, тъй като през останалата част от годината живее и работи в чужбина. Сочи, че една от основните причини за закупуването на автомобил с такива габарити, е за да може да превозва от и до дома си различни товари, строителни материали и други обемни предмети. Тъй като бил лишен от възможността да ползва придобитото МПС предвид отказа за неговото регистриране и доколкото не можел да отложи планираните строителни и ремонтни дейности, се наложило да сключи договор за наем на автомобил за периода след 01.08.2023г. до 22.12.2023г., когато собственият му лек автомобил е бил регистриран. Ищецът твърди, че на 01.08.2023г. е сключил договор за наем на автомобил Мерцедес Вито 109 ЦДИ, при договорена месечна наемна цена в размер на 1 200 лева, като за периода от сключването на договора, до неговото прекратяване - 4 месеца и 22 дни, е заплатил сума в размер 5651.60 лева, представляваща договорената наемна цена за ползването на автомобила. Поддържа, че така направеният разход за наем на автомобил представлява имуществена вреда - претърпяна загуба, намираща се в пряка причинно-следствена връзка с незаконосъобразна административна дейност, а именно с незаконосъобразен отказ за регистрация за придобития от лицето автомобил, който отказ е обявен за нищожен с влязъл в сила съдебен акт. Твърди се в исковата молба, че за периода до регистрацията на автомобила ищецът е претърпял и неимуществени вреди, изразяващи се в преживени неприятни усещания, силно безпокойство, притеснения, стрес и т.н, поради отказа на органите на ОД на МВР – Стара Загора да пререгистрират автомобила. По тези съображения счита, че са налице всички елементи от правопораждащия отговорността на държавата фактически състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди в резултат на съдебно установената като незаконосъобразна административна дейност. Направено е искане да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати претендираните обезщетения за претърпените вреди.

Ответникът – Областна дирекция на МВР – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в представения писмен отговор и в съдебно заседание оспорва предявените искове, като недоказани и неоснователни. Поддържа, че не са налице кумулативно изискуемите се по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за претърпени от ищеца имуществени и неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност. По отношение на предявения иск за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, счита, че не е доказано наличието на реални претърпени материални вреди (претърпени загуби), по съображения както за недоказано реално съществувало наемно правоотношение за наем на автомобил Мерцедес Вито 109 ЦДИ, така и за недоказано заплащане на сумата в размер 5 651.60 лева като действително договорена наемна цена за ползването на автомобила. По отношение на предявения иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 2000 лева, поддържа, че същият е недоказан по основание и по размер, като сочи че претендираното обезщетение е в силно завишен размер и несъответно на критерия за справедливост и в този смисъл присъждането му би представлявало по-скоро източник на неоснователно обогатяване. По подробно изложени съображения за липсата на ангажирани от ищеца надлежни доказателства за твърдените като претърпени имуществени и неимуществени вреди, както и че същите представляват пряка и непосредствена последица от релевираната като незаконосъобразна административна дейност, счита, че исковата претенция следва да бъде отхвърлена, като недоказана и неоснователна. В условията на алтернативност е направено искане в случай, че искът за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди бъде приет за доказан по основание, размерът на това обезщетение да бъде намален, като се определи по справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД, съобразно действително претърпените вреди.

Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор дава заключение за частична основателност на предявената искова претенция, като поддържа, че претендираното обезщетение надвишава значително реално претърпените вреди.

Съдът, след като разгледа, прецени и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

Съгласно договор за покупко-продажба на МПС от 31.05.2023г., ищецът С. С. П. е придобил в собственост лек автомобил марка и модел „Опел Зафира“ с рама № W0L0AHM758G205875, двигател № Z16XER20ML1149, с рег. № [рег. номер]. От материалите по приложеното адм. дело № 617/ 2023г. по описа на АС – Стара Загора, се установява, че със заявление № 231228019510 от 08.06.2023г. С. П. е направил искане да се извърши промяна на регистрацията на закупения от него лек автомобил. Към заявлението са представени договора за покупко-продажба на МПС и СРМПС № *********, издадено на предходния собственик на автомобила – Н. П. В., от когото именно П. е закупил МПС. За изясняване на някои обстоятелства относно регистрацията на автомобила, от Началник група РОППСС в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Стара Загора е възложено извършване на трасологическа експертна справка. Резултатите са отразени в Протокол № 10/ 03.07.2023г., изготвен от специалист в областта на трасологията при РУ Чирпан, в който протокол е посочено, че двигателят на лек автомобил „Опел Зафира“ се намира на място, недостъпно за изследване от експертите на РУ - Чирпан поради липса на технически средства и умения за пълно или частично разглобяване на двигатели или части на автомобили. Установени са символите „Z“, „1“, „6“ и „2“, но поради мястото на изследване не може да се каже има ли следи от интервенция, целяща подправяне или заличаване в областта на номера на двигателя на МПС. На 24.07.2023г. извършването на експертна справка е възложено на експерт ЕКД в БНТЛ при ОД на МВР - Стара Загора. Съгласно изготвената експертна справка № 577 от 27.07.2023г., констатирано е, че има следи от интервенция чрез търкане /шлайфане/ на площадката, където са положени символите на номера на двигателя, от средната до крайната част на номера с цел заличаване символите на самия номер, като първите осем символа на номера са видими и четими, но не могат да се установят всички символи. Във връзка с жалби от С. П. до Главна дирекция „Национална полиция“ и сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Стара Загора са извършени проверки и са изготвени справки. В справка УРИ 1228р-12900/ 02.08.2023г. от Началник отдел „ОП“ при ОД на МВР - Стара Загора до Директора на ОД на МВР - Стара Загора е дадено становище, че лекият автомобил не може да бъде пререгистриран поради интервенция в номера на двигателя. С писмо УРИ: 122800-31293 от 30.08.2023г. Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Стара Загора е уведомил С. П., че пререгистрация на лек автомобил марка “Опел Зафира“ с рег. № [рег. номер] ще бъде извършена след представяне на автомобила с двигател без интервенция в областта на полагане на номера на двигателя, притежаващ документи да произход и технически характеристики.

С. С. П. е оспорил по съдебен ред отказа за регистрация на МПС, като по жалбата е било образувано адм. дело № 617/ 2023г. по описа на Административен съд – Стара Загора. След като е приел, че оспореният отказ е издаден от некомпетентен орган по смисъла на чл.2 от приложимата Наредба І-45/ 24.03.2000г., тъй като не са представени доказателства да е подписан от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора, с Определение 763 от 15.11.2023г. по посоченото дело, отказът за регистрация на МПС, обективиран в писмо рег. № УРИ 122800-31293/ 30.08.2023г., подписано „за“ Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Стара Загора, е обявен за нищожен, като преписката е изпратена на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора за ново произнасяне по подаденото от С. П. заявление за пререгистрация № 231228019510 от 08.06.2023г., съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона относно реда за идентификация на ППС по Наредба № І-45/24.03.2000г.

След връщане на преписката е извършена пререгистрация на лек автомобил „Опел Зафира“ с рама № W0L0AHM758G205875, като на С. П. на 22.12.2023г. е издадено Свидетелство за регистрация на моторно превозно средство № ********* (л.15).

От ищеца е представен и приет като доказателство договор за наем на автомобил от 01.08.2023г., сключен между С. И. Р., в качеството на наемодател и С. С. П., в качеството на наемател (л.23 и сл.). Съгласно договора, наемодателят е предоставил на наемателя за временно ползване собствения си автомобил марка „Мерцедес“, модел „Вито 109 ЦДИ“ с рег. № [рег. номер], срещу договорена месечна наемна цена в размер на 1 200 лева. Приложени са и 4 бр. разписки за получена парична сума – наемни вноски за периодите 01.09.2023г. – 30.09.2023г.; 01.10.2023г. – 31.10.2023г.; 01.11.2023г. – 30.11.2023г. и 01.12.2023г. – 22.12.2023г. ( л.27 и сл.).

Към материалите по делото е приложено адм. дело № 617/ 2023г. по описа на АС – Стара Загора.

По делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата К. М. П. и С. И. Р..

Свидетелката К. П. (майка на ищеца С. П., с когото живее в еднофамилната им къща в гр. Чирпан), заявява, че С. с голямо желание е купил лекия автомобил, като последвалите експертизи, разпити в РУ – Чирпан във връзка с регистрацията на автомобила и отказа за регистрацията на МПС, са му коствали много време и много нерви. Нерегистрирането на автомобила се отразило зле на емоционалното състояние на С. – не се хранил и не спял. Свидетелката сочи, че имали планирани ремонти на къщата и най-вече заради това синът й купил автомобила. Ремонтът на къщата бил свързан с ремонт на кухнята, хола и поставяне на слънчеви панели, както и да се оправи двора. Синът й рязал дървета и тези дървета трябвало да се изхвърлят. Новият автомобил не бил товарен, но е О. З. и с него според свидетелката могат да се извършват много неща – автомобилът бил голям и можел да се ползва като товарен. Новият автомобил не бил единственият автомобил на сина й – С. П. имал и друг автомобил - Фолксваген голф, с две врати, като според свидетелката с него не може нищо да се превози.

Свидетелят С. И. Р. (приятел на ищеца С. П.), заявява, че лятото миналата година (2023г.) дал своя бус под наем на С. П.. Свидетелят разбрал, че С. имал проблеми с регистрацията на неговия автомобил и си търси автомобил под наем и Р. му предложил своя бус под наем. Свидетелят предложил да даде буса на С. П. като заем, но П. не искал – бил достатъчно горд да вземе нещо назаем. Свидетелят и П. проверили каква е средната цена на автомобили от този тип и определили каква ще е наемната цена. Автомобилът, който свидетелят дал на С. П. под наем, е товарен бус, товаро-пътнически бус. Доколкото знае колата на П., с която е имал проблем с регистрацията, е ван, но свидетелят не знае дали е пътнически или товарен. Според свидетеля П. е правил някакви ремонти в къщи и е използвал отдадения под наем бус за превоз на някакви неща, но няма представа точно за какви. П. му казал, че прави ремонти и му трябва такава кола. Свидетелят никога не е отдавал под наем този бус на друг, като го е ползвал за лични нужди. Не е отдавал под наем и другите от притежаваните от него автомобили. Свидетелят заявява, че всеки месец си е получавал парите от наема.

По допустимостта на исковете:

Исковете за присъждане на обезщетения са предявени от лице което твърди, че е претърпяло имуществени и неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразен (нищожен) отказ за регистрация на МПС, обективиран в писмо УРИ: 122800-31293 от 30.08.2023г., подписано „за“ Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Стара Загора - т.е исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл.205, ал.1 от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ – Областна дирекция на МВР – Стара Загора. Актът, от който се твърдят да са произтекли претендираните за обезщетяване имуществени и неимуществени вреди, е обявен за нищожен с влязло в сила Определение № 763 от 15.11.2023г., постановено по адм. дело № 617/ 2023г. по описа на Административен съд – Стара Загора – т.е изпълнена е процесуалната предпоставка по чл.204, ал.1 от АПК. Ето защо съдът приема, че предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка съдът приема, че предявената срещу Областна дирекция на МВР – Стара Загора искова претенция с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, е частично основателна, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният акт, респ. действие или бездействие, да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда (имуществена и/или неимуществена) и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.

Без съмнение дейността по регистрация на МПС, предназначени за движение по пътища, отворени за обществено ползване, е административна дейност, нормативно регламентирана в ЗДвП и в Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Издаването, респ. отказът да се издаде СРМПС, са волеизявления на административен орган (Началникът на сектор „Пътна полиция“ към съответната ОД на МВР) при упражняване на административни правомощия. С оглед прогласената с влязло в сила Определение № 763 от 15.11.2023г. по адм. дело № 617/ 2023г. по описа на АС – Стара Загора нищожност на отказ за регистрация на МПС, обективиран в писмо рег. № УРИ 122800-31293/ 30.08.2023г., подписано „за“ Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора, съдът приема, че са налице първите две предпоставки за ангажиране отговорността на Областна дирекция на МВР – Стара Загора по предявените искове с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт от административен орган на държавата при изпълнение на административна дейност.

За да бъде ангажирана отговорността на държавата, е необходимо да бъде установена и доказана не само незаконосъобразна административна дейност, но и настъпили вреди, като пряк и непосредствен резултат от тази дейност (чл.4 от ЗОДОВ). Вредата е отрицателната последица, с която се засягат неблагоприятно имуществени права и/или защитени от правото нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото лице, като „пряка и непосредствена" е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата причинно – следствена връзка, която съществува между тях.

По отношение на предявения иск за присъждане на обезщетение в размер на 5 651.60 лева за претърпени имуществени вреди от обявен за нищожен с влязло в сила Определение № 763 от 15.11.2023г. по адм. дело № 617/ 2023г. по описа на АС – Стара Загора, отказ за регистрация на МПС, обективиран в писмо УРИ: 122800-31293/ 30.08.2023г., подписано „за“ Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора:

Претендираните за обезщетяване имуществени вреди се основават на сключен между С. И. Р., в качеството на наемодател и С. С. П., в качеството на наемател, договор за наем на автомобил от 01.08.2023г., съгласно който договор наемодателят е предоставил на наемателя за временно ползване собствения си автомобил марка „Мерцедес“, модел „Вито 109 ЦДИ“ с рег. № [рег. номер], срещу договорена месечна наемна цена в размер на 1 200 лева. Съответно твърдените като направени от ищеца – наемател разходи за заплащането на наемната цена по този договор – 1200лв. за периода 01.09.2023г. – 30.09.2023г.; 1200лв. за периода 01.10.2023г. – 31.10.2023г.; 1200лв. за периода 01.11.2023г. – 30.11.2023г. и 851.60лв. за периода 01.12.2023г. – 22.12.2023г. (съгласно разписки за получени парични суми от наемодателя С. Р., платени от наемателя С. П. по договор за наем на автомобил от 01.08.2023г. - л.27 и сл.), се сочат като претърпени загуби, пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния отказ за регистрация (пререгистрация) на закупения от П. лек автомобил и свързаните с този отказ невъзможност да ползва собствения си автомобил и съотв. необходимост от наемането на друг автомобил.

На първо място следва да се отбележи, че договорът за наем на автомобил от 01.08.2023г. и разписките за получени суми, са частни документи. По аргумент от чл.180 от ГПК частните документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство само за това, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица т.е частните документи нямат материална доказателствена сила, като съдът по вътрешно убеждение и при съпоставка с останалите доказателства по делото преценява каква вяра да даде на частния документ. За разлика от официалния документ, частният диспозитивен документ (какъвто е договорът за наем), не се ползва с достоверност на датата и мястото на съставянето си. Частният документ има достоверна дата за трети лица, в т. ч и за съда в производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, само в изчерпателно изброените хипотези по чл. 181, ал. 1 от ГПК, нито една от които не е налице в конкретния случай. Представените разписки за получени парични суми по договора за наем, също нямат достоверна дата, като само по себе си изявлението на разпитания в качеството на свидетел наемодател С. Р., че всеки месец си е получавал парите от наема, не е достатъчно да се приеме за доказан нито факта на извършените от С. П. плащания на суми в посочения в разписките размер и на посочените в разписките дати, нито основанието, на което са извършени плащанията. Въпреки дадените в проведеното на 24.04.2024г. съдебно заседание указания за разпределението на доказателствената тежест (вкл. че в тежест на ищеца е да установи с допустимите доказателства и доказателствени средства изложените в исковата молба твърдения, в т.ч претърпяно увреждане – имуществено и неимуществено, намиращо се в причинно-следствена връзка с незаконосъобразната административна дейност, на която се основават обективно съединените искове), извън показанията на разпитания в качеството на свидетел наемодател С. Р., ищецът не ангажира доказателства за действителното съществуване на облигационното правоотношение и изпълнението на задълженията по него вкл. за извършени именно във връзка с това правоотношение плащания от ищеца С. П. на свидетеля С. Р.. Ако и наемодателят св. С. Р. да потвърди сключването на договора за наем, това не води до извод за доказване на достоверността на посочената в договора дата на неговото сключване, като по никакъв начин не беше доказано и че автомобилът, който по принцип наемодателят заяви, че ползва за лични нужди, действително е бил ползван от наемателя С. П. за времето на договора – от 01.08.2023г. до 22.12.2023г., когато е извършена пререгистрация на автомобила на ищеца.

Но дори и да се приемат за доказани направените от С. П. разходи в общ размер на 5 651.60 лева за заплащане на договорената месечна наемна цена по сключения със С. Р. договор за наем на автомобил от 01.08.2023г., релевиращи намаление на имуществения патримониум на ищеца и представляващи имуществени вреди за лицето, то недоказано се явява съществуването на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка на тези имуществени вреди под формата на претърпени загуби, с обявения за нищожен с влязъл в сила съдебен акт отказ за регистрация на МПС, обективиран в писмо УРИ 122800-31293/ 30.08.2023г., подписано „за“ Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора. Съображенията за това са следните:

В мотивите на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017г. по тълк. дело № 2/ 2016г. на ВАС е изяснен въпросът какво е съдържанието на употребените в чл. 4 от ЗОДОВ понятия - пряка и непосредствена последица от увреждането. Легална дефиниция на тези понятия законодателят не е дал нито в ЗОДОВ, нито в ЗЗД. Както правната теория, така и съдебната практика, са приели критерии, от които да се изхожда при дефинирането им. Според правната доктрина, водещи при определянето на съдържанието на понятията „пряка и непосредствена последица" са теорията за равноценността, съгласно която един факт е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение. В практиката е възприето разбирането, че непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на деликвента и вредите.

В случая на първо място договорът за наем на автомобил, плащанията на договорената месечна наемна цена по който договор се претендират от ищеца като претърпени загуби и съотв. като подлежащи на обезщетяване имуществени вреди, се сочи сключен на 01.08.2023г. Към тази дата обаче, ако и да е било налице образувано и висящо административно производство по пререгистрацията на придобития от С. П. автомобил, не е налице постановен отказ за регистрация на МПС, като незаконосъобразният отказ за регистрация на автомобила (обективиран в писмо рег. № УРИ 122800-31293/ 30.08.2023г., подписано „за“ Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора), на който се основава исковата претенция, се явява издаден месец след сключването на договора за наем. Следователно твърдените като претърпени загуби, основани на извършените плащания по сключения на 01.08.2023г. договор за наем на автомобил, не могат да бъдат разглеждани нито като преки, нито като непосредствени вреди, обусловени и следващи по време противоправния резултат – очевидно няма как незаконосъобразният отказ за регистрация на МПС от 30.08.2023г. да е причина за сключения един месец по-рано договор за наем от 01.08.2023г. Изведено от обстоятелствената част на исковата молба, сочената дата на сключването на договора за наем на автомобила, се свърза със служебно прекратена по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП регистрация на закупения от ищеца автомобил. По делото обаче липсват каквито и да е било данни, дори и като индиция, че в случая на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП, е било извършено служебно прекратяване регистрацията на придобитото от С. П. МПС – л.а „Опел Зафира“ с рама № W0L0AHM758G205875, двигател № Z16XER20ML1149, регистрационен номер [рег. номер]. Изтичането на срока по чл.143, ал.15 от ЗДвП е условие за прекратяване на регистрацията на МПС в посочената хипотеза, но прекратяването на регистрацията на автомобила се извършва служебно с отбелязването в автоматизираната информационна система на МВР, данни за каквото отбелязване в случая липсват. Съответно няма данни, а и не се твърди от ищеца, издаденото на 22.12.2023г. СРМПС за регистрацията на придобития от С. П. лек автомобил „Опел Зафира“, да е било на основание чл.21, ал.1, предл. последно от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства - т.е в хипотезата на възстановяване регистрацията на МПС по искане на собственика, когато регистрацията е била служебно прекратена на основание чл. 18, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 18б, ал. 10 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. т.е при прекратена регистрация на регистрирано МПС по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Издаването на 22.12.2023г. на СРМПС № ********* и съотв. регистрацията на МПС, са извършени в изпълнение на влязло в сила Определение № 763 от 15.11.2023г. по адм. дело № 617/ 2023г. по описа на АС – Стара Загора, с което след обявяване нищожността на оспорения отказ за регистрация на МПС, преписката е изпратена на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора за ново произнасяне по подаденото от С. П. заявление за пререгистрация № 231228019510 от 08.06.2023г., съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. И не на последно място – не само че липсват данни за служебно извършено прекратяване на регистрацията на МПС по чл.143, ал.15 от ЗДвП, но според съда е липсвало посоченото законово регламентирано основание за прекратяване на регистрацията – с подаденото заявление № 231228019510 от 08.06.2023г. с искане за промяна на регистрацията на закупения от С. П. на 31.05.2023г. лек автомобил, приобретателят на автомобила е изпълнил задължението си по чл. 145, ал.2 от ЗДвП. С оглед наличието на надлежно образувано със сезирането на компетентния орган производство по регистрация на МПС, което не е приключило с влязъл в сила отказ за пререгистрация на автомобила (поради оспорването му по съдебен ред), очевидно в случая не са били приложени правните последици по чл. 143, ал.15 от ЗДвП. Доколкото от една страна липсват данни (а и не се твърди от ищеца), С. П. да е бил лишен от фактическата власт върху закупения от него автомобил след образуването на административното производство по заявление № 231228019510 от 08.06.2023г. за пререгистрация на автомобила, вкл. след постановения отказ за регистрация на МПС, обективиран в писмо УРИ: 122800-31293/ 30.08.2023г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора, а от друга страна няма данни и доказателства за извършено служебно прекратяване на регистрацията на МПС нито преди, нито след постановения отказ за регистрация, обявен за нищожен с влезлия в сила съдебен акт, следва извода, че не е съществувала нито фактическа, нито правна пречка П. да използва заявения за пререгистрация автомобил. Съответно необходимостта от наемането на автомобил и извършените в тази връзка от П. разходи по заплащането на наемната цена на наетия автомобил, по никакъв начин не се явяват обусловени от доказана реално съществуваща фактическа или правна невъзможност лицето да използва собствения си автомобил, намираща се в причинно-следствена връзка с релевираната като основание на исковата претенция незаконосъобразна административна дейност. Отделно от това от представеното по делото писмо с характер на справка от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора, се установява, че към момента на постановения отказ за пререгистрация на лек автомобил „Опел Зафира“, на лицето С. П. е регистриран и друг лек автомобил – „ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ“ с рег. № [рег. номер], за който автомобил няма данни, а и не се твърди да не е можело да бъде използван от П., което е още едно основание да бъде отречена необходимостта за ищеца от сключването на договора за наем на автомобил от 01.08.2023г. „за да придвижва себе си и близките си“. Дори и да се приеме за доказана необходимостта от наемането на товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Вито 109 ЦДИ“ с рег. № [рег. номер] (предмет на сключения договор за наем от 01.08.2023г.), във връзка с извършвани от П. строително-ремонтни дейности в семейната къща (макар че доказателства за действително осъществени такива не бяха ангажирани), не само недоказано, но и житейски нелогично е твърдяното от ищеца, че наемането на товарния автомобил е обусловено предвид невъзможността да ползва поради отказаната регистрация на придобития от него лек автомобил „Опел Зафира“, закупен по причина да „превозва от и до дома си различни товари, строителни материали и други обемни предмети“ във връзка с планирания ремонт. В този смисъл наемането на товарен бус не може да бъде разглеждано като типичен и закономерен резултат от отказаната пререгистрация на лекия автомобил. Съответно не може да се приеме, че отказаната пререгистрация на лекия автомобил се явява адекватна причина за сключването на договора за наем за ползването на товарен автомобил и респ. че направените от ищеца разходи за заплащането на наемната цена за ползването на товарния бус представляват претърпени загуби, намиращи се в пряка причинно-следствена връзка с незаконосъобразно отказаното пререгистриране на лекия автомобил. И не на последно място – съгласно изявлението, направено в съдебно заседание от разпитания в качеството на свидетел наемодател – С. И. Р. – приятел на ищеца С. П., свидетелят е предложил да даде автомобила назаем, на П. не поискал, защото бил „достатъчно горд да вземе нещо назаем“. При възможността предоставянето на ползването на автомобила да бъде въз основа на договор за послужване т.е безвъзмездно, очевидно нито сключването на договора за наем, нито направените от П. разходи за заплащане на наемната цена, могат да се разглеждат като необходими.

С оглед на гореизложеното съдът приема за недоказано настъпването на претендираните за обезщетяване имуществени вреди (претърпени загуби), като пряка и непосредствена последица от съдебно установената незаконосъобразна административна дейност. Това обуславя извод, че не са изпълнени в кумулативност всички елементи от правопораждащия отговорността фактически състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и съответно че предявеният срещу ОД на МВР – Стара Загора иск за сумата от 5 651.60 лева - обезщетение за претърпени от С. П. имуществени вреди, се явява неоснователен.

По отношение на предявения иск за присъждане на обезщетение в размер на 2000 лева за претърпени неимуществени вреди от обявен за нищожен с влязло в сила Определение № 763 от 15.11.2023г. по адм. дело № 617/ 2023г. по описа на АС - Стара Загора, отказ за регистрация на МПС, обективиран в писмо УРИ: 122800-31293/ 30.08.2023г., подписано „за“ Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора:

Няма спор в правната теория и практика, че обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. По силата на чл.52 от ЗЗД (приложим съгласно §1 от ЗР на ЗОДОВ), обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на основанието за присъждане на обезщетението и на неговия размер.

В случая съдът приема за доказано наличието на претърпени от ищеца негативните изживявания и психоемоционален дискомфорт и съотв. наличието на подлежащо на обезщетяване засягане на неимуществени блага на лицето (неимуществени вреди). Съображенията за това са следните:

Съгласно показанията на св. К. П., С. П. с голямо желание си купил автомобила, като последвалите проблеми при регистрацията на автомобили му се отразили зле – коствали му много време, и много нерви и притеснения за период от около половин година. Свидетелката сочи и че нерегистрирането на автомобила се отразило зле на емоционалното състояние на П. – сина й не се хранил и не спял. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелката, която, като майка на С. П. и живееща в едно домакинство с него (в семейната им къща в гр. Чирпан), в най-голяма степен е възприела и съотв. може установи настъпилата промяна в поведението и в психоемоционалното състояние на П., респ. начина и интензитета, по който се отразило нерегистрирането на автомобила на сина й. Психоемоционалното състояние на личността и преживените негативни емоции от даден факт са абсолютно субективни прояви, които са с различен интензитет при всеки един човек и са обусловени като цяло от характеристиките на личността. Според съда в случая негативните изживявания на С. П. във връзка с отказаното пререгистриране на автомобила следва да бъдат определени като претърпени от ищеца неимуществени вреди. Негативните емоционални усещания и изживявания на стрес, притеснения и безпокойство, намиращи не само субективно отражение в психиката, но и обективен израз в поведението и в емоционално състояние на лицето, дават основание същите да бъдат определени като подлежащи на обезщетяване неимуществени вреди. Съдът приема, че настъпването на тези неимуществени вреди, са в пряка причинно-следствена връзка на обусловеност от незаконосъобразната административна дейност, на която се основава исковата претенция. Отказаната пререгистрация на придобития от П. лек автомобил се явява адекватна причина за настъпилата промяна в поведението и в психоемоционалното състояние на П., като негативните емоционални и психически преживявания могат да се приемат като закономерно и нормално настъпващо следствие от незаконосъобразно извършеното процедиране по подаденото от ищеца заявление № 231228019510 от 08.06.2023г. с искане да се извърши промяна на регистрацията на закупения от него лек автомобил.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че е доказано кумулативното наличие на всички елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на Областна дирекция на МВР – Стара Загора по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за претърпени от С. П. неимуществени вреди, намиращи се в причинно-следствена връзка с релевираната като основание на исковата претенция незаконосъобразна административна дейност, поради което предявеният иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, се явява доказана по основание.

Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието "справедливост" е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност факта на осъждането само по себе си има характер на овъзмездяване, а размерът на обезщетение като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериални блага и интереси. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти относими към стойността, която засегнатите блага и интереси са имали за своя притежател в т. ч. личните чувства на увредения и начина, по който той субективно е понесъл вредите, като обезщетяването не следва да представлява източник на неоснователно обогатяване. Отчитайки характера, степента, интензитета и продължителността на причинените негативни психоемоционални изживявания и състояния на С. П., съдът приема, че обезщетението следва да бъде определено като такова в размер на 1 000лв.

Ето защо съдът приема, че предявеният иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени от С. П. неимуществени вреди следва да бъде уважен при присъждане на обезщетение в определения от съда размер от 1 000 лева. Основателността на главния иск обуславя и основателност на акцесорната претенция за заплащане на лихва върху главницата на присъжданото обезщетение, поради което искането за присъждане на законната лихва следва да бъде уважено считано от датата на влизане в сила на Определение № 763 от 15.11.2023г. по адм. дело № 617/ 2023г. по описа на АС – Стара Загора, както е заявено в исковата молба. В останалата си част и до размера на претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди от 2000 лв., предявеният срещу Областна дирекция на МВР – Стара Загора иск следва да бъде отхвърлен, като неоснователен. Като недоказан и като такъв и неоснователен следва да бъде отхвърлен и искът за присъждане на обезщетение за претърпени от С. П. имуществени вреди.

Следва да бъдат уважени исканията на страните за присъждане на направените по делото разноски. На основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, Областна дирекция на МВР – Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на С. П. направените от ищеца разноски за внесена държавна такса в размер на 10 лева, както и за възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от исковата претенция – в размер на 160 лева или общо разноски в размер на 170 лева. На основание чл.10, ал.4 от ЗОДОВ, С. П. следва да бъде осъден да заплати на Областна дирекция на МВР – Стара Загора възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на ответника в размер на 100 лева, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от ЗПП.

Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Стара Загора, на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да заплати на С. С. П. [ЕГН], с постоянен адрес гр. Чирпан, ул. „Ернст Телман“ № 12, сумата от 1 000лв (хиляда лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от обявен за нищожен с влязло в сила Определение № 763 от 15.11.2023г. по адм. дело № 617/ 2023г. по описа на Административен съд – Стара Загора, отказ за регистрация на МПС, обективиран в писмо УРИ: 122800-31293/ 30.08.2023г., подписано „за“ Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора, ведно със законната лихва върху главницата от датата на влизане в сила на Определение № 763 от 15.11.2023г. по адм. дело № 617/ 2023г. по описа на АС – Стара Загора, до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ предявения от С. С. П. [ЕГН], с постоянен адрес гр. Чирпан, ул. „Ернст Телман“ № 12, срещу Областна дирекция на МВР – Стара Загора, иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от обявен за нищожен с влязло в сила Определение № 763 от 15.11.2023г. по адм. дело № 617/ 2023г. по описа на Административен съд – Стара Загора, отказ за регистрация на МПС, обективиран в писмо рег. № УРИ 122800-31293/ 30.08.2023г., подписано „за“ Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора, в частта му за горницата над 1000 лева до претендирания размер на обезщетението от 2000 лева, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявения от С. С. П. [ЕГН], с постоянен адрес гр. Чирпан, ул. „Ернст Телман“ № 12, срещу Областна дирекция на МВР – Стара Загора, иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 5 651.60 лева за претърпени имуществени вреди от обявен за нищожен с влязло в сила Определение № 763 от 15.11.2023г. по адм. дело № 617/ 2023г. по описа на Административен съд – Стара Загора, отказ за регистрация на МПС, обективиран в писмо рег. № УРИ 122800-31293/ 30.08.2023г., подписано „за“ Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора, ведно със законната лихва, като неоснователен.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Стара Загора, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, да заплати на С. С. П. [ЕГН], с постоянен адрес гр. Чирпан, ул. „Ернст Телман“ № 12, сумата от 170 (сто и седемдесет лева) лева – разноски по делото.

ОСЪЖДА С. С. П. [ЕГН], с постоянен адрес гр. Чирпан, ул. „Ернст Телман“ № 12, да заплати на Областна дирекция на МВР – Стара Загора сумата от 100 (сто) лева – юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.