Р Е Ш Е Н И Е № ....
гр. Лом, 12 ноември,
2021 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЛОМСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публично заседание на 05.10.2021 г. /пети октомври, две хиляди двадесет и първа година/, в
състав:
Районен
съдия: ЕЛИЦА ОРМАНОВА
при
участието на секретаря К.Атанасова, като
разгледа докладваното от съдия Елица Орманова гражданско дело № 778 по описа за 2021 година на Ломския районен
съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото е образувано по искова молба на С.М.А.
с ЕГН ********** ***, чрез пълномощник
адв. Р.Б. от МАК, против «ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ» АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:, представлявано от Карел Карл, Л.В. и Д.С., с
която са предявени обективно съединени
отрицателни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за
признаване за установено по отношение на ответника „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД,
че ищецът не му дължи поради изтекла
погасителна давност вземанията от общо 3338,81 лв., представляващи вземания за
доставена и незаплатена електрическа енергия за обект с клиентски номер №
310246231740, с падеж за периода от 08.09.2008г. до 05.04.2018г. по два броя
споразумителни протоколи от 09.03.2021г., както следва: по споразумителен протокол от 09.03.2021г. по
заявление с № 001033529619/08.03.2021г. вземания за доставена и незаплатена
електрическа енергия за клиентски номер
№ 310246231740 в размер на 1525,58 лв., по 42 бр. фактури, с падеж за периода
от 08.09.2008г. до 06.02.2012г. и по споразумителен протокол от 09.03.2021г. по
заявление с № 001033529619/08.03.2021г. вземания за доставена и незаплатена
електрическа енергия за клиентски номер № 310246231740 в размер на 1813,23 лв.
по 9495 бр. фактури, с падеж за периода от 11.07.2011г. до 05.04.2018г.
В исковата молба се твърди, че С.М.А. е потребител на електрическа енергия
по договор с ответника „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД с клиентски № 310246231740.
Със споразумителен протокол от 09.03.2021г.
по заявление с № 001033529619/08.03.2021г. ищецът е признал задължения
за клиентски номер № 310246231740 в общ размер на 2285,59 лв. по 43 броя
фактури с падеж за периода от 08.09.2008г. до 14.05.2018г., като от тях предмет
на делото са 1525,58 лв. по 42 бр. фактури, с падеж за периода от 08.09.2008г.
до 06.02.2012г. Със споразумителен протокол от 09.03.2021г. по заявление с № 001033529619/08.03.2021г.
ищецът е признал задължения за клиентски номер № 310246231740 в общ размер на
2171,09 лв. по 9709 броя фактури с падеж за периода от 11.07.2011г. до
17.06.2019г., като от тях предмет на делото са 1813,23 лв. по 9495 бр. фактури,
с падеж за периода от 11.07.2011г. до 05.04.2018г. Твърди се в исковата молба,
че с изтичане на тригодишна давност се погасяват периодичните плащания, като се
прави възражение за изтекла погасителна давност съгласно чл.111, б. „в“ от ЗЗД
на вземанията на ответника по гореописаните протоколи като се уточнява, че
възражението за изтекла погасителна давност се отнася за част от фактурите,
така както са посочени по–горе, като се разграничава за кой период издадените
фактури са относими към спора. Твърди се, че ответникът е бездействал и не е
прекъснал давностния срок, като съгласно чл.119 ЗЗД с погасяване на главните
вземания се погасяват и акцесорните вземания за лихви, включително
мораторни. Посочва се относима съдебна
практика. Заявено в исковата молба е, че описаните задължения в процесните
протоколи не съществуват и няма как да бъдат издадени 9495 броя фактури при
положение, че за процесния период могат да се издадат най-много 120 броя
фактури.
В
съдебни заседания ищецът не се представлява, като с писмено становище искът се
поддържа от пълномощника адв. Р. Б. от
МАК.
В отговора на исковата молба е заявено, че исковата молба е допустима, но
неоснователна. Твърди се, че ищецът
признава, че е потребител на ел. енергия, като имотът, който обитава, е
електроснабден, за което е регистрирана партида с кл. № 310246231740. Твърди
се, че с приложено към отговора
заявление С.М.А. е поискал да сключи спогодба във вид на протокол за разсрочено
плащане /ПРП/ за задължения, натрупани по кл. № 310246231740. В тази връзка са
подписани два споразумителни протокола на 09.03.2021 г., които са приложени и
съдържат подробно описание на дължимите суми, както и на размера на вноската.
Въпросните протоколи изключват възможността вземането да бъде определено като
погасено по давност, защото от момента на сключване на всяко едно от ПРП-тата
давността е прекъсната и започва да тече нов давностен срок - чл. 116, б. а от ЗЗД. Достатъчно за отхвърляне на иска е признанието за задължението, направено
в тези спогодби, тъй като е адресирано до кредитора. Признанието не само
препятства последващо оспорване на задължението/ или поне се тълкува като
индиция за наличие на спорното задължение и неоснователност на такова
оспорване, но и само по себе си прекъсва давността /чл. 116, б. а от ЗЗД/.
Разпоредбата на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД не е приложима в настоящия случай,
защото ПРП е самостоятелно основание, на база на което за страните се пораждат
изцяло нови права и задължения, изключващи действително фактическо положение до
преди тази дата. Процесната сума е включена в рамките на представените по
делото споразумителни протоколи. Тези протоколи, предвид тяхната същност,
предвид характера им на спогодба по смисъла на ЗЗД, представляват самостоятелно
основание, на което могат да се претендират посочените в тях суми. Само по себе
си признанието за размера и дължимостта на суми за електрическа енергия,
обективирано в сключен споразумителен протокол, е фактът, пораждащ правото на
ищеца да получи и задържи дължимо платеното.
Подобно споразумение от гледна точка на гражданското право включва:
фактическия състав и правните последици на извънсъдебна спогодба по чл. 365 от ГПК. Тя е двустранен възмезден договор, с който страните избягват един възможен
спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки.
Отстъпката е частичен отказ от първоначално правно твърдение и тя е средство, а
не цел на спогодбата. Целта е да се внесе определеност и яснота в отношенията
между страните. За постигането на тази цел. двете страни са готови да пожертват
действителното правно положение, като се съгласяват да считат по между си че то
е такова, каквото го огласява спогодбата. Затова тя включва в себе си воля за
частичен отказ от съществуващо право, респективно за поемане на несъществуващо
задължение. Чрез събраните по делото доказателства ищецът не установява по
несъмнен начин липсата на основание за възникване на паричния дълг, обект на
процесното споразумение за разсрочване. Последното е двустранен каузален
договор и целеният с него правен резултат или т. нар. причина на сделката, е
погасяването на остатъчен дълг. Споразумителният протокол съдържа ясно и
категорично волеизявление на законния представител на ищеца за съществуването
на остатъчно задължение за цена на консумирана ел. енергия в размер на 24
745,99 лв. и произхода на паричния дълг - договор за доставка на ел. енергия. Налице
е мълчаливо признаване на самото вземане с отправено искане за разсрочването
му. Неоснователни са твърденията, че потребителят единствено под страх от
преустановяване на захранването е принуден да подпише цитирания споразумителен
протокол. Съгласно чл. 30 от ЗЗД заплашването води до унищожаемост на договора,
когато едната страна е принудена от другата страна или от трети лица да сключи
договора чрез възбуждане на основателен страх. При заплашване е налице
въздействие върху волята на лицето чрез средства за психическа принуда, което
да предизвика реален, основателен страх за живота, здравето, честта или
имуществените интереси, както на страната по сделката, така и на други лица,
интересите, на които са близки до тези на страната, чието волеизявление се иска.
Необходимо е възбуденият страх да е основателен, т. е. у заплашеното лице да
съществува увереност, че създадените страхови представи могат реално да се
осъществят. Необходимо е също така заплашването да е налице към момента на
сключването на сделката и да е мотивирало страната да я сключи. Вследствие на
изложеното ответникът моли да бъде отхвърлен изцяло иска като неоснователен и
недоказан. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение с
оглед ниската фактическа и правна сложност на делото.
В съдебни заседания ответникът се
представлява от юрисконсулт С. Т., който поддържа писмения отговор и моли
претенцията на ищеца да бъде отхвърлена изцяло.
Съдът,
въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
От фактическа страна по делото е безспорно
установено и страните нямат спор за фактите, че ищецът е потребител на
електрическа енергия, доставяна от „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД по договорна
сметка с кл. № 310246231740. Ищецът е страна по двата споразумителни протокола,
приложени като доказателства с исковата молба, като не оспорва тяхното
съдържание, нито това, че е подписал същите. Ищецът и представител на ответното
дружество са подписали два споразумителни протокола на 09.03.2021г., с които ищецът
е признал задълженията към ответника, а именно:
По споразумителен протокол № 239900120228 от
09.03.2021г. по заявление с № 001033529619/08.03.2021г. ищецът е признал
задълженията по посочени в същия протокол фактури за консумирана в периода от ……..г. –……г. незаплатена електрическа
енергия за клиентски номер № 310246231740
в общ размер на 2285,59 лв. по фактури с падеж за периода от 08.09.2008г. до
14.05.2018г. Задължението в размер на 2285.59 лева е посочено като главница,
като се дължи върху тази сума и лихва за забава за периода от падежа на всяко
вземане до датата на плащане. Ищецът се задължава да изплаща това си задължение
на ответника на равни вноски от по 40.00 лева в продължение на 11 месеца и 1
вноска от 1845,59 лв., с първа вноска на 09.03.2021г. и последна - на 10.02.2022г.
Само част от сумата, предмет на споразумителния протокол, се оспорва от ищеца - в размер на 1525,58 лв., по 42 бр. фактури,
с падеж за периода от 08.09.2008г. до 06.02.2012г.
По споразумителен протокол № 239900120231
от 09.03.2021г. по заявление с № 001033529619/08.03.2021г. ищецът е признал задълженията по посочени в същия
протокол фактури за консумирана в периода
…..г. до …..г. незаплатена
електрическа енергия за клиентски номер № 310246231740 в общ размер
на 2171,09 лв. по фактури с падеж за периода от 11.07.2011г. до 17.06.2019г.
Задължението в размер на 2171.09 лева е посочено като главница, като се дължи
върху тази сума и лихва за забава за периода от падежа на всяко вземане до
датата на плащане. Ищецът се задължава да изплаща това си задължение на ответника
на равни вноски от по 30.00 лева в продължение на 11 месеца и 1 вноска от
1841,09 лв., с първа вноска на 09.03.2021г. и последна - на 10.02.2022г. Само
част от сумата се оспорва - в размер на
1813,23 лв. по 9495 бр. фактури, с падеж за периода от 11.07.2011г. до
05.04.2018г.
Ищецът не оспорва тези два споразумителни
протокола откъм тяхното съдържание, нито касателно това, че е подписал същите.
Не твърди и да има основание за тяхната недействителност. Спорът се свежда до
изтекла погасителна давност на вземанията по същите.
Приета по делото е съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорена от страните, която съдът кредитира с доверие и съгласно която: описаните фактури в двата споразумителни
протокола, са отразени и осчетоводени от ответника; счетоводството на ответника
е водено редовно; издаваните фактури са осчетоводявани своевременно; ежемесечно
са съставяни и представяни в НАП справки-декларации по ДДС; фактурната стойност
на фактурите, описани в споразумителния протокол, е 2126,11 лева; има плащания
по фактурите, като не е вписан платецът на сумите; в таблица е вписана
стойността на фактурата, датата на издаване и падежа на всяка фактура, вписана
в споразумителния протокол; към датата на извършване на проверката осчетоводените
дължими суми от главници и лихви за забава, вписани в двата споразумителни
протокола, са: главница - 1912,17 лв. и
лихви за забава - 2194,57 лв.
По делото е безспорно, че ответникът „ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД е краен снабдител и притежава Лицензия за обществено
снабдяване с електрическа енергия № А-135-11 от 29.11.2006г., като съгласно
пар.129, ал. 2 от ПЗР на Закона за енергетиката до издаване на лицензия за
краен снабдител обществените снабдители с електрическа енергия изпълняват
функциите на крайни снабдители на съответните територии, произтичащи от ЗЕ и
издадените им лицензии за обществено снабдяване с електрическа енергия,
доколкото не му противоречат. От друга страна следва да се приеме, че ищецът е
потребител с клиентски номер № 310246231740, който факт не се оспорва от
страните. В този смисъл ищецът е битов клиент по смисъла
на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ, на когото е доставяна електрическа енергия от
ответното дружество за имот на ул. „Янтра“ № 9 в гр. Лом, обл. Монтана, с
посочения клиентски номер. Същият има качеството на битов
потребител по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, съгласно който
"битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. По силата на
чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗЕ тези потребители ползват електроенергия
за ползваните от тях имоти, присъединени към електроразпределителната мрежа за
ниско напрежение. Предвид на това същите трябва да са собственици или носители
на ограничено вещно право на присъединените към мрежата имоти. Сключването
на индивидуален договор между страните за доставка на електрическа енергия не е
задължителна предпоставка, доколкото правоотношението възниква по силата на
закона.
От
правна страна съдът приема, че са предявени обективно кумулативно съединени
отрицателни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Видно
от споразумителен протокол № 239900120228/09.03.2021г., на обща стойност 2285,59
лв. към датата на сключването му –
09.03.2021г. ищецът е бил титуляр на партидата с кл. № 310246231740 и по силата
на закона и Общите условия е имал качеството на потребител, съответно е налице
облигационна обвързаност между страните, без да е необходимо сключването на
отделен договор между тях. За този период, видно от самия споразумителен
протокол, са натрупани задължения за доставяна електрическа енергия за период с
падежни дати от 08.09.2008г. до
14.05.2018г., които не са били
заплатени. Със сключване на споразумението, видно от съдържанието му, страните
са уредили начина на погасяването на тези задължения, макар към този момент давностният срок за тях да е бил изтекъл. Подобно
разсрочване на задължението може в конкретния случай да се счете за признание
на дълга и за отказ от изтекла погасителна давност.
За прекъсването на давността е необходимо
тя да не е все още изтекла /Решение № 63/19.02.2013г. по гр.д. №1569/2011г. на
4-то ГО на ВКС/, докато за признаването на вземането законът не поставя такова
изискване. Едно вземане винаги може да бъде признато, включително след
изтичането на давностния срок. Нещо повече - по аргумент за по-силното
основание от чл. 118 ЗЗД, щом длъжникът може да изпълни и след изтичането на
давността и това да доведе до погасяване на кредиторовото вземане, той би могъл
да стори и по-малкото - да признае вземането, т.е. своето задължение. Това
признание представлява всъщност отказ от
позоваване на вече изтекла давност. След като по аргумент от чл. 113 ЗЗД е
валиден само отказът от вече изтекла
давност, то няма пречка признанието
да бъде направено след изтичане на давностния срок. Всъщност ако длъжникът
признае вземане, като е знаел или е
могъл да узнае, че за него вече е възникнало правото да възрази за изтекла
давност, но не се е позовал на нея,
то е направил пълен отказ от цялата вече изтекла давност, за което не
съществува срок да бъде сторено. В този смисъл е съдебната практика на ВКС,
формирана с Решение № 65/03.06.2011 г. по т. д. № 600/2010 г., І т.о. на ВКС.
Според разпоредбата на чл. 113 ЗЗД валиден отказ от правото на погасителна
давност може да се направи само след изтичането й. Относно формата на
едностранното волеизявление за отказ от субективното право на погасителна
давност, с Решение № 186/19.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 927/2012 г., ІV г.о.,
е прието, че няма форма за действителност, но длъжникът, като знае същността на
правото си, трябва и да иска настъпването на правните последици от
непозоваването на погасителна давност. Прието е още, че отказът може да бъде
изричен или мълчалив, но от съдържанието му трябва да може по
несъмнен начин да се направи извод, че длъжникът не желае да се ползва от
последиците на погасителната давност – относно цялото парично задължение или
част от него, а също и че паричното задължение
следва да бъде индивидуализирано.
Изложеното
дава основание да се приеме, че процесното споразумение, обективирано в
споразумителния протокол за сумата от 2285,59 лева, има характер на признание
на дълга и на отказ от изтекла погасителна давност. Това е така, защото от
самото волеизявление, тълкувайки го,
може да се стигне до извод, че страната, направила го, е признала
задължението и се е отказала от изтеклия в нейна полза давностен срок. Споразумението
индивидуализира в достатъчна степен паричното задължение – посочена е като общ
размер главница от 2285,59 лв. за консумирана електрическа енергия, като в
табличния вид падежите на фактурите са за период 08.09.2008г.- 14.05.2018г.,
последователно описани по дати. Може да
се приеме, че паричното задължение е индивидуализирано, тъй като от посочените
падежни дати на всяка фактура с конкретен
посочен номер на фактура, е видно задълженията за какъв период са натрупани
и е ясно, че са твърде отдалечени във времето /без последната фактура/ от датата
на сключването на споразумителния протокол – за около 13 години назад е
най-старото задължение, а най новото- около 3 години назад. Това обстоятелство
обуславя наличие на достатъчна индивидуализация на вземането и обуславя
възможността споразумителният протокол да се цени като отказ от правото на
погасителна давност. Макар да липсва изричен отказ, обективиран в
споразумителния протокол, може по
несъмнен начин да се направи извод относно
кои конкретни парични задължения, а именно за главница по конкретни
фактури, с конкретизиран падеж, с посочени суми за всяко едно вземане,
длъжникът не желае да се ползва от последиците на погасителната давност.
Признанието на вземането като основание за прекъсване
на давността може да бъде направено само до изтичане на давностния срок. В разглеждания случай този срок за
задълженията за доставена електрическа енергия – тези с настъпил падеж до
06.02.2012г., е изтекъл към датата на сключване на споразумението - 09.03.2021
г., така че в случая за прекъсване на давността не става въпрос, а за отказ от
вече изтекла погасителна давност, както се обоснова по-горе. Или в обобщение, в
този споразумителен протокол достатъчно детайлно са описани вземанията, от които
се формира общата сума от 2285,59 лв. – с конкретни номера на фактури, посочени
падежни дати и суми и по този начин от съдържанието му става ясно за кои точно
вземания ищецът се е съгласил да се откаже от изгодната нему изтекла
погасителна давност.
Не е съвсем идентичен сключеният
споразумителен протокол № 239900120231 от 09.03.2021г. за сумата от 2171,09 лв.
С него ищецът е признал задълженията по посочени в същия
протокол фактури за консумирана в неуточнен период електрическа енергия за клиентски номер № 310246231740, в размер на общо 2171,09 лв., по фактури с падежни
дати, всяка от които падежни дати фигурира нееднократно, а се повтаря
многократно, в обем на 90 страници от протокола, т.е. една и съща падежна дата,
например 11.07.2011г. се явява падежна дата на много на брой фактури с посочени
номера. Задължението в размер на 2171,09 лева е посочено като главница в
протокола, но от изготвената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
съставлява начислени лихви по фактури, предмет на другия споразумителен
протокол. Ищецът при подписването и на този споразумителен протокол е могъл да
разбере, че сумата е сбор от остатъчни задължения по конкретни фактури, тъй
като на всеки ред от протокола в графа първа е посочено по коя фактура, с
конкретен номер на същата, се дължи неплатения остатък, фигуриращ в последната
графа. Видни са и падежните дати на фактурите, по които се дължат остатъчни
суми – в графа трета от споразумителния протокол същите са посочени. Ето защо може да се направи извод за наличие на
индивидуализация на вземанията и за ясна воля на ищеца кои задължения
съзнателно признава, сключвайки този споразумителен протокол.
Съдът, освен гореизложеното, взе предвид и
постановеното решение по идентичен казус по в. гр. дело № 171/2021г. на МОС, с
което е отменено решение по гр. дело № 740/2020г. на ЛРС, като в посоченото
въззивно решение е прието, че подписването на споразумителните протоколи има
характер на признание на дълга по смисъла на чл. 116, б. „а“ от ЗЗД, което е
направено след изтичане на тригодишния давностен срок, като, за да настъпи
погасителният ефект на давността, длъжникът е трябвало да се е позовал на нея,
защото той не настъпва автоматично. В цитираното въззивно решение е прието, че
признанието на съществуващото задължение и изразяването на воля за плащане
заличава изтеклата до момента давност и представлява отказ на длъжника да се
полза от нея. Прието е и, че с наличието на плащания от длъжника, видно от
експертното заключение, още веднъж се признават задълженията, обективирани в
споразумителните протоколи. В настоящия случай, също видно от експертното
заключение, което съдът приема за обективно, са налице плащания на обща
стойност 213,94 лв. /л.150/.
С оглед изложеното отрицателните
установителни искове се явяват неоснователни.
По отношение на разноските: Предвид изхода на спора и това,
че ищецът е освободен от внасяне на държавна такса на основание чл. 83 ГПК, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК следва
да заплати по сметка на РС- Лом държавна
такса в размер на 133,55 лева. Депозит за вещо лице е изплатен в размер на 150
лева от бюджетната сметка на съда и с оглед изхода на спора в полза на РС- Лом
ищецът следва да възстанови посочената сума.
Чрез процесуалния си представител ответникът е
поискал присъждане на разноски, като по правилото на чл.78, ал. 3 ГПК при този
изход на спора му се дължат – такива. Юрисконсултското
възнаграждение, претендирано от ответника, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от НЗПП /изм. -
ДВ, бр. 74 от 2021 г., в сила от 01.10.2021 г.)/ за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. С оглед на материалния
интерес - общо 3338,81 лв., следва да се определи юрисконсултско възнаграждение
в размер от 150,00 лева.
На ищеца не се следват
разноски при този изход на делото.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.М.А. с ЕГН **********, адрес: ***,
против „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК *********, представлявано от Л.В. и Д.С.С.,
със седалище и адрес на управление: гр. , отрицателни установителни искове с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за
признаване за установено по отношение на ответника „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК *********, че ищецът не му дължи вземанията от общо 3338,81
лв., от които: по споразумителен
протокол № 239900120228 от 09.03.2021г. по заявление с № 001033529619/08.03.2021г.
вземания за доставена и незаплатена електрическа енергия за клиентски номер № 310246231740 в размер на
1525,58 лв., по 42 бр. фактури, с падеж за периода от 08.09.2008г. до
06.02.2012г. и по споразумителен протокол № 239900120231 от 09.03.2021г. по заявление
с № 001033529619/08.03.2021г. вземания за доставена и незаплатена електрическа
енергия за клиентски номер № 310246231740 в размер на 1813,23 лв. по 9495 бр.
фактури, с падеж за периода от 11.07.2011г. до 05.04.2018г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал.
3 ГПК,
С.М.А. с ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на «ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ» АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: представлявано от Л.В. и Д.С., разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 /сто и петдесет лева/.
ОСЪЖДА, на основание чл.78,
ал.6 ГПК, С.М.А. с ЕГН **********,
адрес: ***, да заплати по
сметка на РС- Лом държавна такса в размер на 133,55 лева
/сто тридесет и три лева и петдесет и пет стотинки/, както и 150,00 лева /сто и
петдесет лева/ за платено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Монтана в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: