Решение по дело №934/2020 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№………….

гр. София, 13.08.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-Г въззивен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети юли през две хиляди и двадесета година, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ТАНЯ ОРЕШАРОВА

                    2. мл. с. ИРИНА СТОЕВА

 

с участието на секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от младши съдия Стоева в.гр.д. № 934 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 275100 от 14.11.2019 г. по гр. д. № 19912 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд (СРС), III ГО, 113-ти, ответното дружество З. „О.“ АД е осъдено да заплати на ищеца „З. „А.Б.““ АД на основание чл. 411 от КЗ сумата в размер на 3147,02 лева, представляваща неизплатено застрахователно обезщетение по застрахователна преписка, образувана при „З. „А.  Б.““ АД по щета № 0300/18/171/500031, ведно със законната лихва върху сумата от предявяването на исковата молба (05.04.2019 г.) до окончателното ѝ изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК - сумата в размер на 959,70 лева, представляващи сторени по делото разноски. Съдът е отхвърлил обективно кумулативно съединения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата в размер на 187,95 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 03.09.2018 г. до 05.04.2019 г., като е осъдил ищецът да заплати на ответното дружество на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата в размер на 44,24 лева, представляща разноски по делото.

Настоящото въззивно производство е образувано по въззивна жалба на ищцовото дружество „З. „А.  Б.““ АД срещу посоченото решение на СРС в частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 187,95 лева - мораторна лихва за периода от 03.09.2018 г. до 05.04.2019 г.,  и осъдил ищеца да заплати на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 44,24 лева. Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и противоречие на решението с нормативната уредба. Поддържа се, че ответникът е изпаднал в забава по отношение удовлетворяване на регресната претенция на ищеца по чл. 411 от КЗ, а  възраженията му в писмо с изх. № А315-6005/20.08.2018 г. и Приложение № 1 към него за непредставени в оригинал документи по процесната щета и за представени други такива в нечетливи копия са неоснователни, за да оправдаят забавата му. Твърди се, че в писмото ответникът не е уточнил, че изобщо не му е бил представен протокол за ПТП, а само е посочил, че някои от приложените документи имат изброените по-горе нередовности. Излагат се съображения, че преценката за четливостта на документите е субективна, че насрещната страна не е представила доказателства в тази насока и че законодателят не е регламентирал задължение за окомплектоване в оригинал на документите, свързани с регресни претенции. Поддържа се, че въззиваемата страна би могла да се снабди с протокола от ПТП и от другия участник в инцидента, застрахован именно при нея. Моли се за отмяна на първоинстанционното решение, уважаване на предявения иск и присъждане на сторените в производството пред двете инстанции разноски. Представя се списък по чл. 80 от ГПК и се прави възражение за прекомерност на претендираните от въззиваемата страна разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна и ответник по първоинстанционното производство – З. „О.“ АД, депозира отговор на въззивната жалба. Моли се въззивната жалба да бъде отхвърлена, а решението на районния съд - потвърдено. Моли се за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съдебен състав, е подадена в срок от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваната му част – допустимо и правилно.

Районният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание по чл. 411 от КЗ, във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Пред първоинстанционния съд ищцовото дружество успешно е доказало претенцията си по заплащане на регресно вземане по чл. 411 от КЗ, като в тази част първоинстанционното съдебно решение е влязло в сила. Следователно със сила на пресъдено нещо между страните по делото е установено, че дружество-въззивник в качеството на застраховател по имуществена застраховка "Каско" на МПС се е суброгирало в правата на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на лицето, което виновно е причинило вредата на застрахованото имущество, до размера на заплатеното обезщетение по договор за застраховка "Каско" за лек автомобил „Тойота“, с рег. № Р1414ВС, обективиран в застрахователна полица № 17-0300/171/5000018.

Видно от приложената по делото покана въззивникът е изпратил до дружеството – въззиваема страна Покана за доброволно изпълнение на регресна претенция, с която е поискал възстановяване на заплатеното обезщетение по щета № 0300/18/171/500031. От известието за доставянето се установява, че въззиваемата страна е получила поканата на 02.08.2018 г. От съдържанието на поканата става ясно, че към нея в изпълнение на чл. 412, ал. 1 от КЗ са приложени копия от следните документи: застрахователна полица/сертификат „Каско“; свидетелство за регистрация на МПС; опис на щети/опис на претенция; уведомление за щета; документ за платено обезщетение/прихванати вноски.

Дружеството – въззиваема страна уведомява въззивника с писмо с изх. № А315-6005/20.08.2018 г., че е установило в преписките по 25 броя регресни претенции, една от които и процесната, ненадлежно окомплектоване, като се моли за представяне съгласно Приложение № 1 към писмото на следните документи: оригинал на двустранния констативен протокол за ПТП,  оригинал на фактурата, уведомление за щета, свидетелство за регистрация на МПС, СУМПС, ГТП, снимков материал. От входящия номер на писмото става ясно, че същото е получено от въззивника на 20.08.2018 г. Въззивникът не е ангажирал доказателства в насока, че е предоставил на въззиваемата страна поисканите документи до депозиране на исковата молба пред първата инстанция.

Съгласно чл. 412, ал. 1 от КЗ застрахователят по имуществена застраховка предявява претенцията си, като прилага доказателствата, с които разполага, в това число доказателства за удостоверяване на пътнотранспортно произшествие в случаите на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Срокът за плащане е 30 дни, считано от представяне на необходимите документи – чл. 412, ал. 3 от КЗ. Кои документи са необходими, се установява от разпоредбата на чл. 106, ал. 5 от КЗ, към която препраща чл. 412, ал. 2 от КЗ – това са доказателства, за чието снабдяване лицето не е правно затруднено и които имат съществено значение за определяне основанието и размера на претенцията. До представяне на такива доказателства, независимо от отправената покана, срок за плащане не тече.

Двустранният констативен протокол за процесното ПТП е един от документите, релевантни за изясняване на застрахователното събитие. Същият се явява необходим за изясняване, освен на механизма на ПТП, на обстоятелствата, при които е настъпило, участниците и причините за него. Видно от приложената по делото покана за доброволно изпълнение на регресна претенция, представляващо изходящо от въззивнака изявление, към преписката с регресната претенция не е бил приложен двустранният констативен протокол. В рамките на 45-дневния срок по чл. 412, ал. 2 от КЗ дружеството – въззиваема страна е поискало с писмо с изх. № А315-6005/20.08.2018 г. представянето на протокола, заедно с други документи, като по делото не е доказано такъв да е изпратен на въззиваемата страна, поради което следва да се приеме, че въззивната страна се е запознала със съдържанието му най-рано с връчването на препис от исковата молба, заедно с приложенията към нея. Следователно от получаването на писмо с изх. № А315-6005/20.08.2018 г. до подаване на исковата молба, независимо от отправената покана, въззиваемата страна не е била в забава, за да дължи обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Неоснователно се явява възражението на въззивника, че дружеството-въззиваема страна не е формулирало в писмото си изрично възражение, че не е представен протокола – в Приложение № 1 към писмото стои отбелязване, че е необходим оригинален двустранен констативен протокол, а видно от поканата за доброволно изпълнение не е бил изпратен протокол нито в оригинал, нито в копие. Неоснователен е и доводът на страната, че дружеството-въззиваема страна е можело да се снабди с протокола от водача, с който има сключен договор за застраховка, тъй като законодателят вменява именно на въззивника като суброгирал се в чужди права кредитор задължение да подкрепи претенцията си с надлежно окомплектована преписка.

По тези съображения се налага извод, че първоинстанционното решение в обжалваната му част е правилно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора въззиваемата страна има право на претендираните от нея разноски за юрисконсултско възнаграждение, за които обаче не е посочила точен размер. Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Предвид фактическата и правна сложност на делото, направеното от въззивника възражение за прекомерност и доколкото участието на юрисконсулта, представляващ дружеството-въззиваема страна, се е изразило само в подаване на отговор на възивната жалба, съдът следва да присъди в полза на въззиваемата страна разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.

Така мотивиран, Софийски градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 275100 от 14.11.2019 г. по гр. д. № 19912 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд (СРС), III ГО, 113-ти в обжалваната част.

ОСЪЖДА „З. „А.Б.““ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, за заплати на З. „О.“ АД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 100,00 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

Председател:

 

 

Членове: 1.

 

 

               2.