Определение по дело №59256/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4921
Дата: 24 февруари 2022 г.
Съдия: Полина Любомирова Амбарева
Дело: 20211110159256
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4921
гр. София, 24.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20211110159256 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба подадена от ищеца „Речица“ООД
,ЕИК : *********, с която е предявен против ответника „Юлана Еврофонд“ЕООД
осъдителен иск, за връщане на получена поради отпаднало основание сума от 5000 лв.,с
правно основание чл.55,ал.1,пр.3 от ЗЗД.
В срока за отговор по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Юлана Еврофонд“ЕООД е
заявил възражение за неподведомственост на спора пред общите съдилища, съгласно
арбитражна клауза, установена в чл. 17,ал.1 от сключения между страните Договор за
консултантски услуги от 29.09.2017год. ,поради което моли съда да прекрати
производството.
Съдът след като се запозна с делото, и приложените към ИМ и отговора
доказателства, намира, че възражението за неподведомственост е основателно, поради
следните съображения:
Възражението е направено от ответника, в срока по чл. 8, ал. 1 от ЗМТА, поради
което е допустимо, а разгледано по същество е и основателно.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ГПК /Доп. – ДВ, бр. 8 от 2017 г. / страните по имуществен спор
могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет
вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово
правоотношение или е спор, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1
от допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. В случая се касае
именно за имуществен спор по неизпълнение на договор за консултантски услуги. Не е
налице и някое от предвидените от процесуалния закон изключения, доколкото потребител
по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП може да бъде само физическо лице, а в случая както
ищецът, така и ответникът са търговски дружества.
По същество: Арбитражно споразумение е съгласието на страните да възложат на
арбитраж да реши всички или някои спорове, които могат да възникнат или са възникнали
между тях относно определено договорно или извъндоговорно правоотношение. То може да
бъде арбитражна клауза в друг договор или отделно споразумение. Арбитражното
споразумение трябва да бъде писмено. Смята се, че споразумението е писмено, ако се
съдържа в документ, подписан от страните, или в размяна на писма, телекси, телеграми или
други средства за съобщения /чл. 7, ал. 2 ЗМТА in fine/.
Съдът намира, че в настоящия случай е налице валидна арбитражна клауза, уговорена
1
между страните писмено, в чл. 17,ал.1 от подписания между тях договор, съгласно която
"Всички спорове, породени от настоящото Споразумение или които се отнасят до него,
включително,но не само , споровете относно неговата
действителност,тълкуване,изпълнение,прекратяване и т.н.,както и споровете на попълване
на празнотите или приспособяването му към нововъзникнали обстоятелства , ще бъде
разрешаван от Арбитражния съд при Българската Стопанска Камара, съгласно неговия
правилник. Страните изрично се съгласяват,че всеки спор ще бъде отнасян за решаване пред
решаващ орган,състоящ се от един арбитър,който ще бъде определен от председателя на
арбитражния съд при Българската Стопанска Камара.“.
За разлика от общия случай на неподведомственост на делото, за наличието на арбитражно
споразумение съдът не следи служебно, а само в случай на възражение в срока за отговор на
исковата молба. При наличие на такова възражение и ако страните са сключили арбитражно
споразумение, което не нищожно, не е изгубило сила и може да бъде приложено, съгласно
чл. 8, ал. 1 от ЗМТА съдът е длъжен да прекрати делото.
Съдът определя правната квалификация на предявения иск съобразно изложените от
ищеца обстоятелства в исковата молба и отправеното към съда искане. В исковата молба
ищецът сочи ,че между страните на 29.09.2017год. бил сключен договор за консултантски
услуги ,с предмет „изготвяне на проект за кандидатстване по програма за изграждане на
МВЕЦ“.Твърди ,че е направил авансово плащане от 5 000лв. на дължимото възнаграждение
,но не е било налице изпълнение от страна на ответника на поетото задължение.Счита ,че
сумата от 5000лв. се дължи от ответника като дадена на отпаднало основание,предвид ,че
даденото по разваления договор отношенията следва да се уредят съобразно чл.55 от
ЗЗД,въпреки ,че не сочи конкретно договора да се развален.
При това положение съдът приема, че е сезиран с иск по чл. 55, ал. 1 предл. 3 от ЗЗД.
В случая спорът между страните се подчинява на института на неоснователното
обогатяване и не попада в предвидените в чл. 19, ал. 1 от ГПК изключения.
Възникналите спорове относно правните последици за връщане на платени суми по
чл. 55, ал. 1 предл. 3 от ЗЗД без основание поради прекратяване, респ. разваляне на договора
са обусловени от самия договор, споровете по който страните са възложили на арбитражен
съд. За да се произнесе по тях, арбитражният съд трябва да даде отговор на всички спорни
въпроси, касаещи валидността на договора. Обсъждането на фактите и обстоятелствата,
релеванти към правните последици от прекратяването, респ. развалянето на договора, не
нарушава рамките на арбитражното споразумение. Прекратяването или развалянето на
договора, съдържащ арбитражна клауза, засяга само материалното правоотношение.
Доколкото арбитражното споразумение има самостоятелен характер по аргумент от чл. 19 от
ЗМТА, то осигурява възможността на страните за решаване на възникналите между тях
спорове съобразно избрания от тях начин – чрез арбитраж /в този смисъл решение №
109/05.07.2012 г. по т. д. № 186/2012 г. по описа на ВКС, Т. К., ІІ Т. О. /
По изложените съображения съдът приема, че между страните е налице валидна
арбитражна клауза и компетентен да се произнесе по спора е арбитражният съд. Съгласно
чл. 8, ал. 1 от ЗМТА, съдът пред който е предявен иск за спор, предмет на арбитражно
споразумение, е длъжен да прекрати делото. Поради това настоящото производство следва
да бъде прекратено като неподведомствено на съда.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 59256/2021год. по описа на
2
Софийския районен съд, 65 състав , поради неподведомственост на спора пред общите
съдилища в Р България.
Определението в частта относно прекратяването подлежи на обжалване с частна
жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3