№ 277
гр. П., 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20221230100597 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Ищецът А. И. В., с постоянен адрес в с. Б., общ. П., ЕГН **********, твърди, че
между него (като кредитополучател) и ответника (като кредитодател) е бил сключен
Договор за потребителски кредит с № 40008503409/16.03.2022 г. Сочи, че в раздел VI
„Параметри“ от този договор е предвидено да заплати на кредитодателя такси за две
допълнителни услуги, наименувани „Фаст“ и „Флекси“. Счита, че цитираната уговорка
е нищожна, защото противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК и на чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Иска
нейната нищожност да бъде прогласена от съда, а в полза на адвоката, който му е
предоставил безплатна правна помощ в настоящото производство – да бъде присъдено
съответно възнаграждение.
Ответникът „П. К. Б.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. С.,
бул. „Б.“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ЕИК ***, оспорва ищцовата претенция, настоява за
отхвърлянето й за присъждане на съдебно-деловодните разходи, които е сторил.
Съдът приема следното:
1. Фактически и правни изводи по съществото на делото:
Недействителността на правните сделки е родово понятие, което обединява
всички сделки, имащи недостатък, предвиден в закона, който им пречи да произведат
юридическото действие, искано от страните по тях. Нормативната й уредба е с
1
разпоредби от императивен порядък. Нищожността пък е нейната най-тежка форма,
доколкото нищожната сделка изначално не поражда ефекта, към който е насочена (вж.
по-подробно по тези въпроси проф. В. Таджер, „Гражданско право на НРБ. Обща
част. Дял II“, издателство „Софи-Р“, 2001 г., стр. 454 и сл.).
С оглед диспозитивното начало в исковия граждански процес (чл. 6 във вр. с чл.
124, ал. 1 ГПК), когато е сезиран с иск за обявяване на нищожността на правна сделка
или на отделни клаузи от нея, съдът е обвързан да се произнесе само по релевирания в
исковата молба порок (съобр. мотивите към Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г.
по тълк. д. № 1/20 г., ОСГТК на ВКС).
С доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, са отделени за
ненуждаещи се от доказване признатите от страните обстоятелства за сключването
помежду им на процесния договор, включително в частта му за клаузата, чиято
нищожност се претендира.
Според тази уговорка, кредитополучателят е длъжен да заплати на
кредитодателя по 1 050 лв. за всяка една от упоменатите по-горе допълнителни услуги
по кредита (или общо 2 100 лв.).
От съдържанието на договора, копие от който е приобщено към
доказателствения материал, допълнително се изяснява, че:
- услугата „Фаст“ се изразява в „приоритетно“ разглеждане на искането за
кредит – в срок до 1 час, считано от постъпването му в „системата“ на кредитодателя;
- услугата „Флекси“ се свежда до възможността кредитополучателят да
променя погасителния си план, но при спазване на определени изисквания, описани в
договора;
- самата кредитна сума е 3 000 лв.;
- годишният процент на разходите е 48,93 %;
- годишният лихвен процент е 41 %;
- общата стойност на плащанията, включваща главницата и договорната
лихва, е 4 444,42 лв., от което следва, че размерът на само на договорната лихва е
1 444,42 лв.;
- срокът на кредита е 24 месеца;
- погасяването става чрез нарочни вноски, разписани в погасителен план,
като във всяка вноска се включва и добавка за стойността на допълнителните услуги.
Кредиторът по един потребителски кредит, какъвто е настоящият случай, има
право да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, стига те да
не са свързани с усвояването и управлението на заема (чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК).
Правилото на чл. 10а ЗПК е императивно, тъй като е установено в публичен интерес, с
оглед целта на този закон – да осигури защита на потребителите чрез създаване на
равноправни условия за получаване на потребителски кредити (заеми), както и чрез
насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на
2
такива кредити (чл. 2 ЗПК). Затова и всяка клауза в договор за потребителски кредит
(заем), имаща за цел или резултат заобикаляне на въведените законови изисквания, е
нищожна (чл. 21, ал. 1 ЗПК).
Сегашната хипотеза се отнася до потребителски паричен кредит на невисока
стойност (3 000 лв.) и за сравнително кратък период (2 години). Кредитополучателят е
физическо лице, встъпващо в облигационната обвързаност, с цел задоволяване на
лични нужди от парични средства, докато кредитодателят е търговец, които сключва
такива договори по занятие (т. е. те са част от професионалната му търговска дейност).
Допълнителните услуги по кредита са на обща цена (2 100 лв.), която е 70 % от
кредитната сума. Естеството на тези услуги е такова, че те не са ориентирани към
някакви реални конкретни дейности, които да са в полза на кредитополучателя и да
обосноват заплащането на тази сума. За факта, че допълнителните услуги нямат
характера на дейности, извършвани в полза на длъжника, може да се съди и от
обстоятелството, че заплащането им е уговорено предварително, без да е обвързано от
тяхното ползване. Цената на услуги, които предстои да бъдат предоставени, без да е
ясно, че ще се стигне до ползването им, не може да се дължи отнапред. А начинът, по
който те са разписани в анализирания договор, показва, че са установени, само за да се
създаде привидно основание за допълнително плащане от страна на
кредитополучателя.
Така очертаните специфики на договорната връзка между страните ясно
насочват, че уговорката за допълнителните услуги влиза в колизия с разпоредбата на
чл. 10а, ал. 2 ЗПК, защото е натоварена с функции, излизащи извън присъщия й ефект
да обезпечи облигационно правоотношение, при което длъжникът да получи от
кредитора определена услуга, от която има необходимост и полза, срещу което да му
заплати разумна цена.
В обобщение на казаното дотук се налага финалният извод, че атакуваната от
ищеца договорна клауза е нищожна заради противоречието й с императивния
нормативен текст на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, поради което е безпредметно да се извършва
проверка и за съответствието й с чл. 143, ал. 1 ЗЗП.
2. По съдебните разноски и държавната такса за делото:
Изходът от спора предоставя право на съдебни разноски само на ищцовата
страна (чл. 78, ал. 1 ГПК).
Ищецът не е ангажирал доказателства за реалното извършване на съдебно-
деловодни разходи, но е получил безплатна правна помощ в производството пред
настоящата инстанция. На адвоката, който я е предоставил – Д. В. М. от Адвокатска
колегия – гр. П., с адрес на кантората в гр. П., бул. „П. ш.“ № 81, ет. 3, ап. Б, трябва да
бъде присъдено възнаграждение (чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.). То е 377 лв. и е определено,
по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
3
на Висшия адвокатски съвет.
Предвид освобождаването на ищеца от задължението за внасяне на държавни
такси и разноски по производството, ответникът дължи заплащането в полза на съда на
дължимата такса (чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК), чийто размер е 84 лв.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, за нищожна клаузата
за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, съдържаща се в раздел VI
„Параметри“ от Договор за потребителски кредит с № 40008503409/16.03.2022 г.,
сключен между А. И. В., с постоянен адрес в с. Б., общ. П., ЕГН ********** (като
кредитополучател) и „П. К. Б.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. С.,
бул. „Б.“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ЕИК *** (като кредитодател), поради противоречието
й с чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., „П. К. Б.“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление в гр. С., бул. „Б.“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ЕИК ***, да заплати на
адвокат Д. В. М. от Адвокатска колегия – гр. П., с адрес на кантората в гр. П., бул. „П.
ш.“ № 81, ет. 3, ап. Б, сумата от 377 лв., представляваща възнаграждение за
безплатната правна помощ, която последният е оказал на ищцовата страна по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК, „П. К. Б.“
ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Б.“ № 49, бл. 53Е, вх. В,
ЕИК ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по бюджетната сметка
на Районен съд – гр. П., сумата от 84 лв., представляваща държавната такса, дължима
за производството по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.
Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба,
която се подава чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4