Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 184
гр. Ботевград, 15.07.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - БОТЕВГРАД, ГО, IV-ти състав, в
публично заседание на шестнадесети май през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЕРИНА НЕНОВА
при
участието на секретаря Маринела Йончовска, като разгледа докладваното от съдия Ненова
гр. дело № 65 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
С исковата молба от П.И.Д. *** е предявен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Ищцата твърди, че е собственик на основание покупко -
продажба и придобивна давност на следния недвижим имот: УПИ IX-1033, находящ се
в кв. 16 по ПУП – ПР на гр. ***, с площ от 759 кв. м., с уредени регулационни
сметки, при граници: УПИ X – 483, 1239, улица, УПИ VIII – 482 и край на
регулацията. Ищцата закупила имота от своя баща с НА № 62, том I, дело №
111/1960 г. на РС – Ботевград. Оттогава го владеела, като заедно с покойния си
съпруг изградили в имота триетажна масивна жилищна сграда, лятна кухня,
магазин, два навеса и сеновал. Владението на ищцата в продължение на повече от
петдесет било явно и несмущавано. Въпреки това за имота се оказало, че съществува
Акт за държавна собственост № 149/26.12.1974 г. на ОНС – София, на база на
който и на основание § 42 от ЗИД на ПРЗ на ЗОС Община *** претендира да е
собственик на имота. Процесният имот никога не бил отчуждаван и завземан от
Държавата по реда на ЗТСУ(отм.), респ. ищцата отрича да е получавала парично
обезщетение или имот в замяна. Сочи се, че съпругът на ищцата през 1973 г.
сключил типов договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя, но
строежът така и не се реализирал, поради което суперфициарното право се
погасило. Пояснява се, че същото било учредено от несобственик.
Ответникът е
получил препис от исковата молба, като в законоустановения срок по чл. 131, ал.
1 от ГПК е депозирал отговор. Оспорва иска като неоснователен. Представеният НА
за покупко – продажба касаел друг имот, различен от процесния. За процесния
имот била проведена отчуждителна процедура по реда на чл. 5а от Указ № 115/1954
г. за насърчаване и подпомагане на кооперативното и индивидуално жилищно
строителство. Одържавяването на имота се състояло през 1971 г., като предвид
факта, че същият представлявал социалистическа собственост, придобиването му по
давност било изключено.
В откритото съдебно заседание страните, чрез своите
процесуални представители поддържат доводите и исканията си. Подробни аргументи
ответникът развива в представените писмени бележки.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа страна:
Съгласно НА № 62 от 19.05.1960 г., том I, дело №
111/1960 г. по описа на РС – Ботевград, ***е продал на ***недвижим имот –
парцел в гр. ***, Софийски окръг от 1,5 дка при съседи: път, наследници на ***,
наследници на ***и блок на ТКЗС, срещу сумата от 4000 лв., за която страните са
заявили, че е платена изцяло и в брой при изповядване на сделката. При
сключване на сделката продавачът се е легитимирал като собственик с НА № 31,
том I, дело № 92/1960 г., издаден по обстоятелствена проверка.
Видно от Акт за женитба № 36/25.02.1959 г. на Народен
съвет – Ботевград, на 25.02.1959 г. ищцата ***се е омъжила за ***и от този
момент нататък е приела фамилията Д..
Съгласно издадената Скица № 107/03.04.2018 г., изд. от
Община ***, процесният имот УПИ IX-1033,
находящ се в кв. 16 е идентичен с УПИ IX-542
в кв. 40, описан в Типов договор за отстъпване правно на строеж върху
държавна земя от 28.05.1973 г. В скицата е отразено, че собственици на правото
на строеж са наследниците на ***по силата на Типов договор за отстъпване правно
на строеж върху държавна земя от 28.05.1973 г.
С Писмо изх. № 94-00-3290(1)/30.10.2017 г. Община ***
е отговорила на заявление на ищцата, че УПИ IX-1033, находящ се в кв. 16,
идентичен с УПИ IX-542 в кв. 40, е
актуван с акт за държавна собственост от 1974 г. Пояснява се, че ищцата е
собственик само на правото на строеж. За изградените в имота сгради – вилна
сграда и магазин – се посочва, че в общинската администрация са налични строителни
книжа. За останалите постройки с второстепенен характер се сочи, че няма
издадени строителни книжа.
Видно от Типов договор за отстъпване правно на строеж
върху държавна земя от 28.05.1973 г., Общински народен съвет (ОНС) – гр. *** е
учредил в полза на ***възмездно право на строеж върху държавно урегулирано
място от 764 кв. м., съставляващо парцел IX-542 в кв. 40, находящо се в гр. ***,
за постройка, съобразно одобрен план. В договора е уговорено строежът да се
извърши в двугодишен срок, а имотът да бъде ограден в едногодишен срок.
От Протокол № 7/24.04.1979 г. за дадена строителна
линия и определено ниво, изд. от ОНС – гр. ***, както и от Строително
разрешение № 9/25.04.1979 г., на съпруга на ищцата ***е разрешено да застрои
процесния имот с вилна сграда, която да заема 60 кв. м. от мястото. Сочи се
също, че парцел УПИ IX-542 в кв. 40 е
със съседи: ***.
Съгласно Акт за държавна собственост № 149 от 1974 г.,
парцел IX-542, кв. 40 от 764 кв. м. по регулационния план на *** е одържавен на
основание чл. 5а от УНПИЖС с Решение № 163/1971 г. на ОНС – София. В акта е
вписано, че с Решение № 2 от 25.01.1973 г. на ИК на ОНС – *** отстъпва право на
строеж на ***.
Видно от разписен лист към плана за населеното място,
в графата „име на собственика“ за имот № 542 по плана са вписани лица, сред
които фигурира бащата на ищцата – ***, продавач по сделката, инкорпорирана в НА
№ 62 от 19.05.1960 г.
Съгласно заключението на СТЕ процесният имот е част от
парцела, прехвърлен на ищцата с НА № 62 от 19.05.1960 г. С подробния
устройствен план от парцела с площ 1,5 дка се обособили два урегулирани
поземлени имота - УПИ IX-542 в кв. 40 и УПИ VIII-542, кв. 40. Първият от тях
представлявал процесният имот, който по сега действащия план за населеното
място е обозначен като УПИ IX-1033, находящ се в кв. 16 по ПУП – ПР на гр. ***,
с площ от 759 кв. м.
При така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
Ищцата носи доказателствената тежест да установи в
процеса: 1.) че закупила именно процесния имот (идентичност на процесния имот,
с този, описан в титула за собственост - НА № 62, том I, дело №
111/1960 г. на РС – Ботевград); 2.) че е
владяла имота в продължение на поне 10 години; 3.) че владението й е било явно,
непрекъснато и необезпокоявано и 4.) че е упражнявала фактическата власт върху
имота с намерение да го свои, като е демонстрирала това свое намерение.
Ищцата претендира да е собственик на процесния имот на
две основания – въз основа на покупко – продажба и въз основа на давностно
владение.
Следва да бъде споделен изводът на вещото лице по СТЕ,
че парцелът от 1,5 дка, както е описан по титул за собственост - НА № 62 от
19.05.1960 г., том I, дело № 111/1960 г. по описа на РС – Ботевград, е
идентичен с УПИ IX-542 в кв. 40 и УПИ VIII-542, кв. 40, взети заедно. Според
заключението на вещото лице процесният имот УПИ IX-1033, находящ се в кв. 16 по
ПУП – ПР на гр. *** от 2008 г. е идентичен с УПИ IX-542 в кв. 40 по ПУП на с. ***
от 1957 г. и представлява част от парцела с площ 1,5 дка.
Тук се поставя въпросът защо след като обособяването
на УПИ IX-542 в кв. 40 и УПИ VIII-542, кв. 40 се извършва с прилагане на
регулацията от 1957 г., то три години по – късно през 1960 г. предмет на
продажбата, извършена с НА № 62 от 19.05.1960 г., не са двата урегулирани
поземлени имота УПИ IX-542 в кв. 40 и УПИ VIII-542, кв. 40, а в титула за
собственост е вписан „парцел“ от 1,5 дка. Съдът приема, че се касае за
непрецизност в индивидуализацията на имота, допусната в НА № 62 от 19.05.1960
г. от съдията, изпълняващ нотариални функции.
Вещото лице при изготвяне на заключението и
комбинираната скица до голяма степен се е ръководило от разписен лист към плана,
който е приложен по делото. Видно е, че този разписен лист също е воден и
оформен непрецизно, със зачерквания, добавки и поправки. Вещото лице в
комбинираната скица е отбелязало, че УПИ VIII-542, кв. 40 е станал собственост
на ***. От документа се установява, че *** първо е вписан като собственик на
УПИ IX-542 в кв. 40 (процесния имот), а бащата на ищцата – ***- като собственик
на УПИ VIII-542 в кв. 40. Впоследствие със стрелка двамата собственици са
разменени, от което е изводимо, че
праводателят на ищцата ***се счита вписан в разписния лист към плана от 1957 г.
като собственик на УПИ IX-542 в кв. 40, идентичен с процесния УПИ IX-1033 в кв.
16, съгласно актуалния ПУП от 2008г.
В обобщение на гореизложеното, праводателят на ищцата
и нейн баща ***, несъмнено е притежавал имот в границите на днешния УПИ IX-1033
в кв. 16, както се установява при съвкупния анализ на разписния лист и
заключението от СТЕ. С НА № 62 от
19.05.1960 г. праводателят се е разпоредил с правото си на собственост в обем,
по – голям от притежавания, което обаче не засяга изцяло действителността на
вещно – транслативната сделка, а само в частта извън границите и площта на УПИ
IX-542 в кв. 40. Досежно УПИ IX-542 в кв. 40 сделката е породила правния си
ефект, като ищцата П.И.Д. валидно е придобила правото на собственост от
праводателя и предишен собственик - ***.
Поради така доказаната идентичност на процесния имот с
част от продадения на ищцата от баща й, същата следва да бъде призната за
собственик на основание покупко – продажба на УПИ IX-1033, находящ се в кв. 16
по ПУП – ПР на гр. ***, с площ от 759 кв. м., с уредени регулационни сметки,
при граници: УПИ X – 483, 1239, улица, УПИ VIII – 482 и край на регулацията.
Следва да се отбележи, че от договора за отстъпване
право на строеж от 1973 г. в полза на съпруга на ищцата е изводимо, че
процесният имот УПИ IX-542 в кв. 40 с
площ от 764 кв. м. е собственост на Държавата, поради което и същата в
качеството си на собственик на земята, чрез ОНС - *** учредява право на строеж
в полза на трето лице - ***. Фактът обаче, че Държавата към момента на сключване
на договора счита себе си за собственик, по никакъв начин не обвързва ищцата.
Последната дори не е страна по сключения договор за суперфиция.
Колкото до съставения акт за държавна собственост,
същият няма конститутивно действие (не поражда права), а само декларативно
такова – по арг. от чл. 5, ал. 3 от Закона за държавната собственост. В самия
акт е вписано, че процесният имот е одържавен на основание Решение № 163/1971
г. на ОНС – София, издадено по чл. 5а от УНПИЖС. Нормата на чл. 5 от Указа
гласи, че от урегулирани и неурегулирани
незастроени имоти на частни лица и обществени организации в селата могат да се
образуват парцели, които да се отчуждават в полза на държавата. Разпоредбата
предвижда още, че парцелите се образуват с решение на изпълнителния комитет на
окръжния народен съвет, съответно на градския народен съвет, при който е
създаден съвет по планово изграждане на населените места, и се отчуждават по
реда на Закона за собствеността. В конкретния случай обаче ответникът не е
представил посоченото Решение № 163/1971 г. на ОНС – София като
доказателство по делото, а единствено акта за държавна собственост, който сам
по себе си няма отчуждително действие. Одържавяването на имоти в хипотезата на чл.
5 от Указа настъпва по силата на решение на ИК на ОНС, каквото в случая не е
ангажирано като доказателство.
Освен на деривативно основание, ищецът твърди, че е
придобил правото на собственост върху имота и чрез оригинерен способ, а именно
чрез придобивна давност. Наличието на това основание обаче е недоказано, поради
факта, че ищцата не е ангажирала доказателства относно фактическата власт,
която твърди да е упражнявала явно, спокойно и непрекъснато, както и по
отношение продължителността на тази фактическа власт.
Предвид всичко гореизложено, предявения иск е
основателен и следва да се уважи, но само на първото от двете твърдени
основания – придобиване правото на собственост чрез покупко - продажба.
По
разноските
С оглед изхода на спора, в полза на ищцата и в тежест
на ответника следва да се присъдят сторените в исковото производство разноски в
общ размер на 1061 (хиляда шестдесет и един) лв., от които 750 лв. – адвокатско
възнаграждение, 91 лв. – държавна такса и 220 лв. – депозит за СТЕ.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК от П.И.Д. ЕГН:
********** *** ЕИК: ***, че П.И.Д. ЕГН: ********** е собственик на основание покупко
– продажба на недвижим имот УПИ IX-1033, находящ се в кв. 16 по ПУП – ПР на гр.
***, с площ от 759 кв. м., с уредени регулационни сметки, при граници: УПИ X –
483, 1239, улица, УПИ VIII – 482 и край на регулацията, идентичен с УПИ IX-542
в кв. 40 по ПУП на гр. *** от 1957 г., като имотът е отразен в комбинираната
скица, изготвена по съдебно – техническата експертиза по гр. д. № 65/2019 г. по
описа на БРС.
Неразделна част от решението е комбинираната скица,
изготвена по съдебно – техническата експертиза по гр. д. № 65/2019 г. по описа
на БРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Община *** ЕИК: ***
да заплати на П.И.Д. ЕГН: **********, сумата от общо 1061 (хиляда шестдесет и един) лв., представляваща сторени в производството
разноски, от които 750 лв. – адвокатско възнаграждение, 91 лв. – държавна такса
и 220 лв. – депозит за СТЕ.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването
му на страните.
Преписи
от решението да се изпратят на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ :