Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе,
14.11.2019 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено
на двадесет и седми септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …………………,
като разгледа докладваното от съдия Йорданов административно наказателно дело № 1659 по описа на съда за
2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Я.А. (Y.A.), чрез адв. К.Т. ***,
депозирана против наказателно постановление № 38-0000944/24.07.2019г., издадено
Главен инспектор в ОО „АА” - Русе, определен за длъжностно лице по реда на чл.
92, ал. 2 ЗАП, с което на жалбоподателя са наложени следните административни
наказания: по т. 1 на основание чл. 93б, ал. 6, т. 3 ЗАП му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 1500 лева, за нарушение по чл. 8,
§ 2, изр. 1 от Приложение „Контролен уред“ AETR ДВ 28 от 1995г., във вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗАП и чл. 2, § 3 от Регламент № 561
и по т. 2 от НП, на основание чл. 93б, ал. 7, т. 3 ЗАП му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 1500 лева, за нарушение по чл. 8,
§ 2, изр. 2 от Приложение „Контролен уред“ AETR ДВ 28 от 1995г., във вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗАП и чл. 2, § 3 от Регламент №
561.
С
жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, неправилно и необосновано и се иска неговата отмяна. Във
връзка с така ангажираните твърдения се релевират доводи, че при извършената
проверка и при предявяването на АУАН не е присъствал преводач и акта е
подписан, без жалбоподателят да разбере какви точно нарушения са били
констатирани и без да знае, че има право на обяснения и възражения.
В
съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си поддържа подадената от
него жалба. В хода и по реда на съдебните прения допълнително релевира доводи, че АУАН не е бил предявен надлежно, тъй
като е съставен на 23.07.2019г., а е връчен на следващия ден, като
актосъставителя не е присъствал на самото връчване на акта, а същото е
извършено от друг служител като не е било установено кое длъжностно лице е
връчило акта и липсват доказателства за правомощията на това лице да връчва
актове за установяване на административни нарушения. Развиват се съображения,
че дори и да е бил преведен акта е било нарушено правото на защита на
наказаното лице, тъй като вече е било издадено оспореното наказателно
постановление и не следва да се кредитира декларация от заклетия преводач, че е
прочел акта. Изразяват се съмнения дали преводача е било възможно да прочете
акта, тъй като същият е нечетлив. От материалноправна
гледна точка се развиват съображения, че неправилно е наложено наказанието на
жалбоподателя, тъй като не е ясно на територията на коя страна турският
гражданин е извършвал превоза на посочените дати и няма никакво основание за
прилагането на Конвенцията, тъй като това противоречи на чл. 4 ЗАНН, доколкото
нарушителят е турски гражданин и няма доказателства тези нарушения да са
извършени на територията на Република България.
Административнонаказващият
орган, редовно призован, не изпраща представител.
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от процесуално легитимирано лице, доколкото по отношение на същото е
ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния
срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление,
поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество досежно нейната основателност.
Съдът‚
след като обсъди ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи,
прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на
обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Административнонаказателното
производство срещу жалбоподателя е започнало със съставянето на АУАН Серия
А-2018 № 267269/23.07.2019г., за това, че на 23.07.2019г., около 23,30 часа, в
град Русе, ГКПП „Дунав мост” изход Р. България, управлявал товарен автомобил „Мерцедес
Бенц“ кат. N 3, с рег. № 38GJ663,
оборудван с дигитален тахограф с инд.
№ 3795195, и полуремарке кат. О4, с рег. № 38ZN773, като извършвал международен обществен превоз на
товар от Р. Турция за Румъния и осъществил съставите на следните нарушения: 1. На
29.06.2019г. е направил дневен период на почивка от 07 часа и 06 минути, което
е с 234 минути по-малко от периода, в който е следвало да почива от 11 часа,
които факти са субсумирани от актосъставителя като нарушение на чл. 8, § 2, изр1
от AETR ДВ 28 от 1995г., вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗАП
и чл. 2, § 3 от Регламент 561 и 2. На 03.07.2019г., дневният период на почивка
на водача е бил от 03 часа и 38 минути и е с 322 минути по малко от периода, в
който водача е следвало да почива – 9 часа, въз основа на което актосъставителят
е приел, че жалбоподателят е осъществил да състав на нарушение по чл. 8, § 2,
изр. 2 от AETR ДВ 28 от 1995г., вр. чл. 78, ал. 1, т.
1 ЗАП и чл. 2, § 3 от Регламент 561.
Въз
основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно
постановление, с фактическо описание и правна квалификация на всяко едно деянията,
идентични с тези съдържащи се в АУАН, като на жалбоподателя, за така
установените нарушения са наложени административни наказания, както следва: по
т. 1 на основание чл. 93б, ал. 6, т. 3 ЗАП му е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 1500 лева, за нарушение по чл. 8, § 2, изр. 1 от
Приложение „Контролен уред“ AETR ДВ 28 от 1995г., във вр.
чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗАП и чл. 2, § 3 от Регламент № 561 и по т. 2 от НП, на
основание чл. 93б, ал. 7, т. 3 ЗАП му е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 1500 лева, за нарушение по чл. 8, § 2, изр. 2 от Приложение
„Контролен уред“ AETR ДВ 28 от 1995г., във вр. чл.
78, ал. 1, т. 1 ЗАП и чл. 2, § 3 от Регламент № 561.
Въз
основа на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и
писмени доказателствени средства и извършената им оценка, съдът намира, че
следва да бъдат изведени следните изводи.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Актът и
наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания
на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална
страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Констатираните нарушения са
описани подробно, по начин напълно индивидуализиращ всяко едно от нарушенията и
позволяващ на наказаното лице да разбере, за какво конкретно нарушение е
санкциониран, като както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП са
намерили отражение всички обективни признаци на състава на всяко едно от нарушенията,
за които е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретните
законови разпоредба, под които са субсумирани фактите, установени от
административния орган, за всяко едно от нарушенията и санкционната норма, въз
основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя.
Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която
същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е
ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Съдът
намира за неоснователни и без опора в доказателствата по делото доводите
ангажирани с жалбата и поддържани в хода по същество, касаещи нарушено право на
защита на наказаното лице, тъй като не му е бил осигурен преводач и
жалбоподателят не е разбрал, какви точно нарушения са били констатирани и не му
е било разяснено правото на обяснения и възражения.
Видно
от доказателствата по делото, съдържанието на АУАН и на НП е било преведено от
български на турски език на нарушителя от назначения преводач. От представените
по делото Акт за назначаване на преводач – АУАН и Декларация – АУАН, НП и ЗПАМ
(лист 12 от делото) безспорно се установява, че е бил извършен превод на цялото
съдържание на съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП, което
обосновава и извод, че нарушителят е бил запознат с всички факти, приети за
осъществили се от страна на административнонаказващия орган и конкретните
състави на нарушения, които му се вменяват във вина, чрез посочване на фактите
и правната им квалификация.
Неоснователно
е и възражението, че АУАН не е бил преведен, тъй като е бил нечетлив. Видно от
декларацията на преводача, същият е превел в пълнота, както АУАН, така и НП и
не са налице каквито и да било доказателства, които да сочат на твърдяната
неистинност на декларираните от страна на преводача обстоятелства.
Неоснователно
е и твърдението, че е ограничено правото на защита на наказаното лице, тъй като
НП е издадено същия ден, в който е бил предявен АУАН на нарушителя.
Съгласно
чл. 44, ал. 4 ЗАНН, когато нарушителят няма постоянен адрес в България,
съставеният акт следва веднага да се представи на административнонаказващия
орган, ведно със събраните писмени доказателства или възражения на водача.
Настоящият случай попада именно в тази хипотеза, тъй като се касае за транзитно
преминаващ през България водач на товарен автомобил, който е турски гражданин и
от своя страна административнонаказващият орган, съгласно разпоредбата на чл.
52, ал. 1, изр. 2 ЗАНН, в тази хипотеза следва да се произнесе в деня на
получаване на административнонаказателната преписка, което именно е направил от
своя страна административнонаказващия орган.
Неоснователни
са и възраженията, че не е установено кое е лицето, което е предявило АУАН на
нарушителя. Видно от приложения по делото акт за назначаване на преводач, АУАН
е бил предявен на нарушителя от гл. инспектор в областен отдел „Автомобилна админисрация“, който притежава материална компетентност,
видно от представената по делото Заповед № РД-08-249/15.05.2015г.
АУАН е
предявен за подпис на нарушителя и му е връчен препис от същия, които
обстоятелства нарушителят е удостоверил собственоръчно с подписа си, с което му
е осигурено правото да изложи своите обяснения и възражения във връзка със съставения
му АУАН и му е осигурена възможност да реализира в пълнота правото си на
защита.
По
гореизложените мотиви, съдът намира за неоснователни, твърденията на процесуалния
представител на жалбоподателя, че при съставянето на АУАН и издаденото въз основа
на него НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
са довели до нарушаване правото на защита на наказаното лице да разбере, за
какви нарушения е ангажирана неговата отговорност и да е била ограничена
възможността на същото да реализира в пълен обем правата, които му предоставя
закона.
Въз
основа на оценката на събраните в хода на производството доказателства, съдът
намира, че следва да изведен единственият възможен извод от правна страна, а
именно, че жалбоподателят е осъществил съставите на вменените му във вина две административни
нарушения по чл. 8, § 2, изр. 1 от AETR ДВ 28 от 1995г., вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗАП и чл. 2, § 3 от Регламент 561 и
по чл. 8, § 2, изр. 2 от AETR ДВ 28 от 1995г., вр.
чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗАП и чл. 2, § 3 от Регламент 561, както
от обективна, така и от субективна страна.
От
гласните доказателства, приобщени посредством разпита в процесуалното качество
на свидетел на актосъставителя, така и от писмените доказателствени средства,
приобщени по преписката – разпечатка на дигиталната карта на водача безспорно
се установяват и доказват всички изложени в обстоятелствената част на АУАН и НП
фактически констатации, които подведени под хипотезиса
на правните норми, обосновават извод, че жалбоподателят, е осъществил съставите
на всяко едно от двете нарушения.
Неоснователни са релевираните в хода и по реда на съдебните прения доводи,
че в конкретния случай не могат да намерят приложение административнонаказателните
разпоредби на ЗАНН, с оглед разпоредбата на чл. 4 ЗАНН, тъй като през
посочените в АУАН и НП периоди наказаният водач, който е чужд гражданин е
извършвал превоз на територията на друга държава.
Разпоредбата на чл. 2, § 3 от
Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15.03.2006 г.
за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с
автомобилния транспорт, изрично предвижда, че за международни транспортни
операции, извършвани отчасти извън Общността, Швейцария и страните, които са
договарящи се страни по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, вместо посочения регламент се прилага AETR за превозните
средства, регистрирани в Общността или в страни, които са договарящи се страни
по AETR, за цялото пътуване.
Управляваното от жалбоподателя
превозно средство е с регистрация в Република Турция, която е страна по
спогодбата, поради и което, и по силата на чл. 2, § 3, б. „а“ от Регламент (ЕО)
№ 561/2006, правилата на Европейската спогодба (AETR) намират приложение за
цялото пътуване, включително за частта от маршрута, когато е извършван превоз в
държави, които не са страна по тази спогодба.
Европейската спогодба за работата на
екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози
(AETR) е ратифициран от България международен акт и на основание чл. 5, ал.4
от Конституцията има предимство пред противоречащите й разпоредби от
българското законодателство. Същата се прилага на територията на всяка
договаряща страна, за всеки международен автомобилен превоз, извършван от всяко
превозно средство, регистрирано на територията на договаряща страна по АЕТR и
важи за цялото пътуване, включително за частта от маршрута, когато е извършван
превоз в държави, които не са страна по тази спогодба. Същият извод следва и от
разпоредбата на чл. 78,
ал. 1, т. 1 ЗАП, която също предвижда изрично, че при извършване на превози на
товари с автомобили, които самостоятелно или в състав от пътни превозни
средства имат допустима максимална маса над 3,5 тона водачите им следва да
спазват изискванията на Регламент
(ЕО) № 561/2006, както и на AETR и именно за нарушение на тези
правила е била ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Въз основа на всичко изложено,
съдът намира, че правилно е приложен материалния закон, като установените факти
са субсумирани под приложимият нормативен акт.
Въз основа на правилно
установените факти, касаещи всяко едно от двете нарушения, правилно е издирена
и приложена и съответстващата санкционна разпоредба, като по т. 1
на основание чл. 93б, ал. 6, т. 3 ЗАП му е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 1500 лева, за нарушение по чл. 8, § 2, изр. 1 от Приложение
„Контролен уред“ AETR ДВ 28 от 1995г., във вр. чл.
78, ал. 1, т. 1 ЗАП и чл. 2, § 3 от Регламент № 561 и по т. 2 от НП, на
основание чл. 93б, ал. 7, т. 3 ЗАП му е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 1500 лева, за нарушение по чл. 8, § 2, изр. 2 от Приложение
„Контролен уред“ AETR ДВ 28 от 1995г., във вр. чл.
78, ал. 1, т. 1 ЗАП и чл. 2, § 3 от Регламент № 561.
Правилно, съобразно разпоредбата
на чл. 18 ЗАНН за всяко едно от нарушенията е ангажирана отговорността на
нарушителя.
Не са
налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото нито едно от извършените
нарушения не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната
дефиниция съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН. Не
се установиха изключителни или многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, въз основа на които да бъде направен извода, че извършените от
жалбоподателя нарушения, разкриват по-ниска степен на обществена опасност, в
сравнение с обикновените случай на нарушения от този вид. Самите нарушения
касаят дейност, строго регламентирана от международното право, с цел
осигуряване безопасността на движението по пътищата. Отделно от това по
отношение на всяко едно от двете нарушения намалението на периода на ползвана
почивка е значителен – 234 минути за първото и 322 минути за второто нарушение,
което също сочи на завишена степен на обществена опасност на всяко едно от
двете деяния и не са в състояние да ги квалифицират като маловажни нарушения.
Водим
от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
38-0000944/24.07.2019г., издадено от Главен инспектор в ОО „АА” - Русе,
определен за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 ЗАП, с което на Я.А. (Y.A.), гражданин на Р. Турция,
роден на ***г. са наложени следните административни наказания: по т. 1 от НП, на основание чл. 93б,
ал. 6, т. 3 ЗАП е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1500
лева (хиляда и петстотин лева), за нарушение по чл. 8, § 2, изр. 1 AETR ДВ
28 от 1995г., вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗАП и чл. 2, §
3 от Регламент 561 и по т. 2 от НП,
на основание чл. 93б, ал. 7, т. 3 ЗАП е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1500 лева (хиляда и петстотин лева), за
нарушение по чл. 8, § 2, изр. 2 AETR ДВ 28 от 1995г., вр.
чл. 78, ал.1, т. 1 ЗАП и чл. 2, § 3 от Регламент 561
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд град Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: