Р
Е Ш Е
Н И Е
№161
Гр.ДОБРИЧ 28.11.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
закрито заседание на ДВАДЕСЕТ И ОСМИ НОЕМВРИ
2019г.в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА ИВАНОВА
Като разгледа докладваното т.д.№ 245/2019г.по
описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.25 от Закона
за търговския регистър.
Образувано е по подадена от адв.В.Р.,САК,в
качеството му на пълномощник на ЕООД „ ***“,ЕИК***,жалба против отказ
№20191114165811/14.11.2019г.
на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията.Като релевира
доводи за незаконосъобразност на отказа,жалбоподателят моли за отмяната му и
даване на задължителни указания на Агенцията по вписванията да извърши исканото
вписване.
Добричкият окръжен съд,като взе предвид
постъпилата жалба и прецени събраните по делото доказателства,намира,че като
подадена от надлежна страна,с право на жалба и правен интерес от обжалване на
подлежащ на съдебен контрол акт на Агенцията по вписванията,в срока по
чл.25,ал.1 от ЗТР,жалбата се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество,жалбата е основателна,по следните съображения:
От приложената към жалбата преписка на
Агенция по вписванията-Търговски регистър е видно,че жалбоподателят,чрез
пълномощника си- адв. В.Р.,САК,е подал заявление Б7,с вх.рег.№ 20191025100022/25.10.2019г.,с
което е заявил за вписване по партидата си в поле 550 – „ Действителни
собственици –физически лица,участващи пряко или косвено в дружеството“-
„Неприложимо“,както и вписване в поле 550а на „ Лице за контакт“ с подробно
посочени лични данни и адрес.Към заявлението са
приложени нотариално заверена декларация по чл.63,ал.4 от ЗМИП,нотариално заверено съгласие на лицето,посочено като физическо лице за
контакт,декларация относно истинността на заявените за вписване обстоятелства и
приемането на представените за обявяване актове,документ за внесена държавна
такса.
По така подаденото заявление длъжностното
лице по регистрацията към Агенция по вписванията е дало указания
№20191025100022/12.11.2019г.,с които е приело,че със заявлението не се заявяват
за вписване лица-действителни собственици,определени по критериите на §2 от ЗМИП,поради
което заявителят следва да посочи като действителни собственици - физически
лица.Във връзка с посоченото в представената декларация ,че липсват лица,които притежават
25% или повече от капитала на дружеството,длъжностното лице е указало на
заявителя,че следва да има предвид
разпоредбата на §2,ал.5 от ДР на ЗМИП.
Във връзка с дадените му указания,със
заявление образец Ж1,вх.№20191114165811/14.11.2019г.заявителят е представил
обяснителна записка,в която подробно е изложил аргументи за липсата на
нормативно изискване да подава декларация по чл.63,ал.4 от ЗМИП с посочен „действителен собственик-физическо
лице,участващо пряко или косвено в дружеството“,както и доказателства в
подкрепа на тези аргументи.
С обжалвания отказ длъжностното лице по
регистрацията е приело,че представените
от заявителя документи не удостоверяват изпълнение на дадените указания,с оглед
на което следва да се постанови отказ.
Така постановеният отказ е незаконосъобразен.
Нормата на чл.24,ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ въвежда
задължение за длъжностното лице по
регистрацията,когато не е налице някое от предвидените в чл.21 изисквания,да
постанови мотивиран отказ.
В случая такъв не е налице,което е
самостоятелно и достатъчно основание за уважаване на жалбата.
Без какъвто и да било анализ на представените
от заявителя документи и на наведените от същия обяснения и възражения,длъжностното
лице е постановило бланкетен отказ,като е посочило единствено,че дадените
указания не били изпълнени.При това положение,както за страната,така и за
съда,липсва яснота относно конкретните причини,поради които е постановен
процесния отказ.
Извън гореизложеното,анализът на представените от заявителя доказателства сочи
на неправилност на дадените указания,съответно на отказа,постановен поради
тяхното неизпълнение.
От приложените от заявителя обяснителна
записка и документи се установява,че едноличен собственик на капитала на ЕООД „
***“ е Международна инвестиционна банка(МИБ),която е
международна публично-правна организация,учредена в съответствие с международен
договор- „Споразумение за основаване на Международна инвестиционна банка“.Членки
на МИБ са държави,сред които и РБългария,със статут на държава-учредител и
дялово участие от уставния капитал 123 млн. евро.
В разпоредбата на §2,ал.1,т.1 от ДР на ЗМИП е
дадена легална дефиниция на „ действителен собственик“ по отношение на
корпоративните юридически лица,която изключва случаите на дружество,чийто
едноличен собственик е международна институция с членове държави.Целта на
оповестяване на действителния собственик е прозрачност на собствеността и съобразно
тази цел,разпоредбите на ЗМИП са неприложими когато държава,а не физическо лице
е собственик.Доколкото в случая собствеността на ЕООД „ ***“ не се разкрива
чрез понятието „действителен собственик“ по смисъла на §2,ал.1,т.1 от ДР на
ЗМИП,то и заявителят не може да бъде задължен да заяви действителни
собственици-физически лица по смисъла на §2,ал.1,т.1 от ДР на ЗМИП,поради което
даденото в този смисъл указание е неправилно.
В конкретния случай е неприложимо и изключението,регламентирано
в §2,ал.5 от ДР на ЗМИП и посочено от длъжностното лице по регистрацията в дадените
на заявителя указания,тъй като крайният собственик е установим и ясен- държавите
членки,като не съществува съмнение относно този факт.Да се изпълни указанието на
ДЛР за прилагане на тази хипотеза,означава да се декларират неправилни и неверни
данни,което също не е целта на закона.
За ЕООД
„ ***“ е налице единствено задължение на основание чл.63,ал.4,т.3 от ЗМИП,поради
липса на вписани данни за постоянно пребиваващ представител на дружеството на
територията на РБългария,да посочи лице за контакт на територията на РБългария
и да представи нотариално заверено съгласие на това лице.Именно в изпълнение на
това законово изискване в подаденото заявление №20191025100022/25.10.2019г.заявителят
е посочил в поле 550а като лице за контакт В.И.П.като е представил и нотариално
заверено съгласие на това лице.
Предвид
гореизложеното и това,че със заявлението
са представени редовни от външна страна документи,установяващи подлежащите на
вписване обстоятелства,съдът намира,че постановеният отказ е неправилен,като такъв следва да бъде
отменен,като на основание чл.25,ал.5 от ЗТР да се дадат задължителни указания
на АВ да извърши заявеното вписване.
Мотивиран от гореизложеното,Добричкият
окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
по жалба на адв.В.Р.,САК,в качеството му на пълномощник на ЕООД „ ***“,ЕИК***,ОТКАЗ
№20191114165811/14.11.2019г. на длъжностното лице по регистрацията при
Агенция по вписванията.
УКАЗВА
на Агенция по вписванията да извърши заявените със заявление Б7,с вх.рег.№ 20191025100022/25.10.2019г.
и заявление Ж1,вх.№20191114165811/14.11.2019г.обстоятелства.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенция
по вписванията-Търговски регистър за изпълнение.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: