Р Е Ш
Е Н И Е
260080/22.1.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в
открито съдебно заседание на 20.01.2020 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева
при секретаря Цветанка Кънева, като
разгледа докладваното от районния съдия
НАХД № 4543 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано
на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на Т.Л.Е.,
против НП 20-0433-000293 от 07.10.2020год. на Началник сектор към ОД МВР -
Варна, 1 РПУ, с което на основание чл.178е от ЗДвП на жалбоподателят
е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50лв. за нарушаване разпоредбата на чл.94, ал.3 от ЗДвП.
В жалбата си въззивникът оспорва НП, като твърди, че то е
незаконосъобразно. Моли НП да бъде отменено.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован, не се явява лично.
Въззиваемата страна редовно призована, е депозирала писмени бележки.
След
преценка на доказателствата по делото съдът прие за установено следното:
Жалбата
е подадена в срока за обжалване, от надлежна страна, поради което същата се
явява процесуално допустима.
След
преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 21.06.2020од. около 16.25 ч. в гр.Варна,
като водач на МПС-лек автомобил с ДК № * на бул.”Владислав
Варненчик” до № 85 е паркирала на тротоара и с това е създал пречки за
преминаването на пешеходци, с което виновно е нарушил разпоредбите на чл.
94, ал.3 от ЗДвП.
Нарушението било констатирано на место от свид.Н. и
и бил издаден фиш за глоба. Срещу него постъпила жалба от възз.Е..
С оглед констатираното нарушение на
въззивника е бил съставен АУАН, които въззивника подписал с възражения, такива постъпили и в
законоустановеният срок, били разгледани от АНО, но не били приети.
Въз основа на акта
било издадено процесното НП, като АНО е възприел изцяло фактическите
констатации изложени в акта, приел е че въззивника е нарушил разпоредбата на
чл. 94, ал.3 от ЗДвП и на основание чл. 178е от същия закон му наложил административно наказание глоба в
размер на 50лв.
Горната фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие
доказателства, както писмени, така и гласни, които преценени поотделно и в
своята съвкупност не водят на
различни правни изводи.
Така приетата
фактическа обстановка не се оспорва от въззивника.
При извършена служебна проверка за законосъобразност по
образуването и провеждането на адм.наказателното производство съдът констатира,
че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл.
34 от ЗАНН. Издателят на НП е
надлежно упълномощен съгласно заповед№2181з-515/14.05.2018г.на МВР.
В хода на
въззивното производство са разпитани св. Н. и С.,
които
сочат,
че действително лекият автомобил на въз.Е. е бил
паркиран на тротоара в локалното на булеварда в нарушение на правилата и е
затруднявал движението на пешеходците. Свидетелят Н. е категоричен, че автомобила е
бил паркиран на тротоара, като за да преминат пешеходците е трябвало да слязат
на пътното платно. Местоположението описано в
документите е установено от номера на близката жилищна сграда до която е бил
паркирания на тротоара автомобил.
Въз основа на така
изложените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата като подадена в срок, от легитимирано за това лице и срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол, се явява процесуално допустима. Съгласно
дадените от закона правомощия, съдът следва да извърши цялостна проверка на
обжалваното НП, досежно неговата законосъобразност.
Видно от показанията на свидетелите,
жалбоподателката била спряла лекият си автомобил на тротоара. Свидетелят сочи, че там където бил паркирал това било
абсолютно забранено, и е пречил на пешеходците да преминават по тротоара.
Съдът кредитира показанията на двамата разпитани по делото
свидетели, като обективни, а и същите не са оборени в процеса, поради което
приема за безспорно установено, че същият е паркирал управляваното от него МПС
на тротоара на бул.”Владислав
варненчик”, в нарушение на въведената с закона забрана. В разпоредбата на чл.93 от ЗДвП са дадени
легалните определения на понятията „престой” и „паркиране”, като от показанията
на свидетелите не се установява управляваното от жалбоподателят МПС да е било
престой за слизане или качване на пътници или товаро-разтоварни дейност. С
оглед горното съдът намира, че МПС на жалбоподателя е бил паркиран. Действително ЗДвП допуска паркиране на
тротоара в населено място, но в чл.94 ал.3 от ЗДвП се сочи, че това е допустимо
- престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса
до 2,5 тона върху тротоарите, но на
определените от собствениците на пътя или администрацията места,
успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние
най-малко
Въззивникът не оспорва обстоятелството, че
автомобилът му е бил паркиран на тротоара, но счита, че закона му е давал право
за това, особенно ако е за кратък период от време.
Съгласно чл.94, ал.3,
предл. второ от ЗДвП допуска се престой и паркиране на моторни превозни
средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на
определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на
оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2
метра за преминаване на пешеходци.
Както се установява от текста на разпоредбата, в частта й относно
предложение две, посочено като нарушена норма в АУАН и наказателното
постановление, престоя и паркирането на МПС върху тротоарите е допустимо само,
ако това са определени от собствениците на пътя или администрацията места за
паркиране и то, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2
метра за преминаване на пешеходци.
В случая по несъмнен начин е установено от
събраните писмени доказателства, предявени на въззивника при връчване на АУАН, че МПС се намира върху тротоара, а последния не е
измежду местата определени за паркиране. Разпоредбата на чл.94, ал.3,
предл.2 от ЗДвП предвижда две кумулативни предпоставки – тротоарът да е
отнапред определено място за паркиране и между това място и сградите да има
разстояние най-малко 2 метра. В конкретният случай отсъства едната
предпоставка – тротоарът, върху който е паркиран автомобилът не е място, което
да е определено за такава цел. Наличието или липсата
на втората предпоставка не може да промени крайния извод за извършено
административно нарушение и тя следва да бъде изследване само ако
първата от двете кумулативно предвидени предпоставки е на лице. Поради това и съдът не възприема направеното възражение в
тази посока.
В конкретния случай не се установява да е имало
обозначение, че това място е било определено за паркиране, поради което съдът
счита, че горното обстоятелство сочи и за липсата на предпоставките на чл.94 от ЗДвП.
Извън относимостта към настоящото производство е
възражението, че така спряното МПС не е създавало опасност и
не е правил невъзможно преминаването на другите участници в движението. Тези
фактически основания са релевантни към оспорване на ПАМ, но обаче, нямат
отношение към фактическите основания за налагане на процесното административно
наказание за нарушение на чл.94, ал.3, предл.2 от
ЗДвП, където от значение е наличието на други предпоставки, подробно обсъдени
по-горе в настоящото решение.
По
отношение на ралавираното въэзражение, че автомобила е бил спрян само няколко минути,
съда не намира същото за основателно и позволяващо НП да се приеме за
необосновано. Няма значение времето през което автомобила е бил паркиран на
тротоара, важен е факта, че това е сторено в нарушение на правилата и то без основателна
причина, още повече, че в близост е имало свободен паркинг на които
въззивницата спокойно е можела да паркира.
По изложените съображения съдът намира, че с обжалваното НП
жалбоподателят правилно и законосъобразно е бил санкциониран на осн. чл. 183, ал. 3, ЗДвП, предвиждаща ГЛОБА в
размер на 50 лв. за водач, който неправилно
паркира върху тротоар, съобразно предвиденото в чл. 178е от
ЗДвП, като определеното наказание е в минимален размер.
Същевременно
нарушението на жалбоподателя не следва да бъде квалифицирано като „маловажен
случай” по смисъла на чл. 28 ЗАНН, предвид засегнатите
с него интереси – тези на останалите участници в движението и предвид
безкритичното отношение на жалбоподателя към деянието.
Предвид изложеното, съдът намира, че
нарушението е правилно установено и не
са допуснати нарушения на процесуалните правила, поради което обжалваното
наказателно постановление като издадено от компетентен оран, съобразно
законоустановения ред и срокове, поради което се явява законосъобразно и
правилно и като такова следва да бъде потвърдено. АУАН и НП
отговарят на формалните изисквания на ЗАНН от към съдържание, налице е пълно
описание на нарушението, така щото жалбоподателят е разбрал в какво точно
нарушение е бил обвинен. АУАН е съставен въз основа на писмени данни, след спазване на
процедурата по чл. 186 ал.2 от ЗДвП и чл. 39 ал.3 от ЗАНН. Нарушението е правилно
описано и даващо безспорна възможност на въззивника да разбере описаното
административно нарушение.
Съдът намира, че преценката
на наказващият орган за липсата на предпоставките на чл.28 от ЗАНН е правилна.
Нарушението е на формалното извършване и от същото не е
необходимо да са настъпили вредни последици. Отчитайки обстоятелството,
че жалбоподателя е паркирал върху тротоара, пречейки на пешеходците да минават
в този участък, явно
с поведението си същият е създал неудобства по отношение на другите
пешеходците, за чието движение, съобразно определението на §6.т. 6 от ДР към
ЗДвП/ "тротоар" е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка
надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само
за движение на пешеходци“. Нарушението на жалбоподателя не
разкрива по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от този
вид, поради което същият не се маловажен по смисъла на закона. Въз основа на горното наказателното постановление следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.
3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от
АПК, "Когато съдът отхвърли
оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която
административния акт е благоприятен, има право на разноски". От
изложеното следва, че в полза на АНО, следва да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение, което Съдът определи в размер на 100 /сто/ лева,
които следва да бъдат заплатени от жалбоподателя на АНО.
Воден от гореизложеното, съдът
ОСЪЖДА Т.Л.Е., ЕГН ********** ***0.00 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.