Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 96
гр. Пловдив, 17.01.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на 17.12.2018г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при участието на секретаря Тихомира Калчева, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 7131/ 2018г., по описа на РС- Пловдив, IV- ти наказателен състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на „Фармакор
1“ ЕООД, ЕИК ********* против Наказателно постановление № РД- И- 052 от 16.07.2018г.,
издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата, с
което на „Фармакор 1“ ЕООД, ЕИК *********, за нарушаване състава на чл. 23, ал.
3 вр. чл. 46, ал. 3 от Наредба № 4 за условията и реда за предписване и
отпускане на лекарствени продукти, вр. чл. 218, вр. чл. 219, ал. 1 вр. чл. 294,
вр. чл. 291, ал. 1 Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина, му е
наложена имуществена санкция в размер на 3 000 / три хиляди/ лв.
С жалбата се оспорва законосъобразността
на атакуваното наказателно постановление. Сочи се, че при съставянето на АУАН
са допуснати редица нарушения на процесуалния закон- в АУАН не са посочени като
свидетели лица, които непосредствено са възприели извършването или
установяването на нарушението. Изтъква се, че в атакуваното НП не са посочени
доказателствата, чрез които е установено нарушението. Поддържа се, че
отразеното в АУАН и НП не съответства на действителното фактическо положение.
Излагат се съображения в насока маловажност на процесния случай. Моли се
атакуваното наказателно постановление да бъде отменено в своята цялост.
В съдебно заседание, дружеството-
жалбоподател, редовно призовано, изпраща процесуален представител. Поддържа се
депозираната жалба. Излага се становище по съществото на спора.
В съдебно заседание,
въззиваемата страна, редовно призована, изпраща
процесуален представител. Оспорва се депозираната жалба. Излага се становище по
съществото на спора.
Съдът като се запозна с приложените по делото
доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери
правилността на атакуваното постановление, счита следното:
Жалбата е подадена в законоустановения седемдневен
срок, считано от получаване на препис от атакуваното наказателно постановление,
произтича от процесуално легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на
самостоятелен контрол по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Относно приложението на процесуалните
правила:
Съдът, след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП счита, че съставеният АУАН и обжалваното НП не отговарят на формалните изисквания
на ЗАНН, като така допуснатите нарушения опорочават административнонаказателното
производство и като последица водят до отмяна на атакуваното наказателно
постановление.
На първо място, както
актосъставителят, така и наказващият орган не са съобразили императивната
разпоредба на чл. 18 ЗАНН. Съобразно същата, когато с едно деяние са извършени
няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко
отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно
от тях. Цитираната норма провежда една основна и принципна разлика между
наказателната и административнонаказателната отговорност- последната не
предвижда наличието на усложнена деятелност- реална, идеална съвкупност и
продължавано административно нарушение. Както в АУАН, така и в НП е посочено,
че жалбоподателят, бидейки търговец на дребно с лекарствени продукти, на дати
10.07.2017г., 14.08.2017г., 25.09.2017г. и 03.10.2017г. е продал лекарствени
изделия с режим на отпускане „по лекарско предписание“, на „Фарма РЕД“ ООД-
търговец на едро с лекарствени продукти. Факта на продажбата на описаните в
АУАН и НП лекарствени продукти се установява от приложените по делото фактури-
№ 416 от 03.10.2017г., № 412 от 25.09.2017г., № 402 от 14.08.2017г. и № 385 от
10.07.2017г. Тоест, според наказващия орган и актосъставителя се касае за едно
продължавано административно нарушение, доколкото продажбата на лекарствени
продукти може да бъде извършена само посредством активни действия, а не и чрез бездействие
Както бе посочено и по- горе, ЗАНН изрично предвижда, че за всяко нарушение
следва да бъде налагана самостоятелна административна санкция- изискване, която
не е спазено в случая. Предвид това, след като се твърди, че на всяка една от
посочените по- горе дати, жалбоподателят е продавал лекарствени продукти в
нарушение на законовите изисквания, то е следвало за всяка от посочените дати,
на които се счита, че е извършено нарушение, да бъде съставен АУАН и
впоследствие да бъде издадено наказателно постановление. В случая, съдът не разполага
с процесуален способ, посредством който да санира нарушението на чл. 18 от ЗАНН.
Несъобразяването с чл. 18 ЗАНН винаги ще доведе до отмяна на атакуваното НП. Пренебрегването
на тази норма препятства възможността на съда да отмени наказателното постановление
единствено досежно някое от посочените административни нарушения, в случай, че
наличието на такова не е доказано. И накрая, налагането на обща по размер
имуществена санкция не позволява на съда да прецени нейната законосъобразност и
справедливост досежно определения от административнонаказващия орган размер,
като същевременно поставя и санкционираното лице в невъзможност да разбере за
кое нарушение, какво наказание му се налага, което несъмнено накърнява правото
му на защита (в тази насока Решение № 1103 от 17.05.2018 г. по к. адм. н. д. №
631 / 2018 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 344 от
16.02.2018 г. по к. адм. н. д. № 3362 / 2017 г. на XX състав на Административен
съд – Пловдив, Решение № 1097 от 16.05.2018 г. по к. адм. н. д. № 625 / 2018 г.
на XXI състав на Административен съд – Пловдив).
Съдът счита за нужно да коментира
и обстоятелството, че при съставянето на АУАН и НП е допуснато нарушение на чл.
42, т. 4 и т. 5 ЗАНН, съответно на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН. От така
отразените в АУАН и НП фактически обстоятелства не се изяснява дали
отговорността на жалбоподателя е ангажирана за това, че е отпуснал лекарствени
продукти, които се предоставят само по лекарско предписание, без да е налице
такова или е ангажирана за това, че търговец на лекарствени продукти на дребно,
продава такива на търговец на едро.
Всъщност, именно тази неяснота
рефлектира и върху правната квалификация, която в случая е неправилно предоставена.
Дружеството- жалбоподател въобще не е адресат на задължението по чл. 23, ал. 3
от Наредба № 4 за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени
продукти. Адресат на задължението по цитирания текст са лицата по чл. 4, ал. 1
от Наредба № 4- лекари/лекари по дентална медицина, упражняващи медицинската
професия (не и юридически лица, стопанисващи търговски обект- аптека ).
Направена е привръзка и с чл. 46, ал. 3 от Наредба № 4, който не кореспондира с
фактическото описание на нарушението. Съобразно цитираната норма отпускането на
лекарствени продукти, предписани по реда на глава трета, раздел IV ( от Наредба
№ 4), се извършва от аптеки, работещи по договор с НЗОК с изключение на
лекарствените продукти по чл. 30г, които се отпускат от болничните аптеки. Посоченият
текст поставя изискване относно режима на отпускане на предписани лекарствени
продукти, като посочва, че тази дейност следва да бъде осъществявана само от
аптеки, работещи по договор с НЗОК. В случая, съставомерни факти, касаещи
наличието, респективно отсъствието на сключен договор с НЗОК за аптеката,
стопанисвана от жалбоподателя не са отразени, както в АУАН, така и в НП.
Ако все пак наказващият орган
счита, че са отпуснати лекарствени продукти, без да е налице съответно лекарско
предписание, то е следвало да се наложи санкция на магистър- фармацевта,
отпуснал лекарствените продукти в нарушение на чл. 23, ал. 1, вр. ал. 3 Наредба
№ 28 от 9 декември 2008 г. за устройството, реда и организацията на работата на
аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти. Именно тези норми предвиждат
професионална отговорност на фармацевта при неправилното отпускане на
лекарствените продукти, но не и на юридическото лице, за което работи.
За яснота и пълнота на
изложението, следва да се посочи и че чл. 287, ал. 2 от Закона за лекарствените
продукти в хуманната медицина, налага забрана за продажба на лекарствени
продукти от търговец на дребно на търговец на едро само за медикаменти,
включени в Позитивния лекарствен списък за лекарствени продукти, за които е
установен недостиг на територията на Република България по чл. 217в, ал. 1
ЗЛПХМ. В настоящия случай, описаните в АУАН и НП лекарствени продукти не са
включени в този списък. За продажба на лекарствени продукти извън този списък
от търговец на дребно на търговец на едро, ЗЛПХМ не предвижда санкция. Санкция
е предвидена за търговецът на едро, който закупува лекарствени продукти от
търговец на дребно- чл. 284в, ал. 2, вр. чл. 207, ал. 1, т. 4 ЗЛПХМ.
Същевременно, чл. 6 от Наредба № 28 от 9 декември 2008 г. за устройството, реда
и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените
продукти, възлага задължение на търговците на дребно да закупуват лекарствени
продукти само от търговци на едро, получили разрешение/удостоверение за
регистрация за търговия на едро с лекарствени продукти по реда на ЗЛПХМ, но не
предписва забрана за продажба на лекарствени продукти от търговец на дребно на
търговец на едро ( с изключение на случаите по чл. 284в, ал. 2, вр. чл. 207,
ал. 1, т. 4 ЗЛПХМ ).
Предвид гореизложеното, поради
допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до
накърняване правото на защита на жалбоподателя, атакуваното наказателно
постановление следва да бъде отменено в своята цялост.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № РД- И- 052 от 16.07.2018г.,
издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата, с
което на „Фармакор 1“ ЕООД, ЕИК *********, за нарушаване състава на чл. 23, ал.
3 вр. чл. 46, ал. 3 от Наредба № 4 за условията и реда за предписване и
отпускане на лекарствени продукти, вр. чл. 218, вр. чл. 219, ал. 1 вр. чл. 294,
вр. чл. 291, ал. 1 Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина, му е
наложена имуществена санкция в размер на 3 000 / три хиляди/ лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Административен съд- Пловдив в 14- дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му, по реда на гл. XII АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п.
Вярно с
оригинала.
Т.К.