Р Е Ш Е Н И
Е № 39
гр. Разград, 13.03.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
открито съдебно заседание на пети март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
с участието на секретаря Пламена Михайлова,
като разгледа докладваното от съдия Робева адм. дело № 19 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. АПК във вр. с чл. 172, ал. 5 ЗДвП.
Постъпила е жалба от З. К. от с. К., общ.
Р. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20-0804-000001 от 01.01.2020 г., издадена от Началник сектор към ОД на МВР –
Сливен, Сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП му
е наложена принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на
ППС за срок от 190 дни. В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна,
тъй като жалбоподателят, като собственик на превозното средство, не е знаел, че
автомобилът е бил ползван от неправоспособно лице. Иска се заповедта да бъде
отменена.
Ответникът оспорва жалбата и счита, че
издадената от него заповед е законосъобразна.
Разградският административен
съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 01.01.2020 г. на В. В. Г. от гр. С. е
съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GA, бл. № 122526 за това, че на 01.01.2020 г. в 07,15
часа в гр. Сливен, бул. „Георги Димитров“ до стадиона управлява лек автомобил „Нисан”
с рег. № *******, като водачът е неправоспособен, с
което виновно е нарушил чл. 150 ЗДвП.
С оспорената Заповед за налагане на ПАМ
на основание чл. 171, т. 2а ЗДвП спрямо жалбоподателя като собственик на
автомобила е приложена принудителна административна мярка прекратяване на
регистрацията на ППП за срок от 190 дни и са отнети СРМПС № ******* и 2 бр. регистрационни табели № *******.
Безспорно е по делото, че В. В. Г. не притежава свидетелство за управление на МПС. От
показанията на неговата майка св. Г. К. се установява, че жалбоподателят З. К. е бил неин
работодател и й е предоставил автомобила си за служебно ползване. На 01.01.2020
г. без нейното знание синът й взел ключовете и излязъл да се разходи с
автомобила, въпреки че нямал книжка.
Въз основа на изложеното от
фактическа страна, от правна страна Разградският административен съд намира
следното:
Жалбата е допустима. Подадена е от лице,
което има правен интерес, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
В изпълнение на задълженията по чл. 168 АПК съдът провери законосъобразността на оспорения административен акт на
всички основания по чл. 146 АПК.
Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП принудителните
административни мерки по чл. 171 ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед на
ръководителите на службите за контрол или на оправомощени от тях лица. По
силата на съдебно известната Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016 г. на
министъра на
вътрешните работи областните
дирекции на МВР са определени като служби за контрол по смисъла на чл. 165, ал.
1 ЗДвП. Представена е Заповед
№ 343з-86 от 20.01.2017 г. на Директора на ОД на МВР – Сливен, т. 1.5, с която
началникът на сектор „Пътна полиция“ в отдел ОП при ОДМВР – Сливен е
оправомощен да издава заповеди за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а ЗДвП.
Оспореният административен
акт е в установената форма и съдържа реквизитите, изискуеми по чл. 172 ЗДвП във
вр. с чл. 59, ал. 2 АПК, включително фактически и правни съображения за
издаването му.
При издаване на заповедта не
са били нарушени административнопроизводствените правила. В жалбата не се сочат
процесуални нарушения и при служебната проверка съдът не констатира такива.
Заповедта не противоречи на материалния закон.
Съгласно чл. 171, т. 2а, б. „а”, пр. последно ЗДвП принудителна административна
мярка прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година се
налага на собственик, който чието моторно превозно средство е управлявано от
лице, което не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията,
към която спада управляваното от него моторно превозно средство. Жалбоподателят
е собственик на МПС, което е било управлявано от неправоспособен водач. Тези обстоятелства
са отразени в редовно съставения АУАН, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има
доказателствена сила и тя не е опровергана по делото.
При наличието на горните факти и в
условията на обвързана компетентност административният орган е бил длъжен да
наложи ПАМ прекратяване на регистрацията на превозното средство за срок от 6
месеца до 1 година. Определена е продължителност на мярката от 190 дни, което е
към минималния предел и съответства на принципите на законност по чл. 4, ал. 3 АПК и на съразмерност по чл. 6 АПК.
Обстоятелството, че
жалбоподателят не е знаел, че автомобилът му се управлява от неправоспособен,
не влияе върху законосъобразността на оспорения административен акт. Принудителната
административна мярка няма санкционен, а преустановителен и превантивен
характер. Тя не е административно наказание и се прилага без оглед на вината.
Производството по налагане на ПАМ не е административнонаказателно и възражението
за липса на умисъл е ирелевантно.
ПАМ е съобразена и с целта на закона, а
именно да се гарантира безопасността на движението по пътищата, като се
предотвратят тежките последици при управление на МПС от неправоспособни водачи.
По изложените съображения и
на основание чл. 172, ал. 2 АПК Разградският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на З. К. от с. К., общ. Р. против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-0804-000001 от 01.01.2020 г., издадена
от Началник сектор към ОД на МВР – Сливен, Сектор „Пътна полиция“.
Решението не подлежи на
обжалване.