Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
12.02.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и
седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 13424 по описа за 2016 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Т.И.С.,
с която са предявени срещу З.Л.И. АД искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./,
както следва:
за сумата от 50000 лв., представляваща обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за неимуществени вреди от
произшествие, осъществено на 30.12.2015 г., заедно със законната лихва от
датата на деликта до окончателното изплащане на сумата,
за сумата от 1732 лв. – обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за медицински консумативи, заедно
със законната лихва от 08.01.2016 г. до окончателното плащане,
сумата от 17,40 лв. – обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в разход за потребителска такса, заедно със законната
лихва от 08.01.2016 г. до окончателното плащане,
сумата от 150 лв. – обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в разход за кинезитерапевтични процедури, заедно със
законната лихва от 17.02.2016 г. до
окончателното плащане,
сумата от 25 лв. – обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в разход за медицински услуги – рентгенова снимка, заедно
със законната лихва от 25.02.2016 г. до окончателното плащане,
сумата от 50 лв. – обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в разход за медицински услуги – рентгенови снимки, заедно
със законната лихва от 29.01.2016 г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че е пострадал при произшествие,
осъществило се на 30.12.2015 г. по вина на лице, гражданската отговорност на
което е застрахована при ответника. Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Оспорва ПТП да е настъпило единствено в резултат на действията на
застрахования водач, като твърди, че принос имат и действията на водача на
втория участвал в произшествието автомобил. Позовава се на съпричиняване от
страна на ищеца, управлявал третия участвал в ПТП автомобил, изразяващо се в
непоставяне на предпазен колан. Претендира разноски.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По иска по
чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за
неимуществени вреди:
С влязло в
сила споразумение от 28.10.2016 г. по н.о.х.д. 7859/2016 г. на СРС М.С.Ж.е
признат за виновен в това, че на 30.12.2015 г. около 13:45 ч.,
в гр.София, при управление на лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № ********по ул.Д.Ш.,
с посока на движение от ул.********-ви век, в района на кръстовище с бул.********е
нарушил правилата за движение по пътищата – чл.6, т.1 ЗДвП, чл.45, ал.2,
вр.ал.1 ППЗДвП и чл.50, ал.1 ЗДвП, като е предприел маневра „завиване на ляво“
по бул.********към ул.21-ви век,
отнемайки предимството на движещ се по бул.Симеоновско шосе, в обратна на неговата
посока лек автомобил „Форд“ с рег. №
********, в резултат на което е последвал удар между двете МПС, а вследствие на удара
л.а.„Форд“ се е отклонил наляво, навлизайки в лявата лента за насрещно движение
и е последвал удар в движещ се по нея лек автомобил „Тойота“ с рег.№ ********,
и по непредпазливост е причинил средни телесни повреди на повече от едно лице –
на пътниците в л.а.„Форд“ с рег.№ ********, както и на водача на лек автомобил „Тойота“, с рег.№ ********, Т.И.С. – средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясната раменна кост, довело до
трайно затруднение на движението на десния горен крайник за срок по-дълъг от 30
дни.
По силата на
чл.300 ГПК споразумението е задължително за гражданския съд относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, поради
което за настъпване на увреждането по механизма, приет от наказателния съд, авторството
и причинените съставомерни последици, настоящият състав е обвързан от
одобреното споразумение.
От
заключението на комплексната експертиза по делото се установи, че в резултат на
произшествието Т.И.С. е получил: политравма; контузия и разкъсно-контузна
рана на главата; сътресение на мозъка; многофрагментно счупване на шийката на
дясната раменна кост; контузия на гърба на дясната ръка. На 29.01.2016 г.
поради оплаквания на пострадалия е установено и счупване на дясната ключица във външната 1/3, като е констатирана
причинната му връзка с произшествието. Приложено е болнично лечение за общо 11
дни за периодите: 30.12.2015 г. – 08.01.2016 г. и 10.05.2016 г. – 12.05.2016
г., и домашно-амбулаторно лечение за общо 5,5 месеца за периодите: 08.01.2016
г. – 09.05.2016 г. и 12.05.2016 г. – 11.06.2016 г. По време на болничното
лечение на 30.12.2015 г. е проведена оперативна обработка – шев на раната на
главата, на 05.01.2016 г. е извършено открито наместване и метална фиксация на
дясната раменна кост, а на 11.05.2016 г. – изваждане на металните импланти. По
време на домашно-амбулаторното лечение пострадалият е носил обездвижваща
превръзка за 37 дни, извършвани са контролни прегледи и раздвижване. Претърпял е
интензивни болки и страдания 7-8 дни след ПТП и след 30-тия ден от датата на
операцията на дясна раменна кост за период от 10-12 дни, а в останалите периоди
от възстановителния процес – с по-нисък интензитет за около 6 месеца. Към
момента счупванията са зараснали, но пострадалият продължава да изпитва болки в
дясна раменна област при влажно и студено време и при по-голямо и продължително
натоварване на десния горен крайник, които се очаква да намаляват до около 3
години от датата на ПТП. Налице са остатъчни загрозяващи белези от раната на
главата и от операцията на дясната раменна област. Ищецът е имал нужда от чужда
помощ за период от 40 дни, като към момента може да се обслужва с дясната ръка,
но дясната раменна става извършва движения в обем, по-малък от нормата с 15%. За
подобряване на движенията й според вещото лице е необходимо провеждане на
рехабилитация и ЛФК в санаториални условия.
От показанията на свидетеля Б.Р.Р.се установява, че в продължителен период
след произшествието, ищецът е изпитвал битови неудобства, имал е нужда от чужда
помощ в ежедневието си, имал е затруднения във връзка с работата си – със
служебни пътувания и преговори. Негативно се е отразил инцидентът и върху
психиката му – настъпила е промяна в поведението му, станал е затворен и негативно
настроен към околните.
По изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на
чл.45 ЗЗД. Установи се деянието на водача на лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № X
2745 КА, което е противоправно – водачът е нарушил чл.6, т.1 ЗДвП, чл.45, ал.2,
вр.ал.1 ППЗДвП и чл.50, ал.1 ЗДвП, с което е причинил по непредпазливост
телесни увреждания на ищеца. От одобреното от наказателния съд споразумение се
установява причинната връзка между произшествието и счупването на дясна раменна
кост, която се потвърждава от заключението на експертизата, а от последната се
установява причинната връзка между произшествието и останалите увреди - контузия
и разкъсно-контузна рана на главата; сътресение на мозъка; контузия на гърба на
дясната ръка; счупване на дясната ключица. Претърпените неимуществени вреди се
потвърждават от свидетелските показания по делото. Поради това съдът приема, че
е налице деликт, извършен от водача М.С.Ж.при управление на лек автомобил „Ауди
А3“ с рег. № X ******
Безспорно е по делото, че към
момента на процесното ПТП за лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № ********е
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между
собственика на автомобила и ответника, поради което съдът приема, че към
момента на произшествието е било налице валидно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ между тях, по силата на което ответникът е задължен да
покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.
Поради изложеното съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане за
застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди,
представляващи физически болки и страдания.
При определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът
съобрази обективни и доказани по делото факти – интензитет и продължителност на
болката – интензивна за период от около 20 дни и с по-нисък интензитет за около
6 месеца, период на възстановяване – около 6 месеца, необходимостта от чужда
помощ за период от 40 дни и неудобствата от носената през това време
обездвижваща превръзка; характера на последиците от уврежданията и как последните
са му се отразили с оглед неговата възраст, начин на живот и среда. От
заключението на експертизата се установи, че остатъчните явления от увредите се
изразяват в боли в дясната раменна област при влажно и студено време и при
по-голямо и продължително натоварване на десния горен крайник, които се
очаква да намаляват до около 3 години от
датата на ПТП. Налице са остатъчни загрозяващи белези от раната на главата и от
операцията на дясната раменна област. Дясната раменна става извършва движения в
намален с 15% обем, като за подобряване на движенията й според вещото лице е
необходимо провеждане на рехабилитация в санаториални условия.
По изложените съображения съдът, при преценка на събраните доказателства за
характера на уврежданията, периода на лечение, последиците за здравето на
пострадалия от уврежданията, които са в причинна връзка с произшествието, и
отнасяйки ги към възрастта и начина му на живот, както и съобразявайки начина
на настъпване на произшествието и неминуемо настъпилите при това шок и
негативни емоционални преживявания, намира, че справедливото обезщетение е в
размер на 30000 лв.
Неоснователно е възражението, че принос в
настъпването на произшествието има и водачът на лек автомобил „Форд Ескорт“ с
рег. № ******. При съпричиняване по чл.53 ЗЗД на увреждането от няколко
делинквенти, застрахователят по застраховка „Гражданската отговорност“,
сключена с един от тях, отговаря спрямо увреденото лице за пълния размер на
вредите до размера на застрахователната сума, а не съобразно приноса за
увреждането на застрахования при него делинквент /в посочения смисъл – решение
№ 121 от 18.09.2014 г. по т.д. № 2859/2013 г. на ВКС, I т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК/.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване поради
непоставяне на предпазен колан от страна на ищеца, пострадал като водач на един
от участващите в ПТП автомобили. От заключението на експертизата се установи,
че управлявания от него автомобил „Тойота“ се е ударил челно в насрещно
движещия се лек автомобил „Форд“, преобладаващо в дясната част. Ударът е бил
ексцентричен, поради което предната част на „Тойота“-та се е завъртяла рязко
надясно, а тялото на водача е понесло инерционни сили и е политнало напред и
вляво. Вследствие ротационното движение на автомобила тялото на водача ще
достигне до лявата врата и ще се удари в нея независимо дали водачът е бил с
поставен колан, поради което възражението е неоснователно.
По изложените съображения искът за неимуществени вреди следва да се уважи
за сумата от 30000 лв. и да се отхвърли до пълния предявен размер от 50000 лв.
По иска по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за имуществени вреди:
От представените писмени доказателства – фактури и фискални бонове се
установява, че ищецът е извършил разходи за лечение, както следва: на
08.01.2016 г. е заплатена сумата от 1732 лв. за медицински консумативи, на
08.01.2016 г. – сумата от 17,40 лв. за потребителска такса, на 17.02.2016 г. – сумата
от 150 лв. за кинезитерапевтични процедури, на 25.02.2016 г. – сумата от 25 лв.
за медицински услуги – рентгенова снимка и на 29.01.2016 г. – сумата от 50 лв. за
медицински услуги – рентгенови снимки. От заключението на комплексната
експертиза по делото се установява причинната връзка между извършените разходи
и произшествието.
От изложеното следва, че ищецът има вземане за имуществени вреди, както
следва: за сумата от 1732 лв. за медицински консумативи; за сумата от 17,40 лв. за потребителска такса; за сумата от
150 лв. за кинезитерапевтични процедури, за сумата от 25 лв. за медицински
услуги – рентгенова снимка и за сумата от 50 лв. за медицински услуги –
рентгенова снимка.
Съобразно изхода на делото ответникът следва да
заплати на ищеца и законната лихва върху присъдената сума относно
неимуществените вреди, считано от 30.12.2015 г. – датата на събитието, а по
отношение на обезщетението за имуществени вреди – от извършване на съответния
разход, съответно: 08.01.2016 г. – относно разхода за медицински консумативи и
разхода за потребителска такса; 17.02.2016 г. – относно разхода за кинезитерапевтични
процедури; 25.02.2016 г. – относно разхода за медицински услуги – рентгенова
снимка и 29.01.2016 г. – относно разхода за медицински услуги – рентгенова
снимка.
По разноските:
На процесуалния представител на ищеца следва да
се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА – за сумата от 1524,35
лв. (с включен ДДС).
На ответника следва да се присъди, на основание
чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата от 211,64 лв. за юрисконсултско
възнаграждение и експертиза.
Ответникът следва да бъде осъден да плати по
сметка на СГС на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 1278,98 лв. – държавна
такса и 250 лв. разноски.
Поради което Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З.Л.И.
АД, ЕИК******, със седалище и адрес: *** Д, да заплати на Т.И.С.,
ЕГН **********, на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, както следва:
сумата от 30000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за произшествие, осъществено на 30.12.2015 г., заедно със законната
лихва от 30.12.2015 г. до окончателното
плащане,
сумата от 1732 лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди – разходи за медицински консумативи, заедно със законната
лихва от 08.01.2016 г. до окончателното плащане,
сумата от 17,40 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди – разход за потребителска такса, заедно със законната
лихва от 08.01.2016 г. до окончателното плащане,
сумата от 150 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди – разход за кинезитерапевтични процедури,
заедно със законната лихва от 17.02.2016 г. до окончателното плащане,
сумата от 25 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди – разход за медицински услуги – рентгенова
снимка, заедно със законната лихва от 25.02.2016 г. до окончателното
плащане,
сумата от 50 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди – разход за медицински услуги – рентгенови
снимки, заедно със законната лихва от 29.01.2016 г. до окончателното
плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска
за обезщетение за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от
50000 лв.
ОСЪЖДА З.Л.И.
АД, ЕИК******, със седалище и адрес: *** Д, да заплати на адв. Я.В.С.,
адрес ***, ж.к.********, на основание чл.38, ал.1 ЗА сумата от 1524,35 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА Т.И.С.,
ЕГН **********, да заплати на З.Л.И. АД, ЕИК******, със седалище и
адрес: *** Д, на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата от 211,64 лв.,
представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК******,
със седалище и адрес: *** Д, да заплати по сметка на Софийски градски съд,
на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 1278,98 лв., представляваща
държавна такса и сумата от 250 лв., представляваща разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: