ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

              №  809

                 гр. Пловдив, 19.05.2022 година

                                                                                                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

         

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, десети състав, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди и двадесет и  втора година в състав:                                     

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЯНКО АНГЕЛОВ

 

разгледа докладваното от съдия Янко Ангелов, административно дело №  1071  по описа на съда за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба на "Гурме Фууд"ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. "***"№19, представлявано от управителя Г. В., против Заповед № Р-22221522000529-023-001 от 23.03.2022 г. на  Х. М. Началник Сектор при ТД на НАП – София, с която на основание чл. 34, ал. 1, т. 2 от ДОПК е спряно производството по извършване на ревизия възложено със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-22221522000529-020-001 от 04.02.2022 г. до приключване на друго контролно или административно производство, а именно до влизане в сила на ревизионен акт с установени задължения за ДДС за периода от 01.06.2020 г. до 30.11.2020 г. на „Вер Фру“ЕООД.

Жалбоподателят "Гурме фууд" ЕООД, твърди, че актът е нищожен и незаконосъобразен и моли за отмяната му. Мотивира се с това, че с издадения от приходната администрация РА е отменен изцяло с Решение № 160 от 09.03.2021 г. на Директора на дирекция „ОДОП“ Пловдив, преписката е върната за нова ревизия и е приключила без начисляване на допълнителни задължения с Ревизионен доклад № Р-16001621001634-092-001 от 27.10.2021 г..

Твърди още, че има издаден Акт за прихващане и възстановяване № П-22221521184940-004-002/18.11.2021 г., с който е постановено на „Гурме фууд“ ЕООД да бъде възстановена сумата общо от 302 107,99 лв. данък върху добавената стойност за периода от м.10-12.2019 г. и законна лихва за прериода м.02.2020 г. - м.11.2021 г. Същевременно, на дружеството е издадено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки - изх. № С220022-023-0000421/11.02.2022 г. с което е наложен запор върху банкова сметка ***, за обезпечаване на публично вземане в размер на 85 145,93 лв., възникнало поради невнасяне на ДДС от „Вер Фру“ ЕООД по доставките, извършени на „Гурме фууд“ ЕООД, който е упражнил правото си на приспадане на данъчен кредит по тях. Счита, че поведението на приходния орган не съответства с целта на закона и представлява недопустим опит за препятстване търговската дейност на дружеството. Претендира разноски.

Ответникът - Началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП гр.София, не взима становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в изискуемия срок и е процесуално допустима, като подадена в предвидения за това срок, срещу акт подлежащ на съдебен контрол и от лице, имащо правен интерес.

Видно от Заповед за възлагане на ревизия № Р-22221522000529-020-001/04.02.2022 г.  е възложено извършването на ревизия на „Гурме фууд“ ЕООД за отговорност за ДДС по доставки, извършени от „Вер Фру“ ЕООД за периода 01.06.2020 г. – 30.11.2020 г.

Последвало е издаването на процесната Заповед, в която се сочи, че същата е издадена „…във връзка с постъпило искане от Биляна Стефанова, на длъжност главен инспектор по приходите.“.

Заповедта е издадена от компетентен орган и не е нищожна, доколкото не се констатира липса на компетентност, липса на форма или съществени нарушения на административнопроизводствените правила.   Заповедта е незаконосъобразна поради липса на мотиви. Нито в искането, нито в самата заповед са изложени обосновани мотиви относно наличието на предпоставки за спиране на ревизията. Констатира се пълна липса на мотиви, фактически и правни основания за издаване на обжалвания ИАА, което не може да бъде преодоляно, предвид липсата на представена по административната преписка заповед за ревизия на „Вер Фру“ ЕООД. Остава неизяснен въпросът относно периодите на доставки и връзката между тях, така че да се обоснове значението на едното ревизионно производство за другото.  От друга страна, в съответствие с чл.34, ал.1 т.2 от ДОПК производството се спира при образувано административно, наказателно или друго съдебно производство, което е от значение за изхода му, след представяне на удостоверение, издадено от органа, пред когото е образувано. Съгласно чл.34 ал.3 от ДОПК при наличие на основание по ал.1 и ал.2 преценката се прави от органа, възложил производството, а при административно обжалване - от решаващия орган. Същата преценка подлежи на контрол за законосъобразност, а в случая такъв не може да бъде упражнен предвид неизлагането на каквито и да било релевантни съображения от фактическа и правна страна относно посочените по-горе обстоятелства, за да се прецени доколко е обоснован изводът, че е налице най-общо казано връзка между двете ревизионни производства. В случая липсва изискуемото се от чл.34 ал.1 т. 2 от ДОПК удостоверение, поради което остава недоказан факта на образувано производство, което е от значение за изхода на ревизионното производство по отношение на жалбоподателя. Безспорно, същото касае публични задължения на дружеството - доставчик, но е неизяснен въпросът за относимостта на тези задължения към търсената отговорност по реда на чл.177 от ЗДДС от жалбоподателя. Неустановено е наличието на връзка между двете ревизионни производства.  В доказателствена тежест за ответника е да проведе главно и пълно доказване на всички необходими предпоставки за законосъобразно упражняване на компетентността за спиране на ревизионно производство при условията на чл.34 ал.1 т.2 от ДОПК и в съответствие с носената доказателствена тежест, нему следва да бъдат възложени неблагоприятните правни последици от неуспешното доказване на правнорелевантни факти. Предвид изложеното, съдът приема оспорената заповед по чл.34 ал.1 т.2 от ДОПК за незаконосъобразна, поради липса на мотиви и необоснованост на предпоставките, както и поради неизпълнение на формалното изискване на закона за представяне на удостоверение по чл.34,ал.1,т.2 от ДОПК.

При този изход на спора и стореното своевременно искане за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя се дължат такива, които се установиха в размер на 50 (петдесет) лева, внесена държавна такса.

Водим от горното, Съдът

                                             О П Р Е Д Е Л И

ОТМЕНЯ Заповед № Р-22221522000529-023-001 от 23.03.2022 г. на Х. М. - Началник Сектор при ТД на НАП – София.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „Гурме фууд" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "***" 19, представлявано от управителя Г. И.В., сумата от 50.00 (петдесет) лева, разноски.

Определението е окончателно и не подлежи на оспорване.

 

                         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :