Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Добрич, 22.05.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в
публичното заседание на двадесет и трети април през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР АНГЕЛОВ
При участието на секретаря: ***
Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ
СЪДИЯ гр. дело № 4069/2017 г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по реда на чл. 422 и чл. 415 от ГПК. Видно от приложеното ч. гр.
дело № 1923/2017 г. Добричкият районен съд със заповед № 1042 от 09.06.2017 г.
и постановеното по реда на чл. 247 от ГПК определение № 1258/07.07.2017 г. е
разпоредил длъжникът ***, представлявано от управителя ***, като потребител по
договор за доставка на ел.енергия, да заплати на кредитора ***, представлявано
от ***, следните суми: 1 677,24
лева (хиляда шестстотин седемдесет и седем лева и двадесет и четири стотинки),
представляваща дължима сума по договор за доставка на *** за периода от *** г.
до *** г. на абонат с № *** и кл. № *** на адрес ***, ***, заедно със законната
лихва върху нея от датата на подаването на заявлението пред ДРС (07.06.2017г.)
до окончателното плащане; 49,11 лева
(четиридесет и девет лева и единадесет стотинки), представляваща лихва върху
главницата за периода от падежа на всяка от издадените 7 броя фактури до
19.05.2017г.; 84,46 лева (осемдесет
и четири лева и четиридесет и шест стотинки), представляваща направените
съдебно-деловодни разноски по частно гр. дело № 01923/2017г. по описа на ДРС.
В срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК
длъжникът е възразил писмено срещу издадената заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК. Предвид това и на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК с
разпореждане от 28.09.2017 г. Съдът е указал на заявителя, че може да предяви
искове относно вземанията си в едномесечен срок, като довнесе пълния режим на
дължимата държавната такса /след приспадне на тази внесена по ч. гр. дело № 1923/2017
г./. В изпълнение на посочените указания кредиторът е завел искова молба срещу
длъжника за установяване съществуване на вземането му относно посочените
по-горе суми.
Според изложените в исковата молба твърдения, поддържани и
в съдебно заседание от упълномощения юрисконсулт, ответникът е потребител на ***
по договор за доставка за имот, находящ се на административен адрес: *** – ***,
представляващ обект с абонатен № *** и клиентски № ***.
За периода от *** г. до *** г. за посочения обект е
начислена като консумирана *** на стойност 1 677,24 лв. Поради това, че ответникът
не е заплатил в срок предоставените му от ищцовото дружество количества ***, за
последното е налице правен интерес от търсената искова защита, доколкото срещу
издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е подадено възражение.
В срока по чл. 131 от ГПК *** е представил отговор на
исковата молба, според който предявените искове са неоснователни и недоказани.
Ответникът отрича между страните да е налице валидно възникнало правоотношение
по договор за доставка и потребление на *** при публично известни общи условия.
В тази връзка се сочи, че управляващият и представляващ ответното дружество
нито е сключвал, нито е упълномощавал трето лице от името и за сметка на *** да
сключва договор с ищцовото дружество.
На следващо място ответникът сочи, че не е пасивно
материално-правно легитимиран да отговаря по предявените искове, тъй като не е
получил издаваните от ищеца фактури във връзка с доставените количества ***.
Добричкият районен съд, като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните на основание чл. 235
от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По отношение възражението на ответника, че между страните
не съществува валидно облигационно отношение, по силата на което *** да е
доставяло на *** ел.енергия, по делото са представени пълномощни, от които е
видно, че управителят на „***“ е упълномощил ***, в качеството му на търговски
участник на пазара на електроенергия, да представлява „***“ ООД, при
извършването на правни, фактически и технически действия при упражняване на
правомощията си на пазара на ***.
Касателно другото възражение – за неполучаване на
издадените от ищеца фактури за доставените количества ***, същото е
неоснователно. Установено е по делото, че процесните фактури са изпращани на имейла
(електронния адрес), посочен в заявлението за актуализация на данните,
предоставени от самото ответно дружество на ищеца.
За пълнота на изложението следва
да се отбележи, че действително според чл. 18а, ал. 1 от Общия договор за
снабдяване и разпределение на *** дължимите от потребителя суми се съобщават от
продавача чрез фактурата, изпращана до потребителя на адреса за кореспонденция,
заявен от клиента. Но в случай следва да се посочи и изричната разпоредба на
чл. 26, ал. 6 от същия договор, гласяща, че не получаването на фактурата, както
и подаването на възражение срещу сметката за консумираната *** не освобождава
потребителя от задължението му да заплати дължимата сума в срок.
Необходимо е също така се има
предвид, че съществуването на облигационна връзка между страните, по повод
доставката на ***, се установява и от факта, че в един предходен на заявения в
исковата молба период ответникът е заплащал услуги по процесния договор.
Съобразно изложеното по-горе настоящият състав намира, че ответникът
е потребител на ***, доставяна за обект, представляващ имот, находящ се на
административен адрес: *** – ***, представляващ обект с абонатен № *** и
клиентски № ***, по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ. Според тази разпоредба „Потребител
на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или
ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си”. В този смисъл ищецът има
право да закупува ***, а ответникът да получи нейната цена, след отчитане на
доставената му *** посочения по-горе обект.
В процесния случай, доколкото
ответникът оспорва дължимостта на сумите от: 1 677,24 лева (хиляда
шестстотин седемдесет и седем лева и двадесет и четири стотинки),
представляваща дължима сума по договор за доставка на *** за периода от *** г.
до *** г. на абонат с № *** и кл. № *** на адрес ***, ***, заедно със законната
лихва върху нея от датата на подаването на заявлението пред ДРС (07.06.2017г.)
до окончателното плащане; 49,11 лева (четиридесет и девет лева и единадесет
стотинки), представляваща лихва върху главницата за периода от падежа на всяка
от издадените 7 броя фактури до 19.05.2017г., следва да се приема, че исковата
претенция по чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 422 от ГПК за признаване за
установено в отношенията между страните наличието на непогасено задължение в
посочения размер, е допустима.
В полза на ищеца е издадена
цитираната по-горе заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.
410, ал. 1 от ГПК и тъй като длъжникът е възразил писмено срещу издадената
заповед, то за ищеца е налице правен интерес от завеждане на предявените
искове, с предмет установяване дължимостта на процесните суми.
В процесния казус
взаимоотношенията между страните следва да се регулират от разпоредбите на
договора за търговска продажба - чл. 318 от ТЗ при субсидиарно прилагане на
разпоредбите на ЗЗД /арг. чл. 288 от ТЗ/. Договорът е двустранен, възмезден,
комутативен, консенсуален, неформален /освен в предвидените от закона случаи/,
с вещно-облигаторно действие. От договора възникват права и задължения в тежест
и полза на всяка от страните, затова изпълнението на задължението на едната
страна е функционално обусловено от изпълнението на задължението на другата
страна. Задължение на продавача е да достави *** до имота на ответника. В
случая не се оспорва, че процесното количество *** е доставено и потребено от
абоната. Задължение на купувача е да получи услугата и да заплати цената й.
Установената фактическа обстановка дава основание на съда да приеме, че
изтъкнатите от ответника възражения по чл. 414 от ГПК нямат характера на
правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи, правоотлагащи такива, които
биха могли успешно да се противопоставят на вземането на кредитора.
По искане на ищеца по делото е
допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице, *** след
запознаване с материалите по делото и извършената проверка в счетоводството на
ищеца е дала следното заключение:
Във връзка с доставката на процесните
услуги счетоводството на ищеца „ ***
е водено редовно при спазване принципите на Закона за счетоводството.
По отношение редовността на
счетоводството на ответника, поради наличието по счетоводни данни за периода
преди процесния за счетоводни записвания за плащания в полза на ищеца без
текущо начисляване на разход за доставка на предоставени услуги, както и задължения
за плащания, които видно от счетоводните записвания на ищеца са платени,
експертизата счита, че счетоводството не е водено редовно.
След извършената проверка на
приложените по делото материали и в съответствие с отразеното в
констативно-съобразителната част, експертизата дава следното заключение:
По счетоводни данни на ищеца ***, съществуват задължения за ел.енергия от страна на
ответника изразяващи се в неплатени фактури за достьп и пренос на ***, в размер
на общо 1647.24 лв./таблица 1/, от които: 216,67 лв. с ДДС, за периода от
01.11.2016 г. до
30.11.2016 г., по фактура с
№ ***/*** г., с падеж за
плащане 14.12.2016 г., 501,26 лв. с ДДС, за периода от
01.12.2016 г. до
31.12.2016 г., по фактура с
№ *** г., с падеж за плащане
16.01.2017 г., 750,47 лв. с ДДС, за периода от
01.01.2017 г. до
31.01.2017 г., по фактура с
№ *** г., с падеж за плащане
15.02.2017 г., 177,10 лв. с ДДС, за периода от
01.02.2017 г. до
28.02.2017 г., по фактура с
№ *** г., с падеж за плащане
15.03.2017 г., 0,20 лв. с ДДС, за периода от
01.03.2017 г. до
31.03.2017 г., по фактура с
№ *** г., с падеж за плащане
19.04.2017 г., и 1,54 лв. с ДДС, за периода от
01.04.2017 г. до
30.04.2017 г., по фактура с
№ *** г., с падеж за плащане
17.05.2017 г.
Вещото лице докладва, че по счетоводни данни на ответното
дружество фактурите за процесния период не са осчетоводени като задължение към ищеца.
Съобразно счетоводните данни на ищеца има заплащани услуги по процесния договор за
предходен на заявения в исковата молба период на доставка за ел.енергия, като
последно последното плащане е на 21.11.2016 г., в размер на 141,90 лв., по фактура с № *** от *** г., с падеж за плащане 15.11.2016 г. и лихви за забава в размер на 0,24 лв.
По счетоводни данни на ответника
има заплащани услуги по процесния договор за предходен на заявения в исковата
молба период на доставка за ел.енергия, като последно последното осчетоводено
плащане на 12.04.2016 г. в размер на 625,64 лв. е по фактури с № *** г. в размер на 288,19 лв.; № *** г. в размер на 170,88 лв.; № *** г. в размер на 166,57 лв.
По отношение на мораторната лихва към
19.05.2017 г. върху фактурите,
за които е установено от в.л., че са незаплатени, считано от датата на падежа
за всяка една от тях е в размер на общо 32,69 лв. Посочената сума е формирана, както следва:
1)
по фактура № *** /*** г. върху сумата от 216,67 лв., считано от датата на падежа за плащане 14.12.2016 г. до 19.05.2017 г. в размер на 9,57 лв.;
2)
по фактура № *** г. върху сумата от 501,26 лв., считано от датата на падежа за плащане 16.01.2017 г. до 19.05.2017 г. в размер на 17,27 лв.;
3)
по фактура № *** г. върху сумата от 750,47 лв., считано от датата на падежа за плащане 15.02.2017 г. до 19.05.2017 г. в размер на 19,60 лв.;
4)
по фактура № *** г. върху сумата от 177,10 лв., считано от датата на падежа за плащане 15.03.2017 г. до 19.05.2017 г. в размер на 3,25 лв.;
5)
по фактура № *** г. върху сумата от 0,20 лв., считано от датата на падежа за плащане 19.04.2017 г. до 19.05.2017 г. в размер на 0,00 лв.;
6)
по фактура № *** г. върху сумата от 1,54 лв., считано от датата на падежа за плащане 17.05.2017 г. до 19.05.2017 г. в размер на 0,00 лв.
Установената фактическа
обстановка дава основание на съда да приеме, че изтъкнатите от ищеца възражения
нямат характера на правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи,
правоотлагащи такива, които биха могли успешно да се противопоставят на
вземането на кредитора. В този смисъл възражението на ответника, че ищецът е
нарушил задължението си по цитираните ОУ са неоснователни. В случая от данните
по делото /виж заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза/
ответникът е допуснал нарушение на ОУ, касаеща задължението за заплащане на потребените
количества електроенергия.
Установената фактическа обстановка
дава основание на Съда да приеме, че изтъкнатите от ответника възражения по чл.
414 от ГПК по отношение на сумите от: 1 647,24 лв. – общ сбор на
главниците – цена на незаплатена потребена *** по фактури, подробно описани
по-долу в табличен вид, издадени за периода *** г. - *** г. за обект с абонатен
№ *** и кл. № *** на адрес ***, ***, ведно със законната лихва върху посочената
сума от подаване на заявлението – 07.06.2017 г. до окончателното изплащане; 32,69
лева, съставляваща сбора от мораторната лихва за всяка фактура, подробно
посочени от вещото лице в табличен вид, изчислена за периода от датата след
падежа и до 19.06.2014 г., нямат характера на правопогасяващи такива, които успешно да се противопоставят
на вземането на кредитора. В този смисъл предявеният установителен иск за
посочените суми е основателен и доказан и подлежи на уважаване, съответно до
размера на сумата от 1 647,24 лв., като за горницата до 1 677,24 лв.
подлежи на отхвърляне. На отхвърляне подлежи и исковата претенция по чл. 86 от ЗЗД за горницата от 32,69 лв. до 49,11 лв.
Съответно, при така постановения
резултат, и основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на сторените от
него съдебно-деловодни разноски по настоящото делото, а именно на сумата от 372,34
лв. /триста седемдесет и два лева и тридесет и четири стотинки/. По отношение
на съдебно-деловодните разноски, дължими по заповедното производство, същите
възлизат на 82,19 лв. /осемдесет и два лева и деветнадесет стотинки/.
Ответникът също има право на
разноски, съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, съразмерно на отхвърлената част от
исковете, в размер на 11,02 лв. /единадесет лева и две стотинки/.
С оглед изложените съображения,
Добричкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че ***, представлявано от управителя ***, като
потребител по договор за доставка на ***, ДЪЛЖИ по издадената от Добричкия
районен съд заповед № 1042 от 09.06.2017 г. и постановеното по реда на чл. 247
от ГПК определение № 1258/07.07.2017 г. по ч. гр. дело № 1923/2017 г. в полза
на кредитора ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от ***,
следните суми:
1) 1 647,24 лв.
(хиляда шестстотин четиридесет и седем лева и двадесет и четири стотинки),
представляваща дължима сума по договор за доставка на *** за периода от *** г.
до *** г. на абонат с № *** и кл. № *** на адрес ***, ***, заедно със законната
лихва върху нея от датата на подаването на заявлението пред ДРС (07.06.2017г.)
до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
горницата от 1 647,24 лв. до 1 677,24 лв.
2) 32,69 лв. /тридесет и два лева и шестдесет и девет стотинки/, представляваща
лихва върху главницата за периода от падежа на всяка от издадените 7 броя
фактури до 19.05.2017 г., като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
горницата от 32,69 лв. до 49,11 лв.
ОСЪЖДА ***, представлявано от
управителя ***, да заплати на ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от ***, сумите от: 372,34
лв. /триста седемдесет и два лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща
сторените по гр. дело № 4069/2017 г. по описа на Добричкия районен съд съдебни
разноски; 82,19 лв. /осемдесет и два
лева и деветнадесет стотинки/, представляваща сторените по ч. гр. дело № 1923/2017
г. по описа на Добричкия районен съд съдебни разноски.
ОСЪЖДА ***, със седалище и адрес
на управление: ***, представлявано от ***, да заплати на ***, представлявано от
управителя ***, сумата от 11,02 лв.
/единадесет лева и две стотинки/, представляваща сторените по гр. дело №
4069/2017 г. по описа на Добричкия районен съд съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: