Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ …….  

град Велико Търново, 12.03.2010г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Великотърновският районен съд, първи състав, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Явор Данаилов

       

при секретаря Р.К. и в присъствието на прокурора …………..…., като разгледа докладваното от съдията Данаилов гр. дело № 3602 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

       Иск за развод с правно основание чл. 99, ал.1 от СК /отм./.

       Ищецът А.Р.К., чрез пълномощника си адвокат Иванка Баева твърди в исковата си молба, че с ответницата по делото били законни съпрузи, сключили граждански брак на 04.12.1999 г., първи и за двама им, от който брак имали родено едно дете – Теодора, родена на *** г. Излага, че след сключването на брака заживели в гр. Габрово, при майка му, но още от началото брачните им отношения не протичали нормално – съпругата му не се проявявала като добра домакиня, а след раждането на детето и като добра майка. Ищецът сочи, че ответницата многократно била напускала семейното жилище, като не е давала обяснение къде и с кого е била, имала извънбрачни връзки. Между него и детето съществувала привързаност, той се грижел за него в отсъствието на ответницата, помагала му и майка му. Поради финансови затруднения от 2007 г. работел на остров Крит, като периодично се връщал в гр. Габрово. През това време ответницата била изоставила детето на грижите на майка си в гр. Сухиндол и в продължение на една година не го била потърсила. Ищецът бил в прекрасни отношения с майката на съпругата си и можел да разчита и на двете баби в отглеждането и възпитанието на детето. Поради изложените обстоятелства, ищецът счита брака му с ответницата за дълбоко и непоправимо разстроен, като моли съда да го прекрати с развод, по изключителна вина на ответницата. Моли съда да предостави на него упражняването на родителските права върху малолетното им дете Теодора, като на ответницата да се определи подходящ режим на лични отношения. Моли съда да осъди ответницата да заплаща на детето Теодора месечна издръжка от 80 лв., считано от влизане в сила на решението по отношение на родителските права, до настъпване на законни основания за изменение или прекратяване на задължението за издръжка. Семейното жилище, находящо се в гр. Габрово, ул. „Столетов” № 76, моли да му бъде предоставено за ползване; желае за в бъдеще жената да носи предбрачната си фамилия Петрова. Претендира разноски.

       Ответницата В.Й.К., чрез пълномощника си адвокат Венеция Ляскова оспорва вината за настъпилото разстройство на брака на страните и акцесорните на брачния искове. Оспорва твърдението на ищеца, че не била добра домакиня и майка, че не се била грижила за детето и намира това за пресилено и невярно. Оспорва, че постоянно била напускала семейното жилище и, че била изоставила детето си в продължение на година. От своя страна твърди, че ищецът необосновано я бил ревнувал, което довело до постоянни разправии и скандали, често придружени с побой, а на това свидетел ставало и детето,което било повод да заведе иск за развод през февруари 2006 г. Поради постигнато помирение, делото било прекратено. Скандалите и физическото насилие, обаче били продължили и в края на 2008 г., ответницата съобщила на съпруга си, че не може и не иска повече да живее по този начин. На рождения ден на детето Теодора на 16.06.2009 г., ищецът отново й бил нанесъл побой и отправил заплахи със заредена и насочена към нея пушка. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака й с ищеца, моли да й бъдат предоставени родителските права върху детето Теодора, като съдът определи режим на лични отношения с бащата всяка първа и трета събота и неделя от месеца, както и един летен месец, когато майката не е в платен годишен отпуск. Моли съда да осъди ищеца да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 100 лв., считано от влизане в сила на решението, до настъпване на законни причини за промяна или прекратяване на задължението за издръжка. Желае след развода да носи предбрачното си фамилно име – Петрова. По отношение на семейното жилище няма претенции.

       Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

       Страните по делото са законни съпрузи, сключили граждански брак на 04.12.1999 г. в гр. Габрово, за което е съставен Акт за граждански брак № 0347/04.12.1999 г. – видно от приложеното Удостоверение за граждански брак на Община Габрово. По делото се установи, че от брака си страните имат родено едно малолетно дете – Т.А.К., родена на *** ***.

       С цел установяване на твърдяното дълбоко и непоправимо разстройство на брака и брачните провинения на ответницата, по делото бяха ангажирани гласни доказателства на свидетелите Тодорка Божилова, Иванка Мънкова и Антоанета Карагерова. Същите излагат, че за времето през, което е била в гр. Сухиндол е имала многобройни извънбрачни връзки, не се била грижила за детето, не му приготвяла храна. Излагат и впечатленията си, че бащата редовно се бил обаждал по телефона и изпращал пари за нуждите на детето, а като си идвал в България, вземал и водел детето в гр. Габрово.

Съдът не кредитира напълно свидетелските показания на св. Божилова – майка на ответницата, тъй като двете са в крайно лоши отношения и ги смята за тенденциозни; не вярва напълно на показанията на св. Карагерова по отношение извънбрачните връзки на ответницата, тъй като наблюденията й не са преки, а само „била разбрала от друга тяхна приятелка, че има връзка с момче”.

       Свидетелите на ответницата – Детелина Трифонова и Надежда Чолакова твърдят,че ответницата била полагала грижи за детето си и дори, когато започнала работа в гр. Велико Търново всеки ден пътувала със служебния транспорт, за да се връща вечер при детето. Св. Ивайло Кенаров, с когото ответницата е във фактическо съжителство от 4 месеца твърди, че тя е много добра майка, грижи се за детето и му е осигурила всичко от което то има нужда.

       По делото са  представени и приети писмени доказателства, от които е видно, че ответницата е била обект на физическо насилие, а именно Съдебномедицинско удостоверение №140/2009 г. от 17.06.2009 г.; Жалба до началника на РУ на МВР гр. Павликени и Протокол за полицейско предупреждение от 16.06.2009 г.

       По делото е представен и приет като доказателство социален доклад на Агенцията за социално подпомагане, Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Велико Търново, отдел „Закрила на детето”. От извършеното социално проучване е установено, че от лятото на 2009 г. за детето Теодора се грижи майката, живеят в гр. Велико Търново в жилище под наем, което предлага отлични в хигиенно битово отношение условия за живот, а за детето има самостоятелна стая. Пред социалните работници детето е споделило, че се чувства добре в семейната среда на майка си и се разбира със съжителя й Ивайло. Детето  е в добро здравословно състояние и за него се полагат адекватни грижи. Майката е трудово заета и получава месечно възнаграждение около 600 лв.

       В хода на делото беше изслушано и детето Теодора, което неколкократно и категорично заявява, че иска да живее при майка си, при нея му е по-хубаво и не иска да ходи при баща си, защото се страхува, че няма да я върне, а пък не иска да се разделя с майка си. Детето сподели, че родителите му не се разбират, карат се и на рождения му ден след скандал, баща й извадил пушката и я насочил към майка й – тогава много се изплашила и след случката сънувала кошмари. Все пак детето заяви, че обича и баща си и иска да го вижда, но ако не се карат с майка й.

      Предвид така установената фактическа обстановка, съдът намира предявения брачен иск за основателен и доказан и същият следва да бъде уважен, ведно с произтичащите от това правни последици.

      Налице е дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Причините, предизвикали дълбокото и непоправимо разстройство на брака са както недостатъчните грижи на ответницата за семейството, така и прекомерната избухливост на ищеца, физическото насилие над съпругата му в резултат, на което в брачните отношения са изчезнали взаимното доверие и уважение, взаимната помощ и разбирателство, общите усилия и грижи за отглеждането на детето и благополучието на семейството. Фактическата раздяла е довела до обективното несъществуване на брака, тъй като естествено липсват и необходимите, съобразно закона и морала съпружески отношения. В този смисъл брачната връзка от цел се е превърнала в бреме за съпрузите. Всичко това, съдът приема като индиция за безпредметността на бъдещото съществуване на брака.

       Разстройството на брака е непоправимо, защото страните са правили неколкократно опити да възстановят нормалните си съпружески отношения, но това е останало безрезултатно. Между страните не ще се възстановят характерните брачни отношения. Това мотивира съда да приеме, че са налице основанията на чл. 99, ал.1 от СК /отм./ за прекратяване на брака с развод, поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство.

       Анализът на събраните по делото доказателства води до извода, че вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство е и на двамата съпрузи. Избухливият характер, прекомерната ревност на ищеца, физическото насилие над съпругата му, са брачни провинения, довели до недоверие и несигурност в отношенията помежду им, а фактическата им раздяла - и до отчуждение.

В хода на делото не се доказа по категоричен начин наличието на извънбрачни връзки на ответницата, а връзката й с настоящия съжител Ивайло Кенаров тя е установила много след фактическата раздяла със съпруга си и поради това, съдът не може да й вмени този факт като брачно провинение. Съдът счита, че брачното провинение на ответницата се състои в неизпълнение на задължението й за уважение към съпруга си и взаимно разбирателство. Напускайки многократно семейното жилище, ответницата не е уведомявала съпруга си къде отива, въпреки, че познавайки характера му е знаела, че с това ще предизвика неговата ревност. Недостатъчните грижи за семейството и детето през време на съжителството й със съпруга й, също са провинение, допринесло за увеличаване на напрежението в съпружеските отношения, а в крайна сметка и до непоправимото им разстройство. Това кара съдът да приеме, че и двете страни, чрез поведението си са съзнавали, че рушат брачната връзка, поради което вината за настъпилото разстройство следва да се вмени и на двамата.

        Ищецът е предявил акцесорни на брачния иск искове за родителски права и издръжка след прекратяване на брака.

        Детето Теодора е на 9 години. Установява се, че от лятото на 2009 г. детето живее при своята майка – ответницата В.К. ***. Детето е посещавало СОУ „Св. Кл. Охридски” в гр. Сухиндол, където е завършило втори клас. През настоящата учебна 2009-2010 г., Теодора е записана и посещава СОУ „Вела Благоева” гр. Велико Търново.

        В съдебно заседание по реда на чл. 15, ал.2 и ал.3 от ЗЗДет е изслушано детето. Въпреки привързаността на детето и към двамата родители, Теодора неколкократно и категорично заяви, че желае да живее при майка си в гр. Велико Търново, че тук й харесва повече, има много приятели в училище и с майка й е по-хубаво, защото с нея може да си споделя всичко.

        Ищецът към настоящия момент не е трудово зает, разчита на спестяванията си от работата на остров Крит.

        Детето и майката живеят в гр. Велико Търново, ул. „Димитър Благоев” №24, вх. Б, ет.1, ап.2 в жилище под наем. Майката В.К. е трудово заета и работната й заплата е в размер на 600 лв. Теодора е ученичка в трети клас в СОУ „Вела Благоева”, има много добър успех в училище, адаптирала се е в класа и квартала, в който живее. Чувства се добре в семейната среда на майка си, разбира се със съжителя й Ивайло.

        При така установената фактическа обстановка и на основание чл. 106, ал.2 от СК /отм./, съдът намира, че след прекратяване на брака родителските права по отношение на детето Теодора следва да бъдат предоставени на майката. За да достигне до това си решение, съдът взе предвид преди всичко желанията и чувствата на детето, физическите, емоционалните и образователните му потребности, а също така възрастта и полът на детето.

        Събраните по делото писмени и гласни доказателства мотивират съда да приеме, че майката е грижовен и внимателен родител, който полага необходимите грижи за израстването и правилното възпитание на детето. От представения социален доклад се установи, че майката е осигурила на детето отлични в хигиенно битово отношение условия за живот и е задоволила в пълна степен здравните, образователните и социалните нужди на Теодора.

        Съдът намира, че бащата също е способен и отговорен родител, доказателства за което също се събраха по делото.

        Като основен мотив за горното си решение обаче, съдът приема изрично заявеното желание на детето Теодора да живее при майка си в гр. Велико Търново и да учи тук. На това желание на детето, което е на 9 години, настоящият състав, съобразявайки еднаквата способност на родителите да се грижат за него, дава предимство пред останалите фактори, имащи значение при определяне на кой от родителите да се възложат родителските права след развода.

        При този изход на делото с оглед правилното формиране и възпитаване на детето, съдът намира, че следва да се определи режим на лични отношения: бащата да има право на лични отношения под формата на свиждания всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 8ч. в събота до 18 ч. в неделя и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.

        Съдът следва да определи и издръжка за малолетното дете.

        Като отчита потребностите от издръжка на детето и като взе предвид възможностите на страните, съдът преценява, че бащата следва да заплаща месечна издръжка в размер на 60 лв.

        При определянето на размера на издръжката съдът съобрази както това, че бащата А.К. към настоящият момент не получава трудово възнаграждение, така и обстоятелството, че ищецът няма задължение за издръжка към други лица и няма задължения за заплащане на наем, заем и др. такива разходи. Съдът намира, че така определената издръжка няма да постави в невъзможност ищеца да задоволи собствените си нужди. Издръжката следва да се присъди от влизане в сила на решението по делото.

            Освен това не се събраха доказателства за изключителни нужди на детето Теодора, изискващи повече средства – самото дете заяви, че си има всичко и нищо не му липсва, иска само родителите му „да не се карат, да се държат като нормални хора”.

        По делото се установи, че семейното жилище по смисъла на закона е собствения на майката на ищеца недвижим имот, находящ се в гр. Габрово. Ответницата заяви, че не желае да се ползва от семейното жилище, поради което съдът е мотивиран да възложи ползването му на ищеца.

       Ищецът е предявил и иск за фамилното име след развода, като се противопоставя ответницата след развода да носи фамилията му. От своя страна, ответницата също желае да носи предбрачното си име – Петрова. В този смисъл съдът намира иска за основателен и доказан, поради което с решението си следва да постанови, че след прекратяването на брака с развод, ответницата ще носи предбрачното си фамилно име – Петрова.

       При този изход на делото и съобразявайки, че страните са в състояние да реализират доходи и на основание чл. 329, ал.1 от ГПК, последните следва да бъдат осъдени да заплатят сумата от 50 лв., съставляваща окончателна  ДТ по уважения иск за развод, или всеки да заплати сумата от 25 лв. Вън от това, ищецът следва да заплати сумата 86.40 лв. – държавна такса върху присъдения размер на издръжката. Направените по делото разноски следва да останат така, както са извършени.

       Водим от горното и на основание чл. 99, ал.1 от СК /отм./, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

       ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД по реда на чл. 99, ал.1 от СК /отм./, сключеният на 04.12.1999 г. в гр. Габрово, с АКТ  № 347 от 04.12.1999 г. граждански брак, между А.Р.К. *** с ЕГН ********** и В.Й.К., живуща *** с ЕГН **********, като ДЪЛБОКО и НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.

       ВИНАТА за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака е на двамата съпрузи.

       РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА върху роденото от брака дете Т.А.К., родена на *** г. се предоставят за упражняване на майката В.Й.К., като за бащата А.Р.К. се определя режим на лични отношения с детето както следва: бащата има право на лични отношения с детето под формата на свиждания всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 8 ч. в събота до 18 ч. в неделя и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.

       ОСЪЖДА А.Р.К.,*** и с ЕГН **********, да заплаща на малолетното си дете Т.А.К., родена на *** г. , чрез нейната майка и законен представител В.Й.К., живуща *** и с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 60 лв. /шестдесет лева/, считано от влизане в сила на решението, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на просрочието до окончателното изплащане на сумата и до настъпването на законни причини за нейното изменение или прекратяване.

        ПОЛЗВАНЕТО на семейното жилище, находящо се в гр.Габрово, бул. „Столетов” № 76, вх. А, ет.3, ап.8, се предоставя на А.Р.К..

       След развода, за в бъдеще жената ще носи предбрачното си фамилно име  Петрова.

       ОСЪЖДА А.Р.К. *** и с ЕГН **********, да заплати в полза на ВТРС сумата от 25 лв. /двадесет и пет лева/, съставляваща окончателна ДТ по допускането на развода и сумата 86.40 лв. /осемдесет и шест лева и четиридесет стотинки/, съставляваща ДТ върху размера на присъдената издръжка.

       ОСЪЖДА В.Й.К., живуща *** и с ЕГН **********, да заплати в полза на ВТРС сумата 25 лв. /двадесет и пет лева/, съставляваща окончателна ДТ по допускането на развода.

       Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

Районен съдия: