№ 9154
гр. София, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20241110122886 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове от „.......“ ЕООД против „.......“
ЕООД с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата в общ размер 5487,26 лева,
представляваща дължими възнаграждения по неформални договори за покупко -продажба и
доставка на стоки – сървъри, софтуерни продукти и компютърни аксесоари, за които ищецът
е издал 4 броя фактури за периода 07.12.2023 г. – 21.12.2023 г., ведно със законна лихва от
датата на исковата молба – 18.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът излага твърдения, че по силата на сключени с ответника неформални договори
за покупко -продажба и доставка на стоки – сървъри, софтуерни продукти и компютърни
аксесоари е доставил поръчаното от ответника, за което е издал следните фактури:
№**********/07.12.2023 г. на стойност 526,80 лева с ДДС, №**********/12.12.2023 г. на
стойност 495,90 лева с ДДС, №**********/13.12.2023 г. на стойност 850,16 лева с ДДС и
№**********/21.12.2023 г. на стойност 3884,40 лева с ДДС. Посочва, че всички стоки,
подробно описани по вид, количество и единична цена във всяка фактура са доставени на
ответника. Заявява, че във всяка фактура е вписан и падежът за плащане на задължението по
нея, но такова не е последвало. Фактурите и гаранционните карти към тях били подписани
без възражения от получателя. При тези данни претендира осъждане на ответника да
заплати доставените стоки ведно с всички разноски по делото, вкл. и сторените в хода на
производството по обезпечаване на исковата претенция.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. В
съдебно заседание оспорва да е получил стоката, чието заплащане се претендира от страна
на ищеца.
За основателността на предявения иск ищецът следва да установи при условията на
пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно отношение със ответника, по
силата на което е изпълнил задължението си да достави описаните във фактурите стоки в
полза на ответника, в количество и стойност. При установяване на тези обстоятелства в
тежест на ответника е да установи, че е заплатил дълга на падежа.
По делото са приети като доказателства копия на фактури с №**********/21.12.2023 г.
на стойност 3884,40 лева с ДДС , №**********/13.12.2023 г. за сумата 580,16 лева с ДДС, №
1
**********/07.12.2023 г. за сумата 495,90 лева с ДДС и № **********/12.12.2023 г. на
стойност 526,80 лева с ДДС, издадени от ищеца, в които е описана стоката, нейното
количество и цена ведно с гаранционни карти от 15.11.2023 г., от 12.12.2023 г., от 07.12.2023
г. и 11.12.2023г. Видно от фактурите и гаранционните карти същите са подписани за
получател, респ. при приемане на стоката.
От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че данъчните фактури №**********/21.12.2023 г. и №**********/13.12.2023 г.,
издадени от ищеца в качеството му на продавач, са осчетоводени от ответното дружество
като са включени в дневниците за покупки за м. декември 2023 г. и ответникът е подал
справка – декларация в ТД на НАП №22191659895/15.01.2024 г.. Вещото лице е посочило, че
съгласно писмо от ТД на НАП София, офис Люлин ответникът е упражнил право на данъчен
кредит по фактури №**********/21.12.2023 г. и №**********/13.12.2023 г. По отношение
на фактури № **********/07.12.2023 г. и № **********/12.12.2023 г., издадени от ищеца
експертът е констатирал, че не са били осчетоводени от ответното дружество и не са били
включени в дневниците за покупки за м. декември 2023 г. Според счетоводството на ищеца
задължението на ответника е в размер на 5487,26 лева, което е останало незаплатено.
В решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК - р. № 166/26.10.2010 г. по т.д.
№ 991/2009 г. на ІІ ТО на ВКС, р. № 42/19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ІІ ТО на ВКС
решение №46/ 27.03.2009 г. по т.д. №546/08 на ІІ ТО на ВКС, се посочва като изискване да
се приеме, че фактурите отразяват определено правоотношение и признаване на задължение
по тях с осчетоводяването им и теглене на данъчен кредит, само ако във фактурата фигурира
описание на стоката като артикул и стойност, начин на плащане и т.н., което в настоящия
случай се установява по отношение на фактури №**********/21.12.2023 г. и
№**********/13.12.2023 г. Само по себе си отразяването на фактурите в счетоводството на
ответника, включването им в дневника за продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит
по тях представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване. Освен
че съдържат всички необходими реквизити, обективиращи съществените елементи на
сделката – описание на стоката, начин на плащане, наименования на страните и време и
място на издаване, фактурите с №**********/21.12.2023 г. и №**********/13.12.2023 г. са
двустранно осчетоводени, което дава основание на съда да приеме съществуването на
определено задължение по облигационно отношение в размер на 3884,40 лева и съответно
580,16 лева..
По отношение на другите две фактури независимо, че не се установява да се
осчетоводени от ответното дружество видно е, че същите са двустранно подписани.
Наведените от ответника възражения, че не са подписани от него като единствен правоимащ
да получава стока, както и това, че същата изобщо не е получена са направени след срока по
чл. 131 ГПК и не следва да бъдат обсъждани като преклудирани. По силата на изричната
разпоредба на чл. 133 във връзка с чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК, с изтичането на срока за отговор
се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на
съществуващи и известни нему към този момент факти, каквито са че не е получил стоката,
както и че фактурите не са подписани от упълномощен за това представител на
дружеството. Същите се преклудират в посочения срок, доколкото по естеството си не могат
да се основават на нововъзникнал факт. Видно от фактурите и гаранционните карти същите
са подписани за получател, поради което съдът приема, че между страните е съществувало
облигационно отношение, по силата на което стоката е била доставена, респ. приета
Предвид това сумите в размер на 526,80 лева с ДДС и 495,90 лева с ДДС по издадените от
ищеца фактури с № **********/07.12.2023 г. и № **********/12.12.2023 г. също са дължими
от ответника.
Съобразявайки гореизложеното съдът приема, че посочените в процесните фактури и
гаранционни карти към тях стоки са доставени от ищцовото дружество и са получени от
дружеството – ответник, поради което за ответника е възникнало задължение да плати
цената на стоките - сървъри, софтуерни продукти и компютърни аксесоари. Ответникът не
твърди стоките да са заплатени в срока за това, в който смисъл е и заключението на съдебно
2
– счетоводната експертиза
На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда – 18.04.2024 г. до окончателното й изплащане.
При този изход на спора право на разноски има ищецът. Предвид това ответникът
следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати в полза на ищеца сумата
219,50 лева – държавна такса, 400,00 лева – депозит за вещо лице и 1200,00 лева –
адвокатско възнаграждение. В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
ТР №6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, т. 5, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в производството по обезпечаване на иска, поради което на
ищеца следва да се присъдят сумата 40.00 лева за държавната такса по гр. д. №17129/2024 г.
по описа на СРС, 73 състав и 720,00 лева адвокатско възнаграждение в обезпечителното
производство и 90,00 лева такси в производството по реализиране на обезпечителните
мерки.
Воден от горното , Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „.......“ ЕООД ЕИК ........ със седалище и адрес на управление: гр. ..... да
заплати на „А“ ЕООД ЕИК ...... със седалище и адрес на управление: гр. .......... на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сума в общ размер 5487,26 лева, представляваща дължими
възнаграждения по неформални договори за покупко -продажба и доставка на стоки –
сървъри, софтуерни продукти и компютърни аксесоари, за които ищецът е издал 4 броя
фактури за периода 07.12.2023 г. – 21.12.2023 г., ведно със законна лихва от датата на
исковата молба – 18.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 2669,50 лева разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3