№ 215
гр. София, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Веселина Вълева
Членове:Красимира Костова
Магдалена Лазарова
при участието на секретаря Е. Б. Найденова
в присъствието на прокурора К. Ас. С.
като разгледа докладваното от Красимира Костова Въззивно частно
наказателно дело № 20241000600573 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.34, ал.1 вр. с чл.20, ал.1 – 3 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане
и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС).
С Решение № 77 от 22.03.2024 г. по ЧНД № 218/2024 г., Окръжен съд –
Благоевград е признал Решение на несъдебен орган на Нидерландия от
19.07.2023 г., влязло в сила на 30.08.2023 г., с което на лицето Ф. Г., с ЕГН
**********, роден в Република Северна Македония (с постоянен адрес с.***,
област ***), е наложена финансова санкция – глоба в размер на 350 евро, с
левова равностойност 684,54 лева, за нарушение, санкционирано в
издаващата държава за държане в ръка на мобилен телефон при управление
на МПС с рег. № ********.
Против решението е постъпила жалба от адв.М. Т. – служебен защитник
на Ф. Г., с оплаквания за незаконосъобразност. В жалбата се възразява, че
неправилно първостепенният съд е приел липса на основания за отказ за
признаване на акта на издаващата държава. Според защитата са налице
отрицателни предпоставки, както по 35, ал.1, т.9, така и по чл.30, ал.3 от
ЗПИИАКОРНФС. Защитата твърди, че изискуемото от закона удостоверение
е непълно, понеже в него няма данни за гражданството на санкционирания,
нито номера на решението за налагана на санкцията, респ. отсъстват данни, от
които да се съди как е било осъществено уведомяването на лицето. В жалбата
се сочи още, че не са събрани доказателства за това Г. да има местоживеене
1
или обичайно пребиваване на територията на Република България, защото
същият е с настоящ адрес в Репулика Северна Македония, а видно от
постъпилата по делото писмена информация от кмета на с.***, област ***,
санкционираният само формално е бил регистриран в селото, но никога не е
живял там. Изтъква се и че няма данни лицето да притежава имущество и да
получава доходи у нас. В този смисъл се иска решението на Окръжен съд –
Благоевград да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да
се откаже признаването на акта за налагането на финансова санкция на
чуждестранния орган.
В съдебно заседание на въззивната инстанция, служебният защитник на
санкционирания Г. – адв.Т. заявява, че поддържа жалбата и моли за
уважаването й по заложените в нея доводи, като изтъква отново, че
санкционираният няма в страната местоживеене или обичайно пребиваване,
нито получава доходи, нито разполага с имущество.
Представителят на А. П. – София изразява становище за уважаване на
жалбата и отмяна на атакуваното с нея първоинстанционно решение. Счита,
че отсъстват предпоставките за признаване на решението на несъдебния орган
на Нидерландия за налагане на финансовата санкция, тъй като същото се
явява неизпълнимо.
Апелативен съд – София, като се запозна с жалбата, както и с
материалите по делото, намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна.
В решението си, с което е удовлетворил претенцията на чуждестранния
несъдебен орган, Окръжен съд – Благоевград е приел, че са налице условията
на чл.30, ал.3 от ЗПИИАКОРНФС, понеже Ф. Г., за когото се отнася
санкцията, имал местоживеене и обичайно пребиваване в страната ни.
Първоинстанционният съд още е счел, че не е изправен пред никое от
факултативните основания за отказ да признае чуждестранния акт, уредени в
чл.35 от специалния закон. В този смисъл се е произнесъл за удовлетворяване
на искането за признаване на наложената по административен ред „глоба“ на
Г., в размер на 350 евро (с левова равностойност 684,54 лева), за нарушение
по законодателството на издаващата държава – Нидерландия, изразяващо се в
държане в ръка на мобилен телефон по време на управление на МПС с рег. №
******** на 13.12.2022 г. в 11.04 часа.
Въззивният съд намира, че констатацията за местоживеене и обичайно
пребиваване в Република България на санкционираното лице е неправилна,
като още в първоинстанционното производство, Ф. Г. не е бил намерен,
делото е разгледано в негово отсъствие и е била събрана информация, че
официалната му адресна регистрация, с която фигурира в информационните
масиви у нас, а именно село ***, община ***, област ***, е била чисто
формална, като лицето не е живяло в цитираното населено място. Без да
изследва обстоятелствата дали санкционираният притежава имущество и/или
получава доходи в България, а само въз основа на формалната адресна
2
регистрация, Окръжен съд – Благоевград е формирал незаконосъобразен
извод по отношение на базовите условия да се пристъпи към признаване на
акта на издаващата държава.
От събраните, както в първоинстанционното, така и във въззивното
производство доказателства се установява следното:
Ф. Г. е гражданин на Република Северна Македония, с настоящ адрес в
Република Северна Македония, чиито близки – родители и брат също живеят
в тази държава, но за разлика от тях Г. е придобил и българско гражданство
(видно от актуалната справка НБД „Население“ от 07.05.2024 г.).
Понастоящем единственият негов адрес в Република България се води село
***, община ***, област ***, но от писмата на кмета на селото, включително
последно постъпилото такова на 18.06.2024 г. се установява, че лицето никога
не е живяло там, поради което призовки не могат да му бъдат връчени, нито
лично, нито чрез близки. На практика Ф. Г. не е пребивавал трайно на
територията на Република България, като от постъпилите по делото справки
за задгранични пътувания става ясно, че през 2018 г. е имал 3 посещения в
страната, едното от които за четири дни, а при останалите две я е напускал
още в същия ден; през 2019 г. е имал 7 посещения, като е напускал страната
или в същия ден, или на следващия; през 2021 г. е имал две посещения, като е
напускал страната веднага на следващия ден; през 2022 г. е имал пак две
посещения, като е напускал страната още в същия ден. Последното му
регистрирано задгранично преминаване е излизане от Република България
през ГКПП Гюешево на 11.10.2022 г., без данни за за завръщане. В миналото,
на името на Ф. Г. е имало регистриран един трудов договор с работодател
дружеството „Спийд Еуро Транс“ ООД – гр. Благоевград, сключен на
01.08.2019 г., който е бил прекратен само четири месеца по-късно на
01.12.2019 г. (видно от писмо на НОИ, ТП – София град от 15.05.2024 г.). При
направена служебна справка в Информационния портал на Агенцията по
вписванията, Търговския регистър става ясно, че дружеството „Спийд Еуро
Транс“ ООД – гр. Благоевград към момента се управлява заедно от лицата Р.
Г. К. и Е. К. И. – съдружници, които от 09.02.2023 г. са придобили
дружествените дялове на дружеството и са поели управлението му. Според
депозирания пред въззивния съд писмен отговор от Р. К., получен на
20.05.2024 г., управителите не познават Ф. Г.. За превозното средство, при
управлението на което е било извършено санкционираното нарушение в
Нидерландия, а именно товарен автомобил с рег. № ********, още в
първоинстанционното производство е установено, че е било лизингово, с
двама ползватели, а именно дружеството „Йофи Къмпани“ ООД и
физическото лице С. С. С., адресно регистрирана в гр.***, ул. „***“ № *.
Самото дружество „Йофи Къмпани“ ООД, е със седалище в България,
гр.Кюстендил, ул. „Полк. Стефан Манов“ № 7, управлява се и се представлява
от македонски граждани, като за него няма никакви данни да е свързано с Ф.
Г. по силата на трудово правоотношение. Независимо от това и въззивният
съд е направил опит да издири санкционирания на адресите на двамата
ползватели на превозното средство, възлагайки тези действия на българските
полицейски служби. При извършената полицейска проверка на адреса в
3
гр.***, ул. „***“ № * (удостоверена с писмо от директора на ОД МВР гр.
Благоевград от 20.05.2024 г., ведно с приложена към него докладна записка),
Ф. Г. не е намерен, като по сведение на живущата там Л. Л. Г., търсеният е
непознат и никога не е живял там, а предходният собственик на имота С. С. го
е продала преди две години. Полицейската проверката на адреса на „Йофи
Къмпани“ ООД в гр.Кюстендил ул. „Полковник Стефан Манов“ № 7
(удостоверена с докладна записка от 16.05.2024 г. от РУ Кюстендил) също е
останала безрезултатна, мястото е било посетено, но Ф. Г. не е бил намерен и
там.
Санкционираният не се явява потребител на услугите на нито един от
трите мобилни оператора, действащи на българска територия – „Йетел
България“, „Виваком“ и „А 1“ (видно от изпратените от тях официални
отговори по делото от 13, 14 и 15.05.2024 г.). Освен това на името на Ф. Г. не
са регистрирани никакви превозни средства (видно от писмо от СДВР – МВР
от 15.05.2024 г., ведно с извадка от информационната система, поддържаща
централна база данни за собственост на превозни средства на български
граждани). Същият не притежава недвижими имоти в Република България
или ограничени вещни права върху имоти, изискващи вписване (видно от
полученото писмо от Агенцията по вписванията от 15.05.2024 г.).
Предвид горните фактически положения, въззивният съд намира, че не
е налице нито едно от задължителните условия за признаване на
чуждестранното решение за налагане на финансовата санкция, уредени в
чл.30, ал.3 от ЗПИИАКОРНФС, понеже доказателствената съвкупност по
делото безспорно сочи, че лицето спрямо което е издадено решението не
притежава имущество, не получава доходи и няма в действителност
местоживеене или обичайно пребиваване на територията на Република
България. Ето защо и без да обсъжда дали е правилна първоинстанционната
преценка досежно факултативните основания за отказ, въззивният съд е на
становище, че такъв трябва да бъде постановен и се налага отмяна на
обжалвания акт на Окръжен съд-Благоевград.
Консултации с компетентните органи на издаващата държава по
смисъла на чл.32, ал.3 от ЗПИИАКОРНФС са неприложими, доколкото както
и по-горе се подчерта, в случая отсъстват базовите и абсолютни по характера
си изисквания за признаване и изпълнение на чуждестранния акт. Тоест
компетентните органи на Република България са поставени изначално в
ситуация на невъзможност за признаване и изпълнение, поради което и не би
могла да възникне тема за консултации.
С оглед изложеното и на основание чл.34 от ЗПИИАКОРНФС,
Апелативен съд – София, НО, 11 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 77 от 22.03.2024 г. по ЧНД № 218/2024 г. на
Окръжен съд – Благоевград, 4 наказателен състав за признаване на Решение
на несъдебен орган на Нидерландия от 19.07.2023 г., влязло в сила на
4
30.08.2023 г., с което на засегнатото лице Ф. Г., с ЕГН **********, роден в
Република Северна Македония, е наложена финансова санкция – глоба в
размер на 350 евро, с левова равностойност 684,54 лева,
като вместо това
ОТКАЗВА ПРИЗНАВАНЕ на Решение на несъдебен орган на
Нидерландия – Politie Brabant – Noord, Transactiemodule от 19.07.2023 г.,
влязло в сила на 30.08.2023 г., с което на засегнатото лице Ф. Г., с ЕГН
**********, роден в Република Северна Македония, е наложена финансова
санкция – глоба в размер на 350 евро, с левова равностойност 684,54 лева, за
нарушение, изразяващо се в държане в ръка на мобилен телефон при
управление на МПС с рег. № ********.
На основание чл.38, ал.1 от ЗПИИАКОРНФС, да се уведоми незабавно
компетентният орган на издаващата държава за постановения отказ за
признаване, като му се изпрати препис от настоящото решение, в което са
изложени причините за отказа.
На основание чл.38, ал.2 от ЗПИИАКОРНФС препис от решението да се
изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.
Препис от решението да се изпрати и на ТД НАП – Благоевград.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5