№ 756
гр. Сливен, 13.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светозар Д. Светиев
при участието на секретаря Жанина Д. Бояджиева
като разгледа докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело №
20222230105090 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, с която при условията на
обективно кумулативно съединяване са предявени положителни
установителни искове с правно основание чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 422 от
ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумите, за които срещу него е издадена заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 от ГПК по ЧГД №49636/2016г. на Софийски районен
съд, срещу която ответницата е подала възражение в срок.
В исковата молба се твърди, че на 10.02.2014г. между ищцовото
дружеството и ответницата е сключен договор за потребителски кредит на
физическо лице. Посочени са условията по договора и постигнатите
договорни клаузи. Считано от 25.04.2016 г. плащанията към банката били
преустановени и поради това банката обявила задължението за предсрочно
изискуемо и дължимо, като уведомила ответника с нарочна покана и
уведомление. Поради неизпълнение било образувано заповедно производство
и впоследствие изпълнително производство.
От съда се иска да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответницата дължи процесните суми на ищеца. Претендират се
разноските по делото.
1
От страна на ответницата е постъпил отговор на исковата молба, с който
се оспорва основателността на предявените искове. Не се оспорва
твърдението на ищцовата страна за отпускане на описания в исковата молба
кредит. Оспорва се твърдението за размера на претендираната главница и
лихви и се сочи, че не се дължи предварително изпълнение на кредита.
Твърди, че не е получила покана за доброволно изпълнение и нейното
връчване на служител от „Спиди“ ЕАД не отговаря на обективната
действителност. Счита, че кредитът не е предсрочно изискуем, а освен това
претендираните вземания били погасени по давност и техният размер не
отговаря на претендираните от съда. Прави възражение за погасяване на
вземанията по давност, като твърди, че са се погасили по давност още на
25.06.2012г.. Иска се отхвърляне на предявените искове и се претендират
разноските по делото.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява.
Представена е писмена защита.
Ответницата, редовно призована, не се явява и не се представлява в
съдебно заседание.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Между страните не е спорно съществуването на описания в исковата
молба договор за банков потребителски кредит на физическо лице, сключен
на 10.02.2014г. в гр. София.
Банката е подала на 31.08.2016г. заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК против ответната страна за дължимите суми по
сключения между тях договор.
Въз основа на заявлението е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№
49636/2016г. по описа на Софийски районен съд за заплащане от страна на
длъжника Х. Д. И. на кредитора „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД на
посочените в заявлението суми и направените по делото разноски, както
следва:
-главница в размер на 6154,46 евро, по договор за кредит от
10.02.2014г., ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от датата
на подаване на заявлението-31.08.2016г. до окончателното й изплащане;
2
-договорна лихва в размер на 37,73 евро, за периода от 25.04.2016г. до
30.08.2016г.;
-лихва за забава в размер на 259,77 евро , за периода от 25.04.2016г. до
30.08.2016г.;
-разноски по делото в общ размер на 1026,94 лева.
Въз основа на заповедта е издаден и изпълнителен лист.
Заповедта е връчена на ответника, който е подал възражение срещу нея.
В срока по чл.415 от ГПК заявителят по заповедното производство е
предявил настоящите положителни установителни искове.
До момента сумите по издадената срещу ответната страна заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК не са заплатени и същите съответстват на
действителния размер на задълженията.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото
доказателства. На писмените доказателства бе дадена вяра като допустими,
относими и безпротиворечиви.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявените положителни установителни искове с правно основание
чл. 422, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК са допустими, а разгледани по
същество са изцяло основателни.
Налице е валиден договор за заем, подписан от ответника, както и
неплащане от негова страна, поради което се дължат процесните суми.
Ответникът не е доказал погасяването на вземанията чрез плащане, нито
твърди да е извършил такова. При това положение единственият възможен
извод съобразно събраните писмени доказателства и правилата за
разпределение на доказателствената тежест е за дължимост на процесните
суми. Неоснователни са доводите на ответницата за погасяване по давност на
вземанията. Сочената от нея дата в отговора на исковата молба предхожда
датата на сключване на договора за кредит, поради което не е възможно към
сочения момент задълженията й да са погасени по давност. Освен това
съгласно чл.422, ал.1 от ГПК искът за установяване на вземането се смята за
предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, което в случая е станало на 31.08.2016г. От този момент
3
давността е прекъсната съгласно чл.116, б.“б“ от ЗЗД, а впоследствие давност
не тече докато трае настоящия процес за вземането, съгласно чл.115, б.“ж“ от
ЗЗД. Поради това вземанията не са погасени по давност.
Доводите на ответницата относно нередовно връчване на книжа от
куриер не се възприемат от съда за основателни. Същите представляват опит
да се протака изпълнението от ответницата, която не оспорва наличието на
договорни отношения и ясно съзнава, че има непогасени задължения, но в
много дълъг период от време не е предприела никакви действия да заплати
дълга си.
Предвид изложеното, исковете следва да се уважат изцяло, като се
признае за установена дължимостта от ответника на процесните суми, за
които е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 49636/2016г.
по описа на Софийски районен съд.
Предвид изхода на процеса, следва да се уважи и искането на ищцовата
страна за присъждане на разноските по делото. Разноските по заповедното
производство следва да се присъдят отделно съобразно т.12 на ТР по ТД
№4/2013г. на ВКС, заедно с разноските по настоящото дело, като същите
възлизат общо на 2348,65 лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Х. Д. И. с ЕГН-********** от
гр.*************************************** ДЪЛЖИ на кредитора
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, пл.“Света Неделя“ №7 сумите, за които е издадена
заповед. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК по 49636/2016г. по описа на Софийски районен съд, както
следва:
-главница в размер на 6154,46 евро, по договор за кредит от
10.02.2014г., ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от датата
на подаване на заявлението-31.08.2016г. до окончателното й изплащане;
-договорна лихва в размер на 37,73 евро, за периода от 25.04.2016г. до
4
30.08.2016г.;
-лихва за забава в размер на 259,77 евро , за периода от 25.04.2016г. до
30.08.2016г.
ОСЪЖДА Х. Д. И. с ЕГН-********** от
гр.*************************************** ДА ЗАПЛАТИ на
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, пл.“Света Неделя“ №7 сумата 2348,65 лева /две
хиляди триста четиридесет и осем лева и 65 стотинки/, представляваща
разноски по делото, включваща разходите по заповедното и исковото
производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5