РЕШЕНИЕ
№260076
гр.Добрич, 24.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично заседание на двадесет
и четвърти февруари през 2021г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА
ЖЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
2. ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
при секретаря РУМЯНА
РАДЕВА в присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от окръжния
съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №18 по описа за 2021г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
образувано по въззивна жалба вх.№12596/21.07.2020г. от Н.С.Н.
с ЕГН ********** ***, чрез адв.А.Х., срещу решение №500/22.06.2020г. по
гр.д.№2208/2019г. на Добрички районен съд, с
което съдът ОТХВЪРЛЯ предявения от него срещу Д.Н. Л. с ЕГН ********** иск по реда на чл. 422 от ГПК във вр. чл. 415 от ГПК за установяване
на вземане по издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
971/2019г. по описа на ДРС за сумата 15000 /петнадесет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за причинена имуществена вреда от противоправни
действия на длъжника Л., породили задължение за заплащане на неустойка по
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот с идентификатор
72624.352.19 по КККР на гр. Д., ведно с построената в него масивна двуетажна
сграда с идентификатор 72624.352.19.1 -ресторант
„Д.„ за Н.С.Н. спрямо купувача по
предварителния договор М.Д.М., които противоправни действия се изразяват в
поведението на ответницата Д.Н.Л., която упражнявала фактическа власт върху
имота ,предмет на предварителния договор без правно основание и
твърдения на неистина от нейна страна ,че упражнява фактическата власт на основание
сключен договор за заем за послужване с Н.С.Н. ,в резултат на което е
възникнало задължението за заплащане на неустойка по сключения предварителен
договор за покупко-продажба на недвижимия имот от 11.06.2018г. на основание
разпоредбата на чл. 5, т. 7 от договора.
Въззивникът намира решението
за неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и
необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и при несъобразяване с всички приети по делото доказателства.
Аргументира се с твърдения за правилно разпределена доказателствена тежест, но
при липсата на указание за кои факти, страните не сочат доказателства, при
което приел за недоказани от ищеца факти, за които липсват наведени в исковата
молба твърдения и дадени указания от съда. Не бил взет в предвид от съда факта,
че ответницата направила само бланкетни оспорвания, че в настоящото
производство не била въвела твърдения за сключен между нея и ищеца заем за
послужване с имота, каквито обяснения дала по пр.преписка №2191/2018г. и по
гр.д.№566/2018г.на ДОС, които пък не били обсъдени. Не бил взет предвид протоколът
от проведено на 26.02.2020г. по гр.д.№566/2018г. на ДОС съдебно заседание с
оглед разпита на св.К.А.и евентуалното противоречие в нейните показания. Не бил
взет предвид отказа на прокуратурата за образуване на наказателно производство
срещу ответницата за самоуправство, потвърден с постановление от 23.01.2019г.
по преписка №45/2019г.на ОП-Д.. Не бил ценен факта, че на ответницата бил
съставен протокол за полицейско предупреждение по чл.65, ал.2 от ЗМВР да не
извършва самоуправни действия спрямо имота. Не били ценени и показанията на
св.М.Д. относно предаване на ключа от ответницата на ищеца след сключване на
договора за продажба, предоставянето на същите ключове от ищеца на купувача по
предварителния договор М.Д. и невъзможността последния да отключи с тях тъй
като патронът бил сменен. След като веднъж владението било предадено всяко
друго последващо действие на ответницата по настаняването и в имота без
доказателства за наличие на основание било противоправно. Ответницата изобщо не
изразила становище упражнявала ли е фактическа власт, нито, че упражняването е
на валидно правно основание, не е оспорила твърденията на ищеца, че се е
самонастанила. Съдът направил противоречив и необоснован извод относно
упражняваната фактическа власт от страна на ответницата при липсата на
установено основание. Фактът на упражняване на такава без установяване на
основанието, определящо вида на фактическата власт, обосновавал извод за
противоправност. Незаконосъобразен бил извода на съда за необходимостта ищецът
да прояви активност за сключване на договор за наем или заем. След като
ответницата извънсъдебно твърдяла наличието на облигационна връзка между нея и
ищеца, което последния отричал, следвало тези възражения да се наведат и в
производството по чл.45 от ЗЗД, което не сторила. Същевременно оспорвала
правото на собственост на ищеца, като противопоставяла свои права, който факт
за третото лице-купувача по предварителния договор съставлявал неизпълнение на
задължение на продавача по чл.5.2 от договора, обосноваващо неговата
неизправност. Никъде ищецът не бил твърдял, че е изправна страна. Станал
неизправна страна поради и във връзка с поведението на ответницата. Като
резултат поведението на ответницата дЕ.тивирало купувача по предварителния
договор и послужило за основание на претенцията му за плащане на неустойка,
която предявил след отказа на РП-Д. да образува досъдебно производство.
Следвало да бъде взето предвид висящото исково производство по чл.108 от ЗС по
гр.д.№566/2018г.на ДОС, приключило с осъдително решение в полза на ищеца в
първа инстанция. Относима по случая била и законовата презумпция по чл.69 от
ЗС, която не била оборена от ответницата. Повторно се акцентира върху изводи на
съда във връзка с твърдения, не въведени в процеса нито от ищеца, нито от
ответницата, че ищеца носи доказателствена тежест за твърденията си, че
поведението на ответницата е обусловило неговата неизправност, относно
процесуалното поведение на ответницата във връзка със защитата и, за допуснато
противореччие в мотивите на съда относно упражняването на фактическа власт от
ответницата върху имота. Извежда се извод за доказаност на елементите на
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД. Иска се отмяна на решението и уважаване на
иска.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен
отговор по въззивните жалби е подаден от насрещната страна- Д.Н. Л., с доводи за недопустимост на жалбата
поради липсата на указания в какво се състои порочността на решението, и
неоснователност на същата. Счита решението за допустимо, правилно и
законосъобразно, обосновано и мотивирано. Не били налице нарушения на
процесуалните правила. Правилно бил отхвърлен иска при установена липса на
причинно-следствена връзка между нейното поведение и настъпилата на ищеца
вреда, изразяваща се в платена неустойка по предварителен договор поради
декларирано от него невярно обстоятелство в чл.5.2 и неизпълнение на клаузата
по чл.5.3 от същия. Ответницата не била страна по предварителния договор, нито
пречка за взаимоотношенията на страните по него. Не били налице предпоставките
на чл.45 от ЗЗД противоправност, вина, причинно-следствена връзка между деяние
и увреждане. Предварителния договор бил изготвен за целите на настоящото
производство с цел неоснователно обогатяване на ищеца. М.М.никога не се бил
срещал с Л., не бил посещавал имота по какъвто и да е повод, особено с
намерение да го закупи. Иска потвърждаване на решението.
Жалбата е депозирана
в срока по чл.259, ал.1 от ГПК с начало 07.07.2020г., когато решението е
връчено на обжалващия, и край 21.07.2020г. при наличие на правен интерес от обжалване на неизгодното
за него първоинстанционно решение.
По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в тях оплаквания, становището на противната страна и с
оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си
по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и основателността на исковете,
като приема за установено следното:
Атакуваното решениетое постановено от
надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на
правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е
изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.
Предмет на гр.д.№2208/2019г.на ДРС е установителен иск по чл.422 от ГПК във вр.чл.415 от ГПК във
вр.с чл.45 от ЗЗД на Н.С.Н. с ЕГН ********** ***, срещу Д.Н. Л. с ЕГН ********** ***, за установяване съществуването на парично
вземане на ищеца в размер сумата от 15 000лева, обезщетение за причинени имуществени
вреди от действия на ответницата по упражняване на фактическа власт върху недвижим
имот с идентификатор 72624.352.19 по КККР на гр. Д., ведно с построената в него
масивна двуетажна сграда с идентификатор
72624.352.19.1- ресторант „Д.“ без правно основание и
твърдения от нея на неистина за упражняване фактическата власт върху
същия имот на основание сключен договор за заем за послужване с Н.С.Н.,
съизмерими с платената от ищеца в полза на М.Д.М. неустойка по предварителен
договор за покупко-продажба на същия недвижим имот от 11.06.2018г., за което е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 971/2019г. на ДРС.
Обосноваващите претенцията на ищеца
обстоятелства/изложени в исковата молба, уточнени в първото по делото открито
съдебно заседание, проведено на 16.10.2019г./ се свеждат до твърдения за
сключен на 11.06.2018г., между него в качеството му на продавач и М.Д.М. в
качеството му на купувач предварителен договор за покупко-продажба на собствения
на ищеца недвижим имот с идентификатор 72624.352.19 по КККР на гр. Д., ведно с
построената в него масивна двуетажна сграда
с идентификатор 72624.352.19.1- ресторант „Д.“ за сумата от 150 000лева.
С предварителния договор ищецът
декларирал, че е единствен собственик, че имотът не е обременен с тежести, ипотеки,
възбрани, договори за наем, за заем, не е предмет на реституционни претенции,
на предварителни договори с други купувачи, не е апортиран в търговски
дружества, че трети лица нямат никакви права по отношение на имота, не се водят
и няма основание да се приеме, че ще се заведат правни спорове, че представените
документи са автентични, че не са налице каквито и да е обстоятелства, които да
доведат до пълна или частична евикция на купувача по вина на продавача. Уговорено било в чл.5.7 от договора, ако някой
от декларираните в чл.5.2 обстоятелства бъдат неверни или продавача не изпълни
задълженията си по чл.5.3 и чл.5.4, да заплати обезщетение от 10% върху
договорената цена от 150 000лева. Окончателен
договор следвало да бъде сключен до 20 октомври 2018г. Няколкократно посетили с
купувача имота, последния бил ходил и сам. В имота се намирала Д.Л.. Пред него
и пред купувача Д.Л. заявявяла, че имала договор за послужване с имота, сключен
с него. Това не отговаряло на истината. Той никога не бил сключвал такъв
договор. Тези нейни твърдения и факта, че има самонастанил се човек в имота дЕ.тивирали
купувача М.Д.М. за сключването на
окончателен договор. Купувачът М.Д.М. поискал от ищеца да му заплати уговорената в
чл. 5.7 от договора неустойка в размер на 15 000 лева , която ищецът заплатил
с платежно нареждане от
15.01.2019 г..
Ответникът Д.Л. оспорва иска. В писмен
отговор по исковата молба и в отговор на уточненията от ищеца в първото съдебно
заседание излага обстоятелства , че имотът е бил собственост на ЕТ В.Н.Л.,
който го прехвърлил на управляваното от нея дружество „Доника 62“ ЕООД по нейно
настояване, тъй като през пролетта се запознала с Е., с който се уговорили да
намери купувач за имота, от продажбата му тя да получи 500 000евро, а
останалата сума да я получи той и неговите хора. На 23.12.2015г. представляваното
от нея търговско дружество „Доника 62“ ЕООД прехвърлило имота на ищеца, тъй
като и обяснили, че формално трябва да е на Н.Н.. Той никога не бил владял
имота, при подписване на предварителния договор е знаел, че декларираните в
чл.5.2 от него обстоятелства са неверни. Платил неустойка без да са налице
предвидените за нейната изискуЕ.ст предпоставки. Кредиторът не бил изправна
страна по договора. Неустойката била нищожна тъй като целта , поради която е
договорена излизала извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функиции. Неустойката била прекомерна. Кредиторът не бил претърпял вреди. Не
била налице причинно-следствена връзка между вредите за ищеца Н. и нейното
поведение . Не било ясно дали предварителния договор е прекратен или развален.
Плащането на неустойка било симулативно. Липсвала претърпяна вреда в резултат
на нейни действия. Не се била срещала с лицето М.М., не бил посещавал имота по
какъвто и да е повод.
Правната квалификация на установителния
иск като такъв по чл.422, вр. чл.415, ал.1, вр. чл.124 от ГПК, чл.45 от ЗЗД изхожда от изложените от ищеца фактическите
обстоятелства, обуславящи интереса от установителен иск и заявения
установителен петитум – иск на кредитор срещу длъжник за установяване съществуване
на вземане- обезщетение на причинени имуществени вреди, предмет на издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Установява се, че от ищеца Н.Н. е
подадено заявление с вх. рег.№5245/13.03.2019г. до ДРС за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК за
парично вземане – сумата от 15 000лева, обезщетение за имуществени вреди.
Заявлението е уважено изцяло и на
основание чл.410 от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
с №688/05.04.2019 по ч.гр.д.№971/2019г. на ДРС, с която е разпоредено длъжника Д.Н.Л.
да заплати на кредитора Н.С.Н. сумата от 15 000лева, представляваща
обезщетение за причинена вреда от противоправни действия на длъжника, породили
задължение за заплащане на неустойка по предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот с идентификатор 72624.352.19 по КККР на гр. Д.,
ведно с построената в него масивна двуетажна сграда с идентификатор 72624.352.19.1 за Н.С.Н.
спрямо купувача по предварителния договор М.Д.М..
Заповедта е връчена на длъжника на
16.04.2019г., който в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подал възражение. При това
положение, при преценка за наличие на хипотезата на чл.415, ал.1, т.1 от ГПК,
на 28.05.2019г., когато е връчено разпореждане
от 13.05.2019г., заповедният съд
е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на
вземането си. В едномесечен срок с начало 28.05.2019г. и край 28.05.2019г.
заявителя е депозирал искова молба вх.№12414/20.06.2019г. за сумата от 15 000лева,
предмет на издадената заповед за изпълнение.
Установителната исковата претенция е
допустима. Заявена е в едномесечния срок по чл. 415 ал.1 от ГПК,от легитимирано
лице-заявителят в заповедното производство, за установяване съществуването на
вземането си, като продължение на
защитата си в заповедното производство.
Налице е идентичност между материалното право, чието изпълнение се
претендира по специалния ред на заповедното производство и правото, чието
установяване се иска в исковото
производство. Идентичността обхваща всички индивидуализиращи признаци на
вземането- основание, пасивно и активно
задължени лица, размер.
Събраните по делото
писмени доказателства установяват, че на 23.12.2015г. с нот. акт №88, т.IX, рег.№13916, д.№1560 от 23.12.2015г. на нотариус,
вписан с рег№***в НК, между „Доника
62“ЕООД, представявано от Д.Л., в качеството му на продавач и Н.С.Н. в
качеството му на купувач, е бил сключен
договор за покупко-продажба на недвижим имот- поземлен имот, находящ се в гр.Д.,
м-ст „К.“, с идентификатор 72624.352.19
по КККР на гр.Д., с площ от 3181кв.м.,
и на построената в него масивна двуетажна сграда-ресторант „Д.“ с
идентификатор 72624.352.19.1 по КККР на гр.Д., с РЗП от 885кв.м. за сумата от
130 000лева.
На 11.06.2018 г. между
ищецът Н.С.Н. и М.Д.М. е сключен предварителен договор за покупко-продажба на
същия имот за сумата от 150 000лева, която е следвало да бъде платена след
предаване на владението върху имота от
продавача на купувача при представяне на вписан нотариален акт и удостоверение
за тежести, от което е видно, че върху имота няма вписани тежести, възбрани и
ипотеки, предхождащи вписването на нотариалния акт/чл.4.2 във вр.чл.2.1 от
договора/.
Уговорен е срок за
сключване на окончателен договор до 20 октомври 2018г.
Съгласно текста на
чл.5.2 от договора продавачът е декларирал, че е единствен собственик на имота,
имотът не е обременен с вещни и облигационни тежести като ипотеки , възбрани
,каквито и да е обезпечителни мерки , вписани искови молби , договори за наем
,договори за заем , не е предмет на реституционни претенции , на предварителни
договори с други купувачи , не е апортиран в търговски дружества , както и че
трети лица нямат каквито и да било права върху него, както и че по отношение на
него не се водят и няма основание да се
приеме ,че ще се заведат прави спорове ,включително изпълнителни дела , които
ще засегнат правата на купувача, че представените документи са автентични и с
вярно съдържание и, че не са налице каквито и да е обстоятелства, които да
доведат до пълна или частична евикция на купувача по вина на продавача.
Продавачът се
задължил да не вписва договори за наем, договори за заем до нотариалното
изповядване на покупко-продажбата/чл. 5.3 от договора/, да не обременява имота
с тежести, ипотеки и ограничени вещни права/чл.5.4 т договора/ до нотариалното изповядване на
покупко-продажбата .
Договорено е между
страните по предварителния договор/чл.5.7 от договора/, в случай, че се окаже,
че към момента на сключване на договора
някое от заявените от продавача обстоятелства по чл. 5.2 са неверни или
продавачът не изпълни задълженията си по чл. 5.3 и чл.5.4 и поради тази причина не се сключи окончателен договор,
продавачът дължи обезщетение в размер на 10 процента от договорената продажна
цена в размер на 150 000лева, които продавачът трябва да изплати на купувача в
срок от пет работни дни от деня на разваляне на договора.
Следователно декларирането на верни
обстоятелства относно имота е записано изрично в процесния договор като
задължение на продавача и за неизпълнението му е уговорено като основание за разваляне
и обезщетение за вреди.
Не е било спорно по
делото, установява се от събраните доказателства, че към момента на сключване
на предварителния договор за покупко-продажба между ищеца и трето за спора
лице, обещаните за продажба земя и сграда са били в държане на ответницата Д.Л..
В този смисъл са показанията на свидетели М. Д., купувач по предваритлния
договор, св.Г.С.К., без родство със страните, св.К. Д. А., без родство със
страните, обясненията на страните, дадени по преписка на друг държавен орган –
пр.пр.№2191/2018г. на РП-Д..
Според св.М. Д.
преди подписване на предварителния договор направил заедно с продавача Н. оглед
на имот. Тогава нямало никакво възпрепятстване. На една беседка стояли две
жени. Повторно с негов познат посетил имота с цел планиране на ремонтни
дейности. Н. му дал ключ. Тогава се появила една жена, която се представила за
ответницата Д. и възпрепятствала влизането им. Свидетелят и обяснил, че има
предварителен договор за покупка на имота, тя му казала, че има 5-годишен
договор за послужване. Той се обадил на Н., който разговарял с нея, в резултат на което тя допуснала
хората, които бил завел за ремонта. На следващия ден имал разговор с Н., който
му казал, че ще пусне жалба в полицията и помолил свидетеля да изчака докато
отговорят на жалбата му. Свидетелят чакал. Отговорът от прокуратурата бил
отрицателен. Свидетелят се притеснил, че Д. е в имота, не искал да има проблеми
с нея и се отказал от договора.
Св.Г.С.К. твърди да
е посетил имота лятото на 2018г. задно със св.М. Д. с цел оглед за необходимите
ремонтни работи на обекта, за който му казал, че ще да го купува. М. се опитал
да влезе, да отвори външната врата, имал ключове, но дошла една жена от вътре и
започнала да вика „какво правите тук без да ме питате“. М. и казал, че купува
имота и ще прави ремонт, тя му казала, че не може да прави рЕ.нт, че имала
някакъв договор. Скарали се с М. и той се обадил на Н. по телефона. Дал
телефона на жената да разговаря с Н. и тогава свидетелят разбрал, че жената се
казва Д.. След разговора с Н. жената пуснала свидетеля в обекта, а М. продължил
да говори по телефона, не влязъл вътре. Не се стигнало до договаряне във връзка
ремонта, М. казал, че не е очаквал нещо подобно, че ще чака, че не може да
рискува, ще говори с Н..
Св. К. Д. А. живеела в имота от
1996г. постоянно, занимавала се с поддръжката му, Д. и била работодател. Освен
ресторант имало и жилищна част. Знае, че преди 5 години Д. е прехвърлила имота
на Н.. Не била получила парите и след прехвърлянето продължила да ползва имота.
Двамата с Н. имали уговорка да остане в имота докато си получи парите. След
прехвърлянето на имота Д. пускала Н. с други хора в имота, но свидетелката не е
чувала да се говори за сделки. Не е виждала св.М. Д. да идва в имота и не го
познава.
По обясненията на ищеца
по преписка на друг държавен орган – пр.пр.№2191/2018г. на РП-Д., образувана по
жалба на Н.Н. рег.№2191/24.10.2018г., дадени на 05.11.2018г., месец след закупуване
на имота заварил Д.Л. в него, която му обяснила, че стояла там защото нямало
къде да живее. По обясненията на ответницата Д.Л. по същата преписка след като
прехвърлила имота не го е напускала. През месец декември 2016г. Н. и бил на
гости и сключили договор за заем за послужване за 5 години. Въпреки, че знаел,
че живее в имота и изпратил покана по телепоща на адрес, на който не живее.
Твърдял, че му дължи наем. Към прокурорската преписка е приложена покана,
изпратена чрез услугата „телепоща“, адресирана до ответницата Д.Л., за плащане
на сумата от 16 500лева обезщетение за ползване без основание на имота за
период от две години и девет месеца, „равняваща се на 33 месеца по 500лева
месечно“.
Чрез услугата „телепоща“/към
ч.гр.д.№971/2019г.на ДРС/ купувачът по същия
М. Д. е отправил изявление до Н.Н.
-продавач по предварителния договор, за развалянето му „поради неспазване на
поетите задължения“/не са посочени конкретните неизпълнени задължения, от които
се черпи правото на разваляне/, считано от 30.10.2018г., и покана за плащането
на обезщетение от 15 000лева в седмичен от датата на получаването и. Развалянето не е
оспорено от ищеца-продавач. На 10.01.2019г. по банков път същият е превел на М.
Д. сумата от 15 000лева. В преводното нареждане като основание е вписано
„неустойка по дог от 11.06.2018г.“.
Плащането е недължимо,
тъй като не са били налице предпоставките за реализиране на отговорността на
продавача по чл.5.7 от предварителния договор за неизпълнение от страна на
продавача на задължение по чл.5.2 от същия/доколкото се твърди вредата под
формата на претърпяна загуба в резултат на платеното обезщетение по чл.5.7 от
договора за неизпълнение на задължение по чл.5.2 за деклариране на верни
обстоятелства/. Не може да възникнат и няма основание да се претендират
последиците от развалянето на предварителния договор ако не е налице неизпълнение на задълженията на продавача,
породили правото на купувача на разваляне. Съгласно разпоредбата на
чл. 20а ЗЗД , договорът има силата на закон за тези, които са го сключили. По силата на постигнатата между ищеца и М. Д. договореност в чл.5.7 от предварителния договор,
плащането на обезщетение от 15 000лева е във функционална връзка със
задължението, което обезпечава, т.е. със задължението по чл.5.2 за деклариране
на верни обстоятелства относно имота и задължения по чл.5.3 и чл.5.4 . Събраните по
делото гласни и писмени доказателства установяват да е налице изпълнение на така
поетото от продавача задължението по
деклариране на верни обстоятелства по смисъла на чл.5.2 от
предварителния договор, т.е. да е вярно декларирането по чл.5.2 от договора,
тъй като твърдението на ответницата за наличие на основание за държане на имота-договор
за послужване, е невярно. Не се установява да са налице каквито и да е вещни
или облигационни права, произтичащи от договорки между собственика-продавач по
предварителния договор Н.Н. и трето на договора лице Д.Л.. Дори и да се приеме
въз основа на показанията на св.К. А., че между Н. и Л. е имало уговорка да
остане в имота докато си получи парите по сделката от 23.12.2015г., разписката,
каквато представлява нотариалният акт от 23.12.2015г. в частта на изявленията
за плащане на продажната цена, удостоверява този факт, респ. това основание за
държане на имота е отпаднало. Вън от горното сделката от 23.12.2015г. не е
източник на вземане на Д.Л. за цената на имота, а на продавача по сделката –
търговското дружество „Доника-62“ ЕООД, собственик на капитала и управител на
което към него момент е била Д.Л., но след продажбата на имота дружеството е
прехвърлено на Р.М.през м.януари 2016г./справка от търговския регистър и
обяснения на новия собственик на капитала към пр.пр.№2191/2018г. на РП-Д./.
Няма данни за наложени възбрани, вписани ипотеки, договори за наем, заем, искови
молби/ревандикационната претенция на Н. Н. срещу Д.Л., предмет на
гр.д.№566/2018г.на ДОС, е предявена с искова молба вх.№8045 от 28.12.2018г.,
т.е. след датата на сключване на предварителния договор/, няма данни за противопоставими
на купувача права на кое да е трето лице или за каквито и да обстоятелства,
водещи до невъзможността да бъде прехвърлена собствеността върху имота, предмет
на предварителния договор.
В случай на недобросъвестно
пречене на изпълнението /пълно неизпълнение или неточно
изпълнение в качествено, количествено или срочно отношение/ на договор между две лица от страна на трето
лице, за причинените с възпрепятстващото си противоправно поведение вреди на коя
да е страна по този договор, то носи отговорност в хипотезата на чл.21, ал.2 ЗЗД във връзка с чл.
45 от ЗЗД - специален деликтен състав на отговорност за вредите, причинени от
трети лица, които недобросъвестно попречат за изпълнението на договор.
Фактическият състав
на отговорността както по специалния състав по чл.21, ал.2 ЗЗД, така и по общия
състав по чл.45 от ЗЗД, освен противоправност, включва вреда, причинна връзка и
вина. Елемента вина се предполага по силата на оборимата презумпция на чл.45,
ал.2 от ЗЗД и докато не бъде оборена от ответника. Останалите три елемента
обаче подлежат на доказване и доказателствената тежест се носи от ищеца.
Липсата на който и да е от четирите елемента има за последица неангажиране
отговорността на ответника, респ. води до неоснователност на иска. В случая не
е доказано от ищеца наличието на причинна връзка между вредата, съизмерима с платеното
обезщетение за неизпълнено задължение по предварителен договор за деклариране
на верни обстоятелства и поведението на
ответницата/ невярното твърдение за наличие на договорно основание за държане
на имота-договор за заем за послужване /.
Не подлежат на обезщетяване вреди, които не
се явяват пряка и непосредствена последица на поведението на
деликвента. Ищецът сам се поставили в неблагоприятно положение да плати обезщетение при липсата
на неизпълнение от негова страна на поето задължение за деклариране на верни
обстоятелства.
С оглед изложеното,
настоящият съдебен състав приема, че исковата претенция по чл.45 от ЗЗД на
ищеца се явява недоказана и следва да се отхвърли.
Обжалваното решение
като краен резултат е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от
въззивното производство, на основание чл.78, ал.3 от ГПК право на съдебни
разноски има въззиваемата страна. Независимо от резултата и искането на въззиваемата,
заявено с отговора чрез упълномощения адв.М.Я., такива не и се дължат, тъй като
няма представени доказателства за реалното извършване на разходи за въззивното
производство.
Процесуалният представител
на възиваемата страна адв.В.Б.- САК, претендира да му бъде присъдено по реда
на чл. 38, ал.2 от Закона за
адвокатурата, адвокатско възнаграждение за оказаната съобразно представения
договор безплатно адвокатска помощ за процесуално представителство пред
въззивната инстанция на въззиваемата Д.Л.. Молбата е неоснователна. Процесуалният закон урежда възмездяване
само за осъществената адвокатска защита. Защита
интересите на страната във въззивното производство адв. В.Б. не е осъществявал- не е подал отговор на въззивната жалба/подаденият
отговор е подписан от адв.М.Я., ако и в заглавната му част да е посочено, че се
подава и чрез адв.Б./, не се е явил в открито съдебно. В този смисъл липсва
основание за осъждане на насрещната страна да заплати на адвоката адвокатско
възнаграждение, определено от съда по реда на
чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
С оглед
гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№500/22.06.2020г. по гр.д.№2208/2019г. на Д.ки районен съд.
Решението подлежи на обжалване
пред ВКС при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.