Р Е Ш Е Н И Е
ГР.БЕРКОВИЦА, 15.07.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание
на 30 юни……………………………………………… през две хиляди двадесет и първа година…….……………….………………в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ел.ФИЛИПОВА
при секретаря Св.Петрова………………………………и
в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело
467 по описа за 2020г…………..……………………..и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото се развива на основание чл.422 от ГПК и има за
цел да установи съществуването на вземането на ищеца към ответника, за което
вече му е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 317 по описа на РС Берковица за 2015 година. Производството
е образувано при условията на чл.415, ал.1, т.1 от ГПК.
Ищците в производството твърдят, че по силата на договор за кредит от
14.08.2014 година Банката предоставила на ответника сума в размер на 450.00
лева за закупуване на стоки на изплащане. Заедно с дължимата възнаградителна
лихва, ответникът следвало да върне обща сума в размер на 490.50 лева. След
крайния падеж на договора, ответникът останал задължен със сумите: 161.38 лева
главница, 5.98 лева договорна лихва за периода 15.12.2014 – 15.02.2015 година и
26.27 лева обезщетение за забава върху главницата за периода 15.12.2014 –
09.06.2015 година. За тези вземания Банката предявила правата си в заповедно
производство. На 20.06.2015 година по ч.гр.д.317 по описа на РС – Берковица за
2015 година съдът издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за
посочените суми. След като Банката предявила правата по издадения изпълнителен
лист за събиране от ЧСИ, в срока по чл.415, ал.1 ГПК е постъпило възражение от
ответника за недължимост на сумата. Това обосновава правния им интерес да
предявят иск за установяване на вземане в посочените размери.
Претендира заплащане и на направените в настоящото и заповедното
производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата М.Д.Г. *** взема становище за
неоснователност на предявения иск. Оспорва факта, да е сключван процесния
договор за потребителски кредит. Въвежда възражения, че не е уведомена за
прехвърляне на вземането към АСВ. Прави възражение за погасяване на вземането
по давност. В случай, че съдът приеме, че вземането не е погасено по давност и
съществува в посочените размери, да приеме, че последното е погасено чрез
плащане – направени удръжки от трудовото възнаграждение на ответницата от ЧСИ.
В съдебно заседание страните не
изпращат свои представители. Ищецът поддържа исканията и твърденията си в
писмени становища. Писмено поддържа твърденията си и ответника чрез процесуален
представител.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени и е изслушано заключение по назначена съдебно –
икономическа експертиза, което съдът възприема изцяло като обективно и
професионално изготвено. Последното не е оспорено от страните. От
доказателствата се установи следното :
На 14.08.2014 година “Ти Би Ай
Банк”, ЕАД гр. София предоставила на ответницата сума в размер на 450 лева под
формата на целеви потребителски кредит за закупуване на стока и заплащане на
услуга. Погасяването на тази сума е уговорено
в погасителен план- 6 месечни вноски, с падеж 15-то число на съответния месец-
първа вноска 15.09.2014 г. и последна вноска- 15.02.2015 г., като всяка от 6-те
месечни вноски е по 81,75лева. Поради невнасяне на всички погасителни вноски,
кредитът е обявен за предсрочно изискуем и Банката предявила правата си в
заповедно производство. На 26.06.2015 година по ч.гр.д.317 по описа на РС –
Берковица за 2015 година съдът издал заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист за сумите : 161,38 лева главница, 23,97 лева договорна лихва
за периода 15.12.2014 г- 15.02.2015 г.; 26,27 лева лихва за същия период.
С изх.номер 073617/11.08.2020 година ЧСИ Неделчо Митев – София изпратил
до ответницата покана за доброволно изпълнение, както и запорно съобщение до
работодателя. В предвидения от закона срок след получаване на поканата за
доброволно изпълнение от ЧСИ ответницата е подала възражение за недължимост на
сумата. В изпълнение на указанията по ТР 4/2014г. по т.д.4/2013 година на ВКС
съдът е дал указание на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си.
Такъв е предявен на 16.11.2020 година. Междувременно от доказателствата по
делото се установи, че през месец 08 и 09.2020 година от трудовото
възнаграждение на ищцата по изпратеното запорно съобщение е удържана сумата от 458.86
лева. В изпълнителното производство бил конституиран като взискател АСВ по
силата на договор за прехвърляне вземането на ищеца. Тази цесия обаче не е
съобщена на ответницата, доколкото самият ищец е направил искане уведомлението
да бъде връчено на ответника ведно със съдебните книжа. Агенция за събиране на вземания са
предоставили на вещото лице данни, според които действително е получено плащане
в размер на 204.85 лева. По делото е представено и постановление от 19.10.2020
г. на ЧСИ Неделчо Митов, според което изпълнителното производство е прекратено
на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, т.е. по причина, че взискателят не е
поискал изпълнителни действия в продължение на повече от две години. Според
заключението на вещото лице, което е взело предвид и предоставените му от АСВ данни,
сумата, с която е останала задължена ответницата е 48.88 лева.
Настоящият състав намира предявения иск за допустим, предявен в
предвидения от закона срок от активно легитимиран ищец. Разгледан по същество
искът е неоснователен.
Доказателствената тежест за размера на дължимото от ответницата вземане
е на ищеца. Ищецът не доказа да има вземане към ответницата в търсените
размери. Последният претендира тя да му дължи сума по процесното правоотношение
– стоков кредит - в общ размер на 193.60 лева. От доказателствата по делото е
видно, че на ответницата за това вземане са направени удръжки от трудовото
възнаграждение в размер на 458.86 лева. Сумата е преведена по сметка на ЧСИ по
образуваното именно по издадения по ч.гр.д.317/2015 година изпълнителен лист
дело. Сумите са удържани и преведени по сметка на ЧСИ през месеците 08 и
09.2020 година, а ищецът е предявил иск да установи вземането си на 16.11.2020
година, т.е. към момента на подаване на исковата молба ответницата вече се е
била издължила. Вярно е, че производството по чл.422 във връзка с чл.415 ГПК се
приема да е продължение на заповедното производство, но в случая ищцата не е
дала повод за образуване на делото – имало е заповедно производство;
заявлението на банката е уважено; към момента на предявяване на исковата молба
за установяване на вземането, такова вече не е съществувало поради извършено
плащане (не е предмет на производството защо в тази хипотеза изобщо предявява
иск и защо ЧСИ прекратява изп.производство не поради плащане, а на основанието
по т.8 ма чл.433 ГПК). Ето защо и настоящият състав намира, че на ищеца не
следва да бъдат присъждани разноски – завел е дело по иск да установи наличие
на вземане, което вече е изплатено.
По горните съображения съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. Димитър Хаджикоцев № 52-54 СРЕЩУ М.Д.Г., с ЕГН **********
*** иск за установяване вземане в размер
на сумата от 161,38 лева главница, ведно
със законната лихва, считано от 26.06.2015 г. до окончателното изплащане; 5,98
лева изискуема договорна възнаградителна лихва за периода 15.12.2014 г. до
15.02.2015 г.; 26,27 лева обезщетение за забава
за периода 15.12.2014 г. до 09.06.2015 г., за които е издадена заповед за
изпълнение на парично изпълнение по ч.гр.д. 317/2015 година.
Решението
подлежи на обжалване пред ОС Монтана в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :