Решение по дело №467/2020 на Районен съд - Берковица

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 юли 2021 г. (в сила от 13 януари 2022 г.)
Съдия: Елеонора Любомирова Филипова
Дело: 20201610100467
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 15.07.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД-Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 30 юни……………………………………………… през две хиляди двадесет и първа година…….……………….………………в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА

 

при секретаря Св.Петрова………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 467 по описа за 2020г…………..……………………..и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото се развива на основание чл.422 от ГПК и има за цел да установи съществуването на вземането на ищеца към ответника, за което вече му е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.  317 по описа на РС Берковица за 2015 година. Производството е образувано при условията на чл.415, ал.1, т.1 от ГПК.

 

Ищците в производството твърдят, че по силата на договор за кредит от 14.08.2014 година Банката предоставила на ответника сума в размер на 450.00 лева за закупуване на стоки на изплащане. Заедно с дължимата възнаградителна лихва, ответникът следвало да върне обща сума в размер на 490.50 лева. След крайния падеж на договора, ответникът останал задължен със сумите: 161.38 лева главница, 5.98 лева договорна лихва за периода 15.12.2014 – 15.02.2015 година и 26.27 лева обезщетение за забава върху главницата за периода 15.12.2014 – 09.06.2015 година. За тези вземания Банката предявила правата си в заповедно производство. На 20.06.2015 година по ч.гр.д.317 по описа на РС – Берковица за 2015 година съдът издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за посочените суми. След като Банката предявила правата по издадения изпълнителен лист за събиране от ЧСИ, в срока по чл.415, ал.1 ГПК е постъпило възражение от ответника за недължимост на сумата. Това обосновава правния им интерес да предявят иск за установяване на вземане в посочените размери.

Претендира заплащане и на направените в настоящото и заповедното производство разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата М.Д.Г. *** взема становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва факта, да е сключван процесния договор за потребителски кредит. Въвежда възражения, че не е уведомена за прехвърляне на вземането към АСВ. Прави възражение за погасяване на вземането по давност. В случай, че съдът приеме, че вземането не е погасено по давност и съществува в посочените размери, да приеме, че последното е погасено чрез плащане – направени удръжки от трудовото възнаграждение на ответницата от ЧСИ.

        

         В съдебно заседание страните не изпращат свои представители. Ищецът поддържа исканията и твърденията си в писмени становища. Писмено поддържа твърденията си и ответника чрез процесуален представител.

 

В хода на съдебното дирене са събрани писмени и е изслушано  заключение по назначена съдебно – икономическа експертиза, което съдът възприема изцяло като обективно и професионално изготвено. Последното не е оспорено от страните. От доказателствата се установи следното :

 

 На 14.08.2014 година “Ти Би Ай Банк”, ЕАД гр. София предоставила на ответницата сума в размер на 450 лева под формата на целеви потребителски кредит за закупуване на стока и заплащане на услуга. Погасяването на тази сума е  уговорено в погасителен план- 6 месечни вноски, с падеж 15-то число на съответния месец- първа вноска 15.09.2014 г. и последна вноска- 15.02.2015 г., като всяка от 6-те месечни вноски е по 81,75лева. Поради невнасяне на всички погасителни вноски, кредитът е обявен за предсрочно изискуем и Банката предявила правата си в заповедно производство. На 26.06.2015 година по ч.гр.д.317 по описа на РС – Берковица за 2015 година съдът издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумите : 161,38 лева главница, 23,97 лева договорна лихва за периода 15.12.2014 г- 15.02.2015 г.; 26,27 лева лихва за същия период.

С изх.номер 073617/11.08.2020 година ЧСИ Неделчо Митев – София изпратил до ответницата покана за доброволно изпълнение, както и запорно съобщение до работодателя. В предвидения от закона срок след получаване на поканата за доброволно изпълнение от ЧСИ ответницата е подала възражение за недължимост на сумата. В изпълнение на указанията по ТР 4/2014г. по т.д.4/2013 година на ВКС съдът е дал указание на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си. Такъв е предявен на 16.11.2020 година. Междувременно от доказателствата по делото се установи, че през месец 08 и 09.2020 година от трудовото възнаграждение на ищцата по изпратеното запорно съобщение е удържана сумата от 458.86 лева. В изпълнителното производство бил конституиран като взискател АСВ по силата на договор за прехвърляне вземането на ищеца. Тази цесия обаче не е съобщена на ответницата, доколкото самият ищец е направил искане уведомлението да бъде връчено на ответника ведно със съдебните книжа.  Агенция за събиране на вземания са предоставили на вещото лице данни, според които действително е получено плащане в размер на 204.85 лева. По делото е представено и постановление от 19.10.2020 г. на ЧСИ Неделчо Митов, според което изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, т.е. по причина, че взискателят не е поискал изпълнителни действия в продължение на повече от две години. Според заключението на вещото лице, което е взело предвид и предоставените му от АСВ данни, сумата, с която е останала задължена ответницата е 48.88 лева.

 

Настоящият състав намира предявения иск за допустим, предявен в предвидения от закона срок от активно легитимиран ищец. Разгледан по същество искът е неоснователен.

Доказателствената тежест за размера на дължимото от ответницата вземане е на ищеца. Ищецът не доказа да има вземане към ответницата в търсените размери. Последният претендира тя да му дължи сума по процесното правоотношение – стоков кредит - в общ размер на 193.60 лева. От доказателствата по делото е видно, че на ответницата за това вземане са направени удръжки от трудовото възнаграждение в размер на 458.86 лева. Сумата е преведена по сметка на ЧСИ по образуваното именно по издадения по ч.гр.д.317/2015 година изпълнителен лист дело. Сумите са удържани и преведени по сметка на ЧСИ през месеците 08 и 09.2020 година, а ищецът е предявил иск да установи вземането си на 16.11.2020 година, т.е. към момента на подаване на исковата молба ответницата вече се е била издължила. Вярно е, че производството по чл.422 във връзка с чл.415 ГПК се приема да е продължение на заповедното производство, но в случая ищцата не е дала повод за образуване на делото – имало е заповедно производство; заявлението на банката е уважено; към момента на предявяване на исковата молба за установяване на вземането, такова вече не е съществувало поради извършено плащане (не е предмет на производството защо в тази хипотеза изобщо предявява иск и защо ЧСИ прекратява изп.производство не поради плащане, а на основанието по т.8 ма чл.433 ГПК). Ето защо и настоящият състав намира, че на ищеца не следва да бъдат присъждани разноски – завел е дело по иск да установи наличие на вземане, което вече е изплатено.

 

По горните съображения съдът

 

 

 

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Димитър Хаджикоцев № 52-54 СРЕЩУ М.Д.Г., с ЕГН ********** *** иск  за установяване вземане в размер на сумата от 161,38 лева главница, ведно със законната лихва, считано от 26.06.2015 г. до окончателното изплащане; 5,98 лева изискуема договорна възнаградителна лихва за периода 15.12.2014 г. до 15.02.2015 г.; 26,27 лева обезщетение за забава за периода 15.12.2014 г. до 09.06.2015 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично изпълнение по ч.гр.д. 317/2015 година.

 

        

Решението подлежи на обжалване пред ОС Монтана в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                                   РАЙОНЕН  СЪДИЯ :