Решение по дело №198/2021 на Окръжен съд - Пазарджик

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…260157/22.04.2021г., гр.Пазарджик

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, ІІ въззивен състав, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 Председател:Красимир Ненчев

членове: Албена Палова

Мариана Димитрова

при секретаря Галина Младенова, като разгледа докладваното от съдия Мариана Димитрова в.гр.дело №198 по описа на Съда за 2021 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК .

Обжалва се решение № 260024 постановено на 06.01.2021г. по гр.дело № 1537 по описа на Пещерския районен съд за 2019г., с което е осъден К.Х.  К. , ЕГН ********** *** да заплати на Е.Т.П., ЕГН ********** *** сумата от 2000лева представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху сумата от 2000лв., считано от 28.11.2019г. до окончателното изплащане, както и да заплати на  Е.Т.П. сумата от 300лв. разноски по делото.

В законният срок е постъпила въззивна жалба от К.К.,подадена от пълномощника му-адв.Б. с изложени в жалбата съображения за неправилност на решението. Твърди се,че решението е незаконосъобразно и искането е да се отмени изцяло, а предявения иск да се отхвърли като неоснователен,алтернативно –да се намали обезщетението за претърпени неимуществени вреди.  Въззивникът твърди,че в процеса не е доказано ,че е причинил вреди, а доколкото е приложено нохд№ 145/2019г. то същото касае деяние, което не е идентично с твърдения деликт. На следващо място, посочва,че не са доказани претърпените вреди.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба,с изложени съображения за неоснователност на жалбата.

          Пазарджишкият окръжен съд като съобрази наведените от въззивника  доводи за незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт и събраните по делото доказателства, прие за установено:

          Относимите обстоятелства са следните:

Няма спор по делото ,че на 26.05.2019 срещу 27.05.2019г. през нощта, около 03.00 часа в град Б.,ул." В.П. „ 28  въззивника е влязъл в чуждо жилище, като употребил за това сила - разбиване на вратата и стъклото на същото жилище-престъпление по чл.170 ал.ІІ от НК, и е осъден на наказание по НК, с присъда по нохд№ 145/2019г. по описа на ПРС. По наказателното производство е прието заключение на съдебно-медицинска експертиза ,от което се установява,че при прегледа на Е.Т. Т. на 27.05.2019г. са установени  кръвонасядания по горния и долния клепачи на дясното око; субконюнктивална енекция по външния край на склерата на дясното око; контузия на носа с оток и синкаво кръвонасядане; силна болезненост на носната пирамида със съмнение за счупване на носните костици; травматичен оток по тила .

От въведените във въззивната жалба твърдения за порочност на решението, настоящият съдебен състав приема,че спорните моменти между страните са свързани с фактическите обстоятелствата по делото.По отношение на тях, първоинстанционния съд, обсъждайки присъдата и събраните по делото гласни доказателства-показанията на свидетелите З. и Н.,е приел,че настъпилите телесни травматични увреждания на ищцата : кръвонасядания по горния и долния клепачи на дясното око; субконюнктивална енекция по външния край на склерата на дясното око; контузия на носа с оток и синкаво кръвонасядане; силна болезненост на носната пирамида и  травматичен оток по тила,  са причинени в резултат на юмручни удари, нанесени от ответника К.,с което е осъществен състава на хипотезата на чл.45 от ЗЗД.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя установената от първоинстанционния съд фактическа страна обстановка по спора. От ангажираните по делото доказателства по приложеното нохд№ 145/2019г. по описа на ПРС и събраните гласни доказателства се установява начина и характера на увреждането,произтичащите от него физически и психологически последици за увреденото лице.

При така възприетото за установено в процеса Пазарджишкият окръжен съд приема,че предявения иск с правно основание чл.45 от ЗЗД е основателен.Решението е правилно.Обосновани и правилни са изводите на първоинстанционният съд от правна страна.Доказателствата са обсъдени в съвкупност,мотивите са ясни и последователни,поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият състав на въззивната инстанция се присъединява изцяло към тях.  

Въведените с въззивните жалби доводи за порочност на обжалваното решение са несъстоятелни. Несъстоятелни са и възраженията за размера на присъденото обезщетение,по следните съображения:Върховният касационен съд е постановил множество решения по реда на чл.290 ГПК  /напр.№ 149 от 02.05.2011 г. по гр.д. № 574/2010 г., ІІІ г.о., № 67 от 16.03.2012 г. по гр.д. № 1101/2011 г., ІІІ г.о., № 136 от 01.03.2012 г. по гр.д. № 414/2010 г., ІІІ г.о., № 407 от 26.05.2010 г. по гр.д. № 1237/2009 г., ІІІ г.о. и др./, в които е преутвърдил действието на Постановление № 4 от 23.12.1968 г. ПлВС и е доразвил неговите постановки съобразно новите социални и икономически реалности. Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост след преценка на конкретните обективно установени факти и обстоятелства – характер и степен на увреждането, обстоятелства, при които е получено, продължителност на лечението и извършените медицински манипулации, перспективата и трайните последици, вкл. козметични и др. външни дефекти, възраст на увреденото лице и възможност да продължи трудовата си кариера и да се социализира, обществено и социално положение, икономическа конюнктура и др. Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдещето болки и страдания, настъпили в резултат от вредоносното действие. Затова съдът има задължение да обсъди и съобрази всички доказателства, които са относими към тези правно-релевантни факти и правилно да оцени тяхното значение и тежест при определяне размера на обезщетението. Справедливостта трябва да почива на анализа на фактите по делото, защото макар и субективна, тя не е абстрактно понятие и има за цел да убеди страните и обществото в наличието на съответствие между установената неимуществена вреда и нейният имуществен еквивалент.

В конкретният казус ,Пещерския районен съд е изложил точни и обосновани съображения при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Данните по делото установяват,че причинените на въззиваемата страна болки и страдания са отшумели до около пет дни от деликта. Този факт е общоизвестен и не се нуждае от доказване, а се установява и от съдебната практика при идентични казуси. Настоящата съдебна инстанция отчитайки от една страна: уплахата,която ищцата е преживяла при удара, емоционални страдания впоследствие ,и от друга страна: периода на оздравителния процес, и не на последно място отчитайки факта, че последиците от травматичните увреждания по лицето и главата са отшумели изцяло и прогнозата за здравословното състояние на ищцата е добра- данни за противното не се ангажират, приема,че за репарирането на претърпените от нея неимуществени вреди е необходима сумата от 2 000,00 лева. Изцяло несъстоятелен е доводът на жалбоподателя,че  по делото не са събрани гласни доказателства, които да установяват претърпените вреди- в този смисъл са ангажираните гласни доказателства-показанията на св. З., които се подкрепят от писмените доказателства по делото. Съобразно установения в чл. 154, ал.1 от ГПК принцип за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес,всяка страна е длъжна да установи фактите,на които основава своите възражения. Въззивникът в настоящото производство в предвидените от ГПК преклузивни срокове не е ангажирал доказателства в подкрепа на възраженията си,поради което следва да се приеме,че ищцата е доказала претенцията си за претърпени неимуществени вреди  в размера от 2 000,00 лева,съобразно изложените по-горе съображения.

Обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора в тежест на въззивника следва да се присъдят сторените от ответницата съдебно-деловодни разноски в размер на 300,00 лева-възнаграждение за адвокат. 

Воден от горното,Пазарджишкият окръжен съд

 

Р     Е      Ш      И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260024 постановено на 06.01.2021г. по гр.дело № 1537 по описа на Пещерския районен съд за 2019г.

ОСЪЖДА К.Х.  К. , ЕГН ********** *** да заплати на Е.Т.П., ЕГН ********** ***  сумата в размер на 300,00 / триста / лева-представляваща сторени съдебно-деловодни разноски във въззивното производство.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

                                                         

          Председател:                                          членове: 1.

 

                                                                                            2.