РЕШЕНИЕ

                                                  

Номер          4246          22.11.2012   Година                        Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                                    I брачен състав

На    двадесет и втори ноември          две хиляди и дванадесета  Година

В публично заседание на деветнадесети ноември    две хиляди и дванадесета година в следния състав:

 

           Председател: ТЕОФАНА СПАСОВА

 

Секретар: СВОБОДА АЛЕКСАНДРОВА

като разгледа докладваното от  съдията

дело номер  8038                                                   по описа за   2012 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.143 вр. чл. 139  и  по  чл. 149 от  СК.

Производството е образувано по искова молба на А.Г.К. ЕГН **********, действаща като майка и законен представител на Г.Е.Г. ЕГН ********** против Е.Г.Г. ЕГН **********. Ищецът твърди, че ответника е баща на детето Г., но от месец *** ***г. родителите се разделили. След това ответникът и към настоящия момент не давал никакви средства за издръжка на детето си. Твърди се, че ищцата не получава средства, а и се грижи за друго малолетно дете. Поради това се прави искане да бъде осъден ответникът да заплаща месечна издръжка от 200лв., считано от ***., както и такава за период една година преди датата на подаване на исковата молба, до настъпване на законоустановена причина за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска. Представя писмени доказателства, прави доказателствени искания.

В определения срок е постъпил писмен отговор от особения представител на Е.Г.Г. ЕГН **********, в който се твърди, че до настоящия момент не са били предприемани опити за доброволно уреждане на спора между страните. Прави се искане за отхвърляне на иска като неоснователен в претендирания размер от 200лв., евентуално да се уважи в близък до минималния, предвиден в закона.

Пловдивският районен съд, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

Между страните не се спори, и от представеното по делото Удостоверение за раждане /лист 5/, се установява, че Г.Е.Г. ЕГН ********** е дъщеря на А.Г.К. ЕГН ********** и Е.Г.Г. ЕГН **********.

Страните не спорят, а и от показанията на разпитания по делото свидетел Г. С. К.-*** на ищцата, се доказва че родителите на Г. се разделили, като тя живее с майка си в жилището на свидетеля. Ответникът не заплащал издръжка и не се срещал с детето си. Според К. ищцата не работи и получава доходи единствено от майчинство, а разходите за детето били значителни-за храна, памперси, козметика. Твърди, че детето има здравословен проблем с *** ***, за което често се закупували лекарство по около 10-15лева на месец. Свидетелят твърди, че бащата работи в Г. и има *** *** *** *** *** ***, като се хвалел, че до преди три месеца реализирал доход от 1 200 евро на месец, а сега получавал 1 500евро, като доходите му свидетелят виждал от разпечатка, показан му от ищцата.

По делото не са събрани доказателства за доходите на бащата-ответник и са налице такива за доходите на майката-ищца. От тях е видно, че К. за 2012г. е декларирала осигурителен дохов в предвидения минимум от 420лв. в *** *** *** ***.

По делото ответникът не е  ангажирал доказателства, че са налице  обстоятелства,  които биха  го затруднили да дава  издръжка на  малолетното си дете.

От изготвения и приет по делото социален доклад от ДСП гр. П. се установява, че детето Г. живее заедно със своята майка в жилище, в което са налице подходящи условия за отглеждането му. Ищцата адекватно посреща базовите потребности на детето от дом, храна, облекло, медицинско обслужване.

При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:

Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г. те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл.  142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.  Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

С оглед на изложеното за доходите на родителите и възможността им да дават издръжка, липсата на доказателства за задължение на бащата към друго непълнолетно дете, възрастта и нуждите на детето, както и с оглед социално – икономическите условия в страната, съдът приема, че детето има нужда да получава, а двамата родители са задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на 200,00 лева, от които 70лв. за храна, а останалите – за дрехи, пособия, пътни разходи и задоволяване на други текущи нужди. При разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето живее при майката и същата полага ежедневни грижи за него.

Настоящият съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява 120,00 лева месечна издръжка на детето, а останалите 80,00 лева следва да се поемат от майката, която полага грижи за фактическото отглеждане на детето. В тази връзка съдът намира, че по същество е ирелевантно обстоятелството дали ответника работи в момента, тъй като безспорно се установи, че той е млад, работоспособен и липсва обективна пречка да реализира доходи от трудови или други правоотношения в размер поне около средния за страната на месец. В тази връзка са неоснователни възраженията на ответника, тъй като по делото не се ангажираха доказателства ответникът да има задължение да издържа и други свои низходящи, нито да е препятстван да работи. Всичко изложено, обаче, не променя по никакъв начин задължението му да издържа своята дъщеря, още повече, че непосредствените грижи по отглеждането й, които са и задължение на всеки родител, се полагат единствено от майката. В случая съдът намира, че ответникът е в трудоспособна възраст и е изцяло в състояние да реализира доходи от трудова дейност в размер, позволяващ му да задоволи собствените си нужди, както и тези на детето Г. в горепосочения размер на месечна издръжка от 120лв. Още повече, че горепосочената издръжка, която бащата трябва да осигури на дъщеря си, не надвишава дори два пъти минималния размер, предвид възрастта на детето и неговите специфични нужди. Този размер на издръжката не е прекомерен, като ответникът, при подходяща трудова заетост, би могъл да осигурява същата без особени затруднения.

 Във връзка с горното не е без значение факта, че майката се грижи и за друго ненавършило пълнолетие дете, към което има, за разлика от ответника, законово уредено задължение да го издържа и следователно собствените й възможности за осигуряване на средства на Г. са значително намалени.

Ето защо искът за присъждане на издръжка занапред се явява основателен за сумата в размер на 120 лева месечно, считано преди датата на подаване на исковата молба, а именно от ***., до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена лихва, поради което и следва да бъде уважен в този размер. Издръжката  следва да бъде присъдена  именно  от горепосочения момент, тъй като от показанията на разпитания по делото свидетел и останалите доказателства, категорично се  установи, че още от раждането на детето, ответникът е изпълнявал задължението си за издръжка на дъщеря си.

В останалата му част така предявения иск до пълния му размер от 200лв. месечно също следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Основание за това е от една страна ниската възраст на детето-под *** години, а от друга и липсата по делото на обективни доказателства за доходите на ответника. Във връзка с последното не може да се приеме като достатъчно доказателство твърдението на свид. К., че бащата получава реално доходи от 1 500 евро месечно, които се явяват изолирани и неподкрепени то други обективни доказателства. Поради това и съдът намира, че именно гореопределения размер на дължимата издръжка за детето Г. е достатъчен за покриване на неговите нужди в момента. Още повече, че не е допустима на единия родител, макар той да не полага непосредствените грижи по отглеждане на детето, да се възлага преобладаващия размер от необходимата издръжка за детето. От друга страна не се доказа и твърдението за здравословен проблем на детето, тъй като представените рецепти, не са достатъчно доказателство за наличието на специфично здравословно състояние, изискващо постоянно лечение.

С оглед изхода на спора ищецът има право на присъждане на разноски съразмерно с уважената част от иска.

Касае се за иск за издръжка, от една страна, а от друга от събраните по делото доказателства се установи, че ищцата, е направила разходи по делото за възнаграждение на един адвокат от 50лева. Предвид обстоятелството, че искът се уважава частично, а не в пълния му предявен размер, ответникът ще бъде осъден да заплати разноски, включително и държавна такса върху уважения иск, като същият следва да бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 30.12 лева, тъй като искът не се уважава изцяло.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът дължи държавна такса съразмерно с уважения размер от иска, която възлиза на 50 лева. Същият дължи и държавна такса върху присъдената издръжка от 172.80лева, както и дължи заплащане на определеното възнаграждение за назначения му особен представител от 120лева.

На основание чл.242 ал.1 от ГПК следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението.

Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА Е.Г.Г. ЕГН ********** да заплаща на ненавършилото пълнолетното дете Г.Е.Г. ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител А.Г.К. ЕГН ********** месечна  издръжка в размер на 120лева /сто и двадесет лева/, считано от ***. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 120лв. месечно до пълния му предявен размер от 200лв. месечно.

ОСЪЖДА Е.Г.Г. ЕГН ********** да заплати на А.Г.К. ЕГН ********** сумата от 30.12 лева /тридесет лева  и дванадесет стотинки/, представляваща направените от последната разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Е.Г.Г. ЕГН ********** да заплати по сметка на ВСС сумата от 342.80лева (триста четиридесет и два лева и осемдесет стотинки) – държавни такси по делото.

        ДОПУСКА предварително изпълнение на решението.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от обявяването му.

 

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: п/ Т. Спасова

 

 

Вярно с оригинала.

С.А.