РЕШЕНИЕ
№ 221
гр. Бяла, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесети ноември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Атанас В. Димитров
при участието на секретаря Михаела Г. Пенева
като разгледа докладваното от Атанас В. Димитров Административно
наказателно дело № 20254510200262 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по възражение-молба от Д. М. – управител на „Д/“ ЕООД,
ЕИК /. със седалище и адрес на управление в гр.Б., обл.Р. ул."К.Ф." №., против
Наказателно постановление № 18-2500257 от 14.08.2025г., издадено от
директора на Д“ИТ“ – Русе, с което на основание чл.416, ал.5 вр. с чл.415, ал.1
от КТ е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в
размер на 1 500лв., за извършено нарушение на чл.415, ал.1 от КТ.
Иска се отмяна на издаденото наказателно постановление, като се сочи,
че имуществена санкция в подобен размер страшно много би го затруднило
чисто финансово.
Въззиваемата страна, редовно призована, чрез своя процесуален
представител застъпва становище за неоснователност на жалбата и се моли
същата да не се уважава. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
РП – Русе, ТО - Бяла, редовно призовани, не изпращат представител и
не вземат становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
При извършване на проверка за спазването на трудовото
законодателство в обект на контрол шивашки цех на фирма „Д.“ ЕООД в гр.Б.,
ул.“К. Ф.“ № ., на работодателя са били дадени задължителни предписания №
34 с Протокол изх.№ ПР2422357 от 16.09.2024г., отнасящо се до това:
„Работодателят да изплати разликата до минималната работна заплата за
месец март 2024г. на К. С. Г.а при отработени 20 работни дни.“. Срокът за
изпълнение на предписанието бил до 03.10.2024г. При извършване на
последваща проверка на 05.06.2025г. от св. П. за изпълнение на дадените
задължителни предписания било констатирано, че работодателят не е
изпълнил задължението си, обективирано в Протокол за извършена проверка
1
№ ПР2522027 от 17.07.2025г., т.58, поради което бил съставен АУАН № 18-
2500257 от 17.07.2025г. за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ. Нарушителят
подписал акта без възражения и в законоустановения срок не депозирал
писмени такива.
Въз основа на така съставения АУАН, на 14.08.2025г., директора на ДИТ
– Русе, издал оспореното наказателно постановление, връчено лично на
представляващия дружеството на 28.08.2025г.
В 14-дневния срок за обжалване управителя депозирал пред АНО
настоящото възражение-молба срещу издаденото наказателно постановление,
имащо характер на жалба.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
приложените и приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства и разпитания по делото свидетел.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в
законоустановения в чл.59, ал.2 от ЗАНН срок, поради което същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
При извършена цялостна проверка не се констатират допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение
на материалния закон при ангажиране административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя.
След извършване на първоначалната проверка от 05.06.2025г., по
постъпил в ДИТ – Русе сигнал, при работодателя са били установени общо 61
нарушения, за което са били дадени задължителни предписания и срок за
отстраняването им, като сред тях е било и задължението за изплащане
разликата до минималната работна заплата за месец март 2024г. на К.С. Г.а.
Дадените задължителни предписания не са били обжалвани от работодателя и
са добили стабилитет, доколкото представляват индивидуален
административен акт, с който на работодателя се предписва конкретно
задължително поведение, под страх от ангажиране на
административнонаказателната му отговорност. В съдебната фаза на
административнонаказателното производство е недопустимо извършването на
инцидентен контрол за законосъобразност на влезлия в сила индивидуален
административен акт. Неизпълнението на задължителните предписания в
предоставения за това срок е необходимо и достатъчно условие за ангажиране
отговорността на работодателя. По делото не се спори, а и от съдържанието на
жалбата недвусмислено се признава, че работодателят не е изпълнил в срока
предписанието за изплащане на разликата до минималната работна заплата за
месец март 2024г. на К.С. Г.а, поради което и правилно е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
Съдът намира, че не са допуснати нарушения и при индивидуализацията
на наложеното наказание, доколкото за нарушението е предвидено наказание в
размер от 1 500 до 10 000 лева, а в конкретния случай АНО е наложил
наказание в минимален размер от 1 500 лева. Според настоящият съдебен
състав не са налице предпоставките за прилагане привилегирования състав на
чл.415в, ал.1 от КТ, тъй като констатираното нарушение не е било отстранено
веднага след установяването му, а напротив – сумата е била изплатена на
работничката значително време след изтичане на дадения с предписанието
срок. Обстоятелството, че работодателят не е могъл да издири работничката за
да изплати дължимото, на първо място е недоказано в производството, а на
2
следващо не представлява извинителна причина, тъй като трудовото
възнаграждение следва да бъде своевременно изплащано на работника.
По тези съображения, съдът счита, че наказателното постановление
следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН в
полза на АНО следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение,
чийто размер съдът, на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, предвид липсата на правна и фактическа сложност на
делото, определя в минимума от 130 лева. Както се приема и в Тълкувателно
решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г. на ВАС,
възнаграждението следва да се присъди в полза на юридическото лице, в
чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен
административен орган, т. е. в полза на Изпълнителна агенция "Главна
инспекция по труда", която има качеството на юридическо лице съгласно чл. 2,
ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна
инспекция по труда".
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-2500257 от
14.08.2025г., издадено от директора на Д“ИТ“ – Русе, с което на „Д.“ ЕООД,.,
със седалище и адрес на управление в гр.Б., обл.Р. ул."К.Ф." №., на основание
чл.416, ал.5 вр. с чл.415, ал.1 от КТ е наложено административно наказание
„Имуществена санкция“ в размер на 1 500лв., за извършено нарушение на
чл.415, ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА „Д.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в
гр.Б., обл.Р. ул."К.Ф." №. да заплати на Изпълнителна агенция "Главна
инспекция по труда", със седалище в гр.София, бул."Княз Александър
Дондуков" № 3, сумата от 130 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – Русе.
Съдия при Районен съд – Бяла: ________/п/_______________
3