Р Е Ш Е Н И Е
№ гр. Асеновград, 30.04.2018г
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІV гр. с-в в публично заседание на двадесет и шести
март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕВЕНА КАБАДАИЕВА
при секретаря Д. МОКОВА като разгледа докладваното от
съдия НЕВЕНА КАБАДАИЕВА гр.дело № 2150 по описа за 2017г. и като обсъди:
Предявени искове по реда на чл. 422 ГПК.
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 37 моли да бъде постановено решение, с което
да признато за установено вземането на
ищеца по отношение на Т.И.Т., Х.С.Ш. и
Д.С.Т., и тримата с посочен адрес за
призоваване гр. Асеновград, бул. „България“ № 11 ет.6 ап.24 в размер на 11930,16лв
просрочена главница п Договор за
банков кредит от 09.09.2009г, 9501,20лв просрочена договора лихва за периода 09.12.2009-09.09.2016, 10746,59лв
наказателна лихва за периода 19.12.2009-05.03.2017г вкл, ведно със законната
лихва от завеждане на заявлението – 06.03.2017г до окончателното плащане.
Твърди, че на 09.09.2009г между ищеца и
първия ответник е бил сключен договор за банков кредит в размер на 12 100лв, с
краен срок на погасяване 09.09.2016г, а за обезпечаване договора за кредит е бил сключен договор за поръчителство от същата дата между
ищеца и Х.С.Ш., както и между ищеца и Д.С.Т..
Срокът за погасяване на кредита е изтекъл, а длъжникът не е погасил
задълженията си. Поръчителите отговарят солидарно заедно с кредитополучателя за
неизпълнение на задължението. За вземането си ищецът се е снабдил със заповед
за изпълнение в образуваното ч.гр.д.436/2017г на АРС, а настоящият иск
предявява след постъпило възражение от длъжника. Представя писмени
доказателства, моли да се допусне назначаването на ССчЕ, вещото лице по която
да даде заключение по поставените в ИМ въпроси,
претендира разноски.
Ответникът Д.С.Т. оспорва иска като неоснователен. Не
оспорва твърдението, че между нея ищеца в настоящото производство е бил сключен
договор за поръчителство от 09.09.2009г, обезпечаващ изпълнение задълженията на
Т.И.Т. по договор за кредит от
09.09.2009г. Прави възражение за
погасяване по давност на вземането на ищеца по отношение на дължимите
вноски за периода
14.09.2009—09.03.2012г. Твърди, че като поръчител по договора отговорността й
се ангажира само в случай, че кредиторът е предявил иск срещу главния длъжник в шестмесечен срок, а такъв не е бил
предявен. Моли искът да се отхвърли.
Ответникът Х.С.Ш.
оспорва иска като неоснователен. Не оспорва твърдението, че между нея
ищеца в настоящото производство е бил сключен договор за поръчителство от
09.09.2009г, обезпечаващ изпълнение задълженията на Т.И.Т. по договор за кредит от 09.09.2009г. Прави
възражение за погасяване по давност на
вземането на ищеца по отношение на дължимите вноски за периода 14.09.2009—09.03.2012г. Твърди, че
като поръчител по договора отговорността й се ангажира само в случай че кредиторът
е предявил иск срещу главния
длъжник в шестмесечен срок, а такъв не е
бил предявен. Моли искът да се отхвърли.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна: На
09.09.2009г е сключен договор за банков кредит между Първа инвестиционна банка
АД гр. София и Т.И.Т.(кредитополучател), по силата на който банката е
предоставила на кредитополучателя банков кредит в размер на 12 100лв, с краен
срок на погасяване 09.09.2016г, платим съгласно погасителен план неразделна
част от договора. За обезпечаване задължението
на кредитополучателя са сключени
договор за поръчителство от 09.09.2009г между Първа инвестициона банка АД гр.
София и Д.С.Т. ***, както и между Първа инвестиционна банка гр.София и Х.С.Ш. ***, в качеството им на поръчители по силата на
които поръчителите са се е задължили да отговарят в пълен размер за задълженията на
кредитополучателя пред банката по договора за кредит от 09.09.2009г. Х.С.Ш.
и Д.С.Т. са поканени(с изпратени нотариални покани,получени на
20.02.2017г), в 3- дневен срок да погасят дължимите суми по
договора за кредит в размер на
11930,16лв просрочена главница и 19658,21лв просрочени лихви. За вземането си
по отношение на кредитополучателя и поръчителите(последните ответници в
настоящото производство) ищецът се е снабдил със ЗИ № 220 от 09.03.2017г в образуваното
ч.гр.д.436/2017г на АРС.
От заключението на допуснатата по делото ССчЕ,
неоспорено от страните, което съдът кредитира като пълно, компетентно и
безпристрастно изготвено, се установява, че
сумата по кредита е усвоена на
14.09.2009г, а като задължение по
договора за кредит към 06.03.2017г вещото лице посочва сумите от 11930,16лв
просрочена главница, 9501,20лв просрочена договорна лихва и 10746,59лв
просрочена наказателна лихва. Експертът е изчислил размера на задължението по договора за кредит
за периода 09.03.2012г – 06.03.2017,
както следва – главница 9581,45лв,
договорна лихва от 4934,88лв и наказателна лихва в размер на 6576,26лв.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка съдът прави следните изводи: Като взе предвид наведените
в исковата молба обстоятелства и петитум, съдът квалифицира предявения иск по чл. 422 от ГПК -
установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че
ответниците дължат сумите, за които е издадена ЗИ по ч.гр.д. 436/2017г на АРС. От приложеното в настоящото
производство ч.гр.д. 436/2017г се установява, че исковете
са допустими, като предявени от взискателя в законоустановения
срок.
Разгледани
по същество. В тежест на ищеца в настоящото
производство беше да докаже твърденията си за наличие на валидно сключен договор за кредит, по силата
на който е отпусната сумата от 12 100лв, че е изпълнил задължението си по
договора да преведе сумата, както и размера на претенциите си. В тежест
на ищеца е да докаже и твърдението за наличие на валидно сключени договори за
поръчителство между него и ответниците за обезпечаване задължението на
кредитополучателя по договора за кредит. Не се спои по делото, че са налице
валидно сключен договор за кредит, сумата по който е усвоена от
кредитополучателя, както и валидно сключени договори за поръчителство, а и това
се установява от ангажираните писмени доказателства и заключението по
допуснатата ССчЕ. Прави се от ответниците възражение за погасяване по давност на задължението по отношение на
дължимите вноски за периода
14.09.2009—09.03.2012г, както и
възражение за преклудиране
вземането на ищеца, поради това че не е предявил иск по отношение на
кредитополучателя в шестмесечния срок. Възражението за погасяване по давност на вземането за вноските, дължими за
периода 14.09.2009—09.03.2012г е основателно.
В случая приложима е общата пет годишна давност (чл.
111 ЗЗД). Настоящото производство е образувано с подаване на заявлението в съда
– 09.03.2017г, поради което и дължимите до 09.03.2012г вноски са погасени по
давност. Що се касае до второто възражение на ответниците, то е неоснователно. Шестмесечният срок по чл. 147 ал.1 ЗЗД е започнал да тече на 09.09.2016г., а заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 417 ГПК е депозирано в съда на 06.03.2017г. Ето защо,
и с оглед разпоредбата на чл. 422 ал.1 ГПК, съдът намира възражението на ответниците по чл. 147 ЗЗД за неоснователно.
Ето защо ще следва да бъде признато съществуване вземането на ищеца по
отношение на ответниците по ЗИ, издадена
по ч. гр. д. 436/2017г в размерите, изчислени от вещото лице по допуснатата
ССчЕ, както следва : , както следва –
главница 9581,45лв, договорна лихва от
4934,88лв и наказателна лихва в размер на 6576,26лв за периода 09.03.2012г –
06.03.2017, като до пълния предявен
размер искът се отхвърли като неоснователен.
Съобразно с изхода на делото,
направеното искане и на чл.78 ал.1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят
на ищеца разноски по производството
съобразно уважената част на иска в размер на 730,30лв. Ответниците също имат право да им бъдат заплатени направените
разноски съобразно отхвърлената част на иска. При липса на заявена претенция и
доказателства за направени разноски, съдът не присъжда такива.
При
този изход на делото ще следва да се разпредели отговорността за разноските в
заповедното производство, като в полза на ищеца се присъдят разноски по ч.гр.д.
436/2017г в размер на 613,30лв
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО вземането на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Драган Цанков“
№ 37, по
отношение на Х. С. Ш. ЕГН ********** и Д.С.Т. ЕГН **********, и двете с адрес *** в качеството им на солидарни
длъжници, в размер на главница 9581,45(девет
хиляди петстотин осемдесет и един лв и четиридесет и пет ст)лв, договорна лихва от 4934,88(четири хиляди
деветстотин тридесет и четири лв и осемдесет и осем ст)лв и наказателна лихва в
размер на 6576,26(шест хиляди петстотин седемдесет и шест лв и двадесет и шест
ст)лв за периода 09.03.2012г – 06.03.2017, ведно със законната лихва от 06.03.2017г
до изплащане на вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 11930,16(единадесет
хиляди деветстотин и тридесет лв и шестнадесет ст)лв просрочена главница по Договор за банков кредит от 09.09.2009г, 9501,20(девет
хиляди петстотин и един лв и двадесет ст)лв просрочена договора лихва за периода 09.12.2009-09.09.2016, 10746,59(десет
хиляди седемстотин четиридесет и шест лв и петдесет и девет ст)лв наказателна
лихва за периода 19.12.2009-05.03.2017г вкл.
ОСЪЖДА Х. С. Ш. ЕГН ********** и Д.С.Т. ЕГН **********, и двете с
адрес *** да заплатят на „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД ЕИК *********,
със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 37 разноски по заповедното
производство в размер на 613,30(шестотин и тринадесет лв и
тридесет ст)лв.
ОСЪЖДА Х. С. Ш. ЕГН ********** и Д.С.Т. ЕГН **********, и двете с
адрес *** да заплатят на „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД ЕИК *********,
със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 37 разноски по производството в размер на 730,30(седемстотин
и тридесет лв и тридесет ст)лв
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: