Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
29.11.2019г.
В И М
Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО 7-ми състав
На петнадесети октомври
година 2019
В открито съдебно заседание в следния
състав:
СЪДИЯ:
Гергана Христова- Коюмджиева
Секретар: Емилия Кривачкова
Прокурор: Ралица Мравкова
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 4582 по описа за 2018 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл.2, ал.1, т. 3, предл. второ от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ и чл.86 ЗЗД.
По изложените в искова молба
обстоятелства Д.Й.Б., ЕГН **********, чрез
пълномощника адв. Б. К. е предявила срещу П. на Р.Б., искове с правно
основание чл.2, ал.1, т.3, предл. II-ро от ЗОДОВ, за заплащане на сумата от 4
120 лева представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди и 50 000
лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на
незаконно обвинение, ведно със законната лихва, считано от 05.05.2017 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира присъждане на разноски в
настоящото производство.
В исковата молба се твърди, че на
23.07.2007 г. СРП образувала ДП срещу ищцата № ЗМ 341/2007 г. по описа на СДВР,
пр. пр. № 35482/2007 г. по описа на СРП за престъпление по чл. 206, ал. 3 във
вр. с ал. 2, пр. 2 вр. чл. 26 НК. Сочи се, че с Постановление от 24.06.2008 г.
по горепосоченото досъдебно производство била привлечена в качеството на
обвиняема за извършено от нея в условията на усложнена престъпна дейност -
продължавано престъпление- тежко умишлено престъпление по чл. 206, ал. 3, алт.
1 във вр. с ал. 2, пр. 2 вр. ал. 1, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. На същата
дата на ищцата била наложена мярка за
неотклонение парична гаранция в размер на 3 000 лева. Сочи, че на 09.09.2009г. СРП е внесла обвинителен
акт, като било образувано НОХД № 10153/2009г. по описа на СРС, 108 състав, като
с разпореждане от 19.10.2009г. съдът върнал на СРП за отстраняване на
нарушения.
Ищцата твърди, че на 11.07.2011 г. била привлечена в качеството на
обвиняема за още едно тежко умишлено престъпление, отново извършено в условията
на усложнена престъпна дейност - продължавано престъпление - по чл. 210, ал. 1,
т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК без да бъде свалено
първоначалното обвинение. На 12.03.2012 г. СРП внесла за втори път обвинителен
акт срещу ищцата в съда, но само по отношение второто повдигнато срещу нея
обвинение - това в измама в големи размери. Образуваното по този обвинителен
акт съдебно производство било изпратено в Районен съд - Елин Пелин, който, с
Разпореждане от 26.04.2012 г. по НОХД № 132/2012 г. по описа на 4 състав,
върнал делото отново на СРП, тъй като констатирал допуснати на досъдебното
производство съществени процесуални нарушения.
Навеждат се твърдения, че на
01.11.2012 г. на Д.Б. е било повдигнато
ново обвинение по чл. 210, ал. 1, т.5 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК., като на 21.11.2012 г. СРП внесла трети обвинителен акт срещу в PC - Елин
Пелин, отново по повдигнатото обвинение в измама. Този обвинителен акт също се
оказал негоден да осъществи основната си процесуална функция и с Определение от
18.06.2013 г., постановено в о.с.з. по НОХД 386/2012 г. на PC - Елин Пелин, 1
състав, делото било върнато на СРП за отстраняване на констатираните съществени
процесуални нарушения, допуснати на досъдебното производство. На 20.11.2013 г. П.
частично прекратила воденото срещу ищцата Б. наказателно производство за престъпление
по чл. 206, ал. 3, алт. 1 във вр. с ал. 2, пр. 2 вр. ал. 1, алт. 1 вр. чл. 26,
ал. 1 от НК, като делото продължило да се води само по повдигнатото обвинение в
измама.
Твърди се, че на 04.04.2014г. на ищцата е било повдигнато ново обвинение
по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като на
17.04.2014 г., СРП внесла четвърти обвинителен акт срещу ищцата в съда.
С присъда № 14 от 24.11.2015 г. по НОХД №114/2014 г. на PC - Елин Пелин,
1 състав, била призната за невиновна по повдигнатото й от СРП и поддържано от
РП - Елин Пелин обвинение за престъпление по чл. по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр.
чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Присъдата била протестирана от РП -
Елин Пелин, а протестът - поддържан от представител на Софийска окръжна
прокуратура пред Софийски окръжен съд, който с Решение от 28.09.2016 г. по
ВНОХД № 526/2016 г., 1 въззивен състав, констатирал допуснати на досъдебното
производство и неотстранени съществени нарушения на процесуалните правила,
отменил оправдателната първоинстанционна присъда и върнал делото на П. за
отстраняване на допуснатите нарушения.
Ищцата поддържа, че с Постановление от 18.11.2016 г., влязло в сила на
05.05.2017 г., СРП прекратил наказателното производство срещу Д.Б. на основание
чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 242, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 - поради
това, че деянието не съставлява престъпление. Ищцата поддържа, че на ответника
в лицето на П. на Р България са били необходими 9 години, 4 месеца и 2 дни, за
да установи, че не е извършила престъпление и. Заявява, че нарушеното й право
на разглеждане на делото в разумен срок вече е обезщетено, след като било
установено от Инспектората на ВСС с констативен протокол от 17.10.2017 г.
Ищцата сочи, че е сключила споразумение с Министерство на правосъдието на
основание чл. 60е, ал. 2 от ЗСВ за определяне на обезщетение за нарушаване
правото и на процес в разумен срок. В този срок обаче търпяла и други вреди -
имуществени и неимуществени в пряка връзка с повдигнатите й незаконни обвинения
за две тежки умишлени престъпления, които не е извършила. Сочи се, че
заплатените от ищцата адвокатски възнаграждения за защита, са в общ размер на 4
120,00 лв., както следва:
- 120,00
лв. за защита по ДП ЗМ 341/2007 г. по описа на СДВР, пр. пр. № НСН 528/2008 г.,
съгласно Договор за правна защита и съдействие от 19.09.2012г. -1500,00 лв. за защита по НОХД 386/2012 г. по
описа на PC — Елин Пелин, 1 с-в, съгласно Договор за правна защита от 25.03.2013г.,
сумата 1 500,00 лв. за защита по НОХД 114/2014 г. по описа на PC - Елин Пелин,
1 състав, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 25.06.2014г. и
1000,00 лв. за защита във въззивното производство, образувано по протест срещу
оправдателната присъда по НОХД 114/2014 г. по описа на PC - Елин Пелин, 1
състав, съгласно Договор за правна защита от 10.02.2013 г.
Наведени са доводи, че в пряка
връзка с незаконно повдигнатите обвинения ищцата претърпяла и вредите от
неимуществен характер, като стрес, унижение, срам, притеснение, чувство за
безпомощност и несправедливост. Твърди се, че влошените семейни отношения по
време на обвинението, приключили с развода на ищцата. Твърдят се вреди и от
влошаване на здравословно състояние.
Ищцата поддържа, че спрямо нея в период от 9 години, 4 месеца и 2 дни
били повдигнати и поддържани две обвинения в тежки умишлени престъпления,
извършени в условията на усложнена престъпна дейност (продължавано
престъпление). Твърди още, че
обвиненията пряко рефлектирали както върху професионалната и репутация, така и
върху семейните отношения с бившия й съпруг, тъй като били и пряко свързани с
фамилната им фирма, която издържала изцяло семейството им. В хода на
производството били разпитвани общи бизнес партньори, пред които
професионалният им и търговски имидж бил необратимо накърнен, в семейството
започнали обвинения, дразги и скандали, които в резултат довели до развод.
Ищцата сочи, че развода и приключил на 19.11.2015 г. по време на съдебното
производство по НОХД 114/2014 г. по описа на PC - Елин Пелин, в което бившият й
съпруг бил разпитан като свидетел. Заявява, че децата им макар в активна,
пълнолетна възраст, те изживели проблемите между тях. Твърди се, че след много
търсене ищцата била одобрена за работа като „домакин салон за гости“ с
работодател „Летище София“ ЕАД, но след като се получило удостоверение от НСлС,
в което било посочено, че е обвиняема, не я наели на работа, което и довело до
разочарование. Твърди, че притесненията и стресът влошили здравословното й състояние, като от
2010 г. провежда лечение с Lacipel поради хипертоничната сърдечна болест.
В срока по чл. 131 ГПК, е
постъпил отговор от П. на Р.Б., в който исковите претенции са оспорени по
основание и размер. Посочва, че не се представени доказателства, на които
основава претенцията си. Наведено е възражение, че заявената искова претенция е
погасено по давност, съгласно чл.110 ЗЗД, както и претендирана лихва за забава
изцяло е погасена по давност. На самостоятелно основание е наведено възражение
за частично погасяване по давност на акцесорната претенция на исковете. Оспорва
иска за неимуществени вреди, като прекомерно завишен и несъобразен с
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Ответникът
оспорва заявените неимуществени вреди да са в пряка връзка с обвинението
в престъпление по чл.206 НК. По отношение на предявения иск за имуществени
вреди е наведено възражение, че същият също е погасен по давност. Оспорва
твърдението, че в резултат на повдигнатите на ищцата обвинения да са се влошили
отношенията с бившия й съпруг. Оспорва твърдението и в резултат на обвиненията
да са се сринали професионалния й и търговски имидж на ищцата. Оспорва
наведените в исковата молба твърдения, за влошено здравословно състояние.
Оспорва изцяло предявената претенция за имуществени вреди, като твърди, че по
представените договори за правна защита и съдействие липсват доказателства за
реално осъществена адвокатска защита, както и за осъществено плащане.
В съдебно заседание ищецът лично и чрез пълномощника си адв.Б. К.
поддържа предявените искове.Представя
списък по чл.80 ГПК и писмена защита.
В съдебно заседание П. на Р България, чрез прокурор –Р. Мравкова от СГП
поддържа възраженията наведени в
отговора.
По делото като контролираща страна е
осигурено участие СГП.
Софийски градски съд, ГО, І -7
състав, като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК и доводите на
страните, намира за установено следното
от фактическа страна:
Не се спори, като се установява от приетите писмени доказателства, че на
23.07.2007 г. с постановление от същата
дата СРП образувала досъдебно
производство срещу ищцата Д.Й.Б. под №
ЗМ 341/2007 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 35482/2007 г. по описа на СРП за
престъпление по чл. 206, ал. 3 във вр. с ал. 2, пр.2 вр. чл. 26 НК.
Установява се, че с Постановление на СРП от
24.06.2008 г. по ДП № ЗМ 341/2007 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 35482/2007 г.
по описа на СРП ищцата Б. е привлечена
като обвиняема за престъпление по чл. 206, ал. 3, алт. 1 във вр. с ал. 2, пр. 2
вр. ал. 1, алт. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. На 24.06.2008г. на Д.Й.Б. е наложена
мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 3 000 лева.
На 09.09.2009г. е внесен обвинителен акт от СРП срещу Д.Й.Б., като било
образувано НОХД № 10153/2009г. по описа на СРС, НО, 108 състав. С разпореждане
от 19.10.2009г. постановено по НОХД №
10153/2009г. по описа на СРС, НО, 108 състав, съдебния състав е върнал делото
на СРП за отстраняване допуснати нарушения на процесуалните правила.
По ДП № ЗМ 341/2007 г. по описа на СДВР,
през 2010г. производство е двукратно
спирано, като е възобновено на 10.03.2011г. с постановление на СРП.
На 11.07.2011 г. Д.Б. била привлечена като обвиняема за престъпление -
по чл. 210, ал.1, т.5 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК без да бъде
свалено първоначалното обвинение.
На 12.03.2012 г. СРП внесла за обвинителен акт срещу Б., като на 14.03.2012г. в СРС е образувано
НОХД №4907/ 2012г. по описа на СРС, НО, 108 състав. С разпореждане от
18.04.2012г. съдебното производство е прекратено и изпратено по подсъдност на
РС Елин Пелин.
Делото по обвинителния акт срещу Д.Б.
постъпило в РС - Елин Пелин, на
23.04.2012г., като е образувано НОХД № 132/2012 г. по описа на РС Елин Пелин, 4
състав. С Разпореждане от 26.04.2012 г.
по НОХД № 132/2012 г. по описа на 4 състав, върнал делото отново на СРП, тъй
като констатирал допуснати на досъдебното производство съществени процесуални
нарушения.
С постановление от 01.11.2012г. Д.Б.
е привлечена като обвиняема за престъпление по чл. 210, ал. 1, т.5 вр. чл. 209,
ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
На 21.11.2012 г. СРП внесла
обвинителен акт срещу Д. Б. в PC
- Елин Пелин, по така повдигнатото обвинение, като било образувано НОХД
386/2012 г. на PC - Елин Пелин.
С Определение от 18.06.2013 г.,
постановено в о.с.з. по НОХД 386/2012 г. на PC - Елин Пелин, 1 състав, делото
било върнато на СРП за отстраняване на констатираните съществени процесуални
нарушения, допуснати на досъдебното производство.
На 20.11.2013 г. с постановление СРП частично е прекратено воденото
срещу ищцата Б. наказателно производство относно престъпление по чл. 206, ал. 3, предл. 1 във
вр. с ал. 2, пр. 2 вр. ал. 1, предл. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Разследването
продължило да се води само по
повдигнатото обвинение за престъпление по чл.210, ал.1, т.5 вр. с чл.209 ал.1 НК вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
С постановление на СРП от 04.04.2014
г. Д.Б. е привлечена като обвиняема за престъпление по
чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като на
17.04.2014 г., СРП внесла
обвинителен акт по посоченото
обвинение.
Видно от приложеното НОХД 114/2014 г. на PC - Елин Пелин, с присъда № 14
от 24.11.2015 г. по НОХД 114/2014 г. на PC - Елин Пелин, 1 състав, ищцата Б.
била призната за невиновна по повдигнатото й от СРП и поддържано от РП - Елин
Пелин обвинение за престъпление по чл. по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал.
1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Присъдата била протестирана от Районна прокуратура - Елин Пелин, а
протестът - поддържан от представител на СОП
пред СОС, който с Решение от 28.09.2016 г. по ВНОХД № 526/2016 г., 1
възз. състав, констатирал допуснати на досъдебното производство и неотстранени
съществени нарушения на процесуалните правила, отменил оправдателната присъда
на РС Елин Пелин и върнал делото на П..
Видно от приетото Постановление от
18.11.2016 г., влязло в сила на 05.05.2017 г., СРП прекратила наказателното
производство срещу Д.Б. на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 242, ал. 1,
пр. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, поради това, че деянието не съставлява
престъпление./л.8
– л.11 от делото/
Постановлението за прекратяване на
наказателното производство срещу ищцата от 18.11.2016 г., е влязло в сила на
05.05.2017 г.
За посочените факти по развитие на обвинението страните не спорят.
Представено е удостоверение изх.№И-27013 от 13.07.2016г. издадено от Национална
следствена служба, в уверение на това, че срещу Д.Й.Б., има образувано
производство по пр.пр.№ НСН №528/2009г. на СРП, ДП № ЗМ 341/2007 г. по описа на
СДВР, за престъпление по чл.210, ал.1, т.5 НК – измама в големи размери. В
удостоверението е посочено, че е издадено след проверка в ЦИС за да послужи на Б.
*** от делото/
Приет е препис от Решение №80386 от 19.11.2015г. по гр.д.№38239/ 2015г.
на СРС, ГО, 80 с-в, с което е прекратен брака между Д.Й.Б. и Любомир Данаилов Братанов с развод по
взаимно съгласие с утвърждаване на споразумение по чл.50 от СК. /л.40 от делото/
Видно от приетия Констативен протокол от 17.10.2017г. на проверяващ
състав от инспекторат към ВСС, по
повод заявление на Д.Б., депозирано в
6-месечен срок от постановяване прекратяване на наказателното производство,
след извършена проверка е установено, че общата продължителност на
производството е 8 години, 5 месеца и 1 ден, като основна причина за продължителността
на досъдебното производство е четирикратното връщане на делото от съда на П. за
отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. /л.12- л.28 от делото/
Проверяващия
състав е констатирал, че с процесуалното си поведение Д.Б. също е допринесла в
известна степен за продължителността на наказателното производство. Установено
е, че поради отказ да се яви за разпит, след издирване от около два месеца, на
16.09.2011 г. спрямо обв.Б. е постановено принудителното й довеждане. В
съдебната фаза на процеса едно от с.з. (от 01.02.2013 г. по НОХД №386/2012 г.
по опис на PC-Елин Пелин, НК, 1 състав) е отложено поради неявяване на
подсъдимата - нередовно призована.
Видно от приетото Споразумение от
16.01.2018г. сключено между Министерство
на правосъдието и Д. Б., по реда на чл.60е, ал.2 ВСВ, във вр. с извода
за нарушаване правото на заявителя на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, от държавата е определено
обезщетение в размер на 3300 лв. /л.29 от
делото/
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3
ГПК, по делото е прието за безспорно и обстоятелство, че на ищцата от
страна на министерство на правосъдието е изплатено обезщетение в размер на 3
300 лева.
За установяване на неимуществените вреди в релевантния период, по делото
е допуснат един свидетел, ангажиран от ищеца.
В показанията си дадени в о.с.з. на 14.05.2019г. свидетелката Е.В.Ж./55г.,
без родство/ посочи, че познава ищцата Б. от 1995 година,
т.к. живеят в близост и покрай децата
им, които играеха заедно. Свид. Ж. сочи, че с ищцата са близки и по съседски често се събирали. Сочи, че я
познава я като много съвестен, отговорен и почтен човек. Семейството на ищцата имали
транспортна фирма и нещата вървели добре. И в един момент поведението на ищцата
се променило. Като пиели заедно кафе Д.
споделила, че всичко около нея се срива, че срещу нея има повдигнато обвинение,
че я третират като престъпник, че става дума за обсебени ремаркета или
полуремаркета. Ищцата споделила още, че отношенията с мъжа й са много обтегнати. Свид. Ж. помни,
че ищцата имала мярка за неотклонение, което я
съсипвало, но не знае каква била мярката. Свидетелката пояснява, че ищцата
и сподели за делото към 2009 г. - 2010
г., а се развела около 2014 г. В този период нещата при Д. били зле, имала кошмарен период. Търсела работа. Свид. Ж. чула, че на Летище София ще отварят
следващ бизнес салон и че имат нужда от хора.
Свидетелката посочва, че работи в „Летище София“ ЕАД и искала да помогна на
ищцата да започне работа. Ищцата се явила на интервю със управителката на
салона и била одобрена. Потърсили и документ от национална следствена служба, относно наличие
на следствени дела, необходим за работа на „Летище София“ ЕАД. Когато документа
бил изваден, ищцата била много разочарована, т.к. в него било посочено, че тя е
обвиняема за престъпления в големи размери. Тогава Д. си оттеглила документите
и това я сринало психически.
Показанията на свидетелката Е.В.Ж.са последователни, житейски логични,
почиват на преки лични впечатления, поради което, съдът ги кредитира, с
изключение на частта от отражението на мярката за неотклонение върху
ищцата, доколкото свидетелката не посочи конкретната мярка.
За установяване на имуществените вреди по делото са представени Договор за правна защита и съдействие от
19.09.2012г. между ищцата Б. и адв.К. с
договорено възнаграждение 120лв. за защита по ДП ЗМ 341/2007 г. по описа на СДВР,
пр. пр. № НСН 528/2008 г., с
отбелязване, че сумата е платена в брой./л.31/
Приет е Договор за правна защита от
25.03.2013г., между ищцата Б. и адв.К. с договорено възнаграждение
1500лв. за защита по НОХД 386/2012 г. по описа на PC — Елин Пелин, с
отбелязване, че сумата е платена в брой./л.34/
Представен е още Договор за
правна защита и съдействие от 25.06.2014г. с договорено възнаграждение 1500лв.
за защита по НОХД 114/2014 г. по описа на PC -
Елин Пелин, 1 състав /л.36 от делото/
Приет е Договор за правна защита от 10.02.2016 г. с предмет защита във
въззивното производство пред СОС, образувано по протест срещу оправдателната
присъда по НОХД 114/2014 г. по описа на PC - Елин Пелин, 1 състав, с уговорено
възнаграждение 1000лв., с отбелязване, че сумата е платена в брой./л.38/
Представените в настоящото производство заверени преписи съответстват на
оригиналите на договори за защита по приложеното НОХД 114/2014 г. по описа на
PC - Елин Пелин.
Тези
фактически констатации, мотивират следните правни
изводи:
Отговорността на държавата по чл.1 и
чл.2 от ЗОДОВ е обективна. Държавата отговоря за вреди, причинени от незаконни
актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица, при или по
повод изпълнение на техни задължения. В конкретния случай, се претендира отговорност за вреди, причинени
в резултат на незаконно повдигнато и
поддържано обвинение по НК по см. на чл.2, ал.1 т.3 предл. второ от ЗОДОВ, ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието
не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление.
І. По допустимостта на
исковете:
Законодателят
е предвидил, че следва да се ангажира отговорността на държавата за вреди,
причинени на граждани от незаконни действия на правозащитните органи. Пасивно
легитимирани да отговарят по иск с пр.основание чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ са
държавните органи, които имат правосубектност, и чиито длъжностни лица с
неправилни действия са причинили вреди на граждани. В конкретния случай пасивно
легитимирана да отговаря по претенцията е П. на Р.Б.. Съгласно разрешенията,
дадени в ТР № 5 от 15.06.2015 г. на ВКС по тълк.д. № 5/2013 г., ОСГК, съдът е
легитимиран да представлява държавата по искове за обезщетение за вреди по чл.
2 ЗОДОВ /ред. преди ЗИД на ЗОДОВ - ДВ, бр.38 от 18.05.2012 г./ само в случаите
по ал.1, т. 4 и т. 5 за прилагане от съда на задължително настаняване и лечение
или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени поради липса на
законно основание и за прилагане от съда на административна мярка, когато
решението му бъде отменено като незаконосъобразно. В останалите хипотези на чл.
2 ЗОДОВ, какъвто е настоящият, пасивно легитимирана да отговаря по тези искове
е П. на Р България. С оглед наличието
на правен интерес от предявяване, надлежна активна и пасивна легитимация
предявените осъдителни искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3,
предл.второ от ЗОДОВ, се явяват допустими.
ІІ. По основателността на
претенциите:
Относно иска с пр.основание чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени
вреди:
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. второ от ЗОДОВ държавата отговаря за
вреди, причинени от обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. За доказване на иска по основание следва да
бъдат осъществени следните материални предпоставки: 1) на ищеца да му е
повдигнато обвинение от П. на Р.Б. за извършено от него престъпление; 2)
наказателното производство да е било прекратено поради неизвършване на деянието
от обвиняемия или извършеното деяние не е престъпление.; 3) подсъдимият да е
претърпял неимуществени и имуществени вреди и 4) причинените неимуществени
вреди да са необходима, естествена, присъща, закономерна последица от
повдигнатото незаконно обвинение, т. е. да е налице причинно-следствена връзка
между наказателното производство, по което е било повдигнато незаконното
обвинение, и причинения вредоносен резултат. Отговорността на П. за повдигане
на незаконно обвинение е обективна, като тя не е предпоставена от виновното
поведение на съответно длъжностно лице при П. – арг. чл. 4, предл. последно ЗОДОВ.
Отговорността на държавата има обективен характер и се реализира чрез
заплащане на обезщетение, което съгласно чл. 4 от ЗОДОВ се дължи за всички
имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от
незаконното обвинение. Отговорността на държавата за дейността на
правозащитните органи е обективна, безвиновна - тя отговаря независимо дали
вредите са причинени виновно от длъжностните лица. Съгласно ЗОДОВ държавата
отговоря чрез органите, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са
причинени вреди. При обективната отговорност се прилага принципът на риска, а
не на вината. Когато е без значение дали увреждането се дължи на виновното
поведение на длъжностно лице, то отговорността за вреди се поема от този, който
е създал риска, в конкретния случай - П. на РБ.
Доказването на вредите и на причинно-следствената връзка между тях и
незаконното обвинение е изцяло в тежест на ищеца, сезирал гражданския съд с иск
за заплащане на обезщетение по реда на този закон.
В настоящия случай ищцата е
била привлечена като обвиняем за извършено престъпление на . 23.07.2007
г., като производството срещу него
продължило до 05.05.2017г. до влизане в сила на
окончателния акт по делото, а именно постановление за прекратяване на
наказателното производство.
Поради това решаващият състав приема, че е налице хипотезата на чл. 2,
ал.1, т.3, предл.второ от ЗОДОВ.
Незаконността на обвинението, произтичаща от прекратяване на
наказателното производство срещу ищеца Б. по повдигнатото обвинение по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1
вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради това, че деянието не съставлява престъпление
съставлява основание за носене на имуществена отговорност от държавата в лицето
на нейните правозащитни органи по чл. 2, т.3 от ЗОДОВ за обезщетяване на
претърпените от ищеца вреди, доколкото такива са настъпили като пряка и
непосредствена последица от незаконното обвинение.
Възражението наведено в отговора за
изтекла погасителна давност се явява неоснователно, с оглед
обстоятелството, че от датата на прекратяване на наказателното
производство до предявяване на иска на 04.04.2018г. не са изтекли 5 /пет/ години.
Анализът на събраните доказателства обосновава несъмнен извод, че ищцата
Б. е претърпяла неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица
от незаконното обвинение и подлежат на обезщетяване от ответника Прокуратура на
РБ, на основание чл. 2, ал.1, т.3, предл. второ вр. чл. 4 от ЗОДОВ. При
определяне на размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе предвид
възрастта на ищеца – 47 г. /към момента на привличането и/, тежестта на
повдигнатото обвинение – за тежко умишлено престъпление, продължителността на
наказателното преследване –8 години, 5 месеца и 1 ден, вида и на наложената
мярка за неотклонение – „парична гаранция”, данните за личността на подсъдимата
с оглед на това доколко повдигнатото обвинение за деяние, което не е извършила,
се е отразило негативно на психиката му, на контактите и социалния му живот,
както и всички други обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални
страдания /Решение № 223 от 04.07.2011 г. на ВКС по гр.д. № 295/2010 г., ІV
г.о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/. От обсъдените свидетелски
показания се установява, че повдигането на обвинение е причинило на ищцата
притеснения, големи безпокойства, стрес и неудобства. Преценявайки тези
обстоятелства, както и тежестта на повдигнатото обвинение и установените от
свидетелските показания негативни преживявания на ищцата вследствие воденото
наказателно производство, отражението върху социалното общуване на ищцата и
отношенията му в семейството, както и негативното отражение върху емоционалното
състояние на ищцата, затрудненията в професионалното развитие, настоящият
състав намира, че следва да се присъди
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8 000 лева. При определяне на
размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди винаги се вземат
предвид конкретни обстоятелства, които да сa в причинна връзка с негативни
изживявания на ищеца (така Решение № 242 от 13.11.2012 г. по гр. д. № 19/2012 г.,
Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, също Постановление № 4 от 23.12.1968 г., пленум на
ВС).
С оглед на изложеното настоящият
съдебен състав намира, че ищцата, предвид доказателствената си тежест по чл.
154, ал. 1 ГПК, е установила по безспорен начин, че е претърпяла описаните в
исковата молба вреди, изразяващи се в стрес, психическа и емоционална травма, притеснения
и терзания от неоснователното обвинение. Същевременно не се доказаха настъпили
необратими здравословни проблеми при ищцата, които да са по причина и във
връзка с обвинението, по което е наказателното производство е прекратено.Не се
установяват и конкретни обстоятелства, от които може да се направи извод, че
ищцата не е могла да упражнява бизнеса си.
Същата не е ангажирала никакви доказателства относно претендираните
неимуществени вреди, изразяващи се в загуба на бизнес контакти. Не може да се
приеме за доказано, че по причина на незаконното обвинение е разбито
семейството на ищцата и е прекратен брака на ищцата. Видно от Решение №80386 от 19.11.2015г. по гр.д.№38239/
2015г. на СРС, ГО, 80 с-в, брака на ищцата е прекратен с развод по взаимно
съгласие с утвърждаване на споразумение по чл.50 от СК.
Ето защо на обезщетяване подлежат единствено доказаните от нея
неимуществени вреди.
С оглед изложеното по-горе, съдът
намира, че адекватен размер на обезщетението за претърпените от ищеца доказани
неимуществени вреди от незаконно
обвинение, е такъв от 8 000 лв., който
отговаря в най-пълна степен на критерия за справедливост, а за разликата над
този размер до пълния предявен размер от
50 000 лв. искът за неимуществени вреди следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен.
Относно предявения иск за имуществени вреди:
По отношение на претендираните
имуществени вреди, съдът намира следното:
Искът за обезщетение на претърпени
имуществени вреди също следва да бъде уважен в пълнен размер, предвид
представените в ностоящото производство доказателства, посочени по-горе - Договор
за правна защита и съдействие от 19.09.2012г.
с договорено възнаграждение 120лв. за
защита по ДП ЗМ 341/2007 г. по описа на СДВР ; Договор за правна защита
от 25.03.2013г., с договорено възнаграждение 1500лв. за защита по НОХД 386/2012
г.; Договор за правна защита и съдействие от 25.06.2014г. с договорено
възнаграждение 1500лв. за защита по НОХД 114/2014 г. по описа на PC -
Елин Пелин; Договор за правна защита
от 10.02.2016 г. с предмет защита във въззивното производство пред СОС, образувано
по протест срещу оправдателната присъда по НОХД 114/2014 г. по описа на PC -
Елин Пелин, 1 състав, с уговорено възнаграждение 1000лв., всички с отбелязване, че сумите са платени в брой.
В случая общо платеното адвокатско възнаграждение в наказателния процес е
4120лв., като ответника в настоящия спор е направил възражение за прекомерност
на адвокатско възнаграждение в досъдебното производство и в наказателния
съдебен процес. По въпроса относно възможността за възражение за прекомерност в
производството по иск с правно основание чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ е постановено Тълкувателно решение №
1/11.12.2018 на ОСГК на ВКС по тълк. д. № 1/2017, съгласно което при иск по чл.
2, ал. 1 ЗОДОВ , съдът може да определи обезщетението за имуществени вреди,
съставляващи имуществени вреди,
съставляващи разходи за адвокатско възнаграждение в наказателното производство
в по-нисък размер.
Заплатеното от ищцата възнаграждение по
приложените договори за осъществяване на правна защита по ДП ЗМ 341/2007 г. по
описа на СДВР и пред три съдилища в размер
4120 лева не е прекомерно високо за защита в досъдебното производство в съдебния процес, спрямо фактическата и
правна сложност правна сложност на делото,
по което ищцата е била обвинена за имуществени престъпления в големи размери,
при усложнена престъпна дейност.
С оглед на така
изложеното, искът за неимуществени вреди следва да бъде уважен за предявения размер от 4120 лв.
По претенцията за лихва:
Отговорността на
държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи по чл. 2, ал.1,
т.2 от ЗОДОВ възниква от момента на влизане в сила на постановлението за
прекратяване на наказателното производство - в случая 05.05.2017г., от който
момент вземането за обезщетение за вреди става изискуемо, както е прието и в
т.4 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС.
Предвид изложеното, върху определеното обезщетение следва да се
присъди законна лихва от 05.05.2017г. до изплащането.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на
основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ответникът следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер на 250лв., съразмерно на уважената част
от исковете, като общо разноските са 1010лв.,
от които 1000лв. адвокатско възнаграждение и 10лв. д.т. Възражението на
ответника за прекомерност на разноските претендирани от ищеца за адвокатско
възнаграждение от 1000лв. по см. на
чл.78, ал.5 ГПК, предвид действителната фактическа
и правна сложност на спора, решаващия състав намира за неоснователно, поради
което същото не следва да се редуцира .
По изложените
съображения, Софийски градски съд, ГО, І
-7 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. на Р.Б. да заплати на Д.Й.Б., ЕГН **********,
следните суми:
- на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. ІІ-ро от ЗОДОВ - сумата 8 000 /осем хиляди/лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
произтичащи от незаконно повдигнато и поддържано обвинение в извършване на
престъпление по чл. 206, ал. 3, алт. 1 във вр. с ал. 2, пр. 2 вр. ал. 1, алт. 1
вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл.210, ал.1, т.5 вр. чл.209 , ал.1 НК вр. чл.26,
ал.1 НК, по които наказателното производство е прекратено с Постановление на
СРП от 18.11.2016г. поради това, че деянието не съставлява престъпление, ведно със законната лихва върху
сумата от 05.05.2017г. до окончателното
плащане, КАТО за разликата от присъдения до пълния предявен размер от 50 000
/петдесет хиляди/ лв., ОТХВЪРЛЯ иска
като неоснователен.
- на основание чл. 2, ал. 1, т. 3,
предл. ІІ-ро ЗОДОВ – сумата от общо 4120
/четири хиляди сто и двадесет /лв. представляваща обезщетение за имуществени
вреди за платени адвокатски възнаграждения по Договор за правна защита и
съдействие от 19.09.2012г. за защита по ДП ЗМ 341/2007 г. по описа на СДВР,
Договор за правна защита от 25.03.2013г. за защита по НОХД 386/2012 г., Договор
за правна защита и съдействие от 25.06.2014г. за защита по НОХД 114/2014 г. по описа на PC -
Елин Пелин, Договор за правна защита
от 10.02.2016 г. с предмет защита във въззивното производство пред СОС, по
обвинение, по което наказателното производство е прекратено с Постановление на
СРП от 18.11.2016г. поради това, че деянието не съставлява престъпление, ведно със законната лихва върху
сумата от 05.05.2017г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА П. на Р.Б. да заплати на Д.Й.Б.,
ЕГН **********, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, сумата 250 лв. – разноски
пред СГС, съразмерно на уважената част от исковете.
Присъдената на ищеца сума може да се плати по
банкова сметка ***.71 от делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: