Р Е Ш Е Н И Е
№ ІІ – 37 04.09.2020г. гр. Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен състав
На единадесети февруари 2020
година
В
публичното заседание в следния състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
Секретар:
Стойка Вълкова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова
гражданско
дело номер 1788 по описа за
2019 година,
за да
се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 1782 от 10.07.2019г.,
постановено по гр. дело № 678/2018г. по описа на Районен съд – Бургас е осъдено
„Медиатор 2010“ ООД със седалище гр. Бургас да плати на В.Д.В. сума в размер от
3 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за статията,
публикувана от ответното дружество: „Директорът на „Трансвагон“ АД В. Данов в
престъпна схема за източване на завода“ на 26.01.2013г., сумата 1 522, 89
лева представляваща лихва, начислена за периода от 26.01.2013г. до
24.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 3 000 лева,
считано от датата на подаване на исковата молба на 25.01.2018г. до
окончателното й плащане.
С цитираното решение е
осъдено „Медиатор 2010“ ООД със седалище гр. Бургас да плати на В.Д.В. сума в
размер от 3 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за
препратка, публикувана от ответното дружество към статия статия „Директорът на
„Трансвагон“ АД В. Данов в престъпна схема за източване на завода“ от
26.01.2013г. от статия „Стана ясно кой събори вековната къща на входа на Морската
градина в Бургас, известен бизнесмен е!“, която препраща към „скандала за
източването на „Трансвагон“ (подробности тук) на 17.10.2017г., сумата 84, 17
лева, представляваща лихва за забава за периода от 17.10.2017г. до
24.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба на 25.01.2018г. до окончателното й плащане.
С цитираното решение са
отхвърлени исковете, предявени от В.Д.В. против „Медиатор 2010“ ООД със
седалище гр. Бургас, представлявано от Управителя Веселин Йорданов В. за
осъждане на ответника да плати на ищеца обезщетение за статиите „Директорът на
„Трансвагон“ АД В. Данов в престъпна схема за източване на завода“ от
26.01.2013г. и „Стана ясно кой събори вековната къща на входа на Морската
градина в Бургас, известен бизнесмен е!“, която препраща към „скандала за
източването на „Трансвагон“ (подробности тук) на 17.10.2017г., за разлика от
уважените размери до пълните предявени размери от по 10 000 лева, както и
иска за осъждане на ответника да плати на ищеца обезщетение за неимуществени
вреди за статията „НАП и ДАНС проверяват Директора на „Трансвагон“ АД В. Данов,
той смята, че го позорим“ от 06.02.2013г.
С цитираното решение е осъден
и Г.П. да плати на В.Д.В. сумата от 3 000 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди за казаното от него и възпроизведено в статията,
публикувана от он-лайн медията www.flagman.bg:
„Директорът на „Трансвагон“ АД В.Д. в
престъпна схема за източване на завода“ на 26.01.2013г., сумата 1 522, 89
лева, представляваща лихва, начислена за периода от 26.01.2013г. до
24.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 3 000 лева,
считано от датата на подаване на исковата молба на 25.01.2018г. до
окончателното й плащане.
С Решение № 2176 от
13.09.2019г., постановено по гр. дело № 678/2018г. по описа на Районен съд –
Бургас са допуснати поправки на очевидни фактически грешки, като в Решение №
1782 от 10.07.2019г., постановено по гр. дело № 678/2018г. по описа на Районен
съд – Бургас в ЕИК на ответното дружество и във фамилното име на ищеца, което
от „Данов“ следва да се чете „Д.“.
Против постановеното решение
е депозирана въззивна жалба с вх. № 32885/26.07.2019г. от В.Д.В., с която се
претендира да бъде отменено първоинстанционното решение в частта, в която съдът
е отхвърлил претенциите на ищеца против „Медиатор 2010“ ООД за осъждането му да
плати на ищеца обезщетение за причинените му неимуществени вреди от статиите
„Директорът на „Трансвагон“ АД В. Данов в престъпна схема за източване на
завода“ – за разликата над уважения размер от 3 000 лева до пълния
предявен размер от 10 000 лева и „Стана ясно кой събори вековната къща на
входа на Морската градина в Бургас, известен бизнесмен е!“ от 16.10.2017г. за
„скандала за източването на „Трансвагон“ (подробности тук), която препраща към
статията „Директорът на „Трансвагон“ АД В. Данов в престъпна схема за източване
на завода“ от 26.01.2013г. – за разликата от уважения размер от 3 000 лева
до пълния предявен размер от 5 000 лева и статията „НАП и ДАНС проверяват
Директора на „Трансвагон“ АД В. Данов, той смята, че го позорим“ от
06.02.2013г. – за пълния предявен размер от 10 000 лева, ведно с припадащата
се върху главниците законна лихва от датата на увреждането до окончателното им
погасяване.
С жалбата се претендира и да
бъде отменено първоинстанцинното решение в частта, в която е отхвърлена
претенцията на ищеца за осъждането на Г.П. да му заплати обезщетение за
причинените му душевни и морални болки и страдания, настъпили в резултат от
изнасяне на обидна, невярна и опозоряваща информация в статията в интервюто му
в статията „Директорът на „Трансвагон“ АД В. Данов в престъпна схема за
източване на завода“ с дати – 25.01.2013г. и 26.01.2013г. и за причинените му
душевни и морални болки и страдания, резултат от умишлено предоставяне от Г.П.
на обидна, невярна и опозоряваща ищеца информация на медията Флагман.бг, с
която го е дискредитирал пред медията, включая автора и с която е целял,
провокирал и постигнал написването от автора ипубликуването от издателя в сайта
www.flagman.bg на обидната, опозоряваща и
оклеветяваща статия „Директорът на „Трансвагон“ АД В. Данов в престъпна схема
за източване на завода“ с дати – 25.01.2013г. и 26.01.2013г. – за разликата над
уважения размер от 3 000 лева до пълния предявен размер от 10 000
лева, ведно с припадащата се върху главницата законна лихва от датата на
увреждането до окончателното й погасяване. С депозираната жалба се претендира съдът
да уважи изцяло исковете на ищеца срещу двамата ответника, като му присъди
претендираните вреди в пълен размер, ведно със законната лихва върху главниците
от датите на деликтите до датата на пълното им погасяване, както и направените
разноски.
В жалбата се посочва, че
неправилно първоинстанционният съд е приел, че в статията „НАП и ДАНС
проверяват Директора на „Трансвагон“ АД В.Д., той смята, че го позорим“, не се
съдържат клеветнически, опозоряващи и обидни твърдения по отношение на ищеца в
качеството му на длъжностно лице. В жалбата се прави подробен анализ на всички събрани
по делото доказателства, като се посочва неправилността на атакуваното съдебно
решение. Посочва се, че съюзното и националното законодателство, практиката на
ЕСПЧ и националните съдилища са наложили принципи и критерии за отграничаване
на правомерното и противоправното упражняване на свободата на словото, които
съдът не е съобразил в преценката си досежно увреждащите ищеца изявления на
Флагман.бг в статията на 06.02.2013г. и в тази връзка се цитира практиката на
различни съдилища, свързана със спорния по делото предмет. В жалбата отново се
излагат твърденията на ищцовата страна, посочени и в исковата молба и се
излагат основно съображения по основателността им. По отношение на частично
отхвърлените претенции на ищцовата страна се посочват кои са предпоставките, за
да бъде уважена претенцията, както и критериите, които следва да вземе предвид
съда при постановяване на своето решение, цитира се практика на съдилищата в
тази връзка и се сочи, че при определяне на размера на обезщетението съдът
трябва да фиксира онази точна линия на справедливост, която да удовлетворява
адекватно увреденото лице, но и да наказва адекватно увреждащите го лица.
Не се отправят искания за
събиране на допълнителни доказателства пред настоящата инстанция.
Ответната страна по жалбата –
„Медиатор 2010“ ООД депозира по делото писмен отговор, в който посочва, че
съдът правилно е отхвърлил втория обективно съединен иск на ищеца, тъй като
цитираната статия е публикувана с оглед спазването на установения в чл. 18, ал.
2 от Закона за радиото и телевизията принцип, че всеки има право на отговор по
отношение на изнесени в предходна статия факти и обстоятелства, за да се защити
пред обществото и се претендира да бъде потвърдено атакуваното решение в
обжалваната му от ищеца част.
Против първоинстанционното
решение е депозирана и въззивна жалба с вх. № 37536/29.08.2019г. от „Медиатор
2010“ ООД със седалище гр. Бургас в частта, в която въззивното дружество е
осъдено да заплати на В.Д.В. обезщетения за неимуществени вреди за статия,
публикувана от ответното дружество, както и за препратка към статия, като се посочва,
че решението в осъдителната му част е неправилно и се претендира да бъде
отменен атакувания съдебен акт. В жалбата се посочва, че следва да се приеме,
че между страните е завършен фактическия състав на сключена между страните
извънсъдебна спогодба по смисъла на чл. 365 от ЗЗД, като поетото от дружеството
задължение по същата е изпълнено, а срещу изпълнението на задължението на
„Медиатор 2010“ ООД ищецът се е отказал от бъдещи претенции спрямо въззивното
дружество. В жалбата се посочва, че изводът на съда за претърпени от ищеца
неимуществени вреди е неправилен. В жалбата се сочи, че процесните статии не
съдържат клеветнически или обидни твърдения по отношение на ищеца, тъй като се
установява, че представените с отговора на исковата молба кантарни бележки за
метални отпадъци не са били фактурирани от страна на „Трансвагон“ АД.
Ответната страна по жалбата –
В.Д.В. депозира по делото писмен отговор, в който посочва, че възражанието на
„Медиатор 2010“ ООД за сключено споразумение между него и ищеца е преклудирано,
тъй като такова не е направено в отговора на исковата молба, а единствено е
направено изявление, че след искането на В.Д. статиите са свалени от сайта на
дружеството, но това изявление е направено в контекста на оправданието, че със
статията от 26.01.2013г. не били причинени на ищеца вреди, тъй като изнесеното
в нея било вярно, а конкретизация на това изявление се прави едва във
въззивната жалба. Посочват се подробни аргументи относно възражението за
заинтересованост на разпитаните свидетели и за нарушенията на тяхното ценене,
както и за ирелевантността на препечатките на процесните статии. В отговора на
депозираната жалба се излагат аргументи относно възражението, че процесните
статии били с клеветническо съдържание, както и относно възражението, че ищецът
не би преживял морални болки и страдания от процесните статии.
Против първоинстанционното
решение е депозирана и въззивна жалба с вх. № 37059/27.08.2019г. по описа на
Районен съд – Бургас от Г.П. в частта му, в която жалбоподателят е осъден да
заплати обезщетение за неимуществени вреди на ищеца В.В.. В жалбата се посочва,
че постановеното първоинстанционно решение е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно и се претендира да бъде отменено. В първоинстанционното
решение, съдът макар и да е посочил събраните по делото доказателства не
подвежда същите към основните факти, поради което изводите, до които стига са
неправилни, необосновани, в противоречие със същите тези събрани доказателства
и установената посредством тях фактическа страна на спора. Посочва се, че при
условията на пълно и главно доказване се установява истинността на твърденията
на жалбоподателя в част от процесната статия от 26.01.2013г., а изнесеното от
него няма характер на обида или клевета, а е изказ на човек – основен акционер,
който е нормално да изказва мнения за работата на предприятието.
Бургаският окръжен съд като взе предвид предявените искове, исканията и
твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са три обективно кумулативно съединени иска от В.Д.В. против
„Медиатор 2010“ ООД, с които се претендира да бъде осъдено ответното дружество
да му заплати сума в размер от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от статията „Директорът на „Трансвагон“ АД В.Д. в престъпна
схема за източването на завода“, ведно с обезщетение за забавено плащане в
размер на законната лихва върху сумата от 10 000 лева от датата на
увреждането – 26.01.2013г. до окончателното плащане, сума в размер от 10 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от статията
„НАП и ДАНС проверяват Директора на „Трансвагон“ АД В.Д., той смята, че го
позорим“, ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва
върху сумата от 10 000 лева от датата на увреждането – 06.02.2013г. до
окончателното плащане, както и сума в размер от 5 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от статията „Стана ясно кой
събори вековната къща на входа на Морската градина в Бургас, известен бизнесмен
е!“, която препраща към „Скандала за източването на „Трансвагон“ (подробности
тук), ведно със законната лихва от началната дата на увреждането – 16.10.2017г.
до окончателното плащане.
Предявен е и иск от В.Д.В.
против Г.П., с който претендира да бъде осъден ответника да му заплати сума в
размер на 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – морални болки и страдания от интервюто му в статията
„Директорът на „Трансвагон“ АД В.Д. в престъпна схема за източването на завода“
и морални болки и страдания, причинени му чрез предоставяне от негова страна на
медията на невярна информация за негови противоправни и неморални действия,
която го е унизила както пред медията, така и е провокирала написването на
статията с оклеветяващите го в престъпления и уронващи репутацията му
твърдения, ведно със законната лихва от началната дата на увреждането –
26.01.2013г. до окончателното плащане.
Ответната страна – „Медиатор
2010“ ООД в депозирания пред първоинстанционния съд писмен отговор на исковата
молба посочва, че статията от 26.01.2013г. се основава на данни и документи,
които са предоставени на редакцията, а и самият ищец не отрича, че по отношение
на него са извършвани проверки от ТД на НАП „Големи данъкоплатци“ и от Държавна
агенция „Национална сигурност“. В отговора се посочва, че статията от
06.02.2013г. всъщност съдържа направеното от В.Д.В. опровержение и в този
смисъл спрямо него няма разкрити позорящи обстоятелства и не са налице данни за
извършено непозволено увреждане от страна на дружеството, а напротив – статията
съдържа мнението на ищеца по изнесените по предходната статия факти. В отговора
се посочва и обстоятелството, че статията от 16.10.2017г. не касае дейността на
В.Д.В., нито дейността на „Трансвагон“ АД, а касае събарянето на стара сграда в
Морската градина в гр. Бургас и не се съдържат позорящи обстоятелства относно В.Д.В.
или дружеството. В отговора се оспорва обстоятелството, че ищецът е изпитвал
срам да ходи на работа, да разговаря с подчинените си и да изпълнява качествено
служебните си задължения.
Ответната страна – Г.П. в
депозирания отговор на исковата молба пред първоинстанционния съд оспорва
претенцията като посочва, че е безспорно, че има проверка, която е извършвана
от НАП, както и е известно, че има образувано досъдебно производство като самият
той е бил призован като свидетел и затова разполага с информация за
образуването му. В отговора се посочва, че ищецът не е спрял и за секунда да
изпълнява служебните си задължения, да ръководи дружеството „Трансвагон“ АД и
да взима решения в качеството си на изпълнителен директор.
На
основание чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното
решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При
тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за
валиден и допустим съдебен акт, липсват нарушения на императивни материалноправни
норми.
По отношение на депозираните
жалби против първоинстанционното решение, касаещо предявения против „Медиатор
2010“ ООД иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от
публикувана статия със заглавие „Директорът на Трансвагон АД В.Д. в престъпна
схема за източването на завода“ съдът съобрази следното:
С първоинстанционното решение
е уважен предявеният иск, като е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 3 000 лева, като въззивни жалби за постъпили от ищеца в
отхвърлената част на решението за горницата над 3 000 лева до
претендирания размер от 10 000 лева и от ответното дружество в частта, в
която предявеният иск е уважен за сумата от 3 000 лева.
По делото не се спори относно
обстоятелството, че в електронния сайт www.flagman.bg, чийто собственик е ответното дружество – „Медиатор
2010“ ООД е публикувана статия със заглавие „Директорът на Трансвагон АД В.Д. в
престъпна схема за източването на завода“ със следното съдържание:
„Директорът на Трансвагон АД В.Д. в престъпна схема за източването на
завода
26 Януари 2013, Събота
Автор: Флагман.бг Снимка Фактор
Милиони левове са
отклонени при сделките с метален скрап
Изпълнителният директор на най-голямото
българско предприятие на тежката. промишленост в Бургас „Трансвагон“АД - В.Д.
се разследва за участие в организирана престъпна група, която се е
облагодетелствала с милиони левове чрез укриване на данъци, съставяне на
неистински фактури и други финансови машинации в периода 2006-2012 г. Срещу
61-годишния ръководител на завода за ремонт и производство на вагони, в който
работят около 600 работници, са образувани преписки в МВР и НАП, узна
Флагман.бг.
Един от
сигналите, по които работят компетентните органи е за сделки с металния скрап,
които Д., без знанието на борда на директорите, предавал на бизнесмена Т.Г..
Негови хора всеки месец товарели металите и ги извозвали до две лицензирани за
изкупуване на скрап фирми. Те издавали фактури директно на „Трансвагон“АД.
Фактурите са издавани по цени, далеч по-ниски от пазарните. Според документите,
с които разполагаме, Т.Г. никъде не фигурира като търговец,
спедитор, комисионер или пълномощник на една от страните. Съучастникът на Д.
уреждал сделките така, че фактурираната цена, постъпваща от продажбата в полза
на завода да е нищожна. Не е ясно как е разпределян тлъстият пай между
участниците в схемата, която е работила безотказно от години. Нещо повече: за
по-голямата част от изнесения отпадък Трансвагон АД изобщо не е издавал фактури
и каквито и да било данъчни документи на никого.
За януари реално е изнесен метален
скрап с общо тегло 193 010 кг с цена 420 лв. за тон. Дружеството е издало
фактури за 52 240 кг за 21 940,8 лв. Не са издадени фактури за 140 770 кг на
стойност §9 362,8 лв.
За февруари са изнесени 248 860 кг с
цена 425 лв. за тон. Издадени са фактури за 53
760 кг за 22 848 лв. Нефактурирани са 195 100 кг за 82 917 лв.
За март са изнесени 202 720 кг за 405
лв. На тон. Издадени са фактури за 57 980 кг за 23 481,9 лв. Нефактурирани са
144 740 кг за 58 619,7 лв.
За април са изнесени 141 857 кг с цена
410 лв. за тон. Издадени са фактури за 39 730 кг за 16 289,3 лв. Нефактурирани
са 102 127 кг за 41 844,6 лв.
За май са изнесени 289 480 кг за 405
лв. За тон. Издадени са фактури за 47 940 кг за 21 708 лв. Нефактурирани са 241
640 кг за 95 531,40 лв.
За юни са изнесени 191 700 кг за 390 лв.
На тон. Издадени са фактури за 93 880 кг за 36 613,2 лв.. Нефактурирани са 97
820 кг за 38 149, 80 лв.
Само за първото полугодие на
2012 г. Трансвагон АД е ощетено с 376 425,8 лв.
Тъй като имало данни за мафиотската
практика от 2006 г. до този момент, излиза, че става въпрос за милиони левове
само от далаверата с отпадъка.
„Това е върхът на айсберга, има
документация и за други сделки, предприятието е било въвлечено и в банкова
измама, укрити са данъци, установили сме хора от този кръг с имущество, неотговарящо
на доходите им“, каза източник от разследването.
Основните акционери в Трансвагон АД с
по 32 % от капитала са В.Д. и Г.П.. Останалите 36% са на дългогодишни
работници и служители, някои от които пенсионери. Те не подозират колко от
спечелените от тях пари не влизат в имуществото на завода и с колко умишлено е
занижен финансовият резултат, който би могъл години наред да се разпределя като
дивидент.
„Не зная откъде разполагате с тази
информация, но държа да не петните името ми. Трансвагон АД изпълнява договори
за производство на сертифицирани от ЕС товарни вагони за Германия и това би
уронило сериозно престижа ни пред външните партньори “, заяви Г.П. по телефона,
когато узна от нас, че разполагаме с документи срещу В.Д.. Час по-късно обаче
Г.П., който е член и на Съвета на
директорите, ни потърси и настоя да каже следното: „Съдействам на компетентните
органи да си свършат работата. Късно узнах с какво се е занимавал г-н Д. зад
гърба на Съвета на директорите. Виждал съм неведнъж въпросния г-н Г. на
територията на завода, но не ми беше известно той да има какъвто и да било
договор с нас. Д. твърдеше, че му дава отпадъци, но не съм подозирал за тези
злоупотреби. Впоследствие се откриха хвърчащи бележки, подписвани от
председателя на борда В.Д. и предавани от самия него в отдел „Снабдяване“. Това
ме смути и взех решение да помагам на разследващите. Разбрах също, при разговор
с Д., че е сключил бартер с Г. - ние да му предоставяме металния отпадък, който
е стотици тонове на месец, срещу ремонтни дейности в завода, които да се
извършват от неговите фирми. Поисках да видя договор черно на бяло. Не открих
такъв. Оказа се нещо повече – Г. е пускал и допълнително фактури за ремонти, които
са му били изплащани. Била е установена порочна практика, която не е от вчера.
Смятам, че най-достойно е да се събере борда и да се свика общо събрание на
акционерите. Готов съм да съдействам цялата истина да излезе наяве“, заключи П..“
В своята искова
молба ищецът е посочил, че е претърпял вреди от посочената публикация както от
самото заглавие, така и от текстовото съдържание на статията, като за всяка
една от употребените фрази и изрази ищецът посочва конкретно вредите, които са
му нанесени. За установяване на претърпените неимуществени вреди, ищецът е ангажирал писмени и гласни доказателства.
С обжалваното решение районният съд е
приел, че информацията за ищеца в процесната статия, която не съдържа казаното
от ответника Г.П. включва фактически твърдения (а не оценки или мнения), които
могат да бъдат квалифицирани като клевета, тъй като не са се доказали в
производството и по този начин са установени предпоставките на закона за
ангажиране на деликтната отговорност на издателя на печатното издание за
причинени вреди.
След
самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
приложимите разпоредбите на закона, БОС намира въззивната жалба на В.Д.В. за
неоснователна, а тази на „Медиатор 2010“ ООД за основателна и счита, че в тази
му част първоинстанционното решение следва да бъде отменено и вместо него да
бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което предявеният иск
да бъде изцяло отхвърлен.
Следва да се отбележи, че
първоинстанционното решение е постановено при напълно изяснена фактическа
обстановка, след установяване на релевантните за спора факти и обстоятелства,
на база събраните в процеса доказателства, но настоящата инстанция не споделя
решаващите мотиви на БРС за наличие на предпоставките по чл. 49 от ЗЗД за
ангажиране на обективната отговорност на ответното дружество и за основателност
на предявения иск поради наличие на противоправност на деянието.
Безспорно е, че за да се
ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на ответното
дружество – „Медиатор 2010“ ООД е необходимо да са налице всички елементи
на фактическия състав на непозволеното увреждане, от което произтича
претенцията за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди – действие или бездействие, извършено противоправно и виновно от лице, при и по повод на възложена му работа, настъпила вреда за ищеца и пряка причинна връзка между
настъпилата вреда и противоправното поведение на изпълнителя на работата. Тези елементи следва да са кумулативно дадени и
подлежат на доказване от ищеца.
В конкретния случай, с оглед
доказателствата по делото, въззивният съд намира, че ищецът не е
установил при условията на пълно и главно доказване наличието на поведение от
страна на служителя на ответника, което да е противоправно и от което в
причинно-следствена връзка да са настъпили за въззивника претендираните
неимуществени вреди. В този смисъл, настоящата
инстанция намира за неоснователни всички изложени във въззивната жалба на
ищеца В.Д.В. възражения.
Конкретният
спор касае свободата на словото, което е основно човешко право от фундаментално
значение за съвременното демократично общество. Съгласно
разпоредбите на чл. 39, ал. 2, чл. 40, ал. 2 и чл. 41, ал. 2 от Конституцията
на Република България, свободата на словото не е абсолютна, а се разпростира до
определени граници, преминаването на които засяга други конституционно
гарантирани ценности. Сред
ценностите, чиято закрила е основание за ограничаване на свобода на изразяване
на мнения, основният закон изрично посочва присъщите на личността чест,
достойнство и добро име, които именно са обект на посегателство при нанасяне на обида (умишленото унижаване достойнството на
дадено лице посредством неприлично отнасяне с него) и на клевета (съзнателното
разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписване
на престъпление другиму). Следва да се има предвид, че фактическите твърдения,
за които се твърди, че са клевета, могат да бъдат проверявани за вярност и ако те са верни, не е налице
клевета дори и да позорят адресата, тъй като изявлението се основава на истински факти, поради което не е противоправно. В случай, че твърденията са неверни – издателят носи отговорност доколкото те засягат неблагоприятно адресата и доколкото не е проявена дължимата грижа да се
провери достоверността на информацията. В постоянната
практика на ВКС безпротиворечиво е прието, че когато не се касае за превратно
упражняване на правото по чл. 39, ал. 1 от Конституцията на РБ и свободата на
мнение не е използвана, за да се увреди доброто име на другиго, твърдения и
оценки чрез медиите могат да се разпространяват свободно. Негативните оценки за
определена личност, открояваща се по една или друга причина в обществения
живот, не пораждат отговорност, ако не засягат достойнството на личността,
т.е., ако не осъществяват състав на престъплението обида. Фактическите твърдения, разпространени чрез
медиите, подлежат на доказване за истинност, докато оценъчните съждения са
мнения и коментари и не могат да се доказват, но следва да се преценява дали е
налице достатъчно фактическо основание в тяхна подкрепа, като необходимостта да
се докаже степента на връзка между оценъчното съждение и подкрепящите го факти
е различна в зависимост от конкретните обстоятелства по делото. В горния смисъл –
Решение № 62/06.03.2012 г. по гр.д.№ 1376/2011 г. на ІV г.о., Решение № 85/23.03.2012
г. по гр.д.№ 1486/2011 г. на ІV г.о., Решение № 204/12.06.2015 г. по гр.д.№
7046/2014 г. на ІV г.о., Решение № 369 от 26.11.2015 г. на
ВКС по гр.д.№ 2098/2015 г., IV г.о и др.
В практиката на ЕСПЧ трайно е прогласен принципът, че свободата на словото е в основите на демократичното общество и едно от
базовите условия за неговия прогрес и реализацията на всеки отделен човек. В тази
връзка, ЕСПЧ приема, че при условията на § 2 на чл. 10 от КЗПЧОС, свободата на
словото и свободата на изразяване се прилага не само по отношение на
„информация“ или „идеи“, които се възприемат благосклонно или като безобидни,
безвредни или с безразличие, но също и по отношение на такива, които засягат,
обиждат, шокират или смущават, като такива са изискванията на плурализма,
толерантността и либерализма, без които нито „едно демократично общество“ не би
могло да съществува (делото Handyside v.
the United Kingdom, делото Perna v. Italy, делото Pedersen and
Baadsgaard v. Denmark, делото Fressoz and Roire
v. France и др.). Въпреки
това, чл.10 КЗПЧОС не гарантира изцяло неограничена свобода на
изразяване, като същата е подчинена на ограничения, които следва
да се тълкуват стриктно и необходимостта от всяко едно
от тях трябва да бъде установена по убедителен начин. Когато свободата на словото засяга репутация и
добро име, тя може да бъде ограничена в определени рамки, ако се налага да се защитят третите лица при разгласяване на неверни и позорящи ги
обстоятелства или се засягат тяхното достойнство и чест. Необходимо е
обаче внимателно да се балансира между
ограниченията и свободата на словото като ценност за демократичното общество, с
оглед изискването за пропорционалност на намесата върху свободата на
изразяване, тъй като ролята на пресата като „обществен страж“ е да съобщава
информации и идеи по всякакви въпроси от обществен интерес, а право на
обществото е да получава такава информация (делото De Haes and Gijsels v. Belgium, делото Thorgeir Thorgeirson v. Iceland). Според практиката на ЕСПЧ, преценката дали ограничението на
свободата на словото е легитимно и правомерно се свежда до преценка във всеки
конкретен случай на следните критерии: 1) да е предвидено в закон; 2) да преследва
легитимни цели; 3) намесата да е необходима в едно демократично общество. По смисъла на § 2 от чл.10 КЗПЧОС
понятието „необходима в едно демократично общество“ включва изискването намесата
(ограничаването на свободата на словото) да отговаря на належаща обществена
нужда и в частност да е пропорционална на преследваната законова цел (делото Leander v. Sweden).
Предвид посочената практика на ВКС и на
ЕСПЧ, Бургаският окръжен съд намира за основателни възраженията на въззивното
дружество за неправилност на изводите на БРС за наличие на противоправност на
деянието, изразяващо се в публикуваната в сайта му статия с информация относно
образувани преписки в МВР и НАП по отношение на изпълнителния директор на
„Трансвагон“ АД. В тази връзка – не
могат да бъдат споделени изводите на въззивника В.Д.В., че с ползваните в
статията изрази са налице клеветнически и позорящи го твърдения.
Настоящата
инстанция намира, че макар и претендираната от ищеца намеса в
свободата на изразяване на ответното дружество, чрез публикуването на
процесната статия, да е предвидена в закона (чл. 45,
ал. 1 от ЗЗД) и
да преследва законна цел (защита на репутацията на ищеца), в случая търсената
намеса не е „необходима в едно демократично общество“, доколкото по делото не е
установено противоправно поведение на автора на статията, а оттам – и на собственика на медията, в която
статията е публикувана.
В конкретния случай – настоящата инстанция приема, че първата публикувана
статия със заглавие „Директорът на Трансвагон АД В.Д. в престъпна схема за
източването на завода“ е била публикувана на сайта на ответното
дружество на 26.01.2013г.
По делото от представените доказателства се установява, че няколко месеца преди това – на 21.11.2012г. е входиран сигнал до
Национална агенция по приходите от страна на Г.П. в качеството му на Член на
Съвета на Директорите и законен представител на „Трансвагон“ АД със седалище
гр. Бургас, в който сигнал се посочва, че дружеството не продава произвеждания
от него метален скрап на лицензирани за този вид дейност търговци, а се
предоставя на конкретно лице чрез лица и товарни автомобили, изпратени от него.
Посочва се, че за голяма част от металите „Трансвагон“ АД не издава фактури и
други данъчни документи на никого, а освен това количествата за които са
издавани фактури са на цени по-ниски от пазарните. В сигнала, отправен до Директора
на НАП е посочено, че за първите 6 месеца на 2012г. равносметката по занижените
цени е следната като са посочени по месеци конкретни количества метален скрап,
за който се твърди, че са изнесени, а не са издадени фактури. От съпоставката
между съдържанието на представения по
делото сигнал и съдържанието на статията се установява, че заглавието на статията от 26.01.2013г. и изложената в
съдържанието й информация още в самото начало, че са
образувани преписки в МВР и НАП и се проверява дейността на изпълнителния
директор на „Трансвагон“ АД отразяват именно фактът, че по отношение на дейността на
„Трансвагон" АД е депозиран сигнал и органите, до които е подаден са
започнали да проверяват фактите, посочени в този сигнал. Такова е и цялото
послание на публикацията, като се изнасят фактите, посочени в самия сигнал и изрично
се посочва, че публикуваните факти са именно съдържанието на депозирания сигнал
до компетентните органи. От съпоставката се установява, че в статията са
отразени именно фактите, посочени в сигнала – като са цитирани точно и
изчерпателно и посочените по месеци количества изнесен метален скрап и
фактуриран метален скрап.
От
представените по делото доказателства (лист 336 от първоинстанционното
производство) се установява и обстоятелството, че проверка е извършвана и на
място в „Трансвагон“ АД от страна на Държавна агенция „Национална сигурност“ и
същата е приключила към 11.04.2013г., а на 15.10.2012г. на В.Д.В. е връчена
Заповед от 11.10.2012г. за естеството и начина на проверката.
Мотивиран
от изложеното, настоящият състав намира, че в процесната статия от
26.01.2013г., публикувана на сайта на ответното дружество два месеца след като
е депозиран сигнал до компетентните органи не се съдържа
невярно отразяване на факти. От цялата статия е видно, че с нея се цели да се
предаде на обществото информация, че е постъпил сигнал до
МВР и НАП относно дейността на „Трансвагон“ АД и въз основа на този сигнал
компетентните органи са образували проверки. В този смисъл, настоящата инстанция
намира, че отразените в статията фактически твърдения отговарят на истината,
тъй като отразяват събитията такива, каквито са били към онзи
момент и не влизат в противоречие с нормите на журналистическата етика за точно
и вярно отразяване на събитията. В този смисъл, неоснователни са доводите на
въззивника В.Д., че в статията се съдържали клеветнически и позорящи го твърдения.
Обстоятелството,
че впоследствие по отношение на В.Д. не са били повдигнати обвинения не променя извода на настоящата инстанция за липса на
противоправно деяние. В тази връзка следва да се отбележи, че в
практиката си ЕСПЧ последователно приема, че отразените в статията факти и
обстоятелства трябва да се разглеждат така, както са изглеждали и са били
възприети от журналиста към момента на настъпването им, а не от дистанцията на
времето (така – делото Bladet Tromso and
Stensaas v. Norway, делото Bozhkov v.
Bulgaria, делото Yordanova and Toshev
v. Bulgaria и др.). Към момента на публикацията – авторът на статията е
изложил събитията като е посочил още в началото на статията, че са образувани
преписки за проверка на изнесени в конкретен сигнал факти и обстоятелства –
факти, които към момента на публикуване на статията са верни – образувани са
преписки от съответните компетентни органи и след като разпространените
със статията фактически твърдения са верни, издаделят не носи отговорност дори
и тези твърдения да позорят адресата. В този
смисъл, вредата за доброто име на ищеца произтича
не от употребените от ответника думи и изрази в статията, а от посочените в нея
верни факти за образуване на преписки за провека на посочени в конкретен
сигнал факти и обстоятелства и правният интерес наищеца В.Д.В. да защити репутацията си не е достатъчен, за да превиши
по значение интересът на обществото да бъде информирано по темата, която е
придобила обществен интерес.
По същия начин стои и въпроса с употребените в статията изрази, че
„Директорът на „Транвагон“ АД е в престъпна схема“, че „милиони левове са
отклонени“ – безспорно е, че тези изрази са с негативно съдържание, но те не са
употребени с цел
да бъде обиждан ищеца и да се урони честта и името му. Тук следва да се има
предвид, че в практиката на ЕСПЧ се приема, че преценката
на всяко от твърденията, във връзка с обвинението за клевета или обида, би
означавала да се изгуби от поглед цялостното съдържание на статията и нейната
същина (делото Perna v. Italy). Ето защо, употребената изрази не следва да се тълкуват
изолирано и самостоятелно, а в контекста на цялата статия, като в тази връзка
съдът намира, че същата е използвана именно като извличане на
съдържанието на сигнала, отправен до компетентните органи и по този начин се цели
да се привлече вниманието на обществеността към статията и отразения с нея
случай, което само по себе си не води до извод за противоправност на деянието.
От друга страна – следва да се има предвид, че съдът не може да налага на пресата
собствените си виждания за това какви техники на писане следва да бъдат
използвани, както и не може да се очаква от
журналистите да бъдат напълно обективни, тъй като журналистическата свобода
включва и известна степен на преувеличение и дори провокация (така – делото Prager and Oberschlick v. Austria,
делото Thoma v. Luxembourg, делото Yordanova and Toshev v. Bulgaria, делото
Fressoz and
Roire v. France и др.). В контекста на настоящия случай е налице
именно преувеличение и прокация в заглавието с цел по-голяма експресивност и
привличане вниманието на читателите, което е начин на излагане на
журналистическия материал.
В този смисъл, съдът намира и че изразът, че употребеният в
статията израз „се разследва“ не съставлява клеветническо и
позорящо твърдение, приписващо престъпление, доколкото на употребения израз не може да се придаде само и единствено значение на
правен термин и самият глагол не се свързва в обществото само и единствено с
образувано наказателно производство.
Мотивиран от
изложеното, настоящата инстанция намира, че горните обстоятелства не са били
съобразени от Районен съд – Бургас, което е довело до формирането
на неправилния извод от съда за наличието на обидни, клеветнически и позорящи
твърдения в статията и приписващи престъпление, а оттам и до неправилния извод
за наличие на противоправно деяние чрез публикуването на статията. С оглед
изложените съображения, въззивният съд приема, че в конкретния случай не е
изпълнен фактическия състав на непозволеното увреждане и не са налице
предпоставките по чл. 49 ЗЗД
за ангажиране отговорността на ответното дружество. В публикуваната статия не
са изнесени неверни, позорящи или клеветнически твърдения, от които да е
пострадало доброто име на ищеца, а напротив – същата отразява настъпилите към
онзи момент факти – депозиран сигнал и образувани проверки по този сигнал. Поради
това, не е налице виновно и противоправно поведение от страна на служителя на
ответното дружество, който е автор на статията, тъй като същият е действал
правомерно при упражняване на своята професия за изнасяне на информация за
събитията, които тогава са били от обществен интерес. Ето защо, написването на
статията и разгласената с нея информация не представлява противоправно действие
по смисъла на чл. 45 ЗЗД, поради
което предявеният иск е неоснователен. При този извод е безпредметно да се
обсъждат от съда твърденията на ищеца за настъпили вреди и събраните в тази
връзка доказателства.
Мотивиран от изложеното, съдът намира въззивната жалба на В.Д.В. за неоснователна, а въззивната
жалба на „Медиатор 2010“ ООД за основателна и поради несъвпадане на направените
фактически и правни изводи от страна на Районен съд – Бургас с тези на
въззивната инстанция, постановеното първоинстанционно решение в частта, в която
претенцията на ищеца е уважена следва да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено ново решение по съществото на спора, с което предявения иск да бъде
отхвърлен, а в отхвърлителната му част – за сумата над 3 000 лева до
претендирания размер от 10 000 лева атакуваното решение следва да бъде
потвърдено.
По отношение на депозираните
жалби против първоинстанционното решение, касаещо предявения против „Медиатор
2010“ ООД за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от
публикувана статия със заглавие „НАП и ДАНС проверяват Директора на Трансвагон
АД В.Д., той смята, че го позорим“ от 06.02.2013г., съдът съобрази следното:
С първоинстанционното решение
е отхвърлен изцяло предявеният иск от В.Д.В. против „Медиатор 2010“ ООД за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на
10 000 лева, като въззивна жалба против първоинстанционното решение е
постъпила от ищеца.
По делото не се спори, че на
06.02.2013г. в електронния сайт, чийто собственик е именно ответното дружество
е публикувана статия със следното заглавие: „НАП и ДАНС проверяват директора на
Трансвагон АД В.Д., той смята, че го позорим“ и следното съдържание: „Утре е
заседанието на борда на директорите, искат му годишен финансов отчет.
Изпълнителният директор на „Трансвагон“ АД В.Д. изпрати в
редакцията на Флагман.бг отговор на публикацията ни, в която съобщихме за
образувани преписки в МВР и НАП във връзка с това, че се разследва престъпна
схема за източване на завода чрез продажба на скрап. Г-н Д. настоява да
оповестим, че е „изключително възмутен от клеветническото съдържание на
статията, представляваща разгласяване на опозоряващи факти и приписване на
престъпления, като единствената вярна информация е снимката и възрастта ми“.
Той не отрича образуваните предварителни
проверки в ДАНС и ТД на НАП „Големи данъкоплатци“, но твърди, че до този
момент не са установили описаните от нас престъпни обстоятелства. Ние твърдим,
че за изнасянето на скрапа, както и по други, много по – сериозни скандали ,
г-н Д. вече е дал обяснения при тях. Както и че кашонът с всички изнесени от
данъчните документи е бил изпратен при тях вчера. Така че все още проверката не
е започнала по същество. Публикуваме правото на отговор на г-н Д., изпълнено
със заплахи срещу редакцията, че ще сезира Съюза на журналистите в България и
ще заведе съдебен иск за клевета“.
След
това в статията се посочва като цитат писмото на ищеца като опровержение на информацията от статията и се изнася информация относно
проверка, възложена от страна на Главния инспектор по приходите в „Големи
данъкоплатци и осигурители в НАП“ от 04.12.2012г. и се посочва, че на
07.02.2012г. в административната сграда на дружеството трябва да се проведе
заседание на Съвета на директорите за насрочване на Общо събрание на
акционерите.
Безспорно е, че на
основание чл. 18 от Закона за радиото и телевизията лица и държавни и общински органи, засегнати в линейни
медийни услуги, в които не са участвали лично или чрез свой представител, имат право на отговор. В тази връзка – настоящата инстанция намира, че
цитираната втора статия от 06.02.2013г. е именно право на отговор, от който се
е възползвал ищеца – В.В.. Същата не съдържа никакви квалификации, обидни или
клеветнически изрази, а съдържа опровержението на ищеца, поради което
публикуването й не е противоправно деяние и за нея не следва да се носи
отговорност за вреди и предявеният иск е неоснователен.
Мотивиран
от изложеното и като взе предвид, че направените правни и фактически изводи на
настоящата инстанция съвпадат с тези, направени от първоинстанциония съд,
Окръжен съд – Бургас счита, че то следва да бъде потвърдено в тази му част, в
която претенцията на ищеца е отхвърлена изцяло.
По отношение на депозираните
жалби против първоинстанционното решение, касаещо предявения против „Медиатор
2010“ ООД за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от
публикувана статия със заглавие „Стана ясно кой събори вековната къща на
Морската градина в Бургас, известен бизнесмен е!“ от 16.10.2017г., съдът
съобрази следното:
С първоинстанционното решение
е уважен предявеният иск, като е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 3 000 лева, като въззивни жалби за постъпили от ищеца в
отхвърлената част на решението за горницата над 3 000 лева до
претендирания размер от 10 000 лева и от ответното дружество в частта, в
която предявеният иск е уважен за сумата от 3 000 лева.
По делото не се спори, че на
16.10.2017г. в електронния сайт, чийто собственик е именно ответното дружество
е публикувана статия със следното заглавие: „Стана ясно кой събори вековната
къща на Морската градина в Бургас, известен бизнесмен е!“. По делото не се
спори, че цялото съдържание на статията е неотносимо към спора и в нея не се
съдържат данни, които касаят дейността на ищеца или неговата личност. В
статията се изнасят факти, които касаят трето лице за спора – Т.Г. и се
посочва, че същият е бил споменаван в скандал на източването на „Трансвагон“ АД
и до този текст е поставен израза „Подробности тук“, което представлява
препратка (активен линк) към съдържанието на първата статия, заедно с активно
заглавие на втората. Ищецът сочи, че именно от препращането произтичат и
твърдяните от него неимуществени вреди, но както бе отбелязано по-горе
настоящата инстанция намира, че не са налице предпоставките, за да бъде
ангажирана отговорността на ответното дружество за предходните две статии,
поради което и самото препращане към тях също не може да ангажира отговорността
на ответното дружество.
Мотивиран от изложеното,
настоящата инстанция намира, че и този предявен иск е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен и предвид несъвпадането на направените правни и фактически
изводи от страна на първоинстанционния съд с тези на настоящата инстанция, постановеното първоинстанционно решение в частта, в която претенцията на
ищеца е уважена следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново
решение по съществото на спора, с което предявения иск да бъде отхвърлен, а в
отхвърлителната му част – за сумата над 3 000 лева до претендирания размер
от 10 000 лева атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
По отношение на депозираните
жалби против първоинстанционното решение, касаещо предявения против Г.П. иск за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди от интервю, публикувано от ответното дружество в първата
статия, съдът съобрази следното:
С първоинстанционното решение
е уважен предявеният иск против Г.П., като е присъдено обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 3 000 лева, като въззивни жалби за
постъпили от ищеца В.Д.В. в отхвърлената част на решението за горницата над
3 000 лева до претендирания размер от 10 000 лева и от ответника Г.П.
в частта, в която предявеният иск е уважен за сумата от 3 000 лева.
В исковата молба се посочва,
че ищецът е претърпял силни морални болки и страдания от интервюто на ответника
Г.П. и се сочи, че е бил шокиран като е разбрал, че той е подал през месец
декември 2012г. сигналите в НАП и ДАНС.
По делото не се спори, че в
първата публикувана статия е публикувано интервю на Г.П., в което същият изнася
редица факти, но с нито една от употребените фрази и изрази не нанася обидни
квалификации на ищеца – посочва какво съдържа подадения от него сигнал до
компетентните органи и сочи, че съдейства на компетентните органи да си свършат
работата и истината да излезе наяве“. При това положение, настоящата инстанция
намира, че не са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД, за да се ангажира
отговорността на ответника по делото. Самият факт, че същият е подал сигнал до
НАП и е посочил конкретни факти и обстоятелства, на които е станал свидетел и
желае същите да бъдат проверени не може да ангажира отговорността му за
нанасяне на вреда. В този смисъл, съдът намира, че и този иск е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен и следва да бъде отхвърлен и предвид несъвпадането на
направените правни и фактически изводи от страна на първоинстанционния съд с
тези на настоящата инстанция, постановеното първоинстанционно
решение в частта, в която претенцията на ищеца е уважена следва да бъде
отменено и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора,
с което предявения иск да бъде отхвърлен, а в отхвърлителната му част – за
сумата над 3 000 лева до претендирания размер от 10 000 лева
атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на
спора, следва на ответните страни да бъдат присъдени и направените разноски –
на ответното дружество – „медиатор 2010“ ООД – сума в размер на 1 300 лева
и на Г.П. – сума в размер от 460 лева. Въззивната страна – Г.П. чрез своя
процесуален представител е направил изявление в съдебно заседание, че
претендира разноски единствено за настоящата инстанция, поради което и съдът
намира, че не следва да се произнася за направените по делото разноски в
първоинстанционното производство. Въззивната страна – „Медиатор 2010“ чрез своя
процесуален представител е отправил искане за присъждане на всички направени по
делото разноски, поради което и настоящата инстанция намира, че на ответното
дружество следва да бъдат присъдени и още 488, 04 лева, представляващи направени
по делото разноски за първоинстанционното производство до пълния им размер.
Мотивиран от
горното, Окръжен съд – Бургас
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1782/10.07.2019г.,
постановено по гр. д. № 678/2018 г. по описа на Районен съд – Бургас в частите,
в които са уважени претенциите на ищеца В.Д.В. и е осъдено ответното дружество
„Медиатор 2010“ ООД да му заплати сума в размер на 3 000, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от статията „Директорът на
„Трансвагон“ АД В.Д. в престъпна схема за източването на завода“, както и за
сума в размер от 3 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от статията „Стана ясно кой събори вековната къща на входа
на Морската градина в Бургас, известен бизнесмен е!“, която препраща към
„Скандала за източването на „Трансвагон“ (подробности тук), ведно с обезщетения
за забавено плащане в размер на законната лихва върху сумите от датите на
уврежданията до окончателното плащане, както и в частта, в която е осъден
ответника Г.П. да заплати на ищеца сума в размер на 3 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – морални болки и страдания от
интервюто му в статията „Директорът на „Трансвагон“ АД В.Д. в престъпна схема за
източването на завода“, ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на
законната лихва от началната дата на увреждането – 26.01.2013г. до
окончателното плащане, както и в частта, в която ответниците са осъдени да
заплатят на ищеца направените по делото разноски съразмерно с уважените части
на претенциите – 665, 55 лева, дължими от „Медиатор 2010“ ООД и 221, 85 лева,
дължими от Г.П. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Д.В., ЕГН ********** ***, със съдебен
адрес гр. Бургас, ул. Гладстон № 94 – адвокат Румяна Трифонова иск против
„Медиатор 2010“ ООД със седалище гр. Бургас, с който претендира ответното
дружество да му заплати сума в размер от 3 000 (три хиляди) лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от статията „Директорът на
„Трансвагон“ АД В.Д. в престъпна схема за източването на завода“, ведно с
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху присъдената
сума от 3 000 лева от датата на увреждането – 26.01.2013г. до
окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Д.В., ЕГН ********** ***, със съдебен
адрес гр. Бургас, ул. Гладстон № 94 – адвокат Румяна Трифонова иск против
„Медиатор 2010“ ООД със седалище гр. Бургас, с който претендира ответното
дружество да му заплати сума в размер от 3 000 (три хиляди) лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от статията „Стана
ясно кой събори вековната къща на входа на Морската градина в Бургас, известен
бизнесмен е!“, която препраща към „Скандала за източването на „Трансвагон“
(подробности тук), ведно със законната лихва върху присъдената сума от
3 000 от началната дата на увреждането – 16.10.2017г. до окончателното
плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Д.В., ЕГН ********** ***, със съдебен
адрес гр. Бургас, ул. Гладстон № 94 – адвокат Румяна Трифонова иск против Г.П.,
ЕГН ********** ***, с който претендира да бъде осъден ответника да му заплати
сума в размер на 3 000 (три хиляди) лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – морални болки и страдания от интервюто му в
статията „Директорът на „Трансвагон“ АД В.Д. в престъпна схема за източването
на завода“ и морални болки и страдания, причинени му чрез предоставяне от
негова страна на медията на невярна информация за негови противоправни и
неморални действия, ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на
законната лихва върху присъдената сума от началната дата на увреждането –
26.01.2013г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1782/10.07.2019г., постановено по гр. д. № 678/2018 г. по описа на Районен съд – Бургас
в останалата му част.
ОСЪЖДА В.Д.В., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес гр. Бургас,
ул. Гладстон № 94 – адвокат Румяна Трифонова иск против „Медиатор 2010“ ООД със
седалище гр. Бургас сума в размер на 1 300 (хиляда и триста) лева, представляваща
направените по делото разноски за въззивната инстанция, както и сума в размер
на 488, 04 (четиристотин осемдесет и осем лева и четири стотинки) лева,
представляваща направените по делото разноски в първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА В.Д.В., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес гр. Бургас,
ул. Гладстон № 94 – адвокат Румяна Трифонова да заплати на Г.П., ЕГН **********
*** сума в размер на 460 (четиристотин и шестдесет) лева, представляваща
направените по делото разноски пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.