№ 50
гр. Асеновград , 27.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Иван Д. Бедачев
при участието на секретаря Ася Р. Иванова
като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно
наказателно дело № 20215310200298 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление № 20-0239-002484 от 11.01.2021 г. на
Началника на РУ– Асеновград Петър Костадинов Бабугеров, на М. А. К. ЕГН:
********** от *** на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 750 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от три месеца за нарушение по чл. 21 ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от горното постановление е останал М.К. и е депозирал жалба
срещу него пред АРС в законоустановения 7-дневен срок. В жалбата и в
съдебно заседание чрез пълномощника – адв. Т. се сочи, че наказателното
постановление е незаконосъобразно, издадено при съществено нарушение на
административно-производствените правила и при неправилно приложение
на материалния закон. Без да се отрича факта на нарушението се излагат
съображения, че същото е извършено при хипотеза на крайна необходимост,
като се иска от съда пълната му отмяна.
Ответната страна РУ – Асеновград не взема становище по жалбата.
Асеновградският районен съд, като прецени процесуалните предпоставки
1
за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе в предвид
доводите, изложени в жалбата и в съдебно заседание намери следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по
същество. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
С акт за установяване на административно нарушение от 18.12.2020 г. е
било констатирано, че на 17.02.2020 г. в 23.58 часа в гр. Асеновград на бул.
„България“ до № 113 жалбоподателят К. е управлявал лек автомобил
„Мерцедес А 180 ЦДИ“ с рег.№ РВ 9702 КР, като се е движил със скорост110
км. ч. при максимално разрешена скорост за населено място 50 км.ч.
Нарушението е установено с мобилна система за видеоконтрол TFR1-M №
566. За така констатираното нарушение на жалбоподателя М.К. е съставен
АУАН в негово присъствие. При връчването на акта, както и при
констатиране на самото нарушение жалбоподателят възразил устно, че е
карал с превишена скорост, защото е транспортирал пострадалия си син –
Джем К., на когото е трябвало да се извърши спешна операция. Въз основа на
съставения АУАН по-късно от компетентния за това орган било издадено и
обжалваното наказателно постановление, с което на водача М.К. за описаното
нарушение са наложени горепосочените административни наказания.
След като анализира горните факти и взе в предвид възраженията
изложени в жалбата и в съдебно заседание, съдът провери изцяло
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, при което
намери, следното от правна страна.
Наказателното постановление е издадено от компетентния за това орган
в законоустановения срок и форма, съдържа задължителните реквизити. При
установяване на нарушението, което е станало чрез заснемането му с
техническо средство и съставянето на АУАН, не са допуснати съществени
процесуални нарушения, като е спазен и редът на Наредба № 8121з-532 за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн., ДВ бр.36 от
19.05.2015 г/, като извършването на нарушението за скорост е надлежно
2
установено. Факта на нарушението не се оспорва и от жалбоподателя К.,
който веднага след фиксиране на нарушението видял полицейския
автомобили, спрял за да обясни,защо е карал с превишена скорост, а именно
транспортиране на пострадало лице за медицинска манипулация.
Основното възражение в жалбата е, че жалбоподателят М.К. е извършил
нарушението не с умисъл да превиши скоростта, а защото е действал при
крайна необходимост. В тази насока бяха събрани допълнителни писмени
доказателства, чрез разпит на свидетеля Джем К. и д-р П.П., както и
приложени писмени доказателства, от които се установява, че действително
по-рано на посочената дата, синът на жалбоподателя Джем К. и пострадал
при побой, при който са били избити четири от предните му зъби и след като
е потърсена спешна медицинска помощ в гр. Пловдив е насочен за спешна
операция в гр. Асеновград, като избитите зъби са носени в кутийка и за
успешното им реимплантиране е времето е било решаващо, като това е
можело да стане успешно само в рамките на 3 часа, които са изтичали. От
разпита на свидетеля д-р П.П. се установява, че действително веднага след
пристигането на жалбоподателя в гр. Асеновград през нощта е направена
операция, при която са реимплантирани зъбите и същите са успели да се
прихванат и спасят.
При тази фактологическа ситуация, съдът намира, че действително
карайки с превишена скорост, превозвайки сина си, за да спази медицинската
препоръка за спешна операция, жалбоподателят М.К. е действал при
хипотезата на крайна необходимост, поради което и деянието му на това
основание следва да се дисквалифицира като административно нарушение.
Съгласно чл. 8 от ЗАНН, не са административни нарушения деянията, които
са извършени при неизбежна отбрана или крайна необходимост. Член 11 от
ЗАНН препраща по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата,
изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита
към разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този
закон не се предвижда друго. Съгласно легалната дефиниция в чл. 13 ал.1 от
НК е обществено-опасно деянието, което е извършено от някого при крайна
необходимост - за да спаси държавни или обществени интереси, както и свои
или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която
деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието
3
вреди са по-малко значителни от предотвратените. Съдът с оглед
конкретиката на установените по делото факти намира, че настоящият случай
е именно такъв, тъй като е установено, че жалбоподателят М.К. е извършил
нарушението за скорост не поради умисъл да превиши скоростта, а за да
спаси лични блага на своя син, а именно запазване на зъбите и съответно
възстановяване на здравето му. Налице са и останалите кумулативни условия
с оглед конкретиката на случая, не е имало друга възможност за избягване на
опасността, а същата с оглед изминалия период от време от избиването на
зъбите е била напълно реална, същите да не могат да бъдат възстановени. Тъй
като в резултат на спешното транспортиране и спазването на срока, зъбите са
били успешно реимплантирани може да се приеме, че е налице и останалото
кумулативно условие, а именно причинените от деянието вреди, каквито не са
настъпили освен съставомерните, да са по-малко значителни от
предотвратените.
Ето защо, въпреки, че е надлежно установено извършеното нарушение
за скорост, съдът намира, че деянието не съставлява административно
нарушение, поради което и НП следва да бъде отменено.
По отношение на разноските.
Съгласно нормата на чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат право на
разноски, като по отношение на реда за определянето им изрично препраща
към реда на АПК.
Страните обаче не са направили искане и не претендират разноски,
поради което и съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Ето защо, мотивиран от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН,
Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-0239-002484 от 11.01.2021 г.
на Началника на РУ– Асеновград Петър Костадинов Бабугеров, с което на М.
А. К. ЕГН: ********** от *** на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 750 лв. и лишаване
4
от право да управлява МПС за срок от три месеца за нарушение по чл. 21
ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
5