Р Е Ш Е Н И Е
№……………
гр. София, 12.03.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ИВА
НЕШЕВА
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от
съдия Анастасова гр. дело № 10245 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 105357 от 30.04.2019
г. по гр.д. № 9797/2017 г. по описа на СРС, 155 с-в са уважени в една част
предявените от С.Г.И., с ЕГН **********,*** срещу ЗАД „А.“, с ЕИК********, със
седалище и адрес на управление:*** искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и чл. 84, ал. 3 ЗЗД, като последния е осъден да заплати сумата от 4 000.00
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания в резултат на настъпило на 08.12.2015 г. ПТП, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на непозволеното увреждане
- 08.12.2015 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК, сумата от 333,33 лв., представляваща направени по делото разноски,
като е отхвърлен искът по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ за сумата над 4 000.00
лв. до първоначално претендиралия размер от 6 000.00 лв.
С постановеното решение, на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл. 36,
ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА е осъден ЗАД „А.“, с ЕИК********,
да заплати на адвокат Н.И.Н., с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 510.00
лв., представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по чл.36, ал. 2 във
връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
В срока по чл.259, ал.1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ответника ЗАД „А.“ срещу постановеното
решение в частта, с която са уважени осъдителните искове. Изложени са доводи,
че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон. Въззивникът е посочил, че присъденото
обезщетение за неимуществени вреди е завишено, не съответства на понесените от
пострадалия морални вреди и икономическата обстановка в страната, не е
съобразено с критерия за справедливост указан в чл.52 ЗЗД. Заявява, че в
производството е представен единствено фиш за спешна медицинска помощ от
08.12.2015 г., данните в който са обсъдени и от приетата пред първата инстанция
СМЕ. Именно, чрез констатациите на експерта е установено, че на пострадалия не
е поставена диагноза, няма данни за назначена терапия, а информацията за
болките и страданията се основават на заявеното от пострадалото лице. С оглед
това, според ответника, недоказани са останали фактическите доводи на ищеца за
претърпени болки и страдания във връзка с ПТП в продължителен период от време,
както и за тяхната интензивност. Освен това в хода на производството не било
установено от ищеца /при пълно и главно доказване/, че в пряка причинно
следствена връзка с ПТП е претърпял контузия на лява раменна става и лява
тазобедрена става. Изложените в обратен смисъл изводи на СРС не съответстват на
събраните в производството доказателства. Моли за отмяна на решението в
обжалваната част и отхвърляне на исковете в цялост. Претендира разноски.
В срока по чл. 263 ГПК ищецът
Н.И.Н. подава отговор на въззивната жалба, в който излага доводи, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Като необжалвано решението
е влязло в сила в частта, с която е отхвърлена претенцията по чл. 226, ал. 1 КЗ(отм.) за сумата над 4000.00 лв. до предявения размер 6000.00 лв. заедно с
претендираната законна лихва от датата на увреждането.
Софийският градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно
указаното в чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в
срок и е срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен
състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в
обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални
норми.
Решението на СРС е
правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите,
изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите по въззивната жалба
е необходимо да се добави и следното:
СРС, ГО, 155 състав, е
бил сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) /приложим съгласно § 22 от КЗ, обн., ДВ, бр.
102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г./, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за
обезщетение за претърпени неимуществени вреди претърпени от ПТП.
Правната норма,
регламентирана в чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), урежда и гарантира правната
възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на
претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за
неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка
"Гражданска отговорност", обезпечаваща неговата деликтна отговорност.
Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице,
обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1)
застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена
връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между делинквента и ответника -
застраховател.
Обстоятелствата по
пътно-транспортното произшествие са установени правилно от първоинстанционния
съд. Чрез представения пред СРС заверен препис от констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 2015/17 от 08.12.2015 г. по описа на ОД на МВР, се
установява, че 08.12.2015 г. на път III-112, км 1+500 е предизвикано ПТП с
участници: товарен автомобил „Мерцедес 1524 Атего“, с peг. № *******собственост
на „Медекс“ ООД и управляван от С.Г.Ф., и лек автомобил „Матра Еспейс“, с peг.
№*******, собственост на А.М.А.и управляван от П.Н.А., при което ищецът е
пострадал.
Страните не спорят по
механизма на ПТП. Така, чрез приетата пред първата инстанция САТЕ, която съдът
кредитира напълно по реда на чл.202 ГПК се установява, че причина за ПТП-то са
субективните действия на водача на товарния автомобил „Мерцедес“ с органите на
управление на автомобила, който е отклонил управлявания от него автомобил
вляво, което е довело до навлизането му в пътната лента за насрещно движение,
което е настъпил ударът с лекия автомобил „Матра“.
От представената и
приета като доказателство по делото справка от Гаранционния фонд е видно, че по
отношение на автомобил с peг. № ******* е имало сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ със ЗАД „А.“ с период на покритие от
02.06.2015 г. до 01.06.2016 г.
В производството не е
спорно и се установява, че със заявление с вх. № JI-9610 от 08.06.2016 г.
ищецът е направил искане пред ответното дружество за заплащане на
застрахователно обезщетение, във връзка с което е била образувана преписка по
щета № 10016100102603Н.
Доводите на въззивника,
че в производството не е установено какви неимуществени вреди по вид, степен,
интензитет и време са били причинени на пострадалия в пряка причинно следствена
връзка с ПТП, съдът намира за неоснователни. Чрез представения заверен препис
от фиш за спешна медицинска помощ от 08.12.2015 г., констатациите на приетата
пред първата инстанция СМЕ, която настоящия състав кредитира напълно по реда на
чл.202 ГПК се установява, че след извършения на ищеца медицински преглед след
произшествието е бил направен рентген на лява раменна става и лява тазобедрена
става. Последното е било извършено именно във връзка с оплакванията на
пострадалия от болки в лява раменна става и лява тазобедрена става. Макар че в
производството не е представена друга медицинска документация, според
констатациите на експерта в случая на ищеца са били причинени от ПТП контузия
на лявата раменна става и лявата тазобедрена става. Тези обстоятелства се
установяват по безспорен начин от събраните пред първата инстанция гласни
доказателства – показанията на свидетеля К.Я.И., преценени при съобразяване
евентуалната им заинтересованост с оглед събраните в производството
доказателства. Така, чрез показанията на свидетеля К.Я.И. се установява, че през 2015 г. ищецът е
претърпял ПТП и пострадал, като имал наранявания по лицето, лявото му рамо било
увредено, било му трудно да се движи с десния крак. Известен период след
катастрофата – около месец ищецът не можел да работи, наложило се свидетеля И.
да полага грижи за него около месец.
По изложени съображения
настоящият състав намира, че са се осъществили материалните предпоставки за
уважаване на исковата претенция за неимуществени вреди, причинени от ПТП на
дата 08.12.2015 г., настъпило следствие на виновно поведение на водача на
товарния автомобил „Мерцедес 1524 Атего“, с peг. № *******-С.Г.Ф..
Основният спор между
страните е концентриран досежно размера на справедливото обезщетение за
претърпените от ищеца вреди. В тази връзка настоящият състав намира следното:
Тъй като неимуществените
вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални
блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение
не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани
в правната норма на чл. 52 ЗЗД - по справедливост от съда. Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението.
При определяне размера
на обезщетението е необходимо да се отчете начинът на извършването на
противоправното деяние, претърпените от ищеца болки и страдания вследствие на
причинените травматични увреждания, периодът за пълното възстановяване,
възрастта, причинените неудобства и дискомфорт при социални контакти,
социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие, както и високият нормативно определен лимит на
обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от
застраховано лице по застраховка "Гражданска отговорност".
Следва да се вземе
предвид още, че заместващото обезщетение представлява парично право, като
неговата обезщетителна функция е насочена към получаване на имуществени блага,
чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият, като емоционално да бъдат
потиснати изживените неблагоприятни последици от причинените му болки и
страдания. Нещо повече, в понятието "неимуществени вреди", според
последователната практика на ВКС се включват всички телесни и психически
увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, които в
своята цялост формират именно негативните емоционални изживявания на същия, за
които е ноторно отразяването им върху психиката и създадения от това социален
дискомфорт. В заключение следва да се отбележи, че принципът за справедливост
включва в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице от
вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички доказателства,
релевантни към реално претърпените от увреденото лице морални вреди (болки и
страдания), решението е постановено в съответствие с принципа за справедливост.
При определяне на това
заместващо обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че от
процесното ПТП са настъпили единствено контузия на лявата раменна става и
лявата тазобедрена става, както и наранявания по лицето, които увреждания са
отзвучали за около месец, през което време пострадалия е имал затруднения в
придвижването, имал е нужда от чужда помощ за ежедневни нужди, не е могъл да
изпълнява работата си.
При така изяснените
правнорелевантни факти въззивният съд приема, че заместващото обезщетение за
причинените от противоправното поведение на делинквента неимуществени вреди е
правилно определен от първоинстанционния съд в размер на 4000.00 лв. Настоящият
състав намира, че определеният размер на обезщетението е съобразен и с
икономическата конюктура в страната, както и с общественото възприемане на
справедливостта на съответния етап от развитието на обществото. Взета е предвид
и изживяната психическа травма от преживяното и травматичният стрес, свързана с
изживяното.
Тъй като правният извод,
до който настоящата съдебна инстанция достига, съвпада с крайните правни
съждения на първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде отхвърлена
като неоснователна, а обжалваното решение да бъде потвърдено в обжалваната му
част.
По разноските:
С оглед изхода на спора,
на основание чл.78, ал.3 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗАдв. в полза на адвокат Н.И.Н., с
ЕГН **********, с адрес: ***, следва да бъде присъдена сумата от 510.00 лв.,
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по чл. 36, ал. 2 във връзка с
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА за въззивната инстанция.
По изложените
съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
105357 от 30.04.2019 г. по гр.д. № 9797/2017 г. по описа на СРС, 155 с-в, в
частта, с която са уважени предявените от С.Г.И., с ЕГН **********,*** срещу
ЗАД „А.“, с ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** искове с правно
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и чл. 84, ал. 3 ЗЗД, като последния е
осъден да заплати сумата от 4 000.00 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на
настъпило на 08.12.2015 г. ПТП, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на непозволеното увреждане - 08.12.2015 г. до окончателното й
изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 333,33 лв.,
представляваща направени по делото разноски, както и в частта, с която на
основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл. 36, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗА е осъден ЗАД „А.“, с ЕИК********, да заплати на адвокат Н.И.Н., с ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 510.00 лв., представляваща дължимо адвокатско възнаграждение
по чл.36, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
В останалата част, като
необжалвано постановеното Решение № 105357 от 30.04.2019 г. по гр.д. №
9797/2017 г. по описа на СРС, 155 с-в е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА ЗАД „А.“, с ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Н.И.Н., с ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 510.00 лв., представляваща дължимо адвокатско възнаграждение
по чл. 36, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА за въззивната
инстанция.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.