МОТИВИ
към Решение № 17 от 05.02.2019 г., постановено по ВНАХД № 10 по описа за 2019 година на Окръжен
съд – Хасково
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.
С решение № 436/06.12.2018 г., постановено по АНД № 1616/2018 г.,
Районен съд – Хасково е признал обвиняемия С.С.К., ЕГН: **********, роден на ***
***, за невинен в това, че на 09.04.2018 г. в с. П., община С., област Хасково
като проявил жестокост към гръбначно животно – куче порода „кръстоска“, с
паспорт за домашен любимец № BG 01VP270736, му причинил противозаконно смърт и деянието е извършено
със средство, опасно за живота на хора и животни – ловна пушка и по особено
мъчителен начин за животното – престъпление по чл. 325б, ал. 2, т. 2 вр. ал. 1 НК и на основание чл. 304 НПК го е оправдал по така повдигнатото му обвинение.
Решението
е протестирано от Районна прокуратура – Хасково в законоустановения срок. В
протеста и в допълнително изложение към него се сочи, че решението е неправилно
поради изводите на районния съд за установените по делото факти, и по-конкретно
относно изводите за съставомерността на деянието. Изтъква се,
че смъртта на гръбначното животно е причинена по мъчителен начин, като е
проявена жестокост. Произведени са два изстрела, при това от близко разстояние,
в областта на главата и гръдния кош от дясната страна, където се намирали
жизненоважни органи и големи кръвоносни съдове. Нанесената рана довела до
смъртта на кучето, поради което двете се намирали в причинно – следствена
връзка. Извършеното от обвиняемия не можело да се приеме за хуманно третиране
на животно и за обичаен начин за причиняване на смъртта му. Отправя се искане
за отмяна на решението и постановяване на ново, с което С.К. да бъде признат за
виновен в повдигнатото му обвинение.
В
хода на съдебните прения представителят на Окръжна прокуратура – Хасково
поддържа подадения протест, но допълва, че не са налице квалифициращите
признаци деянието да е извършено със средство, опасно за живота на хора и
животни, както и смъртта да е причинена по особено мъчителен начин за
животното. В този смисъл се обосновава, че деянието съставлява престъпление по
чл. 325б, ал. 1 НК, при което са налице и условията по чл. 78а НК и отправя
искане обвиняемият да бъде признат за виновен и да се освободи от наказателна
отговорност, като му бъде наложено административно наказание „глоба“ в
минимално предвидения размер.
Защитникът
на обвиняемия, адв. Г., в заключителната си пледоария взема становище по
съществото на делото. Посочва, че протестираното решение е правилно и
законосъобразно. Подчертава, че обвинителната теза била само формална и
едностранчива, без да отчита обстоятелството, че животното било безстопанствено,
тъй като можело да се отвързва и да излиза, когато си поиска. Допълнително се
посочва, че то проявило и агресия, тъй като умъртвило една от кокошките в
личното стопанство на обвиняемия. Не се установявали и квалифициращите признаци
на деянието, в частност причиняването на смърт по мъчителен начин. Отправя се
искане за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Обвиняемият
С.К. се придържа към казаното от неговия защитник и също отправя искане за
потвърждаване на протестирания съдебен акт. В последната си дума към съда няма
какво да добави.
В производството пред въззивната
инстанция не са отправяни доказателствени искания и не са събирани нови
доказателства.
Хасковският Окръжен съд, като взе
предвид наведените доводи в депозирания въззивен протест, съобрази доводите на
страните в съдебно заседание и служебно провери изцяло на основание чл. 313 и
чл. 314, ал. 1 вр. чл. 378, ал. 5 НПК правилността на обжалвания акт, намира за
установена следната фактическа обстановка:
Свидетелят Б.Д.живеел в село П., община
С., област Хасково заедно със своето семейство – съпругата си свидетелката Ф.Д.и
синовете си Т. и Д.Д.. През есента на 2015 г. Б.Д.намерил мъжко куче, порода
кръстоска, на цвят сиво и бяло, което решил да вземе и да го отглежда като
домашен любимец. Нарекъл кучето с името „А.“. През 2018 г. Б.Д.регистрирал
кучето по надлежния ред в община Стамболово и му извадил паспорт като домашен
любимец BG01 VP270736 от 21.02.2018 г. От момента, в който го взел, синовете на Б.Д.го
приели като домашен любимец, играели си и се грижели за него. На 09.04.2018 г.
Б. и съпругата му Ф.Д.около обяд решили да отидат на лозето, което
стопанисвали. Т. и Д.Д. останали в къщи. Около 14:00 часа свидетелят Т.Д.излязъл
на двора и забелязал, че кучето се е измъкнало от каишката си и го няма. Казал
това на брат си Д.Д. и двамата се разбрали той да застане на вратата на двора и
да чака кучето дали случай няма да се върне, през това време Т.Д.се опитал да
го потърси из селото. В това време кучето било забелязано от свидетеля Н. К.,
който имал имот, разположен в близост до дерето на село П. и граничещ с имота
на обвиняемия С.К.. Свидетелят се намирал на двора и се подготвял да сади
тикви. В този момент, около 14:00 часа, той видял кучето А. да минава набързо
през собствения му двор. Той го познал веднага, тъй като бил виждал и преди.
Видял как кучето първо отишло до съседен необитаем имот, след това отново се
върнало и през дупка в оградата влязло в двора на обвиняемия С.К., където се
намирали няколко кокошки. Свидетелят Н. К. наблюдавал как кучето започнало да
гони кокошките в двора на обвиняемия и наранило една от тях. В този момент на
двора се появила свидетелката Б. М., баба на обвиняемия, която при вида на
кучето се развикала. Привлечен от виковете на баба си, обвиняемият С.К. също
излязъл от къщата и видял случващото се, влязъл отново и излязъл, този път
носейки ловна пушка, негова собственост, марка „М.“, калибър **, № ******. През това време, уплашено от
виковете, кучето А. побягнало към дере, което се намирало в непосредствена
близост до селото. Виждайки, че кучето го няма, обвиняемият се обърнал и
попитал свидетеля Н. К. къде е то, той му отговорил, че е отишло към дерето, и
обвиняемият се насочил натам. След като слязъл в дерето обвиняемият открил
кучето, насочил към него ловната пушка от разстояние 3-4 метра и произвел
последователно два изстрела. Изстрелите били ориентирани към главата и гръдния
кош от дясната страна на животното. Вследствие на получените наранявания кучето
починало. Обвиняемият се обърнал, излязъл от дерето и се запътил към имота си. В
този момент свидетелят Н. К. доловил Междувременно, Т. и Д.Д. продължавали да
търсят кучето. Д.Д. видял как обвиняемият се насочва към дерето, носейки
пушката си, и след около 5 минути доловил два изстрела. Д.Д. се насочил към
дерето, но не слязъл в него, а се провикнал към обвиняемия К. и го попитал дали
е застрелял кучето или само се е опитал да го сплаши, на което обвиняемият
отговорил, че го е застрелял. След това С.К. излязъл от дерето и се насочил към
дома си. Свидетелят Н. К. също доловил звук от два изстрела и след минута видял
как обвиняемият се връща в посока от дерето към селото, носейки ловната си
пушка. Свидетелят го попитал какво се е случило, на което обвиняемият отговорил
само „Свърших работата“ и се прибрал вкъщи. При влизането на обвиняемия в
дерето той бил забелязан от свидетеля Х. М., който си помислил, че отива там,
защото гони лисица. След малко свидетелят М. също чул два последователни
гърмежа. Т.Д.отишъл до центъра на селото в търсене на кучето, разпитал наоколо,
след това се върнал отново към вкъщи. Наближавайки, той се разминал с
обвиняемия К. и забелязал, че носи ловната си пушка. По-надолу по улицата Т.Д.видял
свидетелката Б. М., която му се оплакала, че кучето удушило една от кокошките
й. Д.Д. се качил на една от колите на родителите си и отишъл на лозето, където
ги уведомил какво се е случило. Свидетелите Б. и Ф.Д.веднага се върнали заедно
със сина си у дома. Всички отишли до къщата на обвиняемия и поискали да говорят
с него, за да има даде обяснение. Обвиняемият не отрекъл, че е убил кучето и
обяснил, че го направил, защото то удушило една от техните кокошки. След този
разговор свидетелката Ф.Д.и нейния син Д.Д. отишли до имота на свидетеля
Н. К. и го попитали дали могат да преминат през неговия двор, за да слязат в дерето
и да потърсят кучето А. Свидетелят К. им разрешил и докато преминавала Ф.Д.го
попитала дали знае нещо за кучето, при което той отговорил, че се намира в
дерето. Именно там Ф. и Д.Д. намерили трупа на кучето. Извикали и Б. Д.
Установили, че има две рани в гръдния кош, в областта на ребрата. Взели трупа
на животното и го погребали в близост до техния имот.
Свидетелят Б.Д.съобщил в община
Стамболово за смъртта на кучето, от където му издали служебна бележка от
10.04.2018 г. На следващия ден подал сигнал до полицията, въз основа на което
се образувала полицейска проверка по случая.
Към момента на извършване на деянието
обвиняемият притежавал законно следните регистрирани от него ловни оръжия:
ловна пушка ИЖ – 27, кал. **, № *********; ловна пушка ИЖ – 27 ЕМ, кал. **, № ********; ловна пушка „М.“, кал. **, № *******. За тяхното съхранение, носене и
употреба той имал издадено разрешително № ************, валидно до 31.08.2019 г.
Обвиняемият К. е безработен, не е
осъждан и има добри характеристични данни.
Съгласно назначена по делото
ветеринарномедицинска експертиза видът и характера на увреждането на животното,
предмет на престъплението е рана от огнестрелно оръжие (Vulnus sclopetarium). Изстрелите са били от близко
разстояние и в областта на главата и гръдния кош от дясната страна, където се
намират жизнено важни органи като сърце и бял дроб, а също и големи кръвоносни
съдове като вена юголарис и каротидната артерия и кръвоизливите от тях водят до
смърт. Същата се намира в причинно – следствена връзка с уврежданията, получени
при прострелването на кучето с огнестрелно оръжие.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява въз основа на всички относими към предмета
на делото доказателства, като настоящият съдебен състав ги преценява в диференцираната процедура по глава ХХVІІІ
на основание чл. 378, ал. 2 НПК, доколкото същите са събрани по
предвидения процесуален ред - от обясненията на обвиняемия С. К., от показанията
на свидетелите Б. Д., Ф. Д., Т. Д., Д.Д., Х. М., Б. М., Н. А. К., М. М., от
проведените очни ставки, от приетото по делото заключение на назначената съдебната
ветеринарномедицинска експертиза, както и от приетите и приобщени чрез
прочитане на основание чл. 283 НПК писмени материали и доказателствени средства
по досъдебното производство.
Обясненията на обвиняемия на
досъдебното производство са непоследователни, но в с.з. пред районния съд в
крайна сметка той заявява, че се признава за виновен и е съгласен с изложените
в постановлението по чл. 78а НК факти и обстоятелства. Показанията на
свидетелите Б. Д., Ф. Д., Т. и Д.Д. са еднопосочни, безпротиворечиви и
последователни, поради което се кредитират от съда. Констатират се дребни несъответствия, които не се отразяват върху
цялостната фактическа обстановка. Така в показанията си Б.Д.първо посочва, че
когато е отишъл да види трупа на кучето, е забелязал рани „…в главата и
ребрата, всички от дясно на тялото“. След това обаче допълва, че не е сигурен
колко точно рани е имало. От друга страна, Д.Д. изрично подчертава, че баща му
греши относно рани по главата на животното и подчертава, че е имало само две
рани от дясно в областта на ребрата, т.е. на гръдния кош. Съдът кредитира
показанията на свидетеля Д.Д. относно броя и местоположението на раните по
тялото на кучето, тъй като те се отличават с по-голяма конкретика от показанията
на Б.Д. Отделно от това, от приетата по делото фактология се установява, че
след разговора в двора на обвиняемия К. свидетелите Ф. и Д.Д. са отишли първи
да търсят трупа на кучето, а Б.Д.е останал още малко в имота на обвиняемия. В
този смисъл, Ф. и Д.Д. първи са намерили трупа и са извикали да дойде при тях и
Б. Д. Ето защо обосновано може да се приеме, че след като първи е пристигнал до
мястото в дерето Д.Д. е имал възможност относително по-дълго време да огледа
трупа на кучето и да установи къде точно се намират раните и колко на брой са
те. Свидетелят Б.Д.идва по-късно и неговият престой на мястото е по-кратък, тъй
като след констатиране на смъртта, те вземат трупа и решават да го погребат.
На следващо място, в показанията си
свидетелката Ф.Д.пояснява, че след като са погребали животното, на следващия
ден от община Стамболово била издадена служебна бележка за смъртта на кучето,
като бележката била на нейно име. Свидетелят Б.Д.е посочил в показанията си, че
бележката е издадена на негово име. Всъщност, видно от съдържанието на самия
документ (приложен на л. 84 от ДП), същият е издаден на името на Б.Д.като
регистриран собственик на кучето по паспорт за домашен любимец BG01 VP270736 от 21.02.2018 г.
Показанията на свидетелката Б. М. се
кредитират само частично относно твърденията, че нейният внук притежава две
ловни пушки и отглежда кокошки в двора на къщата. В останалата си част
показанията й не следва да се кредитират, тъй като се опровергават от показанията
на свидетеля Н. К., който наблюдава отстрани случващото се и посочва, че след
като кучето е влязло в двора на обвиняемия, първа от къщата е излязла свидетелката
Б. М., която се е развикала, че кокошките са нападнати, а след това е излязъл и
обвиняемия. Видно от съдържанието на проведените очни ставки, се установява, че
впоследствие, когато семейство Д. отиват до имота на обвиняемия, свидетелката
Б. М. се намира отвън на двора и присъства на техния разговор. Ето защо в
посочената част нейните показания не се кредитират от съда, като очевидно те
целят да създадат защитна версия в полза на обвиняемия С.К., който е неин внук.
От така установената фактическа
обстановка настоящият съдебен състав приема, че изводите на първоинстанционния
съд за несъставомерност на деянието и признаване на обвиняемия за невиновен са
неправилни. Видно от мотивите към протестираното решение, районният съд е
игнорирал основни моменти от фактологията по делото, установяващи авторството и
вината на обвиняемия. Основното съображение в решението се свежда до това, че
съобразно с правната квалификация на деянието, посочена в постановлението по
чл. 375 НПК, се установявало наличието само на един от квалифициращите признаци
– причиняване на смърт със средство, опасно за живота на хора и животни, но не
и с проявена особена жестокост, тъй като умъртвяването се извършило чрез
прострелване с два изстрела в областта на главата и белия дроб, при което
смъртта настъпила бързо. Поради липсата на този елемент от обективната страна
деянието се констатирала несъставомерност по смисъла на чл. 325б, ал. 2, т. 2
вр. ал. 1 НК.
Въззивната инстанция намира, че
обвиняемият К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 325б, ал. 2, т. 2 вр. ал. 1 НК, което налага отмяна на
първоинстанционното решение в наказателно-осъдителната му част, съобразно
изложеното по-долу.
На първо място, следва да се отбележи,
че районният съд е разсъждавал върху наличието на квалифициращия признак „с
особена жестокост“, но такъв изобщо не е бил въвеждан с формулировката на
обвинението в диспозитива на постановлението по чл. 375 НПК. Видно от текста на
същия, е посочено, че обвиняемият е проявил жестокост към гръбначно животно,
като му е причинил противозаконно смърт и деянието е извършено със средство,
опасно за живота на хора и животни – ловна пушка и по особено мъчителен начин
за животното. В тази формулировка изобщо липсва посочване на квалифициращия
признак „с особена жестокост“. Вместо това е въведен признака „по особено
мъчителен начин за животното“. Следователно, като се е фокусирал върху
обсъждането на квалифициращ признак, който изобщо не е бил обект на
обвинението, съдът е пропуснал да се произнесе по един от елементите от
обективната страна на деянието. Допуснато е смесване на понятия, което внася
неяснота в мотивите към решението.
На следващо място, въззивната
инстанция на свой ред обсъди обективната и субективната страна на деянието,
като приема, че е налице първият квалифициращ признак – деянието да е извършено
със средство, което е опасно за живота на хора и животни, представляващо ловна
пушка, собственост на обвиняемия и законно регистрирана от него. Използването
на ловна пушка „М.“, кал. **, № *******, посредством която обвиняемият е умъртвил
противозаконно гръбначното животно - куче, обуславя при осъществяване на
престъплението да е използвал средство, опасно за живота на животни по смисъла
на чл. 325б, ал. 2, т. 2 от НК. Ловната пушка
представлява средство, което поради своите технически и механични особености е
в състояние да създаде опасност за близко намиращи се хора или животни.
Деянието е извършено с жестокост по смисъла, заложен в ал. 1 на чл. 325б НК, а
не по смисъла на квалифициращия признак „с особена жестокост“ по ал. 2 на
същата норма. Тази жестокост се изразява в умъртвяването на животното по начин,
който не е обичаен и който не кореспондира със ситуацията, в която се е
осъществило самото деяние. В тази насока обвиняемият на няколко пъти поддържа,
че е бил мотивиран към извършеното от него деяние поради умъртвяването на
кокошката от страна на кучето, с което всъщност се поддържа тезата, че е имало
опасност за имуществото му. В конкретния случай, видно както от показанията на
свидетеля Н. К., така и от обясненията на обвиняемия, когато той е забелязал
кучето, същото вече е било умъртвило една от кокошките, което само по себе си
означава, че в този момент не е била налице непосредствена опасност за
имуществото на обвиняемия, тъй като нападението върху домашното му животно,
макар и с летален изход, е било преустановено. Дори да се приеме, че е имало
опасност за имуществото на обвиняемия, то опасността е била преустановена с
отдалечаването на кучето от имота и навлизането му в дерето. Последващите
действия на обвиняемия, а именно вземането на пушката, напускането на дома и
умъртвяването на кучето в дерето близо до селото, са целенасочени и са
осъществени след вземане на решение за извършването им – влизането в дома,
вземането на ловно оръжие и връщането на мястото за извършване на
прострелването, като в случая е без значение факта, дали подсъдимият е знаел,
че кучето е собственост на неговия съсед – свидетелят Б. Д. В този смисъл, в
конкретния случай използването на ловна пушка, за да се умъртви кучето и то
след отдалечаването му от имота на обвиняемия, е действие, което покрива
изискването за жестокост по смисъла на ал. 1 на чл. 325б НК. Умъртвяването е и
противозаконно, тъй като е липсвало каквото и да било правно основание за
подобни действия от страна на обвиняемия. Смърт на гръбначно животно може да се
причини само в хипотезите, изрично посочени чл. 151, т. 1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност. В случая не е налице нито една от тези
хипотези. Макар и кучето да е навлязло в двора на обвиняемия и да е наранило
една от кокошките, търсеното на отговорност не е следвало да се осъществява по
описания начин. След като домашните животни са част от имуществото на едно
лице, обвиняемият е имал възможност вместо да прибягва до употребата на оръжие
да потърси друго решение на ситуацията – например, да претендира парично заплащане
на причинените вреди от страна на свидетеля Б.Д.като собственик на кучето.
Доколкото районният съд в мотивите си
изобщо не е коментирал квалифициращия признак „по особено мъчителен начин за
животното“, въззивният съд направи това с настоящото решение, като след
преценка на доказателствения материал намира, че този признак не се установява
от фактологията по делото. За да е налице особено мъчителен начин, следва да е
установено по делото, че животното е изживяло големи болки и страдания, тежки
предсмъртни усещания и при това те са се отличавали с известна продължителност
преди настъпването на смъртта. От събраните по делото доказателства не може да
се направи извод, че са били налице подобни преживявания във визирания период
от време. В тази насока отбелязването във ветеринарномедицинската експертиза,
че засягането на кръвоносните съдове в областта на главата и гръдния кош водело
до бърза и мъчителна смърт съдържа вътрешно противоречие и е неточно – няма как
смъртта да е бърза и мъчителна едновременно, тъй като мъчителния й характер се
отличава именно с продължителност във времето на болковите усещания, а не с
бързина. Освен това в експертизата единствено е описано разположението на
отделните анатомични органи и кръвоносни съдове, без да е описано нанесените
изстрели и причинените наранявания до какви болкови усещания могат да доведат.
Ето защо в тази част експертизата не се кредитира от съда. Безспорно, смъртта
на кучето е настъпила бързо, тъй като изстрелите са нанесени от много близко
разстояние и това не е позволило на кучето да изпита болки или страдания за
по-дълъг период от време, за да е налице особено мъчителен начин.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът приема, че с деянието си обвиняемият С. К. е
осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл. 325б, ал. 2, т. 2 предл. второ вр. с ал.
1 НК, за което следва да бъде признат за виновен, като е налице причиняване
на смърт със средство, опасно за живота на хора и животни, но не е налице
причиняване на смърт по особено мъчителен начин.
От
субективна страна обвиняемият е действал при условията на пряк умисъл, тъй като
е съзнавал, че няма право да причинява по подобен начин смърт на гръбначно
животно и е предвиждал, че с отправянето на изстрели в областта на главата и
гръдния кош на кучето ще причини наранявания, които ще доведат до смъртта му,
но въпреки това е искал и е целял пряко настъпването на тези общественоопасни
последици.
С оглед на
гореизложеното съдът призна обвиняемия С.К. за виновен това, че на 09.04.2018
г. в с. П., община Стамболово, област Хасково, като проявил жестокост към
гръбначно животно – куче порода „кръстоска“ с паспорт за домашен любимец № BG 01VP270736 му причинил противозаконно смърт
и деянието е извършено със средство, опасно за живота на хора и животни – ловна
пушка, престъпление по чл. 325б, ал. 2, т. 2, предл. второ вр. ал. 1 НК, като в
останалата му част протестираното първоинстанционно решение следва да се
потвърди.
По
вида и размер на наказанието:
За
престъплението по чл. 325б, ал. 2, т. 2, предл. второ вр. ал. 1 НК законът
предвижда наказание „лишаване от свобода“ от 1 до 3 години и глоба от две до
пет хиляди лева. Налице са и предпоставките на чл. 78а НК за освобождаване на
обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание –
за деянието се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до 3 години;
обвиняемият К. е с чисто съдебно минало, не е осъждан за престъпление от общ
характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК
преди това; няма имуществени вреди от престъплението, които да се нуждаят от
възстановяване. При определяне на вида и
размера на наказанието съдът отчете наличието на преобладаващо смекчаващи
отговорността обстоятелства: добри характеристични данни; чисто съдебно минало;
младата възраст на подсъдимия; фактът, че деянието, както и личността на дееца
не се отличават с висока степен на обществена опасност. Липсват отегчаващи
обстоятелства, поради което съдът намира, че на обвиняемия следва да бъде
наложен минималният размер на административното наказание „глоба“ съгласно чл.
78а, ал. 1 НК, а именно 1000 лв.
С оглед така постановената
осъдителна присъда на основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът възложи в тежест на обвиняемия
да заплати сумата от 65 лв. по сметка на ОД на МВР – Хасково, представляващи
разноски в производството.
Мотивиран
от изложеното, съдът постанови присъдата си.
Председател:
1.
2.