№ 66
гр. Русе , 13.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и четвърти март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
в присъствието на прокурора Георги Манолов Манолов (РП-Русе)
като разгледа докладваното от Мария Велкова Гражданско дело №
20214500100075 по описа за 2021 година
Производството е образувано по молба с правно основание чл.105 от
СК.
Д. И. И. твърди, че е родена на ........ г. в гр.П. с родители М.П. и И.И.
според отразеното в издаденото й удостоверение за раждане №
217/09.07.1993 г. от Община- П.. От много време знаела, че била осиновена и
мисълта коя е и от какъв род произлизала, не й давала покой. Съмнявала се,
че датата и мястото на раждането й били променени. Счита, че има
вероятност да има биологични роднини, които знаели за нея и имала желание
да узнае истината за произхода си като се ръководела единствено от морални
и сантиментални съображения- желаела да се запознае с биологичните си
родители, да разбере откъде били корените й, има ли братя и сестри и при
тяхно желание да се опознаят. Освен това била несемейна и непознаването на
рода й можело да доведе до кръвосмешение- тя или низходящите й можели да
се обвържат с кръвни роднини, поради което считала за свое задължение да
предпази както себе си, така и поколението си. За нея било важно да разбере
дали имало заболявания в рода, които се наследявали. Считала за важно
обстоятелство установяването на генетична предразположеност към някои
заболявания, тъй като това давало възможност за профилактика,
диспансеризация, скрининг на рискови групи и други здравни мерки при
1
наличие на данни за фамилна обремененост. Твърди, че били налице важни
обстоятелства, налагащи разкриването на биологичния й произход- правото
да познава своя род, биологичните й родители и роднински кръг, узнаването
на точната дата и място на раждане, възможност да се препятства
кръвосмешение и установяване на генетична предразположеност, които
обстоятелства били основателна причина и нейно право, закрепено в чл.8 от
ЕКЗПЧОС. Претендира съдът да постанови решение, с което да й бъде
предоставена информация за биологичния й произход на основание чл.105 от
СК.
Представителят на РОП счита молбата за допустима, а по същество за
основателна.
След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Д. И. И. е родена на ........ г. В съставения й акт за раждане от Кметство
гр.П. като нейни родители са записани М.П. П. и И.И.И., а в графата „
документ, удостоверяващ раждането“ е посочено решение №143/30.06.1993 г.
След извършване на служебна справка съдът констатира, че с посоченото
в акта за раждане решение на РРС, постановено по приложеното гр.д.№
2870/1993 г. е допуснато пълното осиновяване на молителката като са
променени личните й имена и е постановено съставянето на нов акт за
раждане, в който осиновителите да се впишат като нейни родители.
Биологичната майка на молителката е съгласна да бъде предоставена
исканата информация .Заявява желанието си да се запознае е молителката, да
се опознаят и да я посрещне в дома си, да я запознае с другите си деца.
Биологичния баща на молителката е починал.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.105 от СК осиновителите или навършилият
шестнадесет години осиновен могат да поискат да им бъде предоставена
информация за произхода на осиновения, когато важни обстоятелства налагат
2
това.
Цитираната правна норма сочи, че за да бъде предоставена информация
относно биологичния произход, следва да са налице важни обстоятелства.
При извършване на преценка относно наличието на важни обстоятелства
съдът съобразява изцяло решение №161 от 19.01.2021 г. на ВКС по гр. д. №
1179/2020 г., IV г. о., ГК, съгласно което по смисъла на чл. 105 СК "важни
обстоятелства" представляват такива факти от обективната действителност,
при възникването на които за молителя биха се породили определени
правомерни правни последици, респ. такива, които са свързани с
гражданскоправния, здравния и социалния статус на осиновения или са
свързани с неговия мироглед, при съобразяване на съществуващите в
обществото морално-етични правила и при зачитане на личния и семейния
живот както на осиновения, така и на неговите осиновители и биологични
родители /арг. чл. 8, ал. 1 КЗПЧОС/. Посочено е, че ограниченията на
уреденото в тази правна норма основно човешко право трябва да се прилагат
стеснително и с необходимия баланс между личния и обществения интерес, т.
е. намесата на държавните власти при упражняването на това право е
допустима единствено в случаите, предвидени в закона и необходими в едно
демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност
или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяването на
безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и
свободите на другите /арг. чл. 8, т. 2 КЗПЧОС/.
Даденото в посоченото решение тълкуване на понятието "важни
обстоятелства", се споделя изцяло от настоящия състав, доколкото то
обезпечава постигането на ефективен механизъм за достъп до информацията
за биологичния произход при съществуващата правна уредба за достъп до
информация за произхода, респективно гарантира ефективна защита на
конституционното право на личен и семеен живот, закрепено в чл. 32, ал. 1 от
Конституцията на РБ и съответстващо на чл. 8 КЗПЧОС, част от което е и
правото да познаваш произхода си. В подкрепа на даденото тълкуване са
налице множество аргументи, както от международно право, така и от
социалните науки. Правото да познаваш произхода си, определяно още като
право на идентичност, без да е изрично защитено, се извежда от правото на
3
защита на личния/частния живот – чл. 17 в допълнение от чл. 24, ал. 2 и 3 от
Пакта за политически и граждански права, от чл. 8 ЕКЗПЧОС и чл. 7 и чл. 8
от Конвенцията за правата на детето, която признава /макар и не като
абсолютно/, правото на детето да познава своя произхода. Това право е
признато в еднаква степен на детето, но и на всеки възрастен. Правно
задължен субект е държавата, на която са възложени едновременно
определени позитивни задължения: да създаде правна рамка за събирането на
информацията и за защитата й, но и за достъп до нея, както и негативното
задължение за въздържане от намеса / в този смисъл § 40 на решението на
ЕСПЧ по делото Одиевре срещу Франция от 13.02.2003 г. / Във всичките си
решения по подобни казуси ЕСПЧ потвърждава необходимостта от
информация за произхода за изграждане на личностовата идентичност като
част от правото на зачитане на личния живот. Конвенцията за защита на
децата и сътрудничеството в областта на международното осиновяване, също
предвижда осигуряване на достъп на детето или на неговия представител до
информацията за произход, заедно с необходимата консултация – чл. 30, като
прегледът на информацията по този текст, публикувана на интернет
страницата на Хагската конференция по международно частно право за 32
страни, сочи, че всяка от тези държави осигурява дългосрочно запазване на
информацията за произхода и предоставя достъп до тази информация на
осиновения и на осиновителите, като в някои от държавите, достъп до
информация имат и биологичните родители и трети лица. Аргументите от
социалните науки в подкрепа на разрешаване на достъпа на осиновения до
информация за произхода са няколко – необходимостта от предотвратяване
или лечение на наследствени заболявания и предотвратяване на
близкородствени бракове, а също така и изтъкваните от психолозите причини
– необходимостта за изграждане на идентичността на лицето, част от която е
информацията за произхода, родителите, семейната история и
необходимостта осиновеният да има достъп до тази информация с оглед
психологическото му развитие и стабилност.
Изложените по-горе аргументи, както и последвалата промяна във
филоС.та на осиновяването, обуславят извода, че към днешна дата тайната на
осиновяването става несъвместима до голяма степен с широко приети норми
и ценности и най-вече с интересите на осиновения, свързани с личностовата
4
автономия, с изграждането на идентичност чрез познаване на произхода си,
което е част от правото му на личен живот и чиито интереси следва да се
защитават с предимство при осиновяване. Това право може да бъде
ограничено единствено ако се упражнява с намерението да се увредят правата
на трети лица, или с неморална или користна цел.
В настоящият случай молбата изхожда от лице, което е сред посочените
в чл.105 от СК правни субекти- осиновената, която към момента е на 31
години.
Няма доводи и доказателства, които да сочат, че искането на молителката
е продиктувано от неморални или користни подбуди или цели увреждане
правата на трети лица.
В конкретния случай е установено, че молителката от години знае, че е
осиновена. Като причина за разкриване на биологичния произход се излагат
обстоятелства от морално-етичен характер –да узнае биологичния си
произход, семейната си история. Като мотиви за искането за предоставяне на
информация за биологичния произход са посочени и притесненията на
молителката във връзка с опасността тя или по- късно поколението й да
встъпят в кръвнородствени връзки, както и генетичната предразположеност
към някои заболявания с цел предприемане на профилактика и съответни
здравни мерки при налачие на данни за фамилна обремененост.
От изложеното в молбата, а и от данните по делото, не се установява
искането да е мотивирано от неморални или користни цели. Узнаването на
биологичната майка и нейния родствен кръг цели изясняване на съществен за
молителката факт от душевния й мир, необходим за изграждане на
личностовата й идентичност, както и за предотвратяване на възможността тя
и/ или нейните низходящи да създадат връзки със свои близки родственици,
които попадат под забраната на чл. 7, ал. 2 СК.
Рожденната й майка дава съгласие да бъде предоставена исканата
информация. Същата заявява желанието си да се запознае с молителката, да я
приеме в дома си и да я запознае с другите си деца.
С оглед изложеното, молбата за съдействие – за предоставяне на
5
информация за биологичния произход, се явява основателна и следва да бъде
уважена.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ДА БЪДЕ ПРЕДОСТАВЕНА на основание чл. 105, ал. 1 СК, във вр.
чл. 2 ГПК и чл. 530 и сл. ГПК по молбата на Д. И. И., ЕГН ********** с
постоянен адрес гр.С. и съдебен адрес: гр.Стара Загора, ул.“Ц.Ш.“ №77, ет.2,
офис 26- адв. Ж.И. Б. от АК-Стара Загора информация за биологичния й
произход, чрез осигуряване на достъп и издаване на преписи от гр. д. №
2870/1993 г. по описа на Русенския районен съд за допускане на пълно
осиновяване.
Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
6