Р Е Ш Е Н И Е
Номер 277 20.02.2020 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд– Бургас, XVI-ти състав, на тридесети януари две хиляди и двадесета
година, в публично заседание, в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
Членове: ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
ДИМИТЪР ГАЛЬОВ
Секретар: И. Л.
Прокурор: А.Ч.
като разгледа докладването от съдията Д.Гальов КАНД № 3076 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1,
изр.2 от Закона за администра-тивните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348
от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „Партс
БГ“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, к-с Славейков,
бл.161, чрез пълномощник, против Решение № 1312/29.10.2019г. по НАХД №
3556/2019г. на Районен съд – град Бургас, с което е потвърдено наказателно
постановление № 11/30.07.2019 г., издадено от директора на Областно пътно
управление – Бургас към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което за нарушение на
чл.26, ал.2, т.1, буква „в“ от Закона за пътищата (ЗП), на основание чл.56,
ал.3, т.1 и чл.53 от ЗП, на дружеството наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000 лв.
В касационната жалба се твърди, че първоинстанционното
съдебно решение е неправилно поради съществено нарушаване на
съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон.
Оспорва се извода на съда, че не е допуснато нарушение на чл.34, ал.1, изр.
второ от ЗАНН. Излагат се съображения относно датата на извършване на процесното
нарушение, като се позовава на свидетелски показания на изслушани свидетели, за
това, че още през 2016-2017г. наказващият орган знаел, че съоръжението е
изградено и се ползва за реклама. Цитира и установеното от приетите писмени
доказателства относно ползването на съоръжението за рекламни цели още към
01.03.2017г., поради което едно-годишният срок по чл.34, ал.1, изр. второ от ЗАНН изтекъл на 01.03.2018г. Според касатора, нарушителят е установен на
21.08.2018г., проверката по констативния протокол била извършена на
26.11.2018г., т.е. повече от три месеца след тази дата, а актът за установяване
на нарушението съставен на 22.02.2019г.- повече от 6 месеца след това. Сочи се,
че деянието е продължаващо действие, поради което не следва да се приема
твърдението на органа, че било установено на 26.11.2018г.
Направено е искане, касационната инстанция да отмени
оспореното решение на Районен съд – Бургас и вместо него да постанови друго, с
което да отмени наказателното постановление.
Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по
чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК – неправилно решение поради допуснато нарушение
на материалния и процесуалния закон.
В съдебно заседание, касаторът, се представлява от упълномощен
процесуален представител, който поддържа жалбата и искането за отмяна на
наказателното постановление. Не се сочат нови доказателства.
Ответникът по касация– Областно пътно управление-гр.Бургас
се пред-ставлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата. Застъпва становището,
че нарушението е доказано и липсват твърдените процесуални нарушения в хода на
АНП. Иска се решението на районния съд да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава
заключение за неоснователност на оспорването и предлага решението да бъде
оставено в сила.
След
като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Административен
съд – Бургас, в настоящият състав, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна
страна, по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която съдебният акт бил
неблагоприятен и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради
което се явява процесуално ДОПУСТИМА. Констатираното налага да бъде разгледана
по същество, при което съдът намери следното:
Производството пред Районен съд – Бургас било
образувано по жалба на „Партс БГ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Бургас, к-с Славейков, бл.161, против наказателно постановление №
11 от 30.07.2019 г., издадено от директора на Областно пътно управление – Бургас
към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което за нарушение на чл.26, ал.2, т.1,
буква „в“ от ЗП, на основание чл.56, ал.3, т.1 и чл.53 от ЗП, на дружеството
била наложена „имуществена санкция“ в
размер на 3000 лв.
С оспорения първоинстанционен съдебен акт, Районен съд
– Бургас потвърдил наказателното постановление, а за да постанови това решение
съдът приел, че извършването на нарушението е надлежно установено, като
относимите към предмета на делото факти са установени с категоричност. Съдът преценил,
че не
са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до
невъзможност за подведеният под отговорност сублект да организира защитата си. Обосновал извод, че нарушението е доказано, за
което „Партс” ЕООД правилно било санкционирано.
Настоящият касационен състав счита, че решението на първоинстанционния съд е ПРАВИЛНО.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд,
на основанията предвидени в НПК, по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218
от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
съдът следи служебно.
Съдебното решение
е съобразено с указанията на материалния закон и процесуалните правила. При
постановяването му, съдът обективно и всестранно е обсъдил доводите и
възраженията на страните и доказателствата установяващи фактическата
обстановка, като изложените мотиви относно ангажирането на
административнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от настоящия
съдебен състав. Не се споделя само изложеното относно нарушението вменено „във
вина“ на жалбоподателя. Подведеният под отговорност субект е юридическо лице и
носи т.нар. обективна /безвиновна/ отговорност, поради което въпросът за вината
в настоящото производство въобще не следва да се обсъжда.
Настоящата
инстанция приема, че с оглед събраните по делото доказателства Районен съд –
град Бургас установил в пълнота фактическата обстановка, въз основа на която е
формулиран обоснования и законосъобразен извод за липса на допуснати съществени
процесуални нарушения и наличие на безспорни доказателства за осъществено административно
нарушение. По отношение коректността на датата на извършеното нарушение съдът е
изложил верни съображения, поради което и на основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК настоящата инстанция препраща към тези мотиви.
В допълнение, следва
да се отбележи, че определяне на периода /датата/ на вмененото деяние е в
изключителните правомощия на актосъставителя, респективно на наказващия орган при
издаване на НП и след като компетентните органи не са подвели под отговорност
санкционираното дружество за нарушение извършено по-рано, въпросът дали е извършено
продължавано деяние, започнало по-рано във времето, е ирелевантен към предмета
на настоящото производство. Именно актът за установяване на нарушението
определя този предмет, включител-но досежно времето на извършеното деяние,
поради което разсъжденията за евентуално по-рано осъществено деяние от същия
вид не са относими към това производство. Колкото до давностния срок за
преследване на нарушението, само следва да се отбележи, че на основание чл.11
от ЗАНН за обстоятелствата, изключващи отговорността се прилагат разпоредбите от
общата част на НК. Съгласно чл.80, ал.3 от НК, давността започва да тече от
довършване на престъплението, респективно административното нарушение,
съответно за продължаваните деяния- от прекратяване на действието. В този
смисъл, след като на 26.11.2018г. е констатирано експлоатиране на процесното
съоръжение с рекламна цел без съответно разрешение за специално ползване на
пътищата, няма как давностният срок за преследване на евентуално осъществено
продължено нарушение да започне да тече преди преустановяването на това
действие, т.е. преди 26.11.2018г. Следователно, съставеният на 22.02.2019г.
АУАН очевидно е изготвен в указания от законодателя тримесечен срок, считано от
26.11.2018г., както правилно е съобразено и от предходната съдебна инстанция.
От приетите по
делото доказателства, се установява, че на 26.11.2018
г. длъжностни лица от Областно пътно управление – Бургас извършили проверка на
място и по документи за наличие на незаконни рекламни съоръжения
ограничителната строителна линия на републиканската пътна мрежа. Установено е,
че на републикански път II-99 (Бургас-Маринка-Созопол), на
км 15+200, дясно, на 6.50 м. от ръба на пътната настилка в ограничителната
строителна линия в поземлен имот с идентификатор 81178.32.427, било изградено и
се експлоатирало рекламно съоръжение /РС/, с площ 12 кв.м., като било
установено, че това съоръжение е собственост на дружеството- касатор. Посочено
е, че в момента на проверката РС се експлоатира. След справка в регистъра на
ОПУ-Бургас, се установило, че това РС не фигурирало в регистъра на издадените
разрешения за специално ползване на пътищата. Бил съставен констативен протокол.
С АУАН на дружеството било вменено нарушение по чл. 26, ал.
2, т. 1, б. „в” от Закона
за пътищата. Въз основа на този АУАН било издадено оспореното НП.
Наложена е имуществена санкция в минималния възможен размер, поради което и
редуциране не се допуска.
По изложените
съображения, настоящият касационен състав намира, че първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно, от което
произтича оставянето му в сила, респективно жалбата е неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2, вр. с чл.218
от АПК, във
връзка с чл.63, ал.1, изр.2-ро от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХVI-ти състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1312
от 29.10.2019г., постановено по НАХД № 3556 по описа за 2019г. на Районен съд – град Бургас.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване и протестиране.
Председател:
Членове: 1. 2.