Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр.Добрич,
14.09.2020година
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД гражданска колегия в публично
съдебно заседание на тринадесети август,
две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СОНЯ ДЖЕНКОВА
секретар КАЛИНКА МИХАЙЛОВА
сложи на разглеждане гр.д.№ 2440 по описа на съда за
2019г., докладвано от съдията и за да се произнесе съобрази следното:
С искова молба вх.№ 13829/09.07.2019г. и
допълнителна молба от 24.07.2019г., Ц.Й.Й. с ЕГН ********** е предявила в
условията на обективно съединяване следните искове:
-иск с правно основание чл.79 от ЗС съдът да признае за установено по
отношение на ответниците И.С.И. с ЕГН **********, Д.С.М. с ЕГН **********, М.Г.М.
с ЕГН **********, А.Н.М. с ЕГН ********** и Ш.У.М. с ЕГН **********, че ищцата
е придобила въз основа на давностно владение продължило от 1991г. до м.октомври
2015година 1/4ид.част от самостоятелен
обект в сграда с идентификатор *** по КК на гр.Добрич, с предназначение
ЖИЛИЩЕ-АПАРТАМЕНТ№2, разположен на ет.2 от двуетажна жилищна сграда, състоящ се
от четири стаи, кухня, сервизно помещение, коридор, със застроена площ от
98кв.м., ведно с прилежащо избено помещение№1, склад№1 и източни тавански
стаи№1 и №2, ведно с 42,531% от общите части на сградата;
-иск с правно основание чл.79 от ЗС съдът да признае за установено по
отношение на ответниците И.С.И. с ЕГН **********, Д.С.М. с ЕГН **********, М.Г.М.
с ЕГН **********, А.Н.М. с ЕГН ********** и Ш.У.М. с ЕГН **********, че ищцата
е придобила възоснова на давностно владение, продължило от 1991г. до м.октомври
2015година, ¼ ид.ч от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***
по КК на гр.Добрич, с предназначение ГАРАЖ, построен в двуетажна жилищна сграда, със застроена площ от
16,30кв.м., ведно с 1/2ид.ч от коридор и второ складово помещение, 6,902%ид.ч
от общите части на сградата, ведно със 74,00кв.м. в ид.част от дворното място с
идентификатор ***, цялото с площ от 434 кв.м.;
ТВЪРДЕНИЯ НА ИЩЦАТА: В обстоятелствената част на
исковата молба се сочи, че след проведено съдебно производство, ищцата е
призната за собственик на ¼ ид.част от процесните имоти предвид
установените с актове за собственост нейни права. В този смисъл прилага и
съдебното решение на първоинстанционния съд, с което са установени правата и
върху 1/4ид.част от апартамента на втория етаж и върху гаража.
Твърди, че процесните имоти са
изградени въз основа на осъществените юридически действия по време на брака и с
ответника И.С.И., а именно: учредяване право на строеж по реда на чл.56 ал.2
ЗТСУ, договор за групов строеж от
26.09.1986г. и разрешение за строеж. Правото на стореж е учредено на И.И. и Д.М..
Договора за групов строеж е сключен между И.И. и Д.М. за изграждане на
двуфамилна двуетажна сграда. По силата на този договор ищцата и съпруга и
следвало да получат в дял апартамента на втория етаж и гараж№2 с площ от
16,30кв.м. Обекта бил построен до 1991година. Съобразно разпределнието в
договора за групов строеж започнало и фактическото ползване на имотите. Д.М. и М.М.
ползвали жилището на първия етаж и гараж№1. С констативен нот.акт№ 67,
томІ/2014г. на нотарус рег.№ 177 в НК, вписан под№ 195, томІV/2014г. на Сл Вп
Добрич, Д.М. и М.М. били признати за собственици. Ищцата и съпруга и се нанесли
в жилището на втория етаж и гараж№2 през
1991година. През 1993година бракът на
ищцата и ответника С. е прекратен с развод. Ищцата продължила да владее 1/2ид. част
от имота необезпокоявано и постоянно до м.октомври 2015г. Й. имала ключове,
отсядала в имота при завръщанията си в РБългария. Демонстрирала владението си
срещу ответниците. В жилището живял и И. синът на ищцата. Още по време на брака
И.С. отишъл да живее в с.Плачи дол и не е живял никога в процесния имот. Едва
през 2014г. получил ключ за входната врата на сградата от брат си. Така,
необезпокоявано ищцата Й. осъществявала давностно владение върху 1/2ид.част от
имота, като своя.
И.С. се сдобил с констативен
нот.акт№ 71/14.02.2013г. на нотарису рег.№ 535 в НК, вписан под № 87, томІVс
/2013г. на СлВп Добрич.
С договор за покупко-продажба,
обективиран в нот.акт№ 115, том ІІІ/2015г., вписан като акт№ 43, том ХХІ/2015г.
на СлВп Добрич И.С. продал процесните имоти на ответниците А.Н.М. с ЕГН ********** и Ш.У.М. с ЕГН **********.
Извършената продажба не произвела вещния си ефект, доколкото продавача не бил
собственик на целия имот.
В срока по чл.131 от ГПК отговор е депозирал ответника И.С.И., като
намира исковете за недопустими и неоснователни. За недопусттимостта не се сочат
конкретни доводи. Отричат се твърденията на ищцата за осъществено
необезпокоявано владение върху процесните жилище и гараж. С решение№
30/15.01.1993г. по гр.д№ 331/1992г. на РС Добрич брака на ответника с Ц.Й. бил
прекратен с развод. Към този момент била завършена само една стая от
апратамента. С решението за развод семейното жилище било предоставено за
ползване на С.. Ищцата никога не е живяла в това жилище, нито сина на страните.
С. останал в имота и продължил с довършителните работи. Живял в жилището до
1995година. С помощта на майка си до 2011година стопансвал жилището и гаража, поддържал
имота и извършвал допълнителни дейности по двата обекта. Водата в жилището била
спряна в периода 1995-2001г. поради повреда в инсталацията –спукана тръба. Едва
през 2015г. обекта бил захранен с вода. Ищцата след прекратяването на брака
заминала в Г., не е отсядала в процесния имот при завръщанията си в Рбългария,
а в собствен имот.
В срока по чл.131 от ГПК общ отговор са депозирали А.Н.М.
с ЕГН ********** и Ш.У.М. с ЕГН **********. Предявените искове се оспорват като
неоснователни. Ответниците основават правото си на собственост на
прехвърлителната сделка обективирана в нот.акт№ 115, том ІІІ/2015г., вписан
като акт№ 43, том ХХІ/2015г. на СлВп Добрич . Праводателят им придобил
собствеността върху имотите въз основа на договор за доброволна делба. Ищцата е
призната със съдебен акт за собственик на 1/4ид.част от имота, не се легитимира
като собственик и на останалата 1/4ид.част до претендираните от нея права върху
общо 1/2ид.част. Двамата ответници М. настояват за отхвърляне на предявените
исокве.
Предявеният иск е допустим,
доколкото ищцовата страна твърди, че въз основа на правни действия –сделки и
строеж по време на брака и с първия ответник е станала собственик на 1/4ид.част
от процесните жилище и гараж. Ищцата твърди, че съвладяла процесните имоти до
общ размер на 1/2ид.част .
Добричкият районен съд,като прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
следното от фактическа страна:
Безспорно е, че ищцата
и първия ответник са бивши съпрузи сключили брак на 16.09.1984г.
Въз основа на заявление, вписано под № 12 том I, вх. peг. № 1301 от 18.09.1986год., том 131, по реда на чл. 56 ал.
2 от ЗТСУ, С. И.М., дал съгласие на ответниците, братята И. И.
и Д.С.М. да построят в собственото му дворно място, находящо се в ***, двуетажно, двуфамилно
жилище с гаражи в партер. Въз основа на така даденото заявление
е издадено разрешение за строеж № 196 от 18.09.1986год. на И. и М. за изграждане на два гаража и двуфамилно жилище.
С договор за групов строеж, вписан на 26.09.1986год.,
двамата се съгласили да извършат строежа общо, като извършили предварително разпределение на двуфамилната сграда, като
И.И. трябвало да получи в собственост апартамент № 2 на втори жилищен етаж,
състоящ се от две стаи, столова и кухненска ниша, сервизни помещения, със
застроена площ от 98 кв. м, ведно с прилежащите избено помещение № 1, склад № 1
и източни тавански стаи № 1 и № 2, представляващи 1/2 ид. част от цялото таванско помещение, ведно с 42.531%
ид. части от общите части на жилищна сграда с идентификатор *** представляваща
двуетажна, двуфамилна жилищна сграда, както и самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***, представляващ гараж № 2 в сграда със застроена площ от
16.30кв., ведно с 6.902% ид. части от общите части на сградата.
С решение№30/15.01.1993г. на РС Добрич бракът между Ц.Й.
и И.И. е прекратен.
С договор за покупко-продажба от
23.09.2015г., обективиран в нот.акт№ 115, томІІІ/2015г. на нотариус рег.№ 535 в
НК, И.И. прехвърлил собствеността върху целите обекти, предмет на изкупуване в
настоящото производство на ответниците А.Н.М. и Ш.У.М..
С Решение№ 55/16.01.2017г. по гр.д№ 3793/2015г. на РС
Добрич, изменено с Решение№ 133/25.05.2017г. по в.гр.д№ 103/2017г. на ОС
Добрич, договорът за
доброволна делба, извършен с нот. акт№ 6, томІІІ, дело 380/24.07.2015г. на
нотариус рег.№ 535 в НК е обявен за нищожен по отношение на Ц.Й. и признато по
отношение на ответниците, съвпадащи с ответниците в настоящото производство, че
Ц.Й. е собственик на 1/4ид.част от процесното жилище и гараж въз основа на
съвместен принос при построяване на обектите. В производството по този иск И.И.
противопоставил възражение за придобиване на имотите по давност, което е
намерено за неоснователно.
По искане на страните са събрани гласни доказателства,
като за ищеца са водени свидетелите Д.И.И., И. И.И., В.П.Б..
Свидетелката И.е дъщеря на ищцата и първия ответник. Макар да е била в ниска възраст си
спомня, че семейството живяло в процесното жилище, като тя, майка и и брат и
живеели в една стая, а баща и живеел в другата стая. Поради влошените отношения
на родителите и, Ц. напуснала къщата заедно с двете деца за период по -малък от
година. След като И. напуснал къщата, Ц. се върнала в нея, защото имала
финансови затруднения и липсвало друго жилище, което да ползва.
Чичото на свидетелката Д. и
съпругата му никога не оспорвали правото на Ц. и децата да живеят в имота.
Знаело се, че жилището на първия етаж е на Д., а на втория на Ц. и И..
Свидетелката посещавала имота безпрепятствено и често до 18 годишната си
възраст, до около 2004г., включително и оставала да нощува на втория етаж. След
като Ц. купила апартамент, тя и децата се преместили в него тъй като бил
обзаведен и ремонтиран, с по добри условия от старото жилище.
През това време И. не посещавал
имота, тъй като влошил отношенията си с майка си. Ц. запазила добри отношения с
Д. и съпругата му, с бившата си свекърва. Ходела в този апартамент да го наглежда,
да отседне там когато се върне от Г., веднъж или два пъти годишно, зависи от
работата й. Към този апаратмент имало и гараж и ½ от таваните. Последното посещение на Ц. било около 2015г. с цел да
нагледа имота. Входът долу се заключвал, горе също се заключвало. Ц. имала ключ
като собственик на имота.
Свидетелката знае от чичо си, че
през 2014година И. поискал ключ от имота и Д. му предоставил.
Свидетелят И. е син на ищцата и първия ответник. Въпреки, че има много малко спомени
знае със сигурност, че, когато бил гимназиален ученик, с помощта на чичо си
отремонтирал едната стая, пригодили я и едно лято била ползвана от свидетеля.
Майка му също помогнала в случая. Свидетелят потвърждава, че чичо му Д. и
съпругата му никога не са имали претенции за жилището на втория етаж и гаража
към него. Те коменирали, че тъй като строежа е извършен по време на брака на
майката и бащата на свидетеля, с общи средства, включително и заемни,
предвидените за тях обекти са собствени на двамата при равни права. Бабата на
свидетеля и майка на Д. и И. имала здравословни проблеми и трудно се качвала на
втория етаж. Свидетелят И. сочи, че майка му посещавала имота, проявявала грижа
да го наглежда, смятала го за общ имот, който ще бъде наследен от децата в
последствие. Когато започнала работа зад граница, при завръщанията си в
България посещавала имота, поддържала и телефонна връзка с Д.. За продажбата на
обектите узнала именно по телефона, след обаждане на чичото на свидетеля Д..
При тази новина Ц. се върнала по най-бързия начин от Г. с оглед организиране на
правни действия във връзка със ситуацията.
Свидетелят Б.твърди, че преди около десет години на два пъти видял Ц. да влиза във входа
на процесната жилищна сграда. Д.М. го уведомил, че това е Ц., жена на брат му,
че тя работи в К. и от време на време се
връща тук. Свидетелят виждал и И. да си влиза в имота, но едва след смъртта на
тяхната майка. От М. знаел, че етажите са разпределени и жилището на първия
етаж е за семейството на М., а на втория е за семейството на И.. Д. осигурявал
достъп на Ц. в имота.
Ответната страна води
свидетелите П.С.Г., Д.И.В.и И.А. В..
Свидетелят Г. е съсед на Д. и на И.. И. споделял със свидетеля за проблемите в сейството
си. Казвал на свидетеля, че има направена една стаичка. Някъде към 1995 г. И.
напуснал имота и със свидетеля изгубили връзка. След 1995година свидтелят виждал
в имота само Д.. Имотът на втория етаж изглеждал изоставен, недовършен.
Свидетелят не е забелязал от 95
до 2015 г. вечер да свети на втория етажа, не е виждал пране.
Свидетелката Д.В. е леля на И. и на Д.. Блокчето племенниците и построили в бащиния си двор.
Първият етаж е на Д., вторият етаж е на И.. През 89г. бил сложен покрива на
сградата. Семейството на И. живеело в старата къща при неговата майка. След
развода известно време И. живял в етажа си, в едната стаичка. След като
напуснал имота около 1995 година никой не живеел на втория етаж. След смъртта
на майката на И. и Д. свидтелката посетила жилището на втория етаж. Само едната
стая била пригодена за живеене, имало оскъдно обзавеждане в банята.
Свидетелката рядко посещавала имота след смъртта на съпруга си. Св. В. не е виждала Ц. в имота, от майката на
И. и Д. чувала, че дори и да дойде няма да я пусне.
Свидетелката В. твърди, че била на кваритра в жилището на втория етаж от месец юни 2014г. Наема давала на И.. След два месеца
починал съпругът и, след което тя се преместила в малките странични стаички,
където живяла майката на И. и Д. приживе, защото горе на етажа нямало вода.
Свидетелката описва състоянието на процесното жилище към 2014година.
Двете малки стаи били измазани с вар, а в голямото помещение, неизмазано, имало
багаж, едно легло и някакви шкафове, които били завити с найлон. В кухнята
имало кухненски шкафове, които не са монтирани, покрити с найлон. Банята не
била направена, имало само клекало, мивка и
малко файнс. Нямало възможност за къпане там, нямало вода. Свидетелката
вземала вода от Д.М. и М.М..
В обясненията си пред
съда в открито съдебно заседание от 15.06.2020година ответникът Д.М. сочи, че
не оспорва, че след построяването на двуетажното блокче, по предварително взето
решение в семейството И. получил жилището на втория етаж. Ц. участвала в
разходите по построяване на жилището. Брат й идвал да помага малко. На тях държавата им
опростила 5 000 от заема, защото двете деца имат малка разлика. Племеникът
на Д.М. пребивавал в жилището на втория етаж през 2010г., 2011г., 2012г. М. му
пригодил една стая. Младежа се чувствал
добре, защото бил самостоятелен. Ц. ежегодно
по веднъж или два пъти посещавала имота, наглеждала го, интересувала се за
него.
В съдебно заседание от
13.08.2020г. ответницата М.М. настоява искът на Ц.Й. да се уважи, тъй като те
никога не са имали претенции, не са смятали процесните имоти за свои. Напротив
собствеността били на И. и Ц..
При така изложената фактическа обстановка, подкрепена от
сочените писмени доказателства, се налагат следните правни изводи:
Придобивната давност
е един от регламентираните в чл.77 от ЗС способи за придобиване право на
собственост върху вещи. Съгласно чл.79 от ЗС, правото на собственост по давност
върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
години, а ако владението е добросъвестно - с непрекъснато владение в
продължение на 5 години. Според легалната дефиниция на чл.68, ал.1 от ЗС,
владението е упражняване на фактическа власт /corpus/ върху вещ, която
владелецът държи лично или чрез другиго като своя /animus/.
С постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 262 от 29.11.2011 г. по гр.дело № 342/2011 г. на ВКС, ІІ г.о. при
условията на чл.291, т.1 ГПК по въпроса за елементите на фактическия състав на
придобивната давност по чл. 79, ал.1 ЗС и по-конкретно дали сред тях се включва
изискването собственикът да е осведомен за намерението за своене на владелеца,
т.е. владението на вещта като своя да е противопоставено на собственика, е
прието, че такова изискване съществува, но само в хипотеза, при която
съсобственик придобива по давност идеалните части на останалите съсобственици -
тогава е необходимо демонстриране на намерението за своене, така че то
несъмнено да стане достояние на другия съсобственик, за да бъдат отблъснати
претенциите му.
Възникналите правни отношения
между двамата братя и техните съпруги следва да се изследват с оглед преценка
на действителното правоотношение и наличие на съсобственост помежду им, а оттам
и да се извърши преценка за давностно владение от страна на съсобствениците.
При
действащия за периода на разглежданите отношения чл.56 , ал.1 и 2 от ЗТСУ / отм./
имат право да строят в чужд имот лицата , в полза на които е учредено
право на строеж , на надстрояване или пристрояване на заварена сграда; съпругът
/ съпругата / , роднините на собственика по права линия неограничено, а по
съребрена линия- до втора степен включително, при условие, че строежът се
извършва със съгласие на собственика изразено в нотариално заверено
заявление до съответните специализирани
органи на общинската администрация, вписано и в нотариалните книги. По силата
на даденото съгласие върху мястото се учредява право на строеж в полза на
строителя.
Заявлението
по чл. 56, ал.2 от ЗТСУ/ отм./ има
характер на частен диспозитивен документ , за валидността на който се изисква
нотариална заверка на подписа на собственика. В конкретния случай изискването
за форма и съдържание на заявлението е спазено. Като елемент от фактическия
състав за учредяване на суперфиция между
посочените категории лица, вписването има конститутивен ефект / решение № 27 от
01.06.2010г. по гр.д.№ 2072/ 2008г.,
ВКС- ІV о. /. При това, следва да се приеме, че представеният по делото
документ- заявление по чл. 56, ал.2 от ЗТСУ/
отм, е произвел своето вещно действие и легитимира И.И. и Д.М. като
суперфициари с право да изградят предвидените обекти в чуждия имот.
Между двамата суперфициари е бил сключен
договор за групов строеж по смисъла на чл. 192 от
отменения ЗТСУ. По силата на чл. 192 ЗТСУ (отм.) договор за групов строеж могат да сключат две
или повече лица, които са съсобственици на парцел или са съсобственици на
правото на строеж. В договора се определят жилищата и другите обекти, които ще
получат участниците в груповия строеж след приключване на строителството.
Правото на собственост върху изградените обекти се придобива от участниците в
груповия строеж по силата на извършено разпределение - чл. 192, ал. 4 ЗТСУ (отм.). Разпределението изисква обособяването на
отделните жилища или други имоти като самостоятелни обекти на правото на
собственост и сключването на договор за доброволна делба, наричан, в случая,
окончателен разделителен протокол по чл.
192, ал. 4 ЗТСУ (отм.). С
оглед на законодателната уредба, груповият строеж представлява договор, по
силата на който се поемат облигационни права и задължения за постигане на обща
цел - построяване на сграда в съсобствен имот. За действителността на договора
- съответствието с нормата на чл. 192, ал. 1
ЗТСУ (отм.) е необходимо
страните да са носители на вещни права - право на собственост върху терена или
право на строеж, надстрояване или пристрояване. Изградените обекти в
съсобствения терен или въз основа на общо учреденото право на строеж общо на
участниците в договора са със статут на съсобствени за страните по силата на
приращението - чл. 92 ЗС. Договорът за групов строеж, в който е направено
предварително разпределение на обектите, има правни последици като на
предварителен договор за делба, а за всеки участник в договора възниква правото
да иска разпределение на построените обекти по чл. 192, ал. 4 ЗТСУ (отм.) чрез сключване на договор за делба. Договорът
за групов строеж по естеството си е съглашение за бъдещо разпределение; в този
смисъл договорът за групов строеж в частта му, отнасяща се до определянето на
обектите, които участниците в него ще получат, има значение само на
предварителен договор за делба. Всеки от участниците в груповия строеж при
завършването на сградата в груб строеж е станал съсобственик на съответната
част в обема на притежаваното право на собственост върху терена или на правото
на строеж от всички обекти на правото на собственост, а съсобствеността следва
да се прекрати като се извърши делба между всички участници в груповия строеж.
Прехвърлителният ефект за правото на собственост настъпва с окончателния
разделителен протокол, представляващ договор за доброволна делба, сключен с
нотариална заверка и вписан в книгите на
службата по вписванията. По
делото се представя Решение№ 133/25.05.2017г. по в.гр.д№ 103/2017г. на ОС Добрич, с което договорът за доброволна делба,
извършен с нот. акт№ 6, томІІІ, дело 380/24.07.2015г. на нотариус рег.№ 535 в
НК е обявен за нищожен по отношение на Ц.Й., т.е не е породил целения ефект да
прекрати съсобствеността в изградените чрез общо строителство обекти. По
силата на чл. 19 , ал.1 от СК / 1985г./
вещите и правата върху вещите, придобити от съпрузите по време на брака
в резултат на съвместен принос , принадлежат общо на двамата съпрузи,
независимо на чие име са придобити. Доколкото в мотивите на постановените между
страните съдебен акт по гр.д№ 3793/2015г. на РС Добрич и в.гр.д№ 103/2017г. на ОС
Добрич е установено, че строителството е
реализирано по време на браковете на Д.М. и И.И., в периода от 1987-1991г., а и
св. Др.В. потвърди слагането на покрива през 1989година, то ще бъде приложена
презумпцията за имуществена общност,
основана на съвместен принос на съпрузите, която след прекратяване на брака се
трансформира в обикновена съсобственост.
С оглед на изложените правни доводи, следва да се приеме, че след построяването
на двуетажната двуфамилна жилищна сграда с гаражи в партера, правото на
собственост върху обектите се разпределило при ½ ид.част бездялова
собственост за всяко семейство. След прекратяване брака на Ц.Й. и И.И. през
1993година, бездяловата собственост върху ½ ид.част се трансформира в
обикновена съсобственост при квоти от по ¼ ид.част за всеки от бившите
съпрузи във всеки самостоятелен обект, включително в процесното жилище на
втория етаж и гараж. Съпрузите М. останали собственици на останалата ½
ид.част при бездялова собственост.
В
настоящото производство, въпреки конституирането на бившия съпруг И.И. като
ответник, ищцата не отрича неговите права върху 1/4ид.част от процесните обекти
вследствие извършеното застрояване. Ищцата не сочи, че бившия и съпруг е загубил
собствеността си въз основа на проведеното от нейна страна владение. Напровив,
смята го за собственик на останалата 1/2част. Съпругата сочи, че общо станала
собственик на 1/2ид.част от тези имоти по силата на застрояването по време на
брака и по давност /молба на л. 41/. При това, нейната претенция реално засяга
правата на ответниците М. в жилището и гаража, доколкото последните се легитимират като съсобственици в имотите
за 1/2ид.част.
Между
настоящите страни е признато с влязъл в сила съдебен акт в производството по
гр.д№ 3793/2015г.
на РС Добрич, че ищцата Ц.Й. притежава правото на собственост върху 1/4ид.част
от процесните два имота по силата на необорената презумция за съвместен принос.
От представените писмени доказателства следва да се приеме, че И.И. също
притежава въз основа на юридическите действия ¼ ид.част.
Преценката за елементите на
владението следва да се направят въз основа на така установената налична
съсобственост, в съответствие с представените писмени доказателства и при
отчитане изявленията на ответниците М. за уважаване на иска.
От
събраните гласни доказателства, преценени с оглед евентуална заинтересованост
на свидетелите, с категоричност могат да се приемат за установени следните
факти и обстоятелства: Първоначално И.И. и Ц.Й. живели в къщичката при майката
на И.. След реализиране на строежа, втория етаж не бил довършен и семейството
го ползвало ограничено. След развода през 1993година И. живял в една от стаите.
Около 1994, 1995година И. напуснал имота, като в него за кратко се върнала
бившата съпруга и двете деца. Вярно е, че етажът не бил довършен, с оскъдно
обзавеждане, в него били складирани вещи, но въпреки това се ползвал. Самия И.
не отрича, че в жилището била пригодена една от стаите. След като Ц.Й. си
закупила апартамент в гр.Добрич, се преместила с двете деца там, тъй като бил с
по- добри битови условия. От този момент никой от двамата бивши съпрузи не
ползвал имота трайно, още повече че последния останал недовършен, но това не
означава, че всеки от тях престанал да го смята за свой и не го владял.
Владението изисква упражняване на фактическа власт над вещ. Под фактическа власт следва да се
разбира господство, обладаване на вещта, непосредствено въздействие върху вещта
от страна на владелеца, като се изключва възможността други лица да въздействат
върху нея. Не е нужно да се упражнява постоянна и
непрекъсната фактическа власт при правото на владение, тъй като то е правно
призната възможност. В случая стеклите
се обстоятелства между бившите съпрузи, първоначално влошените отношения, както
и обстоятелството, че обектите не са напълно
довършени логично обясняват непълноценното ползване на имотите. Семейство М. никога не е
оспорвало владението на И. и Ц. върху втория етаж и построения за това жилище
гараж. Всеки от бившите съпрузи, проявявал собственическите си намерения, като
например И. договорил в жилището да влезе наемател, Ц. посещавала поне веднъж
годишно имота за да го нагледа, притежавала собствен ключ, заявявала пред
децата си намерението някой ден този имот да остави на тях като наследство,
върнала се по възможно най-бързия начин от Г., след като Д.М. и съобщил за
продажбата.
При
тези данни се налага извода, че Д. и М. М., въпреки притежаваната „де юре”
собственост върху 1/2част не са отпочвали владение върху втория етаж и
предвидения за него гараж. Напротив съдействали на всеки от съпрузите И. и Ц.
да влизат в него, Д.М. поддържал телефонна връзка с Ц. по повод на имота със
съзнанието, че той е на двамата бивши съпрузи. При липса на оспорване, следва
да се приеме за установено, че Ц.Й. придобила посредством давностно владение
притежаваната от Д. и М. М. 1/4идеална част от жилището на втория етаж и ¼
идеална част от полагащия му се гараж.
Освен
това, липсват каквито и да е доказателства И.И. да е придобил по давност срещу
съпругата си нейния дял, получен с оглед на извършеното строителство по време
на брака. Никой от свидетелите не предоставя данни И. да е противопоставил на
бившата си съпруга своето право на владение и да е демонстирал пред нея
еднолично намерение за своене частите на сем. М.. Въпреки това и по отношение
на него и неговите правоприемници е налице правен интерес от установяването, с
оглед изясняване правата преминали в полза на семейство М..
При
горните правни изводи, искът като основателен подлежи на уважаване.
Мотивиран от горното, Добричкият районен съд:
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за
установено по отношение на И.С.И. с ЕГН **********, Д.С.М. с ЕГН **********, М.Г.М.
с ЕГН **********, А.Н.М. с ЕГН ********** и Ш.У.М. с ЕГН **********, че Ц.Й.Й.
с ЕГН ********** е придобила въз основа на давностно владение продължило от
1991г. до м.октомври 2015година следните имоти:
-1/4ид.част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по
КК на гр.Добрич, с предназначение ЖИЛИЩЕ-АПАРТАМЕНТ№2, разположен на ет.2 от
двуетажна жилищна сграда, състоящ се от четири стаи, кухня, сервизно помещение,
коридор, със застроена площ от 98кв.м., ведно с прилежащо избено помещение№1,
склад№1 и източни тавански стаи№1 и №2, ведно с 42,531% от общите части на
сградата;
-
1/4ид.ч от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по КК на гр.Добрич,
с предназначение ГАРАЖ, построен в двуетажна
жилищна сграда, със застроена площ от 16,30кв.м., ведно с 1/2ид.ч от
коридор и второ складово помещение, 6,902%ид.ч от общите части на сградата,
ведно със 74,00кв.м. в ид.част от дворното място с идентификатор ***, цялото с
площ от 434 кв.м.;
Решението подлежи на обжалване пред Добрички окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
:.............................