РЕШЕНИЕ
№ 3588
гр. Варна, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20223110100337 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следно :
Производството по делото е образувано по Жалба на С. Н. С. , ЕГН **********, с адрес :
***, представлявана от процесуален представител - адвокат от АК Варна - С. Л., с искане за
прогласяване на нищожността на оспорени частично два административни акта, издадените от
ответника.
Жалбата на С. С. намира правното си основание в нормата на чл. 168, ал. 3 АПК, т.к.
жалбоподателката е сезирала съда с искане за прогласяване на нищожността на административните
актове, след изтичане на сроковете, в които е могла да обжалва тяхната законосъобразност.
Съгласно чл. 168,ал.1 АПК - съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от
оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146. Алинея
втора на същата правна норма гласи: (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва
искане за това, а алинея трета: (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл.
149, ал. 1 - 3.
Видно от материалите по делото, жалбоподателката основава Жалбата си на следните
твърдени правно релевантни факти:
Със Заповед № РД-1-7706-(467)/04.12.2002г. и Заповед № РД-1-7706-(68)/11.03.2003г. на
Областния управител на област с административен център Варна, на основание § 4к, ал. 6 ПЗР
ЗСПЗЗ , твърди С. ,че е одобрен плана за новообразуваните имоти на местност „*** „, землище
кв.“***“, гр.Варна относно имот № *** с площ 599 кв.м. и вписан собственик С. Н. С.. Недоволна
от тези заповеди, С. ги оспорва в отделни части на основание § 4 К,ал. 6 ПЗР ЗСПЗЗ, вр. чл. 145 и
сл. АПК , счита същите за нищожни.
Сочи се в Жалбата , че по силата на удостоверение № 807 , издадено от ОНС Варна , на
основание Постановление на МС № 76 и Решение 13/12 от 19.07.1978 г. на ИК на ОбНС било
предоставено на жалбоподателката право на ползване върху ХАВРА с площ от 0,6 дка, находяща
се в землището на гр. Варна , при граници - ползувателите С. А., Й. С. и път. С Разрешение за
1
строеж № 131/23.2.1979 г. на ГНС било позволено на С. да изгради стопанска постройка с тухлена
зидария и външна мазилка, по одобрен проект № 5/13.2.1979 г. с квадратура 12 кв.м, съгл. чл. 108
ПП ЗТСУ. Веднага след разрешението, С. изградила разрешената постройка. Сочи се, че след
влизане в сила на ЗСПЗЗ, въз основа на оценка и с банкови бордера от 1994 г. жалбоподателката
заплатила на Община Варна сумата от 33 000 лв. за закупуване на земята и придобила право на
собственост върху посочения по-горе имот /т.е. имот № ***/. Твърди се от жалбоподателката , че
по КП имотът й е с номер ***, а на съседите й - Й. С. с номер ***, С. Т. с номер ***, други съседи
В. С. и Г. П. път и дере. Наведено е и твърдението, че по - късно, поради здравословни причини С.
се преместила да живее в гр. ***. С. твърди, че подала молба за снабдяване със скица до Кметство
***, като получила отговор с писмо с № АО/7000/6.8.2001г., че скицата ще и се издаде след
приемане на ПНИ, което станало с оспорените две Заповеди. През м. юли 2022 г. сочи
жалбоподателката , че получила Заповед № Г ПР 128/4.9.2019 г. на Кмета на Район *** по § 4к, ал.
7 ПЗР на ЗСПЗЗ , с която кметът на р-н *** нареждал С. да придобие право на собственост при
условията на §4 а, ал.1 и 4з, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ на следния недвижим имот, представляващ
новообразуван имот в м-ст “ ***“, землище *** Община Варна , СО по § 4 , ал.2 на ПЗР на ЗСПЗЗ с
ид. № ***, кадастрален район ***, с площ 599 кв.м., при граници - имоти с идентификатори *** и
*** - път. На 7.7.2020 г. С. отишла на място с геодезист при „***“- инж. Д. П. за извършване на
въвод във владение в имот ***. Отивайки на място, обаче , С. установила, че въвода е в друг имот,
а не имота който обработвала и придобила чрез закупуване на земята. По спомени на С. този имот
*** бил предоставен за ползване на колегата й М. П. от ДП „***“. След справка в отдел Земеделие
на Община Варна и картата на СО „***“, С. установила че имотът, който й е предоставен за
ползване съгл.ПМС 76 на МС отговарял или бил идентичен на имот № ***, записан по
предположения на С. в ПНИ на С. П. Т. или В. П. Т.а или на техни праводатели, а не с имот № ***
за който била издадена Заповедта по § 4 к, ал. 7 ПЗ на ЗСПЗЗ.
По същество на искането за прогласяване на оспорените заповеди жалбоподателката е
посочила, че имотите *** и *** се намира в една и съща местност, на една и съща улица - *** по
КК на местността, на малко разстояние един от друг, но са съвършено различни . В имот ***
нямало постройка и никога не било имало такава. В имот *** имало постройка, която по
настоящем се саморазрушавала, но имало следи от съществуването й. Имотът на С. С. бил засаден
с овощни дръвчета, а в имот *** нямало и следи от такива. Достъпът до имот *** бил затруднен от
естествени неравности и денивелация, а до имот *** нямало такива. С. подчертава, че заплатила
сумата от тридесет и три хиляди лева за придобиване на правото на собственост през 1994 г. за
имот *** по КК, имотът който владяла след заплащането, това именно бил нейният имот а не имот
***. Именно поради посочените по-горе обективни причини С. не могла от датата на въвода
6.7.2020 г. да посещава имота и да установи факта, че за имота *** за който била издадена
заповедта по § 4 к не бил този имот, който й бил предоставен за ползване и който закупила.
Отделно от изложеното С. сочи , че със жалбата от 30.10. 2020 г. до Началник Отдел
Земеделие при Община Варна че се отказала да влезе във владение на имот ***,т.к. нова не бил
нейния имот. С отговор от 15.1.2021 г. Община Варна изразила становище, че по кадастрален плат
от 1983 г. имот *** имал номер ***, без записан собственик в разписните листи, имот ***
представлявал имот ***, без записан собственик по разписните листи. Посочени били и границите
по КП от 83-та год., като бил направен извод, че предоставения за ползване имот съответствал на
имот ***, без да се сочат номерата на имотите по ПКП към ПНИ и ползувателите.
За жалбоподателката било видно от сочените данни ,че С. П. Т. и В. П. Т.а, които се
снабдили с КНА № 96/ 2006 г. на АВ СВ Варна, не били вписани в разписните листи към КП от 83
-та година като ползуватели на имот ***. Нямало обяснение за жалбоподателката факта, че
съседите й Й. С., В. Й. и С. или С. били вписани в разписните листи, но С. - не. От страна на
Община Варна се сочело, че ПНИ влязъл в сила и приложен , респ. колизията на права и
претенции относно собствеността на имота била в правомощията на съответния съд.
С. счита, че Областния управител на област с адм.център Варна нарушил материалния
закон като одобрил ПНИ .Конкретно се твърди, че са нарушени разпоредбите на § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ,
чл.28 ПП ЗСПЗЗ, цитирайки относимите материални норми в жалбата си.
Твърди се, че ответника е издал и заповедите в нарушение на целта на закона - налице било
2
нарушение на административно производствените правила при одобряване на ПНИ, а пороците
били толкова съществени че водели до нищожност на атакуваните два отделни акта. С оглед
изложеното а и поради факта, че С. не приема да е собственик на имот *** е отправила искането до
съда оспорените Заповеди да бъдат прогласени за нищожни, като желае и в нейна полза да бъдат
присъдени сторените разноски.
Ответникът от своя страна с придружително писмо с изх. № от 12.1.2020г.изпращайки във
ВРС жалбата на С. ведно с приложения е изразил следното становище:
Ответникът оспорва жалбата като неоснователна и недоказана .Твърди се, че атакуваните
заповеди на Областния управител на област Варна не страдали от пороците, описани в жалбата.
Двете заповеди били издадени от компетентен административен орган при спазване на
предвидената норма и процесуални правила, в рамките на регламентираните за органа
правомощия, което правело оспорените заповеди валидни и легитимни актове, актове които не
страдали от никаква степен на недействителност, най - тежката от които се явявала нищожността.
По същество ответникът е оспорил жалбата като твърди , че при издаване на двата акта са
спазени относимите нормативни актове а и регламентирани с тях процедури ПП ЗСПЗЗ, ЗУТ и
ЗКИР, а изложеното от С. намира за спор за материално право и опит С. да разреши този спор след
изтичане на срока за обжалване на административните актове.Ответникът желае да му бъде
предоставена възможност да изложи допълнителни съображения в о.с.з., желае отхвърляне на
жалбата ведно с присъждане на разноските.
Конституираните по делото в качество на заинтересовани страни – С. Т. и М. П., чрез
адв.К.М. от АК Варна, са оспорили жалбата на жалбоподателката в писмен отговор приложен по
делото на л.203, 204 , като са навели относимите фактически и правни твърдения, отправяйки
искането съдът да отхвърли жалбата на С. С. и да присъди в полза на заинтересованите страни
сторените по делото съдебно -деловодни разноски вкл. и за адвокат.
В проведеното по делото открито съдебно заседание жалбоподателката, чрез адв.Сн.Л.
поддържа жалбата, желае уважаване на жалбата ведно с последиците затова.
Ответникът, чрез ст.юрисконсулт Б. моли съда да отхвърли жалбата с присъждане на
разноските за юрисконсултско възнаграждение .
Заинтересованите страни , чрез адв. М., също молят да отхвърляне на жалбата, без да
правят искане за присъждане на разноски .
СЪДЪТ, след запознаване с материалите по делото , въз основа на твърденията на страните
, съобразно приложимия закон ,въз основа на доказателствата приема за установено и изяснено от
ФАКТИЧЕСКА и от ПРАВНА СТРАНА следното :
Със Заповед № РД -1- 7706(68) от 11.03.2003 г. Областен управител на област с
административен адрес гр.Варна, след разглеждане на материалите съдържащи се в
административна преписка по издаване на Заповед № РД-1 – 7706 (467) 04.12.2002 г. за
одобряване на плана на новообразуваните имоти в м. „ *** „, землище кв.***, община Варна и
след запознаване с Решение № 332-4 от 29.05.2000 г. на ОбС Варна, с което на основание чл.21 ,
т.1 ЗМСМА и чл. 105, ал.3 ПП ЗТСУ (отм.) Общинския съвет одобрява околовръстните полигони
на територии по § 4 , ал.2 и ал.3 за Община Варна, както и с писмо с вх. № РД – 1- 1200 (99)
19.11.2002 г. на началник службата по кадастъра, е установил, че с Решение № 322-4 / 29.05.2000г.
ОбС Варна, на осн. чл.21 т.11 от ЗМСМА и чл. 105 , ал.3 ППЗТСУ отм., одобрява околовръстните
полигони на територии по § 4 , ал.2 и ал. 3 ЗА Община Варна, с което същите придобиват статут на
селищни образувания .С писмо с вх. № РД – 1- 1200 (99)19.11.2002 г. на Началника на Службата
по кадастъра – гр. Варна до областния управител, с което е предложен за одобряване планът на
новообразуваните имоти на територия по § ПЗР на ЗСПЗЗ , областният управител на област Варна
е установил че е посочено „ селищно образувание м.*** „, а от изложеното било видно , че в своя
Заповед № РД – 1- 7706 (467 ) 4.12.2002 г. за одобряване на плана на новообразуваните имоти в
м.“ *** „, землище кв.*** , община Варна, на страница втора, ред втори е допусната явна
фактическа грешка , като след израза „ одобрявам плана на новообразуваните имоти „ е записано „
за земеделски земи „ вместо „ селищно образувание „, поради които и на осн. чл.32 ЗА е допуснал
3
поправка на ЯФГ в Заповед № РД – 1- 7706 (467 ) 4.12.2002 г. за одобряване на плана на
новообразуваните имоти в м. *** , землище кв.*** , община Варна, както следва : На страница
втора, ред втори след израза „одобрявам плана на новообразуваните имоти „ вместо „ за
земеделски земи „ да се чете „ селищно образувание „. ( л.30-ти от делото. )
Със Заповед № РД – 1- 7706 (467 ) 4.12.2002 г. издадена от Областен управител на област с
административен център Варна, след запознаване с плана на ново образуваните имоти за селищно
образувание в м-ст „***“ , землище кв.“ ***“ , община Варна, предоставени за ползване на
граждани на основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и приложената ведно с него административна
преписка, предложен за одобряване с писмо с вх.№ РД – 1 – 1200/99/19.11.2002 г. на Служба по
кадастъра Варна към Агенция по кадастъра гр.*** , областният управител на област Варна е
установил, че съгласно чл.28 б от ПП ЗСПЗЗ , планът е разгледан и приет от назначена със Заповед
№ РД – 02 – 14 -528/21.03.2000 г. на МРРБ приемателна комисия с протокол № 23 /18.05 .2000 г.
От приложени протокол , областният управител на област с адм.център Варна е приел, че било
видно, че ПНИ , изработен от фирмата изпълнител“ ГЕОИД“ – Варна е съобразен с техническите
изисквания , установени със ЗСПЗЗ , ЗКИР, Наредба № 14 към ЗКИР и Указания за прилагане на §
4 - § 4л ПЗР на ЗСПЗЗ , спазена била процедурата по приемане и разглеждане на възражения
срещу обявения план,предвидена в чл.28 б, ал.3 от ЗСПЗЗ . С оглед така изложените констатации ,
областният управител на област с административен адрес гр.Варна, на основание § 4 к, ал. 6 ЗСПЗЗ
, чл.28 б , ал.4 ПП ЗСПЗЗ , във вр. с чл. 32 ЗА е наредил одобряването на плана на
новообразуваните имоти за СО „***“, землище кв.***, община Варна, предоставени за ползване на
граждани на основание § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ (л.29 ) .
Цитираните две отделни Заповеди жалбоподателката сама не твърди , че е обжалвала в
законоустановените срокове , същите няма спор, че са влезли в законна сила, респ. ПНИ за СО
„*** „е влязъл в сила.
Видно е от л. 6 - 13 от настоящото дело , че Жалбата на С. С., подадена чрез адв.Сн. Л. е
била заведена в администрацията на Областен управител на област ВАРНА с вх. рег. № РД – 21 –
9400- 455 /22.12.2021г., а независимо че е била адресирана до Административен съд Варна,
правилно е изпратена по компетентност на РС Варна с писмо с изх. № РД 21 – 9400 -
455(2)12.1.2022 г. , по която е образувано настоящото гражданско дело с административен
характер .
Установено е безспорно по делото , че на жалбоподателката С.С. въз основа на
удостоверение № 807/ 1978, за предоставяне право на ползуване на земя , издадено от Общински
народен съвет Варна, в приложение на Постановление № 76 на Министерски съвет и Решение №
13/12 от 19.07.1978 г., й е било предоставено право на ползване върху следната земя : хавра в
размер на 0,6 декара , местността „***“ , при граници – ползуватели С. А. и Й. С. и път . (л.13- ти
от делото ) . С разрешение № 131 от 23.11.1979 г. на С. С. е било разрешено в същата местност
„***“, без посочен номер или квартал, да изгради стопанска постройка с тухлена зидария и
външна мазилка съгласно чл. 108 от ППЗТСУ по одобрен типов проект № 5/13.11.1979 г. Изрично
е било записано в разрешението за строеж, че при отчуждаване на имота постройката не се
заплаща , а демонтира от собственика за негова сметка .В същото удостоверение е вписана
квадратура 12 м2 , кубатура 29м3 и стойност 1152 лв.
Приобщените по делото на листи от 15 до 19 -ти заверени за вярност с оригинала копия от
преводни нареждания, макар и почти нечетими , са представени от жалбо подателката за доказване
на твърдението, че е извършвала необходимите плащания по банков път за закупуване на
предоставената й през 70 -те години хавра от 0,6 дка.
Установява се от приложената на л. 21 – ви по делото в заверено за вярност с оригинала
копие на Заповед № Г – ПР – 128 / 04.09.2019 г. , издадена от Кмета на Община Варна на осн. § 4 К
ПЗР на ЗСПЗЗ , че на жалбоподателката С. Н. С. е било отредено да придобие правото на
собственост при условията на § 4 а, ал.1 и § 4 з, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ за следния недвижим имот ,
представляващ новообразуван имот , находящ се в местност „*** ЮГ“ , землище ***, община
Варна, СО по § 4 ал.2 ПЗР на ЗСПП , с идентификатор № *** , кадастрален район ***, с площ 599
квадратни метра ,при граници имоти с идентификационни номера : *** , *** и *** – път.
4
От останалите приложени по делото на листи 22-26, представени от жалбоподателката
заврени за вярност с оригинала копия на протокол № 26 – БЮ/07.07.2020 г. за въвод във владение,
скица на поземлен имот с идентификатор ***. ***.*** , протокол за трасиране, означаване и
координиране на новообразуван ПИ № ***. ***.*** и жалба на С. С. до Началник Отдел
Земеделие при Община Варна се установява и доказва твърдението на С., затова, че след въвод във
владение на новообразувания имот с номер *** същата е сезирала Отдел земеделие с искането за
анулиране на Заповед 128 / 4.9.2019 г. за въвод във владение, сочейки че ще бъде принудена да
търси обезщетение по съдебен път , при релевирани твърдения че Община Варна грубо нарушила
търговското им споразумение за покупка на земя и подменя реално стопанисвания от С. парцел с
друг заради неточност при номерирането в новата карта .
Безспорно е доказано от приложения на лист 27 – ми по делото в заверено за вярност с
оригинала копие на нотариален акт, че заинтересованата страна С. Т. се е снабдил с КНА . С
нотариален акт за собственост на недвижим имот *** , т. *, рег. № *, дело № * г. , на* г. нотариус
О. Ш. – нотариус с рег. № *и район на действие Районен съд Варна, на основание писмена молба и
приложени доказателства , е признал С. П. Т. ЕГН ********** и В. П. Т.а , ЕГН ********** за
собственици на следния недвижим имот : поземлен имот с площ от 659 кв.м. , находящ се в
гр.Варна, община Варна, обл.Варна, по плана на новообразуваните имоти местност *** , в
землището на кв.*** , съставляващ имот № *** , кадастрален район *** , одобрен със Заповед №
РД – 1 – 7706 / 467/ от 04.12.2002 г. и РД -1 – 7706/ 68/ от 11.03.2003 г. , при граници и съседи по
скица : двор *** наследници на Б. А. Д. ; двор *** наследници на Н. С. К., улица № *** на
кметство *** 0 община Варна, ведно с построената в имота СГРАДА , с площ 15,84 кв.м., при
данъчна оценка на имота 7758,30 лв. Така приложеното по делото заверено за вярност с оригинала
копие на КНА легитимира към дата 2.11.2006 г. съпрузите С. и В. Т.и като носители на вещното
право на собственост в режим на бездялова СИО върху имот № *** ведно с построената в имота
сграда.От приложената по делото на л. 45- ти справка НБДН е видно ,че съпругата В. Т. е
починала, поради което и в изпълнение на дадените от съда указания, по делото с нарочно
определение № 7245 / 4.7.2022 г. / л.168/ в качество на заинтересована страна наред с първонално
конституирания като заинтересована страна С.Т. е конституирана и М. С. П. ЕГН ********** .
(Видно от приложеното на л. 166 – ти удостоврение за насл. на В. Т.а ,починала на 3.11.2016 г.
единствените й наследници по закон са преживелия съпруг С. Т. и дъщерята М. П. ).
Видно от приложения на л. 216 в заверено за вярност с оригинала копие на нотариален акт
за продажба на недвижим имот № *** , д. № *** от 2007г. , на *** г. , пред нотариус С. С. С. Т. и
В. Т.а са продали собствения си недвижимия имот,придобит в СИО с ид. № *** а трети на спора
лица В.К. и Ив.К.а . При продажбата на имота съпрузите Т.и са се легитимирали като носители на
вещното право на собственост въз основа на издадения им КНА на 2.11.2006 г. от нот.Ш. .
Правото на собственост на С. и В. Т.и е било удостоверено от нотариус Ш. с КНА , а и в същата
връзка е приложеното на л. 213 –ти заверено за вярност с оригинала копие на Заповед Г – ПР –
484/ 20.09.2006 г. на Кмета на р-н *** . В цитирана заповед Кмета на р-н *** е наредил С. Т. да
придобие правото на собственост при условията на § 4 а , ал.1 и § 4 з , ал.2 ПЗР на ЗСПЗЗ върху
следния недвижим имот, представляващ новообразуван имот, находящ се в м. *** юг , землище
*** , обкщита Варна , СО , по § 4 , ал.2 ПЗР на ЗСПЗЗ с ид. № ***, к.р. *** , целият с площ 659
кв.м., начин на трайно ползване – индивидуално застрояване , при таривии . имоти с номера
***,***,***,***.
Спорът по делото се свежда до това дали при одобряването на ПНИ на С.О. „***
„ответникът Областен управител на област с административен адрес Варна е допуснал толкова
съществени нарушения на процедурата по одобряване на ПНИ, че издадените от него две заповеди
да са нищожни в частта в която на С. е отреден имот № *** , а не имот ***, както твърди С. .
Отговора на този спорен въпрос се съдържа в заключението на вещото лице Б. по
допусната СТЕ , частично оспорена от процесуалния представител на жалбоподателката в
изводите за липса на идентичност между имоти с номера *** и ***, но не е направено искане за
провеждане на повторна СТЕ .
От заключението на вещото лице Ж. Б., приобщено на листи от 218 до 228 вкл. ведно със
скиците към СТЕ – л.229 – 237 , несъмнено се налага извод ,че твърденията на жалбоподателката ,
5
залегнали в основата на оспорването на двата административни акта , издадени от ответника, не са
доказани .
Без съдът да преповтаря подробното и хронологично изложение на всички относими и
съобразени от вещото лице документи , намира за нужно да подчертае, че съгласно отговора на
точка 3 от СТЕ , възприет изцяло от съда като обективен и компетентно даден, така както и
останалите отговори , по делото е установено и доказано,че имотът предоставен за ползване на С.
Н. С. с Удостоверение № 807 / 1978 г. не е идентичен на ПИ ***.***.*** по КККР на Гр.Варна,
така както е показано на комбинираната скица № 6 към СТЕ ,приложена на л. 234 – ти от делото
.Този извод в.л. Ж.Б. е направило като е установило ,че в КП от 1983 г. няма отразен имот (*** )
който да е записан на ползувателя С.С., но има отразен – друг, съседен имот *** , който се
индивидуализира със следните си основни данни – кадастрален номер ***, площ 589 м2 ,
собственик по разписна книга – неустановен, и граници – съседи : С. Т., път , Й. Ст.С. и В. Й. .
Вещото лице ,на същата комбинирана скица 1 към СТЕ е установило и нанесло данните затова, че
в КП 1983 г. няма отразен имот (***) който да е записан на ползувателя С. П. Т. – но им отразен
,съответен имот ***, който се индивидуализира със следните си основни данни – кадастрален
номер ***, площ 645м2 , собственик по разписна книга – неустановен, и граници- съседи :
неустановен собственик, дере/гора, неустановен собственик и неустановен собственик .
Видно е приложената на л. 234 комбинирана скица № 6 към СТЕ , че имотите с номера ***
и *** , макар и на север да граничат с път *** и да се намират в СО „*** ЮГ „са различни , с
различна площ, помежду им има други два имота и път а в имот *** е отразена и сграда 01 .
При така изложеното от фактическа страна, съдът достига до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ :
На първо място съдът е приел, че жалбата на С.С. е процесуално допустима, предявена от
страна имаща правен интерес от прогласяване на нищожността на частично оспорените два
индивидуални административни акта, издадени от ответника , в частта досежно имот № *** по
ПНИ на СО „***“ . С така депозираната жалба се засягат правата и законните интереси на лицата в
чиято полза е бил издаден КНА за имота с номер *** , т.е. имота който твърди С., че и е бил
предоставен за ползване и по ПНИ следва да й се отреди, поради което и съдът е конституирал в
качество на заинтересовани страни С. Т. и М. П. ( последната наследник по закон на своята майка
В.Т.а ).
Ответникът – Областен управител на област с административен център Варна, както и
заинтересованите страни, са оспорили жалбата , като заинтересованите страни са представили и
допълнителни писмени доказателства, относими към разглеждане на спор за принадлежност на
материално право на собственост, какъвто спор, всъщност съдът, в настоящия му състав, намира
че жалбоподателката по избрания от нея ред се опитва да реши в настоящото производство .
Видно от доклада по делото съдът , след запознаване с депозираната жалба и становището
на ответника е разпределил доказателствената тежест между страните.С оглед разпоредбата на
чл.146, чл.154 ГПК и чл.170 АПК съдът е разпределил доказателствената тежест в производството
по оспорване на издаденият административен акт по следния начин : Административният орган
(т.е. Областен управител на област с административен център Варна) и лицата, за които
оспореният акт е благоприятен, е трябвало да установят съществуването на фактическите
основания, посочени в него и изпълнението на законовите изисквания при издаването му (чл. 170
ал. 1 АПК).В тежест на ответника съдът е възложил да установи и докаже, че издаденият и
оспорен административен акт /двете отделни оспорени заповеди/ отговаря на изискванията на
валидност и законосъобразност, както и че не са налице релевираните пороци на всяка обжалвана
заповед, в частност че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на
установената форма, при спазване на административно процесуалните правила за издаване на акта,
съобразяване с материално правните разпоредби (§ 4 к ПЗР ЗСПЗЗ и чл. 28 ПП ЗСПЗЗ редакция
към момента на издаване на Заповедите) и не на последно място и съответствие с целта на закона.
СЪДЪТ е указал на ответника и заинтересованата страна / заинтересовани страни/ възможността
им да подадат писмен отговор на жалбата, както и да посочат и представят доказателства, в
едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.
Съвкупния и поотделен анализ на събраните по делото писмени доказателства,
6
кредитираното напълно от съда заключение по допусната по делото СТЕ , изготвена от вещото
лице -инж.Ж. Б. , мотивират съда да изведе извод за пълна неоснователност на оспорванията,
предприети от жалбоподателката С.С. .
По същество на спора съдът излага следните мотиви :
Съобразно чл. 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ, с плана на новообразуваните имоти по §4к, ал.1 ПЗР на
ЗСПЗЗ, се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива,
съответно възстановява, по реда на § 4к, ал.7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, т.е.
в този план подлежат на нанасяне правата на трансформираните ползватели (или
правоприемниците им), на реституираните бивши собственици (или правоприемниците им) и на
всички други лица, чиито имоти не са били одържавявани. Данните за собствеността на
новообразуваните имоти се записват в регистър на имотите, който е неразделна част от плана,
който от своя страна се изработва в графичен и в цифров вид. За земите, предоставени на
граждани въз основа на актове по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, се изработват помощен план и план на
новообразуваните имоти, като помощният план съдържа данни както за имотите, предоставени за
ползване, така и за имотите, съществували преди образуването на трудовокооперативните
земеделски стопанства и държавните земеделски стопанства (пар. 4к, ал.2 ПЗР на ЗСПЗЗ).
Предназначението на плана на новообразуваните имоти е да се индивидуализира надлежно
недвижимият имот, върху който е възстановено правото на собственост на притежавалото го преди
одържавяването лице или върху който имот ползвателят е трансформирал успешно правото си на
ползване. В този смисъл е и нормата на чл.28, ал.6 ППЗСПЗЗ, според която с ПНИ се определя на
всеки правоимащ съответстващ на действителните му права имот. Ето защо, предмет на
разглеждане в производствата по пар.4к, ал.6 ПЗР ЗСПЗЗ, както и в настоящото , е формалното
съобразяване на изработения ПНИ с обективираните в представени писмени доказателства права
на жалбоподателя.
В плана на новообразуваните имоти се нанасят имотите на три категории лица: ползватели,
на които по един от предвидените от законодателя процедури правото на ползване се е
трансформирало в право на собственост чрез заплащане цената на земята, бивши собственици на
имотите или техните наследници, с признато или възстановено от поземлена комисия или от
общинска служба по земеделие и гори право на собственост върху земеделска земя, попадаща в
територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и настоящи собственици, които се легитимират като такива
било като приобретатели от първите две категории, било на самостоятелно правно основание.
Безспорно е установено по делото , че цялата процедура по одобряване на ПНИ за СО
„***“ е спазена, а ПНИ е влязъл в сила .
Издадените Заповеди от ответника – Областен управител на област с адм.център Варна са
действителни съобразени с материалния закон, изготвени и в съответствие с правомощията на
Областния управител . С изтичането на срока за обжалване на Заповедта с която е одобрен ПНИ и
поправена Заповедта за одобряване на ПНИ , заповедите са влезли в законна сила, а от там и плана
за новообразуваните имоти за СО *** юг , вкл. и за имот № *** .
Съдът намира за безспорно доказано по делото , че както на жалбоподателката , така и на
С. и В. Т.и са били издадени по надлежния ред заповеди от Кмета на р-н „***“ при условията на §
4 а и § 4 з ПЗР на ЗПСПЗЗ , с което двете групи лица - бивши ползуватели на предоставени йм
имоти с ПМС, са трансформирали правото си на ползване в право на собственост . Доказано е по
делото , че правата на собственост на жалбоподателката се разпростират само върху
новообразувания имот *** , докато на съпрузите Т.и върху друг, различен имот с номер *** .От
допусната по делото СТЕ на в.л. Ж. Б. също се изяснява, че имотите *** и *** са различни .
7
Ето защо, е налице спор за материално право , а не недействителност на издадените от
ответника Заповеди с които е одобрен ПНИ за СО „*** „ . Ако С. С. има претенции към
собствениците на имот с нов идентификатор *** , то пред нея е открита възможността да сезира
гражданския съд затова , т.к. твърденията й по същество, че с ПНИ и е отреден имот *** вместо
*** освен, че не са доказани в настоящото производство , не само че не обуславят извод дори за
материална незаконосъобразност на атакуваните заповеди в оспорените йм части , не водят и до
извод за тяхната нищожност на административните актове, но са индиция за спор за
принадлежност на материалното право на собственост върху имота с номер *** – спор, който в
административното производство не подлежи на разрешаване .
Предвид изложеното и предвид обстоятелството, че съгласно чл.28 от ПП на ЗСПЗЗ с плана
на новообразуваните имоти на първо място се отреждат имоти за ползвателите в съответствие с
изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, съдът намира по същество на спора , че както С.С. , така и
С.и В.Т.и в качество си ползватели са с трансформирали право на ползване по надлежния ред, като
С. е придобила собствеността върху имот № *** по ПНИ, а Т.и върху имот с № *** по ПНИ на СО
„*** .
По гореизложените съображения съдът намира, че заповедта с която е одобрен ПНИ на м.
„***-юг ”, както и заповедта за поправка на ОФГ , в частта за новообразуван имот № *** и *** е
действителна,издадена по надлежния ред от компетентен орган, след спазване на всички правила
и норми на ЗСПЗЗ , ПП ЗСПЗЗ, ЗУТ, ЗКИР , а не нищожна, а подадената срещу двете заповеди
жалба - следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ответника
по жалбата направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение при настоящото
производство, както и да заплати на заинтересованите страни направените по делото разноски .
Ответникът е поддържал искането си за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и
в хода на спора по същество. По делото е направено искане за разноски от административния
орган, поради което и на основание чл. 143 от АПК такива, следва да бъда присъдени в размер на
300.00 лв.
Липсата на доказателства за извършени разноски от заинтересованите страни , налага и
неприсъждането на съдебно –деловодни разноски в полза на заинтересованите страни, а и това
искане видно от хода на спора по същество адв.М. не е поддържал изрично.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 във вр. с чл. 172, ал. 1 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. Н. С. , ЕГН **********, с адрес : гр. ***, ***, с която са
оспорени като нищожни Заповед № РД-1-7706-(467)/04.12.2002г. и Заповед № РД-1-7706-
(68)/11.03.2003г. на Областния управител на област с административен център Варна, за
одобряване плана за новообразуваните имоти на местност „*** „, землище кв.“***“, гр.Варна , в
частите относно новообразуваните имоти ПИ № ***.***.*** и ПИ № ***.***.*** по ПНИ .
ОСЪЖДА С. Н. С. , ЕГН **********, с адрес : *** , ДА ЗАПЛАТИ на Областния
управител на Област Варна сумата от 300.00 лв. (триста лева), представляваща юрисконсултско
8
възнаграждение на основание чл. 143 от АПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –Варна в
14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез препис от съдебното решение.
Решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9