РЕШЕНИЕ
№ 693
гр. Варна, 28.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Мария Пл. Минкова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20243110201103 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на С. Н. К. против Наказателно Постановление № 23-0433-
001447/07.12.2023г. на Началника на 1 РУ ОД-МВР-Варна, с което на С. Н.
К. е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 30 лева на
основание чл.184 ал.1 т.1 от ЗДП.
В жалбата въззивника моли наложеното му наказание да бъде
отменено.
В съдебно заседание редовно призоват жалбоподателя не се явява, не
се явява и процесуален представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява от
упълномощен процесуален представител, който да ангажира становище по
жалбата. Изпращат се писмени бележки.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 24.11.2023г. в 11и23ч. в гр.Варна ул. „Отец Паисий“ до №2 банка
ДСК жалбоподателят управлявал велосипед по тротоарната площ
1
предназначена само за пешеходци.
Бил съставения акт след което било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което наказващият орган приел описаната в
него фактическа обстановка и правната квалификация на нарушението по
чл.81 т.5 от ЗДП. За него на жалбоподателя на основание чл.184 ал.1 т.1 от
ЗДП било наложено наказание „Глоба“ в размер на 30 лева.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по административно наказателната преписка, тези
приложени към жалбата, събраните в хода на съдебното производство
писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и
безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,
поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление издадено от компетентен органв
шестмесечния преклузивен срок по смисъла на чл.34 от ЗАНН. То е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. В него се съдържат всички
минимално изискуеми по силата на закона реквизити. Вмененото във вина на
въз. Н. нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере
в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Не е допуснато нарушение на
чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като описанието на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено е направено с достатъчна пълнота и
конкретика. Посочена е нарушената материално правна норма, като
наказанието за нарушението е индивидуализирано. Не са допуснати
съществени процесуални нарушения при постановяване на постановлението
и по никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателят,
което той е упражнил с подаването на жалба до въззивната инстанция.
Съдът намира, че правилно административно-наказващият орган е
констатирал нарушение по чл.81 т.5 от ЗДП, като е отнесъл фактите към
хипотезата на правната норма. От доказателствата по делото по безспорен и
2
категоричен начин се установява, че въззивникът е управлявал велосипед на
тротоарна площ предназначена само за пешеходци. Съгласно разпоредбата на
чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по ЗДвП имат
доказателствена сила до доказване на противното. От показанията на
свидетеля Ц. и приложените по делото писмени доказателства, безспорно се
установява, че на посочената дата в АУАН жалбоподателят е извършил
посоченото в акта и в НП нарушение на ЗДвП, а именно: управлявал е
двуколесно ППС – велосипед по площите, предназначени за пешеходци.
Съгласно разпоредбата на чл. 81, т. 5 от ЗДвП, на водача на двуколесно пътно
превозно средство е забранено да управлява превозно средство по площите,
предназначени само за пешеходци; тази забрана не се отнася за
велосипедисти на възраст до 12 години. С оглед на което съдът намира, че
жалбоподателят е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 81, т. 5 от
ЗДвП, поради което същият следва да понесе предвидената в ЗДвП
административнонаказателна отговорност.
Съдът не констатира нарушения на процедурата, както при съставяне на
акта, така и при издаване на НП. И съставеният акт и издаденото въз основа
на него НП съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН. В акта точно е
описано извършеното от жалбоподателя нарушение и обстоятелствата, при
които е извършено.
Размерът на наложеното на жалбоподателя наказание на основание чл.
184, ал. 1, т. 1, предл. 1 от ЗДвП е в предвидения от закона размер и отговаря
в пълна степен на вината и на допуснатото нарушение.
Съобразно събраните по делото доказателства съдът намира, че случаят
не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.Нарушението, което
въззивникът е извършил не се отличава по своята степен на обществена
опасност от останалите нарушения от този вид, за да се приеме, че същата е
явно незначителна. Поради това съдът намира, че не следва да прилага
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Поради изложеното до тук съдът намира, че атакуваното
постановление е правилно, обосновано и законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на
ОДМВР гр.Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
3
определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно препращащата
разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност
и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В
случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева. Производството
по делото продължи в едно съдебно заседание, не е с фактическа или правна
сложност поради което следва да се присъди възнаграждение на минимума от
80лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 23-0433-
001447/07.12.2023г. на Началника на 1 РУ ОД-МВР-Варна, с което на С. Н.
К. е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 30 лева на
основание чл.184 ал.1 т.1 от ЗДП.
ОСЪЖДА С. Н. К. да заплати на ОД МВР гр.Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .
След влизане в сила на съдебното решение, административно- наказателната
преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4