РЕШЕНИЕ
№ 90
гр. Разград , 15.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на седми юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Рая П. Йончева
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря М, В. Н.
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско
дело № 20203300500310 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 260029/ 28. 09. 2020 г. по гр. д. № 768/ 2019 г. по описа на РС Исперих
е обявен за недействителен, на основание чл.22 във вр. с чл.10, ал.1 и чл.11,
ал.1, т.9, 10, 11 и т.12 от Закона за потребителския кредит, Договор за потребителски кредит
№ PLUS-13489834 от 27.06.2016 г. сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД-
гр.София, в качеството му на Кредитодател и А. М. Х., в качеството й на Кредитополучател
(Потребител), вземанията по който Договор за цедирани от Кредитора в полза на ищеца –
Цесионер «Агенция за събиране на вземания” ЕАД-гр.София, съгласно Приложение № 1 от
11.12.2018г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
27.07.2017г. Отхвърлен е иска с правно основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.2 във вр. с
ал.3 от ГПК, предявен от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД против А. М. Х. за
признаване за установено, въз основа на събраните доказателства и прилагане на чл.235, ал.3
от ГПК, че ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми, присъдени в
издадената срещу нея Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 526/2019г.
на РС-гр.Исперих, а именно:
1
- 2 345.22 лева, представляващи неизплатена главница от месечни погасителни
вноски с падежни дати от 05.06.2018г. до 05.07.2020г., по отношение на които, на основание
чл.5 по сключения с ответницата Договор за потребителски кредит № PLUS-13489834 от
27.06.2016г., е обявена предсрочна изискуемост преди входиране на Заявлението по чл.410
от ГПК в съда;
- 962.58 лева – договорна (възнаградителна) лихва, дължима за периода от 05.06.2018
г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 05.07.2020 г. (падеж на последна
погасителна вноска), по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост, считано от
28.06.2019г. (дата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост);
- 257.23 лева – лихва (обезщетение) за забава, дължима за периода от 06.06.2018 г. до
датата на подаване на заявлението в съда за издаване на заповед за изпълнение за същите
вземания , както и
- законната лихва върху главницата, считано от последната дата до окончателното
погасяване на дълга., като неоснователен, поради издължаване (погасяване) на
задължението за главница и поради недължимост на задълженията за лихви, на основание
чл.23 от Закона за потребителския кредит.
Отхвърлени са предявените в условията на евентуалност осъдителни искове с правно
основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.99 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД против А. М. Х. за осъждане на ответницата да заплати на
ищеца неизплатените в договорните отношения помежду им суми, а именно:
- 2 345.22 лева, представляващи неизплатената главница от месечни погасителни
вноски с падежни дати от 05.06.2018г. до 05.07.2020г по Договор за потребителски кредит
№ PLUS-13489834 от 27.06.2016г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД-
гр.София, ЕИК *********, в качеството му на Кредитодател и А. М. Х., в качеството й на
Кредитополучател (Потребител), вземанията по който Договор за цедирани от Кредитора в
полза на ищеца – Цесионер «Агенция за събиране на вземания” ЕАД-гр.София, ЕИК
*********, съгласно Приложение № 1 от 11.12.2018г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 27.07.2017г.;
- 2 345.22 лева, представляващи неизплатена главница от месечни погасителни
вноски с падежни дати от 05.06.2018г. до 05.07.2020г., по отношение на които, на основание
чл.5 по сключения с ответницата Договор за потребителски кредит № PLUS-13489834 от
27.06.2016г., е обявена предсрочна изискуемост преди входиране на Заявлението по чл.410
от ГПК в съда;
- 962.58 лева – договорна (възнаградителна) лихва, дължима за периода от
05.06.2018г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 05.07.2020г. (падеж на
последна погасителна вноска);
2
- 257.23 лева – лихва (обезщетение) за забава, дължима за периода от 06.06.2018г. до
датата на подаване на исковата молба в съда, както и
- законната лихва върху главницата, считано от последната дата до окончателното
погасяване на дълга, като неоснователни, поради издължаване (погасяване) на задължението
за главница и поради недължимост на задълженията за лихви, на основание чл.23 от Закона
за потребителския кредит.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от «Агенция за събиране на вземания”
ЕАД гр.София. Излагат се доводи, че решението е незаконосъобразно и необосновано,
поради противоречие с материалния закон и събраните по делото доказателства. За да
отхвърли главния установителен иск и предявените в условията на евентуалност осъдителни
искове, районният съд неправилно е приел, че процесният договор не отговаря на
изискванията на закона, относно размера на шрифта за сключената застраховка, както и че
сключената застраховка е елемент от договора за кредит, относно размера на
възнаградителната лихва, размера на ГПР, съдържанието на погасителния план, цената на
сключената застраховка, погрешно е изчислен остатъка от главницата.
Въззиваемата А. М. Х. чрез особен представител е депозирала писмен отговор на
въззивната жалба, като я оспорва като неоснователна.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните
и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
По съществото на правния спор въззивният съд дължи произнасяне в рамките на
обжалваната част и доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно
нормата на чл. 269, предл.2 от ГПК.
Страните по делото не спорят, че въззивникът е правоприемник на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД по силата на договор за цесия от 11. 12. 2018 г.
От събраните пред районния съд писмени доказателства безспорно се установява, че
на 03. 07. 2019 г. на основание чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 526/2019 г. по описа на ИРС,
ищецът - въззивник се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение за
сумата 2 345, 22 лева главница по договора за потребителски кредит № PLUS-13489834 от
27. 06. 2016 г., ведно със законна лихва, считано датата на подаване на заявлението; 962.58
лева договорена възнаградителна лихва за периода от 05.06.2018 г. до 05.07.2020 г. и 257.23
лева изтекла мораторна лихва за забава за периода от 06.06.2018 г. до датата на подаване на
заявлението в съда за издаване на заповед за изпълнение за същите вземания 03. 07. 2019 г.
Със заповедта за изпълнение са присъдени и разноските по ч.гр.дело в размер на 71, 30 лева
платена държавна такса и 125 лева юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 във вр.
3
с ал. 7 от ГПК, заради което в дадения срок на чл.415 ал.4 от ГПК ищецът е предявил
настоящия установителен иск и в условията на евентуалност осъдителните искове.
Видно от представения с исковата молба Договор за отпускане на потребителски
кредит № PLUS-13489834 от 27. 06. 2016 г., между праводателя на ищеца „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника е сключен договор за потребителски кредит и
приложен към него Сертификат за покупка на застраховка „Защита на плащанията“.
Договора за кредит е за 3 000 лева, по силата на който ответникът се е задължил да върне
заемната сума на 48 месечни вноски с оскъпяване. Договорен е ГПР- 47, 17 % , лихвен
процент 37, 61 %, удържана е такса ангажимент 75 лева и е закупена застрахователна
премия от 806, 40 лева.
По делото пред районния съд е назначена съдебно- счетоводна експертиза. Според
приетото заключение, размера на неизплатените задължения от 05. 04. 2018 г. до 05. 07. 2020
г. е 3 307, 80 лв., от които главницата 2 244, 42 лв., 962, 58 лв. договорна лихва и 100, 80 лв.
застраховка.
Няма спор, а видно и от заключението на вещото лице ответникът има извършени
шестнадесет плащания на вноски по кредита в общ размер от 3 105 лева, като последната
погасителна вноска е с дата 28. 06. 2018 г. – 418, 50 лв. Тези плащания са отнесени, както
следва: 755, 58 лв. за главница, 1 927, 02 лв. договорна лихва, 386, 40 лв. за застраховка и 36
лв. разноски. Падежът на първата неизплатена погасителна вноска е на 05. 04. 2018 г.
Според заключението на СТЕ, договорът за потребителски кредит и условията по
него (7 страници, е на кирилица, формат „Garamond“ нормален, с размер на шрифта 12.
Шрифтът, с който е отпечатан текстът на застрахователния сертификат (8 страници), също е
на кирилица, но формат „Arial Narrow“, нормален, с размер 8.
Въз основа на тази фактическа обстановка, която се споделя изцяло от въззивната
инстанция, районният съд е отхвърлил като неоснователен предявения по реда на чл. 422 от
ГПК иск за съществуване на вземането на ищеца, за което е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 526/2019 г. и осъдителните искове, предявени в условията на
евентуалност.
Обоснован е изложеният довод във въззивната жалба, че уговорения в договора ГЛП
не противоречи на закона. Съдебната практика, на която се позовава районният съд, че
клаузата, уговаряща възнаградителна лихва надвишаваща трикратния размер на законната
лихва противоречи на добрите нрави и респ. е нищожна, е формирана, когато в закона не е
определена горна граница на договорната лихва при потребителските кредити. Според
нормата на чл. 19 от ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит, който съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК не може
4
да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България. За да защити потребителя и за да се избегне неоснователното обогатяване на
финансови институции, предоставящи потребителски кредити чрез определяне на висок
лихвен процент, законодателят е предвидил същият да е компонента, която се включва при
формирането на ГПР и съответно е определил максимален размер на последния. В случая,
предвидения в договора ГЛП от 37, 61 % не надвишава пет пъти размера на законната
лихва (50%), поради което не е налице нарушение на добрите нрави при определяне на
размера на възнаградителната лихва.
Необосновано е твърдението на въззивника, че договора за застраховка не е част от
договора за кредит. Клаузата за застраховка е явно елемент на сключения договор за кредит,
тъй като е включена в предмета на договора за кредит „Параметри и условия“ и
застрахователната премия е част от погасителната вноска по кредита. Договорът за кредит е
достатъчно четлив, но по отношение на сертификата за уговорената застраховка, който е
част от договора и без техническа експертиза е ясно, че е изготвен на шрифт по-малък от 12.
Изготвен е с шрифт, който е нечетлив и неясен, което е самостоятелно основание за
недействителността на договора по чл. 22 във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Заключението на
СТЕ безспорно установява, че шрифтът, с който е отпечатан текстът на застрахователния
сертификат е с размер 8. По образуваното дело С-535/2020 г. Съдът на ЕС е постановил
определение от 14.04.2021 г., с което е дал отговор на въпроса: Следва ли член 10, параграф
2, и съображение 31 от Директива № 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на
Директива 87/102/ЕИО на Съвета да се тълкуват в смисъл, че елементите на договора за
кредит – неговите условия, идентификационните данни на кредитополучателя (член 10,
параграф 2 буква „б“ от директивата) и условията на застраховката (член 10, параграф 2
буква „о“ от директивата), трябва да са представени в еднакъв по вид, формат и размер
шрифт – не по-малък от 12, за да отговарят на изискването, предвидено в тези разпоредби,
за посочването им по ясен начин. Посочил е, че целта на Директива 2008/48 е да
хармонизира някои аспекти на правната уредба на държавите членки, отнасящи се до
договорите за потребителски кредит. Член 22, параграф 1 от същата директива уточнява, че
доколкото тя съдържа хармонизирани разпоредби, държавите членки не могат да запазят
или въвеждат национални разпоредби, различни от предвидените в посочената директива.
Макар Директива 2008/48 да хармонизира само някои аспекти на правилата на държавите
членки за потребителските кредити, от съображение 44 от нея следва, че с оглед на
гарантиране на прозрачност и стабилност на пазара и в очакване на по-нататъшна
хармонизация държавите членки следва да гарантират наличието на подходящи мерки за
регулиране или контрол на кредиторите, като същевременно се уверят, че посочените мерки
не влизат в противоречие с хармонизираните от тази директива области. По-нататък Съдът
на ЕС пояснява, че предоставената преди или по време на сключването на договора
информация относно условията на договора и последиците от сключването му е от основно
5
значение за потребителите. Що се отнася до условията, на които трябва да отговаря
информацията, която трябва да бъде предоставена на потребителя в договора за кредит, член
10 параграф 1 от Директива 2008/48 предвижда единствено договорите за кредит да се
изготвят на хартиен или друг траен носител и всяка от страните по договора да получава
екземпляр от тях. Член 10 параграф 2 от Директивата изброява 4информацията, която трябва
да се съдържа в договора за кредит по ясен и кратък начин, така че, както се уточнява в
съображение 31 от посочената директива, потребителят да може да се запознае с правата и
задълженията си по съответния договор. Доколкото в Директива 2008/48 не се определят
подробно форматът и размерът на шрифта, с които тази информация трябва да бъде
предоставена на длъжника при сключването на договор за потребителски кредит, държавите
членки остават по принцип компетентни да установят правила както относно конкретната
форма на представяне на тази информация, така и относно последиците от неспазването й
от страна на търговците, при условие че тези правила допринасят за представянето на
посочената в член 10 параграф 2 от Директивата информация по ясен и кратък начин. В
заключение Съдът на ЕС приема, че чл.10 ал.1 ЗПК гарантира, че информацията ще бъде
представена прозрачно и четливо, както и ще възпрепятства използването на дребен шрифт,
който би могъл да породи опасността важна информация към момента на сключване на
договора и по време на неговото изпълнение да бъде пропусната от съответния потребител.
Националната правна уредба се ограничава да предвиди правила относно формата, в която
трябва да се представи информацията, и не налага задължения за предоставяне на
допълнителна информация извън хармонизирано установената в член 10 параграф 2 от
Директива 2008/48. Поради това член 10 параграф 2 и член 22 параграф 1 от Директива
2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която налага
всички елементи на договор за потребителски кредит да бъдат представени с еднакъв по
вид, формат и размер шрифт — не по-малък от 12.
Горното тълкуване е задължително, съгласно чл.633 ГПК, поради което следва да се
приложи в настоящия случай. На осн. чл. 22 от ЗПК договорът за кредит е недействителен.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или
други разходи по кредита на осн. чл. 55 ЗЗД. Такса ангажимент в размер на 75 лева не се
дължи от кредитополучателя, предвид констатираната недействителност на договора за
кредит, както и поради факта, че противоречи на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Плащането на сумите 806, 40 лв. застрахователна премия, 75 лв. такса ангажимент, при
уговорен ГР 47, 17 % и ГЛП 37, 61 %, реално представлява прикрито допълнително
възнаграждение за кредитора по кредита извън договорната лихва, което като се включи в
ГПР, надхвърля 50% - петкратния размер на законната лихва.
Чистата стойност на кредита, т. е. договорената главница е в размер на 3 000 лв. След
приспадане на сумата 75 лв., удържана като такса ангажимент, главницата е в размер на
2925 лв. Изплатената от ответницата общо сума за лихви, застраховка и разноски е в размер
2 349, 42 лв., която следва да бъде отнесена за плащане на дължимата от нея главница. Като
6
се вземе предвид и извършеното погасяване на сумата 755, 58 лв. , която е отнесена и е
погасена с нея главница, според заключението ССЕ, извършеното от ответницата плащане
по кредита е в по-голям размер от претендираната от въззивника главница.
Обжалваното решение е законосъобразно и подлежи на потвърждаване.
Въззиваемият е представляван пред въззивния съд от особен представител, на когото
следва да се изплати възнаграждение в размер на 240 лв., което не е внесено, поради което
въззивникът следва да бъде осъден да го заплати.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260029/ 28. 09. 2020 г. по гр. д. № 768/ 2019 г. по
описа на РС Исперих.
ОСЪЖДА " Агенция за събиране на вземания да заплати" ЕАД да заплати по сметка
на Разградския окръжен съд сумата 240 лева за адвокатско възнаграждение на особения
представител, след което същата да се изплати на адв. Р.П. от Адвокатска колегия Разград.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7