№ 5824
гр. С, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20241110151926 по
описа за 2024 година
Предявен е иск от П. М. И., ЕГН **********, с адрес с.А, чрез адв.Р., със съдебен
адрес гр.С, ул.“А“ № 33, Т Д, кантора 134, за осъждане на В. Г. К., ЕГН **********, с адрес:
гр.С, ж.к.С Т бл...., да заплати на ищцата сумата от 10 571.49 лв., представляваща заплатено
от ищцата, в качеството й на поръчител, задължение на ответника по изп.дело, образувано
от кредитора „У Б“ АД пред ЧСИ С П, рег.№.... от КЧСИ.
В исковата молба се твърди, че ищцата е поръчител на ответницата В. К., която е
получила заем от „У Б“ в размер на 10 000.00 лв., усвоени на 26.08.2014 г. Сочи се, че на
21.07.2017 г. срещу ответницата е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК, а въз основа на нея и изпълнителен лист. Според
ищата, изпълнителното основание е насочено и срещу нея като солидарно задължено лице,
като в резултат на това по образувано изп.дело пред ЧСИ С П, рег.№.... от КЧСИ, са
извършвани удръжки от трудовото й възнаграждение в рзамер ва 10 571.49 лв. до завеждане
на делото.
С оглед на това се иска да бъде осъдена ответницата да заплати на ищцата внесените
от нея по изп.дело суми.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява
становище по допустимостта и основателността на предявения иск.
Според ответницата искът е недопустим, тъй като ищцата не е активно легитимирана
и липсва за нея правен интерес от водене на делото.
Излагата се съображния и за неоснователност, аргументирани с обстоятелството, че
ищцата не е изплатила в пълен размер процесното задължение.
Обръща се внимание, че не е конкретизиран договора за поръчителство, като са
приложени платежни документи за извършени преводи както към ЧСИ С П, така и към ЧСИ
С Л, по които взискатели са различни юридически лица. В тази смисъл се поддържа
становище, че ищцата обслужва няколко задължения.
Възразява се, че цената не иска не е идентична със сумата от представените платежни
документи.
1
По така изложените съображения от съда се иска да отхвърли иска, като присъди на
ответницата направените от нея разноски.
В съдебно заседание страните се явяват лично и се представляват от пълномощници,
които поддържат направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и
възражения.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че ищцата е поръчител на ответницата /в тази насока е
изявлението на К. в от 04.02.2025 г./. Това обстоятелство се установява и от приложения на
л.59-67 от делото договор за банков потребителски кредит на физическо лице № .../... от
26.08.2014 г. Видно от съдържанието на същия, „У Б“ АД е отпуснало на ответницата В. Г. К.
заем в размер на 10 000 евро, при ГПР от 9.25% и срок на погасяване 10 години.
С нотариални покани от 16.05.2017 г., изпратени чрез нотариус М Г., рег.№... от РНК,
кредиторът „У Б“ АД е обявило на кредотополучателя и поръчителя предсрочна
изискуемост на кредита. Поканите са получени както следва: на 05.06.2017 г. от В. К. и на
04.07.2017 г. от П. И.. /л.68-73 от делото/.
На 21.07.2017 г. „У Б“ АД е депозирало пред СРС заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
срещу страните по настоящето дело в качеството им на кредитополучател и поръчител. В
т.12 от заявлението е посочено, че вземането на заявителя се основа на извлечение от
счетоводните книги на банката във връзка със задължение по договор за банков
потребителски кредит на физическо лице № .../... от 26.08.2014 г. По заявлението е
образувано ч.гр.д.№ 49980/2017 г. по описа на СРС, 113 състав. /л.51-54 от делото/. По
същото на 13.10.2017 г. и издадена заповед за незабавно изпълнение /л.104-105 от делото/,
както и изпълнителен лист, като последния след отстранена очевидна фактическа грешка с
определение от 20.06.2018 г. е обезсилен и на 21.06.2018 г. е издаден нов такъв с точния вид
и размер на предявените вземания /л.122 и л.138 от делото/.
Въз основа на така издадения изпълнителен лист, кредиторът е образувал пред ЧСИ
С П изп.дело № 20189210401129. По същото са изпратени покани за доброволно изпълнение
до двамата длъжници /страни по настоящето дело/ на 20.08.2018 г. /л.130-134 от делото/.
Впоследствие, въз основа на същия изпълнителен лист, пред ЧСИ С П е образувано ново
изп.дело № 20239210400323, срещу поръчителя П. И. /л.136-137 от делото/. Видно от
приложените на л.139-140 по делото извлечения от изп.дело, по последното са наложени
запор и възбрана съответно на банковите сметки на И. и на притежавани от нея недвижими
имоти. Това изп.дело е прехвърлено на ЧСИ С Л, рег.№.... от КЧСИ, за което П. И. е
известена с уведомление от 08.02.2024 г. /л.50 от делото/. Делото пред ЧСИ С Л е
продължено под номер 20239270402447.
От представените от ищцата с исковата молба платежни документи е видно, че
същата е заплатила по изп.дело № 20239210400323 по описа на ЧСИ С П, сума в размер на
3573.50 лв. /л.12-16 от делото/, а по изп.дело № 20239270402447 по описа на С Л сума в
размер на 6423.50 лв. /л.6-л.11 от делото/.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.146, ал.1от ЗЗД.
Ищецът по делото основава претенцията си на договор за поръчителство, с който е
2
обезпечил вземането на "У Б“ АД от ответницата В. К. по договор за кредит и е заплатил
дължими суми по него.
Поръчителството е каузален договор с основание кредиторът да бъде обезпечен и с
основание на поръчителя да обезпечи кредитора. Предметът на поръчителството е
идентичен с предмета на главния дълг, затова поръчителството има акцесорен характер и е
функция на другото, главно правоотношение. Престацията е предварително определена,
известна и договорът е комутативен.
Самият договор за поръчителство, по силата на чл.138, ал.1, изр.2 от ЗЗД, следва да
бъде сключен в писмена форма. Разпоредбата е императивна и не може да бъде дерогирана
по съглашение на страните по договора, поради което се касае до форма за действителност.
Писмената форма ще бъде спазена както в случаите, когато договорът е сключен с нарочен
(отделен) документ, така и в случаите когато той е инкорпориран в друг документ, като
например договор за кредит или анекс към него. В последния случай, за да се счита сключен
договора за поръчителство, не е достатъчно в другия документ (в който договора е
инкорпориран) да бъде положен подпис от съгласилото се да бъде поръчител лице и да бъде
посочено, че то полага подписа си в качеството на поръчител, а е необходимо в него да се
съдържат съвпадащите насрещни изявления на страните по договора за поръчителство, по
отношение на съществените елементи на договора, характеризиращи го като такъв, а също
така и конкретните уговорки (ако има такива) за отношенията между страните. Освен, че е
форма за действителност на договора за поръчителство, писмената форма по чл.138, ал.1,
изр.2 от ЗЗД е и форма за доказване на конкретните уговорки между страните по него, в
случай на спор между тях.
В случая тези изисквания на закона са спазени, видно от приетия като писмено
доказателство по делото договор за банков потребителски кредит на физическо лице № .../...
от 26.08.2014 г.
Самото поръчителство поражда имуществено право - вземане в полза на кредитора.
Според чл.138, ал.1 ЗЗД, поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да
отговоря за изпълнението на негово задължение, затова поръчителят отговоря по
самостоятелно правоотношение с кредитора и плаща свой, а не чужд дълг. Поръчител, който
заплати дълга, придобива вземания срещу длъжника, като регресното му вземане от
длъжника по главния дълг възниква с първото извършено плащане.
Съгласно чл.146 от ЗЗД поръчителят, който е изпълнил задължението, встъпва в
правата на кредитора. В съдебната практика обаче е застъпено становището, че това не
означава, че поръчителят продължава да събира същото вземане, което е имал кредиторът, а
означава само, че поръчителят придобива правото да събере от длъжника онова, което е
изплатил срещу задължението на същия към кредитора, като се възползува от
обезпеченията, които е имал последният. Вземането на поръчителя се различава от
вземането на първоначалния кредитор както по своето основание и по момента на
възникването, а в някои случаи и по размера си; то винаги има за свое основание
изпълнението на чуждо задължение. Размерът му обхваща само действително заплатеното
от поръчителя, което може да превиши размера на задълженията на длъжника, защото
включва действителния размер на дълга, лихвите и разноските, включително и тези по
изпълнението. То възниква в момента, когато поръчителят е изпълнил задълженията на
длъжника към кредитора. До този момент между длъжника и поръчителя не съществувала
правна обвързаност, по силата на която поръчителят да има правото да търси от длъжника
някаква претенция. Едва когато той заплати дълга към кредитора, в негова полза възниква
правото да търси онова, което е заплатил. От този момент той става кредитор на длъжника
вместо първоначалния кредитор, чието вземане е погасено, а за длъжника е възникнало
задължението да му плати онова, което той е заплатил за негова сметка. В този смисъл е
решение № 74 от 1.VII.1959 г. по гр. д. № 51/59 г., ОСГК на ВС.
3
В същото време, с определение № 3/2023 г. от 13.12.2023 г., постановено по тълк.дело
№ 3/2023 г., е отклонено направеното с определение № 1609 от 13.06.2023 г. по гр.д.№
4859/2022 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение предложение за приемане на тълкувателно
решение по въпроса „При уговорено погасяване на главното задължение на отделни
погасителни вноски с различни падежи, необходимо ли е за възникване на регресни права
между солидарните длъжници, в т.ч. между поръчителя /за платеното от него/ и главния
длъжник, да бъде погасен целият дълг или е достатъчно да е изплатена част от общото
задължение?“. В мотивите на ВКС по тълк.дело 3/2023 г. е отбелязано, че липсва
противоречива практика по този въпрос, а съставът на ВКС, който е направил
предложението за постановяване на тълкувателно решение, е смесил различни правни
институти, с различна законова регламентация.
В насока, че за възникване на вземане на поръчителя от главния длъжник е
необходимо да е изплатено цялото задължение към кредитора е и Определение № 214 от
13.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2853/2017 г., IV г. о., ГК, Определение № 102 от 12.02.2019
г. на ВКС по гр. д. № 3872/2018 г., III г. о. и др.
В настоящето произовдство не се представиха доказателства /а липсват и твърдения/
да е погасено изцяло задължението по процесния договор за банков потребителски кредит
на физическо лице № .../... от 26.08.2014 г. Точно в обратната насока са данните, посочени в
поканата за доброволно изпълнение, изпратена до ищцата по изп.дело № 20239210400323 по
описа на ЧСИ С П, в която е отбелязано, че към 20.07.2023 г. /датата на изпращане на ПДИ/,
размерът на дълга възлиза общо на 30 493.02 лв. До момента се установи, че ищцата е
внесла общо 9997.00 лв. по водените срещу нея изп.дела, като няма данни
кредитополучателят В. К. да е заплатила разликата до 30 493.02 лв. или задължението да е
погасено на друго основание.
Ето защо, по така изложените съображения съдът намира, че не е настъпила
основната предпоставка за възникване на регресните права на поръчителя, а именно
погасяване на цялото задължение. С оглед на това искът следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода на спора, единствено ответникът има право на разноски, каквото
искане е направил и пълномощникът му е представил списък по чл.80 от ГПК. С последния
се претендира единствено адвокатско възнаграждение от 1250.00 лв., срещу което не е
направено възражение за прекомерност. С оглед на това, сумата от 1250.00 лв. следва да
бъде поставена в тежест на ищеца.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на П. М. И., ЕГН **********, с адрес с.А, за осъждане на В. Г. К.,
ЕГН **********, с адрес: гр.С, ж.к.С Т бл...., да заплати на ищцата сумата от 10 571.49 лв.,
представляваща заплатено от ищцата, в качеството й на поръчител, задължение на
ответника по изп.дело, образувано от кредитора „У Б“ АД пред ЧСИ С П, рег.№.... от КЧСИ.
ОСЪЖДА П. М. И., ЕГН **********, с адрес с.А, да заплати на В. Г. К., ЕГН
**********, с адрес: гр.С, ж.к.С Т бл...., сумата от 1250.00 лв., представляваща направени от
последната разноски по делото, съобразно изхода му.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5