РЕШЕНИЕ
гр. Кюстендил, 14.01.2021 г.
КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в закрито заседание от четиринадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ-мл. съдия
Като разгледа докладваното от младши съдия Василев в. гр. д. №591/2020 г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е основание на чл. 435, ал. 2, т. 6, предложение второ от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. №878/04.11.2020 г. от „***“
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. ***, чрез адв. К. Р., съдебен адрес: гр. ***, против
разпореждане от 16.10.2020 г. по изп. дело
№2055/2013г. по описа на ДСИ при Районен съд – Дупница.
Жалбоподателят
сочи, че цитираното изп. дело е прекратено по силата
на закона, доколкото било реализирано основанието за това по чл.433, ал.1, т.8
от ГПК – взискателят не бил поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години. Това се извеждало от данните в изпълнителното дело, видно от което
било, че на 07.02.2014г. ДСИ отправил до бившата С. Ж. „***“ АД запорно съобщение с изх. №473/07.02.2014г., а следващото
поискано от взискателя действие било на 28.09.2017г.,
когато взискателят
депозирал преди ДСИ молба за вписване на възбрана върху недвижим имот на ипотекарния длъжник „***“ ЕООД, гр. Дупница, както и за
извършване на опис, оценка и изнасяне на публична продан на същия имот. Между
двете действия бил изтекъл срок по-голям от две години. Това налагало
прекратяване на изп. дело на основание чл.433, ал.1,
т. 8 от ГПК. Последната била императивна и действието й настъпвало по силата на
закона и последващи
изпълнителни действия не можели да санират
бездействието на взсиактеля. Дължимото постановление
от ДСИ щяло да е с огласителен, а не с конститутивен ефект, тъй като следвал директно от закона.
Намира, че съдебният изпълнител следвало служебно да прекрати изп.дело, дори и да липсва сезиране от длъжника за това.
коментира се в жалбата, че относим към предмета на
казуса е т.10 от ТР №2/26.06.2015г. по ТД 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. В жалбата
се прави разграничение между действията на СИ, водещи до прекъсване на
давността и такива, които нямат този ефект.
Съдебният
изпълнител е изпратил съобщение до взискателя в
изпълнителното производство – Агенция за следприватизационен контрол, с препис от
жалбата и с указание за възможността да
изпрати възражение в тридневен срок.
ДСИ при ДРС не
е приложил мотиви, дължими съгласно чл. 436, ал. 3, изр. второ от ГПК във
връзка с оплакванията в жалбата.
След като извърши служебна проверка по валидността и по допустимостта в обжалваната
част на акта и се запозна с доказателствата по делото и становищата на страните, съдът
намира следното:
Жалбата е подадена от страна, имаща
легитимация за предявяването й, в законоустановения
срок, след внасяне на дължимата такса, поради което съдът я намира за
допустима. Разгледана по същество
жалбата е основателна. След преглед на
съдържащите се документи в изп. д. №2055/2013г. по описа на ДСИ при Районен съд –
Дупница се установява, че в периода от 07.02.2014г. – когато е наложен
запор на сметки на длъжника до 28.09.2017 г., когато съдебният изпълнител
е бил сезиран с молба от взискателя Агенция за
приватизация и следприватизационен контрол за възбрана, опис и продан на
недвижими имоти, собственост на „***“ ООД. Други
изпълнителни действия в периода
07.02.2014 г. до 28.09.2017 г. не са искани, съответно не са и предприемани и изпълнителните
действия извън този период по делото няма да бъдат разглеждани в настоящото
производството като извънпредемтни. Това налага
изводът, че към 07.2016 г. е настъпила предпоставката за прекратяване на
изпълнителното дело по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, доколкото взискателят в продължение на период от две години не е
поискал извършване на изпълнителни действия. По-късното им извършване /напр.
постановление от 16.11.2020 г. на ДСИ при ДРС за налагане на възбрана върху
недвижим имот, собственост на длъжника/ не отменя факта, че ex lege изпълнителното производство е прекратено, а
задължение на съдебния изпълнител е било да огласи прекратяването с нарочно
постановление. Следва да се съобрази и разрешенията, дадени в т.10 от ТР №2/2013 г. по ТД №2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. За пълнота ще се посочи, че срокът по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е преклузивен. Срокът за прекратяване на изпълнителното
производство по перемция започва да тече (респ. - и
изтича) от последното валидно изпълнително действие спрямо длъжника, предвид
различните изпълнителни правоотношения, и след неговото изтичане може да бъде
инициирано образуването на ново изпълнително дело.
Последващи искания след изтичане на двугодишния
срок, извършени по прекратено изпълнително производство независимо, че
прекратяването му не е прогласено от съдебния изпълнител не водят до отпадане
на предвидените в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК последици (липсва
разпоредба, от която да се направи такъв извод). Да
се прекрати изпълнителното производство като правоотношение, означава да се
погасят правото и властта да се искат и извършват изпълнителни действия, както
и задължението те да се извършват и понасят. След като към момента на подаване
на молбата за прекратяване на изпълнителното производство са били настъпили
предпоставките за това, съдебният изпълнител е следвало да прогласи
прекратяване на изпълнителното производство. Отказвайки да стори това той е
постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен.
На база гореизложеното, настоящият състав
на Окръжен съд – Кюстендил ще отмени
разпореждане
от 16.10.2020 г. по изпълнително дело №2055/2013г. по описа на ДСИ при Районен
съд – Дупница, като незаконосъобразно и ще укаже на ДСИ при ДРС да прогласи
прекратяването на изпълнителното дело в нарочно постановление.
По
обжалваемостта:
Настоящият акт попада в хипотезата на
чл. 437, ал. 4, изр. второ от ГПК, поради което не подлежи на обжалване.
Въз основа на изложеното, настоящият състав на
Кюстендилския окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпореждане от 16.10.2020 г. по изпълнително дело №2055/2013 г. по описа на ДСИ при Районен съд – Дупница, с което е оставена без уважение молба с вх.№775/08.10.2020г. подадена от адв. К. Р. – пълномощник на длъжника „***“ АД, ЕИК:*********, за прекратяване на изпълнителното производство.
УКАЗВА на ДСИ при Районен съд – Дупница, че на основание чл. 433, ал. 1, т.8 от ГПК следва да прогласи прекратяване на изпълнителното производство по посоченото изпълнително дело.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.