Определение по дело №133/2025 на Административен съд - Перник

Производството е образувано по реда на чл. 145 от Административно - процесуалния кодекс /АПК/, и чл.166, ал.4, във вр. с ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.172, ал.6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, по жалба подадена

ОТ: С. И. К., [ЕГН],

с адрес: [населено място], [улица], ****,

ЧРЕЗ адв. И. М. от ПАК,

със съдебен адрес: [населено място], [улица], ****.

ПРОТИВ: Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1920- 000016/ 09.03.2025г. издадена от С. Б. С. на длъжност ст. полицай в 01 РУ при ОД МВР- Перник.

В жалбата е направено искане по реда на чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 от АПК, което е предмет на настоящото произнасяне на съда, като се сочи, че предвиденото от закона предварителното изпълнение на оспорения акт би довело до значителна и труднопоправима вреда върху жалбоподателя.

Жалбоподателят се аргументира с това, че от предварителното изпълнение на принудителната административна мярка биха настъпили значителни и трудно поправими вреди, тъй като осъществява ежедневни пътувания във връзка с трудовата му дейност, и това ще го лишало от възможността да изпълнява трудовите си задължения за дълъг период от време и щяло да доведе до лишаването му от доходи.

Към искането са представени писмени доказателства а именно ЗППАМ, в това число трудов договор № 36 от 01.11.2019 година и ЕР №91230 зас. № 100 от 29.05.2023г. издадено на И. К. П..

С Разпореждане от 19.03.2025 г. е изискана административната преписка, която е представена от административният орган.

Съдът, след като провери процесуалните предпоставки за допустими и след като констатира, че жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна при наличие на правен интерес от обжалването в предвидения от закона преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, пред надлежен съд съгласно чл. 133, ал. 1 от АПК по постоянният адрес на посочения в акта адресат., а оспореният с жалбата административен акт е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, вр. чл. 154, ал. 2, т. 1 от АПК подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, счита същата за допустима, поради което следва незабавно да се произнесе по заявеното от жалбоподателя искане за спиране по чл. 166, ал. 4 от АПК, във връзка с във вр. с чл.172, ал.6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Съгласно чл.166, ал.4, във вр. с ал.2 от АПК, допуснатото предварително изпълнение по силата на отделен закон може да бъде спряно от съда, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

Законът предвижда две алтернативи, всяка от които представлява самостоятелно основание за спиране на предварително изпълнение.

В тежест на оспорващия е да обоснове наличието на някоя от тях. Значителна вреда ще има, когато поради размера, вида, характера или интензитета на наложената принудителна административна мярка, тя води до несъразмерно отрицателно изменение в положението на адресата, с оглед защитавания от предварителното изпълнение интерес.

Трудно поправима е вредата, изразяваща се в отрицателни изменения, които не могат да бъдат възстановени или преодолени.

Касателно настоящият случай, жалбоподателят сочи обстоятелствата и представя писмени доказателства, от които може да се направи обоснован извод, че в резултат на предварителното изпълнение на принудителната административна мярка, изразяваща се в отнемането на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от датата връчване на заповедта за принудителната административна мярка, за него ще настъпят значителни и трудно поправими вреди.

Аргументите на съда се изразяват в това, че видно от приложения към жалбата трудов договор № 36 от 01.11.2019 година, се установява, че жалбоподателя, като общ работник с място на работа „сервиз в кв. Твърди ливади“ за да може да полага труд на договореното работно място, осъществява ежедневно пътуване, до изрично посочената в договора местоработата. Неявяването му на работа и в частност невъзможността му да осъществява трудова дейност ще доведе и до опасност същият да бъде лишен от трудово възнаграждение за периода, през който той ще бъде лишен от свидетелство за управление на моторно превозно средство. В допълнение на изложеното следва да се вземе предвид и че жалбоподателя полага грижи за възрастен родител с 50 % намалена работоспособност и предвид заболяването му е с ограничена подвижност, като се нуждае от транспортиране за лечение, както и за извършване на обичайните си житейски дейности. Още повече, че правото на европейския съюз, което има примат над националното законодателство и се прилага пряко, не допуска национално правна уредба, която да води до несъразмерно и непропорционално ограничаване на правото на свободно придвижване и труд. Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС ограничение на основното право, гарантирано от член 50 от Хартата, може да бъде обосновано с член 52, параграф 1 от Хартата (решение от 22 март 2022 г., bpost, C‑117/20, EU:C:2022:202, т. 40 и цитираната съдебна практика). В съответствие с член 52, параграф 1, първо изречение от Хартата всяко ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати от нея, трябва да бъде предвидено в закон и да зачита основното съдържание на същите права и свободи. Съгласно второто изречение от същия параграф при спазване на принципа на пропорционалност ограничения на посочените права и свободи могат да бъдат налагани само ако са необходими и ако действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора. Изложените в жалбата съображения за незаконосъобразност на оспорения акт не са предмет на разглеждане в настоящото производство и са правно ирелевантни за наличието на предпоставки по чл.166, ал.2 от АПК.

В конкретния казус също така с допускането на предварително изпълнение на оспорената заповед се стига и до нарушаване на разпоредбата на чл.6 от АПК, прокламираща принципът за съразмерност при упражняване на правомощията на администрацията. Крайният резултат на настоящият съдебен акт е в съответствие и с тълкуването, дадено в Решение от 04.05.2023 година по дело С-97/21 година на СЕС, според което доколкото прилагането на принудителните административни мерки предшества налагането на административни наказания/ имуществени санкции в следствие на образувано административнонаказателно производство, то не следва да бъде позволено и да се допуска тяхното предварително изпълнение.

Водим от изложеното и на осн. чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 от АПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

СПИРА предварителното изпълнение на заповед за прилагане на принудителна административна мярка 25-1920-000016/09.03.2025г. издадена от С. Б. С. на длъжност ст. полицай в 01 РУ при ОД МВР- Перник с която на осн чл.171, т. 1, б.б. от ЗДВП временно е отнето СУМПС [номер] до решаването на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от определението на осн. чл. 138 , ал. 2 от АПК, да се връчи на сраните по реда на чл. 137 от АПК.