Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 11.03.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на седемнадесети
октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при секретаря Екатерина
Калоянова, разгледа търговско дело № 5320 по описа за 2015г. и взе предвид
следното:
Производството е образувано по предявени от „О.б.б.“
АД субективно кумулативно съединени искове за признаване за установено по реда
на чл. 415, ал. 1 ГПК, че „А.2.“ ЕООД и „А.Г.“ ООД дължат солидарно на ищеца
сумата 2 755 580 евро – част от главница по договор за кредит №63 от
08.04.2008г., за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по
ч.гр.д. №68693/2014г. на СРС, 79 с-в.
Според уточненията в допълнителната искова
молба общият размер на вземането за главница по процесния договор за кредит
възлиза на сумата 8 200 000 евро, като вземането е частично предявено
от ищеца с три заявления за издаване на заповед по чл. 417 ГПК, въз основа на
които са издадени три заповеди за незабавно изпълнение, а именно заповед за
изпълнение по ч.гр.д. №27595/2013г. на СРС, 124 с-в за сумата 511 000
евро, заповед за изпълнение по ч.гр.д. №68693/2014г. на СРС, 79 с-в за сумата
2 755 580 евро и заповед за изпълнение по ч.гр.д. №68694/2014г. на
СРС, 79 с-в за сумата 4 000 000 евро, а след подадени възражения от
длъжниците са образувани искови производства по чл. 415, ал. 1 ГПК по т.д. №6192/2013г.
на СГС, ТО, VІ-5 с-в (с предмет вземането, за което е издадена заповедта за
изпълнение по ч.гр.д. №27595/2013г. на СРС, 124 с-в), по настоящото т.д.
№5320/2015г. на СГС, ТО, VІ-15 с-в (с предмет вземането, за което е издадена
заповедта за изпълнение по ч.гр.д. №68693/2014г. на СРС, 79 с-в) и по т.д.
№5522/2015г. на СГС, ТО, VІ-12 с-в (с предмет вземането, за което е издадена
заповедта за изпълнение по ч.гр.д. №68694/2014г. на СРС, 79 с-в).
С влязло в сила решение по т.д. №6192/2013г.
на СГС, ТО, VІ-5 с-в са уважени изцяло предявените от „О.б.б.“ АД искове за
признаване за установено по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, че „А.2.“ ЕООД и „А.Г.“
ООД дължат сумата 511 000 евро – част от главницата по договор за кредит №63
от 08.04.2008г., за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№27595/2013г. на СРС, 124 с-в.
С отговорите срещу исковата и
допълнителната искова молба ответниците не оспорват сключването на процесния договор за кредит №63
от 08.04.2008г. при учредена солидарна отговорност на ответниците за
връщането му, размерът на уговорената главница по кредита от 8 200 000
евро, уговореният краен срок за връщане на главницата (02.04.2010г.), както и
усвояването на кредита в пълния размер от 8 200 000 евро на 23.04.2008г.
със захранване на сметката на ответника „А.2.“ ЕООД (с предходно наименование „А.Т.В.“
ЕООД) с посочената сума и разпореждане от ответника със сумата, извършено с
четири операции на посочената дата.
По аргумент от обратното на чл. 153 ГПК тези
обстоятелства не се нуждаят от доказване в производството, но следва да се
отбележи, че се и установяват от писмените доказателства, представени с
исковата и допълнителната искова молба.
Възраженията на ответниците срещу
основателността на исковете, макар и многословно изложени, по същество се
изчерпват до възражения за погасяване на задълженията за връщане на главницата по
процесния договор за кредит като последица от служебно събиране от банката на
сумата 8 199 999,99 евро, извършено с банкова операция от
15.05.2009г. с посочено основание „намаление на главница“ и с реф. №LD**********, както и на сумата 0,01 евро, извършено с банкова
операция от 01.02.2010г. със същото посочено основание и референтен номер.
Ищецът не оспорва записването на
посочените операции в счетоводната система на банката, както и обстоятелството,
че задълженията по процесния договор за кредит са отчитани по посочения
референтен номер. Оспорва, обаче, твърденията на ответниците, че операциите
отразяват служебно събиране от банката на средства по сметки на ответниците,
като заявява твърдения, че на 06.04.2009г. е сключено допълнително споразумение
между страните за промяна на лихвите по процесния кредит, което е обусловило
откриване на различен референтен номер за отчитане на кредита, респективно записване
в счетоводната система на банката на задължение за главницата в размер на
8 200 000,00 евро под нов референтен номер и отписване на
задълженията по стария референтен номер с операциите, на които ответниците
заявяват възраженията си срещу исковете.
Доказателствата по делото
(включително цитираното допълнително споразумение №1/06.04.2009г.) установяват
тези твърдения на ищеца, но подробното им обсъждане в случая не е необходимо,
тъй като счетоводните записи в системата на банката сами по себе си поначало не
представляват основание за възникване, изменение или погасяване на
облигационните правоотношения между страните по процесния договор за кредит, а
освен факта на записване на посочените операции в системата на банката,
ответниците (включително след указанията на съда, дадени с доклада на делото)
не ангажират доказателства, но и твърдения за конкретните фактически
обстоятелства, като последица от които са погасени задълженията им за връщане
на главницата по кредита, в това число твърдения за датите, размерите и
основанията за постъпване на парични суми по сметки в банката, с които твърдят,
че банката
е извършила служебни погасявания на задълженията по процесния договор за кредит
и ги е отразила счетоводно със записите в системата си от 15.05.2009г. и
01.02.2010г.
При това положение съдът в приложение на
последиците на доказателствена тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК, но и в приложение
на чл. 3, вр. чл. 145, ал. 1 ГПК дължи да приеме, че към датите 15.05.2009г. и
01.02.2010г., на които в системата на банката са
записани процесните операции с референтен №LD**********, по сметката, открита за обслужване на процесния
кредит, или по други сметки на ответниците в банката, не са налице парични
средства, въз основа на които да е възможно пълно или частично погасяване на
задълженията на ответниците за връщане на главницата по процесния договор за
кредит.
Доказателства и твърдения за други
обстоятелства, въз основа на които да са погасени пълно или частично
задълженията на ответниците за връщане на главницата по кредита, също не са
ангажирани в производството по делото, поради което и по изложените съображения
предявените субективно кумулативно съединени установителни искове срещу
ответниците се явяват основателни и следва да бъдат уважени за пълния им
предявен в настоящото производство размер от 2 755 580 евро.
С оглед изхода на делото и в приложение на чл.
78, ал. 1 ГПК (така и т. 12 от тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. по
тълк.д. №4/2013г. на ВКС, ОСГТК) на ищеца следва да бъдат присъдени разноските,
които е направил за заповедното и исковото производство, включително
юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство в размер, определен по
реда на чл. 37 ЗПрП съгласно актуалния текст на чл. 78, ал. 8 ГПК (процесуална
разпоредба с действие и по отношение на заварените правоотношения към датата на
влизането й в сила).
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, че „А.2.“ ЕООД с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, *******ап. помещения № І 15 – І 16 и „А.Г.“ ООД (в
несъстоятелност) с *******, със седалище и адрес на управление ***, *******ап.
помещения № І 15 – І 16 дължат солидарно на „О.б.б.“ АД с ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление *** 755 580 евро –
част от главница по договор за кредит №63 от 08.04.2008г., ведно
със законната лихва от 11.12.2014г. до изплащането на сумата, за която е
издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №68693/2014г. на СРС,
79 с-в.
ОСЪЖДА „А.2.“ ЕООД с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, *******ап. помещения № І 15 – І 16 и „А.Г.“ ООД (в
несъстоятелност) с *******, със седалище и адрес на управление ***, *******ап.
помещения № І 15 – І 16 да заплатят солидарно на „О.б.б.“ АД с ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК сумата 274 424,65 лева – разноски за заповедното и исковото производство.
Решението
е постановено при участието на „Л.И.“ АД с ЕИК*******, със седалище и адрес на
управление *** *******като трето лице помагач на страната на ищеца „О.б.б.“ АД.
Решението
може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
СЪДИЯ: