Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 67
гр.
Бургас, 15.01.2020 година
В
ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд Бургас, ХХІІІ-ти състав, в открито съдебно заседание на шести януари две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Галя Русева
при
секретаря К.
Л.,
като разгледа докладваното от съдия Русева административно дело № 2881/2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. АПК вр.чл.186, ал.4 вр.ал.1 от ЗДДС и е образувано по жалба на „Виларей“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Созопол, ул.
„Антея“ № 9, представлявано от управителя К. С. М., против Заповед за налагане
на принудителна административна мярка № ФК-555-0347035/29.10.2019 г. на
началник сектор „Мобилни групи“ – Бургас, отдел „Оперативни дейности“ Бургас,
дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП,
с която е постановено запечатване на търговски обект – бензиностанция
„Приморско“ №1, находящ се в гр. Приморско, ул. „Трети март“, стопанисван от
жалбоподателя, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на осн.чл.186,
ал.1, т.1, б.“г“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
В жалбата се сочи незаконосъобразност
на заповедта за налагане на ПАМ поради противоречието й с материалния закон и
несъответствието й
с действителната фактическа обстановка, с целта на закона и с принципа за
съразмерност. Моли се за отмяна на заповедта като неправилна, необоснована и
незаконосъобразна.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, се представлява от управителя си и от
адвокат, който поддържа жалбата, моли за уважаването й и за присъждане на
разноски.
Ответникът – началник
сектор „Мобилни групи“ – Бургас, отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция
„Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, представя
административната преписка по издаване на оспорената заповед. В съдебно заседание
се представлява от юк. Е., който оспорва жалбата и моли за потвърждаване на
издадената заповед. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Бургаският административен съд, след
преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на
страните, намира за установено от фактическа страна следното:
На 24.10.2019 год. в
11.30 ч. е извършена проверка в търговски обект бензиностанция „Приморско“ № 1,
находящ се в гр. Приморско, ул. „Трети март“, стопанисван от жалбоподателя. При
проверката е установено, че търговецът, в качеството си на лице по чл.118, ал.6 ЗДДС, не подава данни
в НАП за доставката и движението на доставените/продадените количества течни
горива. Контролните органи са констатирали след получена справка от „Селекция“
за получените горива в търговския обект, че за периода от 21.05.2019 г. до
23.10.2019 г. е установено разминаване между данните от НИС /нивомерна
измервателна система/ и регистрираните с баркод четец еАДД с УКН: 000000000004694185/24.07.2019
г. с количество 5928 литра бензин А95, еАДД с УКН: 0000000004707350/31.07.2019
г. с количество 5442 литра бензин А95, еАДД УКН: 0000000004708138/02.08.2019 г.
с количество 4424 литра пропан-бутан, еАДД с УКН: 0000000004718838/06.08.2019
г. с количество 6444 литра бензин А95, еАДД с УКН: 0000000004737553/12.08.2019
г. с количество 7338 литра бензин А95, еАДД с УКН: 0000000004754289/20.08.2019
г. с количество 6469 литра бензин А95. За констатациите е съставен Протокол за
извършена проверка № 0347035/24.10.2019 г., в който е отбелязано, че до НАП не
са подадени данни за доставени горива по горните АДД документи.
Предвид установеното от административния
орган нарушение на законовото изискване по чл. 118 от ЗДДС, началник сектор
„Мобилни групи“ – Бургас, отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция
„Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП е издал
Заповед № ФК-555-0347035/29.10.2019 г., с която на „Виларей“ ЕООД с ЕИК
********* е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) - запечатване на
търговски обект – бензиностанция, находящ се в гр. Приморско, ул. „Трети март“,
стопанисван от жалбоподателя, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на
осн.чл.186, ал.1, т.1, б.“г“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС. Нарушението, което
е описано в заповедта, е неспазване на реда и начина за подаване на данни по
чл.118 от ЗДДС към НАП, което според административния орган осъществява състава
на чл.186, ал.1, т.1, б.“г“ от ЗДДС.
По преписката е приложен и АУАН № F520241/30.10.2019 г., видно от който жалбоподателят е
санкциониран за нарушение на чл.118, ал.6 от ЗДДС вр.чл.59а, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Заповедта е връчена на
представител на жалбоподателя на 31.10.2019 г., а жалбата срещу нея е подадена
на 13.11.2019 г.
Към
преписката е приложено и писмено обяснения от страна на управителя на дружеството-жалбоподател,
в което не
се оспорва
нарушението, но се твърди,
че същото е
извършено в резултат на недостатъчна грамотност на персонала. Посочено е, че
работещият на смяна не е прочел, че системата не е приела доставката и че има
сгрешен АДД /акцизен данъчен документ/, което пък се дължало на неправилно
въведен ЕИК на доставчика на горива.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
ДОПУСТИМА, като подадена в срок от лице, което е адресат на оспорената заповед,
правата му са пряко и непосредствено засегнати от нея, поради което за него е
налице правен интерес от оспорване.
Разгледана по същество,
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
На първо място, по въпроса за
валидността на оспорената заповед, съдът намира, че заповедта за налагане на
ПАМ е издадена в писмена форма и от териториално и материално компетентен орган
съгласно чл.186, ал.3 ЗДДС. Съгласно цитираната разпоредба, принудителната
административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по
приходите или от оправомощено от него длъжностно лице – чл.186, ал.3 ЗДДС.
По делото е представена Заповед №
ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г., с която изпълнителният директор на НАП е определил
директорите на дирекции „Контрол“ в териториалните дирекции на НАП и
началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в
главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане
на ПАМ запечатване на обект по чл.186 ЗДДС. Същевременно, със Заповед №
ЗЦУ-806/08.07.2015 г. на изпълнителния директор на НАП, на осн.чл.10, ал.1, т.1
и т.9 от Закона за Националната агенция за приходите и чл.6, ал.2 и ал.3 от
Закона за държавния служител, главният секретар на НАП е овластен при отсъствие
на титуляр на длъжност, заета от държавен служител, да определя служител, който
да изпълнява задълженията му, при условията на чл.84 ЗДСл.
В случая от представените по
делото доказателства се установява, че със Заповед № ЗЦУ-853/22.06.2018 г., на
осн.чл.84 от ЗДСл и чл.10, ал.1, т.1 от ЗНАП, главният секретар на НАП е
наредил при отсъствие на държавния служител Да.Т. В., заемащ длъжността
началник-отдел „Оперативни дейности“ Бургас в дирекция „Оперативни дейности“ на
Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, длъжността да се изпълнява от К.
Н. К.– началник сектор „Мобилни групи“ – Бургас в същия отдел.
Процесната оспорена заповед за
налагане на ПАМ е издадена от държавния служител К. Н. К.– началник сектор
„Мобилни групи“ – Бургас в Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, дирекция
„Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, в качеството му на
изпълняващ
длъжността началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в ГД „Фискален контрол“
съгласно Заповед № ЗЦУ-853/22.06.2018 г. Видно
от приложената по делото Заповед № 11239/18.10.2019 г., на датата на издаване
на заповедта за налагане на ПАМ – 29.10.2019 г., държавният служител Да.Т. В. - началник-отдел
„Оперативни дейности“ Бургас в дирекция „Оперативни дейности“ на Главна
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, е отсъствал от работа поради ползване
на законно разрешен платен годишен отпуск. Поради това, възникнало е основанието,
визирано в Заповед № ЗЦУ-853/22.06.2018 г. на главния секретар на НАП, на
посочената дата – 29.10.2019 г., длъжността началник-отдел „Оперативни
дейности“ Бургас в дирекция „Оперативни дейности“ на Главна дирекция „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП да се изпълнява от държавния служител Кирил Николаев Киров.
С оглед на това, процесната заповед за налагане на ПАМ от 29.10.2019 г. е издадена
от Кирил Николаев Киров, в рамките на нЕ.ите правомощия съгласно Заповед №
ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на изпълнителният директор на НАП и Заповед №
ЗЦУ-853/22.06.2018 г. на главния секретар на НАП, поради което съдът приема, че
оспореният акт е издаден от компетентен орган.
Съдът счита, че са
спазени установената от закона форма и изискванията за съдържание на заповедта
съгласно чл.186, ал.3 ЗДДС и чл.59, ал.2 от АПК. Заповедта е мотивирана -
съдържа фактически и правни основания за нейното издаване - наименование на
органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част,
определяща правата и задълженията на адресата, начинът и срокът на изпълнение
на ПАМ, срокът и редът за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо
административния орган.
Заповедта е издадена
при спазване на процесуалните правила, като не са допуснати съществени
процесуални нарушения.
Възраженията на
жалбоподателя, че не е налице извършеното нарушение, като доказателство за това
бил и фактът, че е изваден Z-отчет
за деня, което в противен случай би било невъзможно, не се споделят от
настоящия състав. Дневният финансов отчет /Z-отчет/ има значение за отчитане на
оборотите от извършените продажби
за деня,
а не за
данните,
подавани до НАП за
наличните количества горива в резервоарите и за извършваните доставки. Съгласно
чл.39, ал.1 от Наредба № Н-18, всяко фискално устройство, включително вградено
в автомат на самообслужване, генерира автоматично пълен дневен финансов отчет с
нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа),
през които в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени
операции, в случай че през последните 24 часа такъв отчет не е отпечатан от
лицето по чл. 3.
Лицата по чл. 3,
използващи ФУ и ИАСУТД, нямат задължение да отпечатват дневен финансов отчет.
При продажби на течни горива във/от обекти, които са изцяло на самообслужване,
дневният финансов отчет се генерира автоматично и се записва във фискалната
памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа). Лице по чл. 3,
използващо ЕСФП, отпечатва пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във
фискалната памет за всеки ден, през който в ЕСФП са регистрирани
продажби/сторно операции и/или зареждания на течни горива. Съгласно ал.2,
данните от дневния финансов отчет с нулиране се записват в данъчния терминал
(ДТ), като при ЕСФП едновременно с това се записват данни от нивомерната
измервателна система и броячите на колонките/разходомерите/измервателните
системи, като същите се отпечатват като служебен бон.
Горните
разпоредби имат отношение към отчетността
на оборотите от извършени продажби /глава V от наредбата/.
Същевременно, подаването на данни в НАП за доставените/получените
количества течни горива е уредено детайлно в глава ІХ а от Наредба № Н-18
/чл.59а и чл.59б/. Според чл.59а, лицата по чл. 118, ал. 9
и 10 ЗДДС
подават в НАП данни чрез електронен
документ за доставка (ЕДД) – приложение № 22, или електронен документ за
получаване (ЕДП) – приложение № 23, за доставката и движението на
доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях,
отнасяща се до цялото количество гориво или до част от него, в случаите, когато данните не са
декларирани с електронен акцизен данъчен документ (еАДД)/единен
административен документ (ЕАД) и са задължителни за подаване съгласно
наредбата. Всеки ЕДД, ЕДП, както и подадените данни за доставени количества
горива по документ, въведени чрез ЕСФП, съдържат задължително уникален
контролен номер (УКН) на еАДД или митнически референтен номер (МРН) на ЕАД. Въвеждането на УКН на еАДД за доставени
количества горива по документ, въведени чрез ЕСФП, се извършва чрез баркод
четец. Според ал.3, лице по ал. 1 - получател
по доставка на течни горива: 1. подава ЕДП съгласно приложение № 23 за потвърждаване на
полученото гориво с изключение на случаите, когато горивото се доставя в обект
с ЕСФП; 2.
подава ЕДД за промяна на местоназначение спрямо посочено в еАДД/EАД или
предходно ЕДД с изключение на случаите, когато горивото отива в обект с ЕСФП и
няма смяна на собственост; 3. подава ЕДД за престой на горивото повече от 24 часа; 4. подава ЕДД за промяна
в превоза (превозвач, транспортно средство и/или водач), посочен в еАДД/ЕАД или
предходен ЕДД. Съгласно
ал.4,
данните по ал. 2 и 3 се
подават за всяка настъпила промяна в декларираните в еАДД, ЕАД данни.
Чл.59б,
ал.3 от наредбата гласи, че при подаване на данни се посочва само един УКН на еАДД/ЕАД. Кодът
по КН на горивото в подаваните данни трябва да съответства на кода по КН на
горивото, посочен в еАДД/ЕАД. Несъответствия в подадени ЕДД или ЕДП се
отстраняват чрез подаване на нови ЕДД или ЕДП не по-късно от деня, следващ деня
на първоначално подадените данни /ал.4/. След изтичане на срока
по ал. 4 в подадени ЕДД за продажба на гориво и ЕДП се допуска да се извърши
корекция на подадени данни за стойността на данъчната основа на доставката, но
не по-късно от 10 дни от първоначално подадените данни. Коригирането се
извършва с подаване на нови ЕДД/ЕДП.
С оглед на горните разпоредби се
налага извод, че при издаването на процесната заповед са спазени материалноправните
разпоредби на закона.
Заповедта е издадена на осн. чл.186, ал.1, т. 4, б. “г“ и чл. 187, ал.1 ЗДДС.
Съгласно разпоредбата на чл.186, ал.1, т. 4, б. “г“ от ЗДДС, принудителната
административна мярка “запечатване на обект за срок до тридесет дни“ независимо
от предвидените глоби и имуществени санкции се прилага на лице, което не спази
реда или начина за подаване на данни по чл.118 от ЗДДС в НАП. Съгласно чл.118, ал.6 от ЗДДС, всяко лице по ал.1, извършващо
доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата,
извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на
Закона за акцизите и данъчните складове, е длъжно да предава по дистанционна
връзка на НАП и данни, които дават възможност за определяне на наличните
количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни
горива. Съгласно чл.3, ал.3, изр.2 от Наредба № Н-18/2006 год. за регистриране
и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин, за целта като средство за измерване
от одобрен тип се използва нивомерна измерителна система за обем на течни
горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство
на ЕСФП /електронна система с фискална памет/, като същата подлежи на
метрологичен контрол.
По делото
безспорно е установено, че проверяваната бензиностанция, стопанисвана от
жалбоподателя,
представлява търговски обект по смисъла на §1 т.41 от ДР на ЗДДС и че в същия има монтирана нивомерна система за
обем на течни горива от одобрен тип, както и че доставките, регистрирани с баркод четец по еАДД
с УКН: 000000000004694185/24.07.2019 г., еАДД
с УКН: 0000000004707350/31.07.2019 г., еАДД
УКН: 0000000004708138/02.08.2019 г., еАДД
с УКН: 0000000004718838/06.08.2019 г., еАДД с УКН: 0000000004737553/12.08.2019
г., и еАДД
с УКН: 0000000004754289/20.08.2019 г., не
са отразени от нивомерната система. Това е видно и от самите разпечатки на документални
доставки, приложени към жалбата, в които има съобщение за „невалиден ADD номер“. От това следва, че данните за тези доставки не
са подадени към НАП.
Тези констатации на практика не се
отричат от управителя на дружеството-жалбоподател, който в писмените си
обяснения пред административния орган е посочил, че грешката е допусната от
необучен работник и че се
дължи на грешно въведен ЕИК. Съдът намира сочените от жалбоподателя причини за
допускане на нарушението за ирелеватни. В задължение на регистриран по ЗДДС
търговец, извършващ доставки/продажби на течни горива на търговски обект, е да
предава по дистанционна връзка на НАП и данни, които дават възможност за
определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите
за търговия с течни горива. Неизпълнението на задължението е юридически факт,
пораждащ правомощие на органа по приходите да наложи ПАМ по чл.186 ал.1, т.4,
б. “г“ от ЗДДС „запечатване на обект“.
Същевременно, чл. 187, ал.1 от ЗДДС предвижда, че при
прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето. Предвид
безспорно установения факт на нарушението, необходимата
материалноправна предпоставка за налагане на мярката е налице. Целта на ПАМ съгласно разпоредбата на чл.22, ал.1 от ЗАНН е да се предотвратят и
преустановят административните нарушения, както и да се предотвратят и
отстранят вредните последици от нарушенията. При налагане на ПАМ
административният орган действа при условията на обвързана компетентност,
поради което при наличието на горепосоченото обстоятелство /фактът на
извършеното нарушение/ не е налице правна възможност, а задължение за него да
наложи ПАМ.
Правилно
е определен и срокът за налагане на ПАМ в заповедта – 14 дни, в рамките на
предвидения в закона максимален срок до 30 дни, като при определянето на срока
за налагане на ПАМ органът действа при условията на оперативна самостоятелност.
Административният орган е обсъдил
конкретните факти, тежестта на нарушението, отчел е поведението на нарушителя /декларираните от него финансови резултати за предходни
данъчни години, за някои от които има печалба 0 лв./, съпоставил е тези данни с
местоположението на търговския обект /оживена главна улица в централната част с
постоянен клиентопоток/ и е преценил, че среднодневните обороти за този тип
дейност са нереално ниски, като е направил конкретна
преценка на необходимостта да се предотвратят нежелани последици за фиска и да се предотврати извършването на нови нарушения. Изложени са мотиви по отношение продължителността на
срока на наложената ПАМ, която има превантивен и дисциплиниращ ефект, като
административният орган е посочил целите, които иска да бъдат постигнати с
налагането на ПАМ - необходимата
превенция да не се извършва ново нарушение. Така посочените мотиви в достатъчна
степен обосновават определянето на продължителността на наложената мярка,
поради което не се констатира твърдяната несъразмерност.
Срокът на наложената
ПАМ е съразмерен на извършеното нарушение и е съобразен с целта на ПАМ /превенция и недопускане вреди за фиска
предвид значимостта на охраняваните обществени отношения/, с тежестта
на извършеното нарушение
/предвид местоположението на
обекта, вида на стоката – акцизна стока /гориво/, и вида на нарушението - неподаването на
данни към НАП за движението на това гориво/.
Оспорения административен акт
съответства и на целта на закона, а именно -предотвратяване и преустановяване на
административни нарушения в защита на държавния бюджет и за осигуряване на
регулярност на приходите и нормално функциониране на цялата държавна бюджетна
система.
С
оглед на изложеното, жалбата се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
Предвид изхода на спора и претенцията на страните за присъждане на
разноски, на осн.чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 78, ал.8 от ГПК, в полза на ответника
по жалбата
следва да се присъдят разноски в размер на 100 лева юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда в минималния размер, предвиден в чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното и
на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Бургас
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Виларей“ ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Созопол, ул. „Антея“ № 9,
представлявано от управителя К. С. М., против Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-555-0347035/29.10.2019 г. на началник
сектор „Мобилни групи“ – Бургас, отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция
„Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която
е постановено запечатване на търговски обект – бензиностанция „Приморско“ №1,
находящ се в гр. Приморско, ул. „Трети март“, стопанисван от жалбоподателя, и
забрана за достъп до него за срок от 14 дни на осн.чл.186, ал.1, т.1, б.“г“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА„Виларей“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Созопол, ул.
„Антея“ № 9, представлявано от управителя К. С. М., да заплати на Национална агенция по приходите
разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщението на
страните пред
Върховния административен съд.
СЪДИЯ: