Решение по дело №2219/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1903
Дата: 17 декември 2021 г.
Съдия: Пламен Атанасов Атанасов
Дело: 20213100502219
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1903
гр. Варна, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на трети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова

Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20213100502219 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на АНГ. Р. Н., с ЕГН **********, с адрес: гр. Варна,
ж.к. “Младост“, бл.112, вх.1, ет.1, ап.З, представляван от адв. Д.Й., със съдебен адрес:
гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“ №16А, ет.1, ап.7 против Решение №261225 от
08.04.2021г. постановено по гр.д.№19628/2019г. на PC Варна, с което е отхвърлен
предявеният от жалбоподателя против “ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Витоша“ №89Б, представлявано от К.Ч.
и Б.В., със съдебен адрес: гр.Варна, бул.“Мария Луиза“ №21, офис 2, с ЕИК *********, чрез
адв.Д.И., иск с правно основание чл.386 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на
въззиваемия да заплати на въззивника застрахователно обезщетение по Договор за
застраховка “Каско +“, клауза “Пълно каско“, обективиран в Полица №440118213108429 от
01.10.2018г. на лек автомобил “Тойота“, модел „Приус“, с peг. №******** в размер на
5745,33 лв. за щети в резултат от настъпило на 11.09.2019г. застрахователно събитие, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда - 02.12.2019г. до окончателното ѝ изплащане.
В жалбата се излага, че решението на РС Варна е необосновано, неправилно и
незаконосъобразно. Поддържа се, че в резултат от неправилно тълкуване на доказателствата
и на приложимия закон, респективно договора сключен между страните, съдът е достигнал
до погрешен извод относно обхвата на застрахователното покритие и по конкретно, че
процесният договор за застраховка не покрива щети, които са в резултат от кражба и грабеж
на отделни детайли, възли и агрегати на МПС. Поддържа се, че в случая противозаконно е
отнет катализатора на МПС, който е цяла и трайно закрепена към автомобила система,
отстраняването на която предполага използването на техническо средство и специални
знания. Поддържа се, че разпоредбите на Раздел I, т.9 “Общи изключения към ОУ“, който
визира обема и съдържанието на рисковете, които са изключени от задължението за
1
заплащане на застрахователно обезщетение, са нищожни на основание чл.26 от ЗЗД, тъй
като влизат в противоречие с повелителните норми на КЗ, в частност с чл.408 от КЗ.
Поддържа се още, че извън уредените от закона основания за отказ за плащане на
застрахователно обезщетение, страните по застрахователно отношение, не могат да уговарят
други, които да освобождават застрахователя от задълженията, като се сочи относима
съдебна практика. С оглед горното се моли за отмяна на атакуваното решение и за
уважаване на предявените искове, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, е депозирала отговор на въззивната
жалба, с който се поддържа становище за обоснованост, правилност и законосъобразно на
атакувания съдебен акт, респективно за неоснователност на доводите на въззивника, като са
развити подробни съображения и е посочена относима съдебна практика. Моли се за
оставяне в сила на обжалваното решение и присъждане на деловодни разноски.
В открито съдебно заседание, въззивникът поддържа въззивната жалба и претендира
разноски.
Въззиваемият, оспорва жалбата и моли за потвърждаване на атакуваното решение,
ведно с присъждане на разноски.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искове по чл.386 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД
предявени от АНГ. Р. Н. с ЕГН ********** за осъждане на “ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД с
ЕИК ********* да му заплати застрахователно обезщетение по Договор за застраховка
“Каско +“, клауза “Пълно каско“, обективиран в Полица №440118213108429 от 01.10.2018г.
на автомобил “Тойота“, модел „Приус“, с peг.№******** в размер на 5745.33лв. за щети в
резултат от настъпило на 11.09.2019г. застрахователно събитие, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда-02.12.2019г. до
окончателното ѝ изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 01.10.2018г. между ищеца и ответното
застрахователно дружество е сключен договор за застраховка „Каско +“, обективиран в
застрахователна полица № 440118213108429, валидна от 01.10.2018 г. до 30.09.2019 г.,
относно лек автомобил “ “Тойота“, модел "Приус“, с peг.№В 2030КТ, при договорени
застрахователна сума 9 226 лв. и застрахователна премия от 503.74лв., като последната била
платена еднократно. Сочи се, че на 11.09.2019г. били откраднати катализатора, ламбдната
сонда и предната изпускателна тръба до средното гърне на автомобила. По този повод, на
същия ден застрахователят бил уведомен за настъпилото застрахователно събитие и била
образувана щета №44010311907233/11.09.2019г. На следващия ден бил извършен оглед на
застрахования автомобил от представител на ответното дружество. Несъгласен със
заключението му, на 13.09.2019г., ищецът отправил молба до застрахователя за повторен
оглед, който бил извършен на 17.09.2019г. След него, с Уведомление с изх.№0-92-14589 от
09.10.2019г., ответникът информирал ищеца, че отказва да заплати поисканото
застрахователно обезщетение.
В отговора на исковата молба, ответникът излага твърдения, че ищеца не е изпълнил
договорните си задължения да пази и ползва процесното МПС с грижата на добър стопанин,
като наред с всичко останало, не е взел и необходимите мерки за предпазване на
застрахованото МПС. Сочи се, че кражбата на катализатора не попада в обхвата на
покритите от застрахователя рискове, тъй като според приложимите общи условия (ОУ),
застрахователят не отговаря за "кражба или грабеж на отделни детайли, възли и агрегати на
МПС“. С оглед свободата на договаряне страните могат да постигнат съгласие кои рискове
да бъдат покрити и кои не, като в случай на изключен риск за застрахователя не възниква
задължение за обезщетяване. Ответникът твърди и че е изпълнил законовото си задължение
за произнасяне по претенцията в тримесечен срок от нейното предявяване, съобразявайки че
ищецът не е представил всички необходими документи, свързани с установяването на
2
нейните основание и размер. Това обстоятелство препятствало и упражняването на правата
му по чл.408, ал.1 от КЗ. Излагат се и съображения, че уврежданията по лекия автомобил не
са и не могат да бъдат получени вследствие на описаното събитие, тъй като от материалите
по образуваната застрахователна преписка е видно, че уврежданията по автомобила не
съответстват на местоположението и начина, по който било описано събитието. В условията
на евентуалност, се оспорва и претендираната стойност на щетите от процесното МПС към
датата на настъпване на застрахователното събитие. Въз основа на тези аргументи,
ответникът е формулирал искане за отхвърляне на предявените искове в цялост и
присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани във въззивната жалба приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата инициирала настоящото въззивно производство е подадена в срок от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася по валидността
на първоинстанционното решение служебно, а по допустимостта – в обжалваната му част.
Настоящият състав преценява обжалваното решение като валиден и допустим съдебен акт.
По останалите въпроси, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания. В настоящия случай, въззивникът оспорва извода на районния съд, че
процесният катализатор е отделен детайл от застрахованото МПС, а не цяла система която е
трайно прикрепена към автомобила, което водело до приложение на клаузите на ОУ към
договора, изключващи отговорността на застрахователя в случаите на кражба или грабеж
на отделни детайли, възли и агрегати на МПС. Ищецът е несъгласен и със заключението на
съда, че въпросната клауза не е нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД като
противоречаща на закона и по-конкретно на чл.408 от КЗ.
По делото не е налице спор и от приетите неоспорени в пъровинстанционното
проиводство, доказателства се установява, че между страните е сключен договор за
застраховка “Каско +“, клауза “Пълно каско“, обективиран в Полица №440118213108429 от
25.09.2018г. за автомобил “Тойота“, модел "Приус“, с peг.№********, валидна от
01.10.2018г. до 30.09.2019г. Застрахователната сума е в размер на 9226лв., а
застрахователната премия в размер на 503.74лв., като същата е заплатена еднократно на
25.09.2018г.
На 11.09.2019г. е установено увреждане на автомобила, изразяващо се в липсата на
предна изпускателна тръба с катализатор и ламбда сонда, за което въззивникът уведомил
застрахователя на 11.09.2019г., за което е заведена щета №44010311907233/11.09.2019г. На
12.09.2019г. е извършен оглед на автомобила, за което е съставен Опис-заключение.
Недоволен от констатациите на първоначалния оглед, въззивникът поискал извършването на
повторен такъв, който е осъществен на 17.09.2019г. С Уведомление с изх.№0-92-
14589/09.10.2019г. въззиваемото дружество е отказало изплащането на претендираното
застрахователно обезщетение.
По подаденото от въззивника сведение, срещу неизвестен извършител, е образувано
ДП №1244/2019г. по описа на Трето РУ на ОД на МВР Варна за престъпление по чл.195,
ал.1, т.4 от НК.
В първоинстанционното производство е проведена съдебно авто-техническа
експертиза, а по искане и на двете спорещи страни е допуснато провеждането и на повторна
такава. Настоящият състав на съдът кредитира и двете експертни заключения като
компетентно дадени. В тях, вещите лица, са достигнали до сходни изводи по отношение на
механизма на възникване на вредите, съответствието на вредите с него, както и че към
3
11.09.2019г. общата стойност на щетите по автомобила (вкл. и разходите за труд) е била в
размер на 5745.33лв. И двете вещи лица изразяват становище, че мястото на увреждане,
непосредствено пред средното шумозаглушително гърне е възможно да бъде достигнато със
специализиран инструмент за рязане на тръби, докато автомобила контактува с четирите си
колела с пътната настилка, но мястото на закрепване на предната изпускателна тръба към
изпускателния колектор е особено трудно достъпно или дори невъзможно, когато
автомобилът контактува и с четирите си колела с пътната настилка, като обичайно, за да се
извърши това действие е нужно използването на две ръце. При изслушването на вещите
лица в о.с.з., всяко вещо лице е посочило, че е възможно щетата да бъде нанесена след
повдигане на лекия автомобил с крик, което да улесни отнемането на катализатора.
В първоинстанционното производство, съдът е приел и приложил като писмени
доказателства представените с исковата молба и отговора на същата заверени копия на
писмени документи, надлежно описани в протоколно определение от 29.05.2020г. по
първоинстанционното дело. Същите не са оспорени нито пред първоинстанционния, нито
пред въззивния съд, като последният следва да цени същите съобразно тяхната
доказателствена стойност.
Въз основа на горното съдът, въззивният съд намира следното:
Към момента на увреждането, респективно към момента на предявяване на
претенцията пред застрахователното дружество, спорещите страни, са били обвързани от
валиден договор за имуществена застраховка, поради което и според разпоредбата на чл.386,
ал.2 от КЗ застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.
Спорният въпрос се свежда до квалифицирането на отстранената от
застрахования автомобил част /предната изпускателна тръба с катализатор и ламбдата сонда/
като отделни детайли от лекия автомобил, чиято кражба би попаднала в изключените от
застрахователя рискове.
От анализа на доказателствата по дело, става ясно, че според клауза 2.3.
Клауза "Пълно Каско“ застрахователят е поел задължението да "покрива всички рискове,
причинени от застрахователни събития, покрити по клаузи “Супер“ и "Кражба и грабеж на
цяло МПС“, които могат да доведат до пълна загуба или частична щета на
застрахованото МПС […]“. Така клауза 9.1.19. от Раздел I "Общи положения“ на ОУ,
регламентираща, че застрахователят "не предоставя застрахователно покритие за щети
настъпили в резултат на кражба или грабеж на отделни детайли, възли, и агрегати на МПС“
следва да бъде интерпретирана във връзка с покриването на частични щети, настъпили от
кражба или грабеж на цялото МПС. Граматическото тълкуване на двете клаузи в
общоприетия им смисъл води до вътрешно противоречие, което е неприемливо. Затова
следва да се приложи чл.20 от ЗЗД и гореупоменатите клаузи да бъдат тълкувани в духа на
договора, имащ за предмет застраховка на цялото МПС.
Доколкото при имущественото застраховане основанието на договора, е
прехвърлянето на носенето на риск от увреждане на имуществото на застрахования върху
специализиран търговец срещу съответното възнаграждение, ограниченията на покрития
риск не следва да се тълкуват по начин, изключващ принципно пълното покритие в клауза
"Кражба и грабеж“ на цяло МПС, приложима по клауза "Пълно каско“. Алеаторният
характер на застрахователният договор, произтичащ от съществуващата вероятност от
увреждане на имущественото благо, осъществяването на която е несигурно, неизвестно и
независимо от волята на застрахованото лице, предполага изключването на рискове да бъде
правено в насока целенасочено поведение на застрахования. В този смисъл, следва да бъде
възприето тълкуване на клауза 9.1.19. от Раздел I "Общи положения“ на ОУ като
ограничение на отговорността на застрахователя за случаи, в които увреждането на
имуществото носи пряка полза за застрахования-например, разкомплектоване на детайли,
4
оборудване, принадлежности от автомобила, които биха могли да се използват
самостоятелно като резервни части или комплектовки, но без при отделянето им да се
нанася вреда върху самия автомобил. Покриването на такъв риск несъмнено би поставило
застрахователя в позиция да обезщетява "вреди“, които реално не са понесени. Настоящия
случай обаче не е такъв. Според приетите заключения по проведените първоначална и
повторна САТЕ, детайлите на автомобила не са били демонтирани, а са отнети чрез
разрушаване на връзките с целостта на системата. Увреждане реално е настъпило, тъй като
липсва и то в резултат на кражба, конструктивен елемент от застрахованото имущество.
Така, в процесния случай, е налице събитие, попадащо в обхвата на застрахователния
договор /в този смисъл и Решение №94 от 28.05.2010г. на ВКС по т.д.№900/2009г., II т.о.
относно задължителното тълкуване на клаузите, изключващи отговорност на
застрахователя/.
В светлината на гореизложеното не може да бъде споделен изводът на
първоинстанционния съд, че за ищеца не е възникнало валидно вземане към виззиваемия за
заплащане на застрахователно обезщетение.
Не може да бъде споделено и възражението на въззиваемия, че уврежданията по
процесното МПС не са били получени и не е могло да бъдат получени вследствие на
описаното събитие. Според приетите заключения по проведените САТЕ и разясненията на
вещите лица, дадени в о.с.з., макар малкото разстояние от повърхността, върху която се е
намирал автомобила до неговата най-ниска точка, премахването на катализаторната система
и ламбдата сонда не е категорично невъзможно да се извърши на мястото, където е бил
паркиран автомобила /макар и чрез допълнително повдигане на автомобила с крик и
използването на различни специализирани инструменти/.
Съдът не счита за основателно и възражението на застрахователя по отношение на
непредставянето от страна на застрахования на документ, обективиращ резултата от
образуваното досъдебно производство, тъй като според клауза 9.6.6 от Раздел II: Каско от
ОУ към застрахователния договор, при настъпване на застрахователно събитие
ЗАСТРАХОВАНИЯТ е длъжен "при образуване на досъдебно производство […] във връзка
със застрахователното събитие, при поискване от ЗАСТРАХОВАТЕЛЯ да представи
заключително постановление на разследващите органи от досъдебното производство,
съответно обвинителен акт срещу установен извършител на престъплението, постановление
за спиране и прекратяване на наказателното производство по реда и условията на
наказателно-процесуалния кодекс, съдебно решение по образувано наказателно дело и др.“
В кориците както на първоинстанционното, така и на настоящото производство липса
представено доказателство за отправено от застрахователя до въззивника искане за
представяне на някой от гореизброените документи. В този смисъл, въззивникът не може да
извлича ползи от неупражняването на своите договорни или законови в смисъла на чл.404,
ал.1 от КЗ правомощия. Още повече, че в процесния случай разследващите органи, са били
уведомени и застрахователят е можел сам да изиска нужните му документи от досъдебното
производство.
Предвид гореизложеното, първоинстанционното решение се явява неправилно,
доколкото предявеният е доказан по основание. Така, въпросът, на който следва да бъде
отговорено, е какъв е размерът на обезщетението, което следва да бъде заплатено от
застрахователя. В отговора на въззивната жалба, застрахователното дружество е навело
възражение за прекомерност на претендираното обезщетение, като счита, че то следва да
бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието, като бъде отчетено,
че катализатора на автомобила не е бил технически изправен, бил е напълно износен и не е
можел да изпълнява своите функции.
Съгласно чл.405 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие, застрахователят
е длъжен да плати застрахователно обезщетение съобразно нормата на чл.386, ал.2 от КЗ,
5
според която то трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна
увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото
имущество. За действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се закупи друго със същото качество, съгласно чл.400 от КЗ, а за
възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка-чл.400, ал.2 от КЗ. При
изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване,
тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност на автомобила /в
този смисъл и Решение №209/30.01.2012г. на ВКС по т.д.№ 1069/2010г., ІІ т.о., решение
№79/02.07.2009г. на ВКС по т.д.№156/2009г., I т.о., Решение № 6/02.02.2011г. на ВКС по т.д.
№293/2010г., I т.о. и др./. Затова при съдебно предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение, в хода на която липсват данни за реално извършен ремонт и
доказателства за осъществени разходи, не е предложено отремонтиране в доверен сервиз,
съдът следва да определи застрахователно обезщетение по действителната стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие съгласно чл.386, ал.2 от
КЗ, като ползва заключението на вещото лице, без да е обвързан при кредитирането му да
проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба
№24/08.03.2006г. на КФН вр. Наредба №49/1610.2014г. за задължителното застраховане по
застраховки "Гражданска отговорност" на автомобилистите и "Злополука" на пътниците в
средствата за обществен превоз. Съобразно заключенията на вещите лица по проведените
САТЕ, пазарната стойност на разходите за труд и нови автомобилни части възлиза на
5745.33лв., която съответства по размер на предявената претенция. ето защо предявеният
иск следва да бъде уважен изцяло.
С оглед основателността на главната претенция, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД,
върху обезщетението се дължи законна лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба – 02.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
По разноските: отмяната на първоинстанционното решение налага преразглеждането
на въпроса за отговорността за направените от страните разноски.
Съобразно чл.78, ал.1 от ГПК на въззивника следва да се присъдят сторените в
първоинстанционното и въззивното производства разноски, а именно сумата от
общо1729.85лв. и включващи държавна такса за образуване на делото пред ВРС, депозити за
възнаграждения на в.л. по първоначална и повторна САТЕ, и адвокатско възнаграждение. В
тази връзка съдът намира за неоснователно направеното от ответната страна пред ВРС
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед правната и фактическа
сложност на делото, в това число проведени 4 открити съдебни заседания с изслушване на
вещите лица и разпит свидетел по делото. За въззивната инстанция се дължи общо сумата от
744.91лв., която включва държавна такса за образуване на въззивното производство и
адвокатско възнаграждение, както и държавната такса заплатена по ч.гр.д.№1819/2021 г. на
ВОС.
Във връзка с направеното от въззиваемия възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на въззивника от 620лв., следва да се има предвид, че
нормативно установения с Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минимум съобразно размера на претенцията възлиза на
617.26лв., което е пренебрежимо малка разлика. Ето защо възнаграждението не следва да
бъде редуцирано.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №261225/08.04.2021г. по гр.д.№19628/2019г. по описа на
Районен съд Варна и вместо него постановява:
ОСЪЖДА "ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул."Витоша“ №89Б да заплати на АНГ. Р. Н. , с ЕГН
**********, с адрес: гр.Варна, ж.к."Младост“, бл.112, вх.1, ет.1, ап.3, сумата от 5745.33лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на настъпило на
11.09.2019г. застрахователно събитие-увреждане в резултат на кражба на катализатор и
ламбдна сонда на лек автомобил "Тойота“, модел "Приус“, с рег.№********, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба-02.12.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и съдебно деловодни
разноски в размер на 1729.85лв. за първоинстанционното производство и в размер на
744.91лв. за въззивното производство.
Съобразно чл.127, ал.4 от ГПК сумите могат да бъдат заплатени доброволно по
банкова сметка: IBAN: BG23TTBB94001523056433, с титуляр: АНГ. Р. Н..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.280 от ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7