Р
Е Ш Е Н И Е
№ 412 / 28.02.2024 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в открито съдебно заседание
на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
КРАСИМИРА ИВАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
СИЛВИЯ САНДЕВА |
|
|
ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА |
При участието на прокурора ВИОЛЕТА ВЕЛИКОВА и секретаря Мария
Михалева разгледа докладваното от съдия Кр. Иванова КАНД № 203/ 2022 г. по
описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „Изида логистик“ ООД,
ЕИК ***, против Решение № 204/ 29.12.2021 г., постановено по НАХД № 977/ 2021
г. по описа на Районен съд – Добрич, с което е потвърдено Наказателно
постановление (НП) № 23-0000909/ 24.06.2021 г. на директора на Регионална
дирекция „АА“ – Варна, с което на касатора за нарушение на чл. 96г, ал. 1, пр.
2 от Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 3000 лева.
Според касатора решението е неправилно поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон.
Твърди, че Районният съд не е съобразил, че изискванията на Наредба № 36 от 15.05.2006
г. (Наредбата) са в пряко противоречие с Директива 2006/126, за което има
официално становище от Европейската комисия. В писмена защита с вх. № 503/
07.02.2024 г. излага допълнителни доводи за незаконосъобразност на решението
като противоречащо на Решение от 18.01.2024 г. по дело С – 227/2022 г. на СЕС. Иска
отмяната му и постановяване на друго по същество, с което да се отмени НП.
Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба, Директорът на
Регионална дирекция „АА“ – Варна, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната
жалба. Представя Становище с вх. № 484/ 06.02.2024 г. (л. 60), в което
настоява, че тълкуването на решението на СЕС по дело С – 227/ 2022 г. следва да
се възприема по начин, който обуславя законосъобразността на НП, поради което
иска да бъде оставена без уважение касационната жалба. Претендира присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното
от касатора адвокатско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Добрич дава
заключение за основателност на касационната жалба, позовавайки се на решението
на СЕС от 18.01.2024 г. Счита, че решението на ДРС е неправилно и следва да бъде
отменено.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, в рамките на наведените от касатора основания и в
съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в срок, от легитимирана
страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е основателна по следните
съображения:
С НП № 23-0000909/ 24.06.2021 г. касаторът е санкциониран
за това, че на 29.09.2020 г. в гр. Добрич, ул. „Антон Стоянов“ № 2, в
качеството си на превозвач, притежаващ лиценз на общността за превоз на товари
№ 12958, е допуснал извършването на обществен превоз на товари от водача Т.Т.,
ЕГН **********, управлявал товарен автомобил марка „ДАФ“ от категория N3, с рег. № ТХ7542ХТ, без този водач да отговаря на изискванията за
психологическа годност по смисъла на Наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП,
уредени в чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от закона за автомобилните превози (ЗАвтП), тъй
като е притежавал удостоверение за психологическа годност със срок на валидност
до 26.07.2017 г., установено след справка в Регистър „Психологически
изследвания“ и разпечатка от снета информация от картата на водача с програма. Деянието
е квалифицирано като нарушение по чл. 7а, ал. 2, предл. 3 от ЗАвтП, за което е
наложена имуществена санкция на дружеството на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2
от с.з. в размер на 3000 лева.
С обжалваното решение ДРС е потвърдил НП, като е приел,
че нарушението е безспорно доказано и не са налице допуснати съществени
процесуални нарушения в административнонаказателното производство. Обсъдил е
разминаването в имената, отразени в пътния лист и в АУАН и НП, като е счел, че
представеният по делото пътен лист не е годно доказателство, тъй като не
съдържа всички необходими реквизити съгласно Приложение № 11 към чл. 89, т. 7
от Наредба № 33 на МТ. Изтъкнал е, че обстоятелството, че приложеният пътен
лист е за същия автомобил, но с друг водач, не променя извода, че водачът с
изтекло удостоверение за психологическа годност (УПГ) е управлявал автомобила.
Направил е извод, че Директива 2006/126 касае свидетелства за управление на
превозни средства, транспонирана е в ЗДвП, видно от § 35, т. 3 от ЗДвП, но е
приел, че е неприемливо да се счита, че, след като водачът има издадено редовно
СУМПС за съответната категория и е преминал успешно психологическо изследване,
то това удостоверява и психологическата му годност. Позовал се е на чл. 8, ал.
2 от Наредба № 36, в актуалната му към датата на деянието редакция, според
който УПГ е със срок от 3 години, като е отчел, че СУМПС е с по – дълъг срок и
е заключил, че законодателят е направил разлика между психологическа годност за
управление на МПС и такава за превоз на товари и пътници. С оглед на това е
потвърдил НП изцяло.
Първоинстанционното Решение е неправилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 7а,
ал. 2 от ЗАвтП лицензираните превозвачи, лицата по чл. 24е и лицата, извършващи
превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари
само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст,
правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната
категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и
чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Според чл. 96г, ал. 1 от ЗАвтП,
който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от
изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз
за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена
санкция в размер на 3000 лева.
Изискванията за психологическа
годност и условията и редът за провеждане на психологическите изследвания на
кандидатите за водачи, на водачите на определени категории МПС и на водачите,
извършващи определен вид дейности, са разписани в Наредба № 36, издадена на
основание чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Вярно е,
както е посочил и РС, че съгласно чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от тази Наредба, в действащата им редакция
към датата на извършване на процесното деяние, при всяко постъпване на работа и
при извършване на дейността като водач на таксиметрови автомобили или водач на
автомобили за обществен превоз на пътници или товари, лицата представят
удостоверение за психологическа годност. Това удостоверение е валидно за срок
три години от датата на неговото издаване с изключение на случаите, в които се
издава след навършване на 65-годишна възраст на лицето и на случаите по чл. 1,
ал. 1, т. 2, 5, 6 и 7, в които удостоверението е валидно за срок една
година.
Същевременно следва да бъде съобразена обаче Директива
2006/126, която има за цел да хармонизира минималните стандарти за физическа и
умствена годност на водачите на превозни средства от всички категории,
включително на професионалните водачи, упражняващи дейност в областта на
автомобилния транспорт на пътници и стоки.
Съобразно член 7, параграф 1, буква а) от Директивата свидетелства за управление на превозно средство се издават само на кандидатите, които са
взели изпит по умения и поведение, както и теоретичен изпит и отговарят на
минималните стандарти за физическа и умствена годност, в съответствие с
разпоредбите на приложения II и III към
тази Директива. Съгласно параграф 3, буква а) за подновяването на свидетелството за управление се
изисква спазване на същите минимални стандарти за физическа и умствена годност от
притежателите на свидетелства за управление на превозни средства от категории C, CE, C1, C1E, D, DE, D1 и D1E.
Минималната хармонизация на правилата относно
свидетелствата за управление не е пречка държавите - членки да запазват или да
приемат по – строги мерки, стига те да не застрашават сериозно постигането на
предписания от Директива 2006/126 резултат. Възможността за завишаване на
изискванията за физическа и умствена годност за управление на моторни превозни
средства не може да дерогира правилата на чл. 7 от Директивата.
С Решението по дело
С – 227/2022 СЕС приема, че член 7, параграфи 1 и 3 от Директива
2006/126 следва да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава - членка да
изисква от лицата, които искат да извършват професионална дейност като водачи
на моторни превозни средства за транспорт на пътници или стоки и които имат
свидетелство за управление на превозни средства от категории C, CE, C1, C1E, D, DE, D1 и D1E,
издадено в съответствие с Директивата, след като при това издаване физическата
и умствената им годност за управление е проверена, да притежават както
свидетелство за управление, така и имащо по-кратък срок на валидност от него
удостоверение за психологическа годност.
Следователно проверката за
психологическата годност на водачите за съответната категория или професионална
група следва да съвпада с момента на издаване или подновяване на свидетелството
за управление на моторно превозно средство, независимо дали медицинските
прегледи за това са по-строги или не, като е недопустимо съвместното съществуване
на свидетелството за управление с всеки друг национален документ, изпълняващ
същата функция по същество.
В случая Наредба № 36 налага на професионалните водачи да
притежават не само валидно свидетелство за управление, но и отделно
удостоверение за психологическа годност, което според действащата към датата на
нарушението редакция на чл. 8, ал. 2 от Наредбата е с по-кратък срок на
валидност в сравнение със срока на валидност на свидетелството за управление на
моторно превозно средство. С оглед на това националното законодателство налага
по-рестриктивни мерки за психологическа годност на българските професионални
водачи от предвидените в чл. 7 от Директивата,
като пренебрегва установената в нея изчерпателна хармонизация на документите,
доказващи съществуването на право на управление, както и въведения с нея
синхронизиран срок на административна валидност на свидетелствата за управление
и медицинските прегледи за физическа и умствена годност. Неоснователни са в
случая възраженията в Становището на касатора, че регламентираните в Наредба №
36 изследвания за психологическа годност не се различават по своя обхват и цели
от предвидените в приложение ІІІ към Директива 2006/126 медицински прегледи,
защото това не променя извода, че е нарушена забраната държавите - членки да
изискват отделно доказателство за умствена годност за управление на интервали
от време, по – кратки от срока на валидност на свидетелството за управление (т.
36, 37, 39, 44, 45 от решение на СЕС по дело С – 227/22). Предвиждането да се
изисква допълнително удостоверение за умствена годност, което не съвпада със срока
на валидност на свидетелството за управление, съставлява недопустима административна
тежест за водачите и превозвачите, която ги поставя в по-неблагоприятно
положение. Това противоречи на основните цели на съюзните норми и компрометира
техния полезен ефект, в какъвто смисъл е, както решението на СЕС, така и официалното
уведомително писмо на ЕК до България от 15.07.2021 г. Националните разпоредби
относно удостоверенията за психологическа годност са несъвместими с Директива
2006/126, което създава задължение за съда да не ги приложи. С оглед на това,
предвид че към посочената в АУАН и в НП дата водачът на съответния товарен
автомобил за обществен превоз е притежавал валидно свидетелство за управление
на МПС за съответната категория, по който факт спор няма, с оглед на което пък е
отговарял на минималните изисквания за психологическа годност, то вмененото на
касатора деяние е несъставомерно и неправилно му е била наложена имуществена санкция
на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвтП.
Като е достигнал до обратния правен извод, ДРС е приложил
закона неправилно, поради което съдебното решение следва да бъде отменено и вместо
него да бъде постановено друго, с който да се отмени НП.
При този изход на спора, с оглед изрично стореното в тази
насока искане от процесуалния представител на касатора, на основание чл. 63д,
ал. 1 от ЗАНН, на същия следва да бъдат присъдени разноски за двете съдебни
инстанции, за които разноски са налице доказателства, а именно – сума в общ размер
от 880.00 лв. (осемстотин и осемдесет лева), представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на по 440.00 лв. съответно за въззивната и
за касационната инстанции. Неоснователно е възражението за прекомерност,
сторено от процесуалния представител на ответника, тъй като съгласно чл. 18,
ал. 2, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
минималният размер на адвокатския хонорар за този вид дела възлиза на 600.00
лв. съобразно стойността на наложената имуществена санкция.
Водим от горното, Административен съд – Добрич, I касационен състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 204/ 29.12.2021 г., постановено по НАХД
№ 977/ 2021 г. по описа на Районен съд – Добрич, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0000909/ 24.06.2021
г. на Директора на Регионална дирекция „АА“ – Варна, с което на касатора за
нарушение на чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвтП е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 3000.00 лв. (три хиляди лева).
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ –
Варна да заплати на „Изида логистик“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: град Добрич, ул. „Антон Стоянов“ № 2, представлявано от управителя Г.Д.М.,
сумата от 880.00 лв. (осемстотин и осемдесет лева), представляваща разноски за
двете съдебни инстанции за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: