Р Е Ш Е Н И Е  № ______

 

гр. Никопол, 22.01.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

НИКОПОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в открито заседание на четиринадесети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                      

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР ТИХОЛОВ

 

при секретаря Поля Видолова, в присъствието на прокурора …….., като разгледа докладваното от съдията гр.дело №630 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

КОДЕКС за застраховането

 

 

 

 

Чл. 400. (1) За действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество.

(2) За възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.

(3) Когато друго не е уговорено, приема се, че застрахователната сума по договора е определена съгласно действителната стойност на имуществото. За установяване на действителната стойност застрахователят има право да извърши оглед на застрахованото имущество.

 

 

 

 

Предявен е иск с правно основание  чл. 405, ал. 1 КЗ във връзка с чл.409 от КЗ.

Ищцата С.И.П., ЕГН********** с настоящ адрес *** чрез процесуалния си представител адв.К.Д. от ПлАК твърди, че е собственик на л.а. „***“ с ДК№***, за който автомобил между ищцата и застрахователното дружество ответник бил сключен застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица №**********/14.09.2017г. за застраховка „КАСКО“ и „ЗЛОПОЛУКА“, сключен при действие на Общите и Специалните условия по застраховка „КАСКО“.

Установи се следната фактическа обстановка:

На 21.07.2018г. ищцата управлявала л.а. „***“ с ДК№*** в срока на покритието на застраховката по път III-4402. Пътуването по този път било наложено от факта, че по това време главният път за гр.Габрово бил затворен поради ремонт и се пътувало по маркирано със знак отклонение. Между селата Райновци и Браниловци, на километър 15-ти от този път, автомобилът бил увреден, тъй като на пътя в тази му част имало бабуна на асфалта в крайната му част, на границата с банкета, а веднага след нея и камък, който при движение на автомобила отхвръкнал, като ударил предната броня и носача на автомобила. Ударът причинил счупване на част от предната броня, десен въздуховод, фаровете за мъгла, допълнителен воден радиатор и носач. Веднага на място и след установяване на събитието ищцата уведомил ответника за настъпилото застрахователно събитие, като първо била запитана дали автомобилът е в движение, на който въпрос ищцата отговорила положително, след което била уведомена в три дневен срок да закара автомобила пред офиса на застрахователя в ***, което тя веднага сторила след като стигнала в гр.Плевен, но поради факта, че денят бил събота – неработен за застрахователя, първоначалният оглед на автомобила с оглед установяване на вида и размера на щетите бил отложен от застрахователя за първия работен ден на новата седмица, а именно понеделник – 23.07.2018г. След завеждане на преписка от специалисти на ответника бил извършен първичен оглед, при който бил съставен нарочен опис – заключение по щета №25018030100453, в който били нанесени установените по автомобила щети. Установено било още, че е необходим и допълнителен оглед, тъй като имало възможност от удара да са налични допълнителни щети, които без да се свали цялата предна броня на автомобила, нямало как да бъдат установени. По разпореждане на работещи в офиса на ответника специалист, тъй като застрахованите при дружеството автомобили се ремонтират в „М Кар Плевен“ООД, ищцата закарала автомобила в сервиза на „М Кар“ и го представила за ремонт. На по-късен етап, след демонтиране на предната броня бил извършен допълнителния оглед от специалисти на застрахователя, като констатираното от тях било отразено в опис – заключение по щета №25018030100453.

Предвид обстоятелството, че сервиза, в който се намирал автомобила не започнал ремонта, тъй като за това било необходимо изрично разрешение и уведомление от страна на ответника – застраховател, ищцата и свидетеля Петров посетили офис на ЗАД“АРМЕЕЦ“ в гр.ПЛЕВЕН, от където получили уверение, че в рамките на седмица ще получат отговор. Това не се случило, поради което ищцата и нейният съпруг свидетелят Петров в продължение на около двадесет дни звънели на ответното дружество, от където всеки път били уверявани, че на следващият ден ще има резултат. Тъй като такъв нямало, след около месец ищцата заедно със съпруга си отишли в оторизирания сервиз на „***“ в гр.Плевен, където се намирала през цялото време колата и там с представители на фирмата се разбрали за тяхна сметка колата да се ремонтира. Това отнело около десет дни, след което ищцата получила фактура №**********/31.08.2018г. издадена от „М КАР ПЛЕВЕН“ООД, в която подробно били описани вложените части, тяхната стойност и извършените дейности по автомобила, като стойността на извършените работи била в размер на 4675,49лв., която ищцата изцяло изплатила на сервиза.

Междувременно с писмо изх.№100-4243/11.08.2018г. ищцата била уведомена от ответното дружество, че е постановен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС“ за автомобила й. След получаването на това писмо, ищцата направила мотивирано възражение пред ответника с оглед твърденията на последния, че има категорично разминаване между характера на вредите и механизма на декларираните събития в следствие, на което поискала повторно преразглеждане на заведените преписки и заявила, че декларираното от нея пред упълномощените от застрахователя лица отговаря на характера на вредите и действителното положение. Въпреки възражението, ищцата получила повторен отказ, който бил обективиран в писмо изх.№100-4811/05.09.2018г. от ответника.

От правна страна се установи следното:

В определение №331/20.11.2018г. по настоящето дело, съдията докладчик е посочил по отношение на ответното дружество, че още с разпореждането си №548/26.09.2018г. е указал на ответното дружество най-късно с отговора да представи всички документи по застрахователна полица №**********/14.09.2017г. за застраховка „КАСКО“ и „ЗЛОПОЛУКА“, Общите и Специални условия по застраховка „КАСКО“, както и преписка №25018030100453, включваща опис, заключенията по щета, уведомления-декларации, становища на технически лица определящи дадени щети (детайли за отказа), доклади, експертни оценки. Въпреки това указание на съда, към отговора ответникът е преценил и приложил само Общи условия за застраховка на МПС „КАСКО“. В тази връзка съда, съобразявайки се с разпоредбата на чл.190, ал.2 от ГПК прилага разпоредбата на чл.161 от ГПК по отношение на ответника, за което той е бил предупреден.

 

По иска с правно основание  чл. 405, ал. 1 КЗ

Вземането по чл.405, ал.1 КЗ предполага установяването на следните правопораждащи факти: 1. Наличие на валиден договор за имуществено застраховане между страните за процесния автомобил; 2. Настъпването на застрахователното събитие в срока на действие на договора; 3. Причинени вреди в резултат на застрахователното събитие, както и какъв е размерът на застрахователното обезщетение.

По делото е безспорно, че между страните е бил сключен валиден договор за имуществена застраховка с обект процесния лек автомобил, обективиран в застрахователна полица №**********/14.09.2017г. за застраховка „КАСКО“ и „ЗЛОПОЛУКА“, сключен при действие на Общите и Специалните условия по застраховка „КАСКО“, а с него ДОБАВЪК №2/30.05.2018г. и ДОБАВЪК №3/07.06.2018г.

С оглед поведението на ответното дружество и неизпълнение на указанията дадени от съда относно изисканите документи по застрахователна полица №**********/14.09.2017г. за застраховка „КАСКО“ и „ЗЛОПОЛУКА“, Общите и Специални условия по застраховка „КАСКО“, както и преписка №25018030100453, включваща опис, заключенията по щета, уведомления-декларации, становища на технически лица определящи дадени щети (детайли за отказа), доклади, експертни оценки, на основание чл.190, ал.2 от ГПК във връзка с чл.161 от ГПК, съдът приема, че ищцата в срок е уведомила ответника застраховател за настъпилото застрахователно събитие в срока на действие на договора между тях, както и какви са били конкретните увреждания по лекия автомобил. В тази връзка съдът не приема за основателни твърденията на ответника в отговора му за това, че ищцата на самостоятелно основание не е изпълнила задължението си по смисъла на т.58.1 във връзка с т.58 от Общите условия, тъй като същите твърдения останаха недоказани в настоящият процес. Недоказани са и другите твърдения на ответника, че събитието не е настъпило по начина, времето и мястото, декларирани в исковата молба и описани в уведомлението-декларация за щети от 23.07.2018г., за които твърдения по делото се събраха безспорни доказателства.

Спорен по делото е само въпросът за размера на дължимото застрахователно обезщетение. По този въпрос съдът намира следното:

За определяне на размера на обезщетението са приложими законовите правила на чл.400, ал.1 от КЗ и чл.400, ал.2 от КЗ, според които застрахователното обезщетение следва да е равно на размера на щетата към датата на настъпване на застрахователното събитие, като за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се закупи друго от същия вид и същото качество, респ. стойността на ремонта на увреденото имущество, срещу която може да бъде възстановено в състоянието отпреди увреждането.

В тази връзка по делото е допусната и изготвена от вещо лице САТЕ. Видно от нея е, че вещото лице е използвало три независими източника, като за всеки един от тях са посочени точните цените на оригиналните части, съответно при доставка от различни фирми на физически лица с посочени цени и при доставка за оторизирани сервизи. Освен това вещото лице е установило стойността на ремонт в алтернативен сервиз, за който са посочени цени на части, доставка, труд и всички операции за възстановяване на автомобила и за формиране на крайната цена. За пълно и точно установяване на цените от вещото лице е извършена  калкулация на ремонт, за който са били заложени същите части и съответно в крайна сметка е определена крайната цена за възстановяването на автомобила, която се покрива изцяло с тази, която се претендира от ищцата. Страните не са оспорили експертизата, поради което съдът я е приел и обсъжда със събраните по делото други доказателства.

Във връзка с изложеното и съобразно диспозитивното начало в процеса, искът следва да бъде уважен в предявения размер от 4675,49лв.

С оглед изписания в исковата молба чл.409 от КЗ следва да се посочи следното. По чл.409 от КЗ - Застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл.405 освен в случаите на чл. 380, ал. 3 от КЗ. В настоящето производство се установи на първо място, че единствено в началото на исковата молба е изписан чл.409 от КЗ, като в диспозитива липсва направено от страна на ищцата чрез процесуалният й представител искане за присъждане на лихва върху сумата представляваща стойността за отремонтиране на повредения автомобил. Отделно в тази връзка е и посочената от съда разпоредба на чл.380, ал.3 от КЗ, според която непредставянето на данни за банковата сметка от страна на лицето по ал.1 има последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл. 409 от КЗ. По делото от страна на ищцата не са представени такива данни за банкова сметка, ***. В тази връзка и с оглед на тези мотиви съдът намира, че дружеството ответник не следва да бъде осъдено да заплати на ищцата законна лихва за забава по чл.409 от КЗ.

С оглед изхода на делото право на разноски има ищецът, комуто следва да се присъдят разноски от 1014,54лв. за държавна такса, адвокатски хонорар и депозити за вещо лице.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА ЗАД“АРМЕЕЦ“, ЕИК121067907 със седалище и адрес на управление в ***, което дружество представлявано от М.П.И. заедно с всеки един от изпълнителните директори да заплати на С.И.П., ЕГН********** с настоящ адрес *** на основание  чл.405, ал.1 КЗ сумата от 4675,49лв. представляваща стойността за отремонтиране на повредения автомобил „***“ с ДК№***, застрахован по застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица №**********/14.09.2017г. за застраховка „КАСКО“ и „ЗЛОПОЛУКА“, сключен при действие на Общите и Специалните условия по застраховка „КАСКО на МПС“ при ответника.

ОСЪЖДА ЗАД“АРМЕЕЦ“, ЕИК121067907 със седалище и адрес на управление в ***, което дружество представлявано от М.П.И. заедно с всеки един от изпълнителните директори да заплати на С.И.П., ЕГН********** с настоящ адрес *** на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1014,54лв. представляваща разноски за държавна такса, адвокатски хонорар и депозити за вещо лице, сторени в производството.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис на страните пред ОС-Плевен.

Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.

 

                                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: