№ 6923
гр. София, 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело
№ 20241100506717 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С Решение № 7346/22.04.2024 г., постановено по гр. д. № 38512/2022 г.
по описа на СРС, ГО, 68 състав, е уважен предявеният от „Б. III“ ООД срещу
„Топлофикация София“ ЕАД иск с правно основание чл. 137, ал. 2, изр. 2 ЗЕ,
като ответникът е осъден да заплати на ищеца сума в размер на 3 723,89 лв.,
представляваща и дължимото обезщетение за ползването от ответника на
построеното от ищеца съоръжение за присъединяване към топлопреносната
мрежа на жилищна сграда, находяща се в в град София, УПИ ХІV-15, кв.135,
район „Възраждане” , „Зона –Б-3” , ул. ****, през периода от 24.06.2020г. до
24.06.2022г. , заедно със законовата лихва върху главницата от датата на
предявяването на исковата молба - 18.07.2022 г. до окончателното плащане,
ведно със законната лихва от 27.06.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението и съдебни разноски, а в останалата част до пълния предявен
размер от 9 705,18 лв. – искът е отхвърлен.
Срещу първоинстанционното решение е депозирана въззивна жалба от
ответника „Топлофикация София“ ЕАД, чрез ст. юрк. А.Д.С., срещу частта, с
която е уважен иска на „Б. III“ ООД срещу него, с доводи за неправилност на
обжалваното решение и искане за неговата отмяна. Излага съображения, че
независимо от разпоредбата на чл. 137, ал. 2 ЗЕ, която предвижда, че
топлопреносното дружество заплаща цена за ползване на съоръженията,
изградени от клиентите, то ищецът би се обогатил неоснователно получавайки
претендираната сума. Това било така, тъй като въззиваемият не бил депозирал
1
необходимите документи за извършване на процедура по изкупуване в най-
кратки срокове, както и не било подадено заявление за изкупуване на
процесните съоръжения. Поддържа, че съгласно чл. 137, ал. 3 ЗЕ отношенията
по прехвърляне на собствеността се уреждали в договора за присъединяване,
но ищецът не бил изпълнил задълженията си да направи искане за това.
Оспорва и твърдението, че дружеството е собственик на процесните
енергийни съоръжения, поради което и не би могло да се разпорежда с тях.
Сочи, че като възложители на строежа на процесното съоръжение са посочени
други лица, различни от дружеството-ищец. Поддържа, освен това, че
съгласно § 4, ал. 4 а от ПЗР ЗЕ ако в срок от три месеца от покана не е
осъществена сделка за изкупуване или има необоснован отказ на енергийното
предприятие, то е длъжно да плати наем по методика, определена от КЕВР в
зависим от типа и мощността на съоръжението.
Моли да бъде постановено решение, с което обжалваното решение да
бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният
иск да бъде отхвърлен. Претендира направените разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ищеца Б. III“ ООД, с който се оспорва жалбата като неоснователна и моли
съда да я отхвърли. Излага, че е единствен собственик на процесната
инсталация, която е изградил със собствени средства и се ползва от ответника,
без да е изкупена от него. Съгласно договора за строителство на инсталацията,
сключен с ответника, последният е задължен да я изкупи. Твърди, че не е
правил необоснован отказ на ответника за изкупуване на съоръжението.
Въззиваемият моли съда да потвърди изцяло обжалваното решение.
Решението е влязло в сила в частта, в която е отхвърлен искът по чл. 137,
ал. 2, изр. 2 ЗЕ от 3 723,89 лв. до пълния предявен размер от 9 705, 18 лв., като
необжалвано.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва
първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира,
че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество
въззивната жалба е неоснователна, по следните съображения:
Предявен е иск от „Б. III“ ООД срещу „Топлофикация София“ ЕАД с
правно основание чл. 137, ал. 2 ЗЕ да бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца сума в размер на 9 705, 18 лв., представляващи дължимото
обезщетение за ползването на построеното от ищеца съоръжение за
2
присъединяване към топлопреносната мрежа на жилищна сграда, находяща се
в град София, УПИ XIV-15, кв.135, район „Възраждане”, „Зона -Б-3” , ул.
****, през периода от 24.06.2020г. до 24.06.2022 г.
Въззивният състав споделя изцяло мотивите на обжалваното решение и
на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите в жалбата
за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
По иска с правно основание чл. 137, ал. 2 ЗЕ:
Правопораждащият фактически състав за възникване правото на
обезщетение за неоснователно обогатяване при получаване на облага без
основание включва следните елементи:
1. Право на собственост върху съоръжението за присъединяване;
2. Ползване на съоръжението от страна ответника;
3.Обогатяване на ответника, обедняване на ищеца и връзка между
обогатяването на единия с обедняването на другия;
4. Размер на обезщетението за ползване;
5. Подаване на заявление за сключване на договор за присъединяване от
страна на ищеца.
За да уважи изцяло предявеният осъдителен иск, първоинстанционният
съд е приел, че по делото се установява правото на собственост на ищеца
върху съоръжението за присъединяване от представените доказателства
(предварителен договор за присъединяване на потребители, ползващи
топлинна енергия за битови нужди № 914/09.12.2008 г.; разрешение за
ползване на строеж № ДК -07 С-292 от 10.06.2010г. на Дирекция за
национален строителен контрол при Министерство на Регионалното развитие
и благоустройството за ползването на строеж външно топлозахранване и
абонатна станция на жилищна сграда на ул. „Кирил и Методий“ № 125, УПИ
XIV-15, кв.135, Зона Б-3 , гр. София), както и от влязлото в сила решение №
475/17.01.2020г. по в.гр.д. № 13803/2019г. на СГС , ГО, IV-Г въззивен състав, с
което се присъжда в полза на ищеца срещу ответника обезщетение за ползване
на същото съоръжение за присъединяване за предходен времеви период.
Предварителен договор за присъединяване на потребители, ползващи
топлинна енергия за битови нужди № 914/09.12.2008 г. е сключен между
„Топлофикация София“ ЕАД и „Б. III“ ООД, в който са уредени отношенията
им във връзка с ползването на топлинна енергия за битови нужди по
отношение на жилищна сграда, находяща се в град София, УПИ XIV-15,
кв.135, район „Възраждане”, „Зона -Б-3” , ул. ****. По силата на процесния
договор топлоснабдителното дружество се е задължило да осигури достъп до
топлопреносната мрежа и съоръженията към нея, както и да придобие
собствеността върху изградените с тази цел съоръжения, които да му бъдат
прехвърлени от потребителя при условията на чл. 137, ал. 2 и ал. 3 ЗЕ с
договора за присъединяване, до който момент ищецът се счита за техен
собственик. Топлоснабдителната мрежа в сградата е възложено в задължение
на топлопреносното предприятие, чиято собственост стават, като в ал. 2 е
предвидена и хипотезата за изграждането им от клиента след съгласуване с
3
топлопреносното предприятие. В последната хипотеза се дължи
прехвърлянето на собствеността, която до този момент принадлежи на
клиента и което следва да бъде сторено в срок до 3 години, като отношенията
в тази връзка се уреждат в договора за присъединяване – ал. 3. Съгласно чл. 2
от предварителния договор за присъединяване на потребители, ползващи
топлинна енергия за битови нужди страните са се съгласили
присъединяването на обекта да се извърши чрез изграждането на
присъединителен топлопровод, съоръжения към него и абонатна станция
/строеж/, чийто конкретни параметри са зададени в ал. 2, а срокът за
изграждането му – осем месеца от датата на влизане в сила на договора.
Уговорено е след завършване на строежа и съставяне на констативен акт, че е
изпълнен съобразно одобрените инвестиционни проекти, възложителят ще
подаде заявление до топлопреносното предприятие за сключване на договор
за присъединяване. Според чл. 7 от договора потребителят се е задължил да
изгради за своя сметка строежа, съгласно техническите условия и изисквания,
посочени в предварителното проучване за присъединяване, като остава
собственик на същия до прехвърляне на това право на „Топлофикация София“
ЕАД. С клаузата на чл. 23 от договора ответното дружество се е задължило да
придобие правата на собственост върху изградените съоръжения, който да му
бъдат прехвърлени от потребителя при условията на чл. 137, ал. 2 и ал. 3 от ЗЕ
с договора за присъединяване, като до прехвърлянето на собствеността на
съоръженията потребителят е техен собственик. Следващият чл. 24 от
договора е уредил правото на топлофикационното дружество да използва
изградените от потребителя съоръжения за развитие на топлопреносната
мрежа, за присъединяването на нови потребители на топлинна енергия, без да
нарушава договорената с потребителя мощност към присъединителния
тръбопровод, предмет на договора, независимо от собствеността му.
Съгласно заключение на СТЕ, което съдът кредитира като пълно и
компетентно се установява, че процесната сграда е включена към
централизирано топлоподаване на 10.06.2010 г. и изграденото съоръжение се
ползва от ответника, като въвеждането в експлоатация на външния
топлопровод и абонатната станция е извършено съобразно действащия ЗУТ и
подзаконовата нормативна база.
В конкретния случай, е направено общо възражение от въззивника, че
ищецът не бил представил всички необходими документи за това. Този довод е
неодоказан, доколкото не е спорно между страните, а и се установява от
събраните по делото доказателства, че съоръжението е въведено в
експлоатация и е присъединено е към топлопреносната мрежа.
Съгласно текста на § 4, ал. 4а ДР към ЗЕ, при нереализирана сделка за
изкупуване на енергийните обекти в законоустановения срок за това,
енергийното предприятие дължи заплащането на наем за това по методиката,
определена от комисията, а именно Методика за определяне на цените на
предоставен достъп на преносно или преносно или разпределително
предприятие от потребители чрез собствените им уредби и/или съоръжения до
други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа
енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ,
4
одобрена от ДКЕВР с решение по протокол № 27/04.02.2008 г. Поради това,
обезщетението за неоснователното ползване на чуждия обект следва да бъде
приравнено на тази стойност – която клиентът би получил при овъзмездяване
ползването на собствения му обект от страна на топлопреносното
предприятие. За определянето на тази стойност съобразно приложимата
формула по методиката по делото е приета съдебно-техническа експертиза,
заключението по която не е било оспорено от страните, като е изчислено, че за
периода 24.06.2020 г. – 30.06.2022 г. сумата за наем възлиза общо на 3723,89
лв.
Предвиденият в разпоредбата на чл. 137, ал. 3 ЗЕ 3-годишен срок за това
е изтекъл, считано от 10.06.2010 г. (датата на въвеждане в експлоатация на
абонатната станция) на 10.06.2013 г. Правото да се претендира обезщетение по
чл. 137, ал. 2 ЗЕ възниква след отправянето на покана до топлопреносното
предприятие и изтичане на 3-месечен срок от получаване на поканата. В
разглеждания случай е видно от данните по делото, че такава покана е била
отправена преди началото на исковия период, доколкото с решение от
28.06.2019 год., постановено по гр.дело № 35166/2018 год. по описа на СРС,
ГО, 151 с-в, което е потвърдено с приложеното в настоящото
първоинстанционно дело решение № 475 от 17.01.2020 г. на СГС, ГО, IV-Г,
въззивен състав, „Топлофикация София“ ЕАД е било осъдено да заплати на
„Б. ІІІ“ ООД по иск с правно основание чл. 137, ал. 2 ЗЕ сумата от 13032 лв.,
представляваща цена за ползването на изградени от ищеца съоръжения за
присъединяване към топлопреносната мрежа на същата жилищна сграда,
находяща се в град София, УПИ XIV-15, кв.135, район „Възраждане”, „Зона -
Б-3” , ул. **** (т.е. процесните съоръжения) за периода от 27.03.2012 год. до
27.03.2017 год. Настоящият съдебен състав счита, че предявяването на
исковата молба по посоченото дело /което е станало на 30.05.2018 год./ за
заплащането на цената за ползване на съоръженията има характера и на
покана. Последната има за последица поставянето на ответника в забава и има
действие занапред до изпълнение на задължението, т.е. до сключването на
договор за изкупуване на енергийните обекти и съоръжения. В този смисъл не
е необходимо отправянето на нова покана за плащане. Поради това на
законово основание топлоснабдителното дружество дължи заплащането на
цена срещу ползването на обекта, което безспорно е по предназначение – като
абонатна станция. Доколкото страните не са уредили договорно отношенията
си във връзка с възмездното ползване на обекта, дължи се обезщетение на
основание чл. 59 ЗЗД. Налице е фактическият състав на настъпилото
неоснователно обогатяване на извъндоговорно основание, доколкото се
установи абонатна станция и тръбопровод ползвани от въззивника за
процесния период от време, чрез което ползване същият осъществява
търговската си дейност по пренос на топлоенергия, липсата на договорна
обвързаност между страните по делото, регламентираща отношенията им по
повод това ползване, като именно последното е основанието за увеличаване
имуществото на въззивника, който си спестява разходите, които би дължал,
ако ползваше вещите на облигационно основание и намаляването на това на
клиента-абонат, собственик на вещите. Присъждането на обезщетение за
5
ползването на чуждия обект без основание компенсира облагата, която не е
предоставена на лицето, което има право да я получи, като задържайки я,
насрещната страна в правоотношението на практика е увеличила
имуществото си. Налице е законоустановено право на клиента да получи
цената срещу ползването на изградената от него абонатна станция – чл. 137,
ал. 2 ЗЕ.
По изложените в мотивите съображения, поради съвпадане изводите на
двете съдебни инстанции по съществото на спора, решението на СРС следва
да бъде потвърдено като правилно.
По разноските:
Въззиваемият-ищец претендира разноски за настоящата инстанция за
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в размер на 1350
лв. Направено е възражение от въззивника с правно основание чл. 78, ал. 5
ГПК за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение
въззиваемия. В случая въззивното производство се е развило по типичен за
масовите такива производства – с подаден отговор на въззивната жалба, без
направени доказателствени искания, с проведено едно открито съдебно
заседание, в което процесуалния представител на въззиваемия е взел участие,
не са налице процесуални усложнения. Размерът на адвокатското
възнаграждение на въззивника попада в размерите съгласно чл. 9, ал. 1 вр. чл.
7, ал. 2, т. 2 НМРАВ, по силата на която разпоредба минималния му размер е
504,29 лв. Съдът намира, че същата ставка не ограничава конкуренцията в
рамките на вътрешния пазар по смисъла на § 101, параграф 1 от ДФЕС,
каквато преценка трябва да направи националният съд, съгласно решение на
Съда на ЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С428/16 и решение
на Съда на ЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22. Ограничаваща конкуренцията
е правна уредба, предвиждаща размер на възнаграждение, което е
необосновано високо и несъответно на извършените фактически и правни
действия от адвоката и защитавания интерес, имащо за последица затруднен
достъп на физическите и юридическите лица до адвокатски услуги. С оглед
изхода на делото справедлив и икономически обоснован с оглед предмета му и
достойното заплащане на извършения квалифициран юридически труд е
адвокатско възнаграждение в размер на 504,29 лв., което следва да се възложи
в тежест на въззивника да заплати на въззиваемия.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 7346/22.04.2024 г., постановено по гр. д.
№ 38512/2022 г. по описа на СРС, ГО, 68 състав.
Решение № 7346/22.04.2024 г., постановено по гр. д. № 38512/2022 г. по
описа на СРС, ГО, 68 състав, е влязло в сила в необжалваната му част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД
с ЕИК ********* да заплати на „Б. III“ ООД с ЕИК **** разноски за
6
въззивното производство в размер на 504, 29 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7