Р Е Ш Е Н И Е

                                                                                                                     № 549

 гр. Г.Оряховица, 25.11.2019г.

 

 

                                                  В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

         

Горнооряховският районен съд, втори състав, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и  деветнадесета година, в състав:

                                                                                            Председател: Еманоел Вардаров

при участието на секретаря М.К. и в присъствието на прокурора ……..., като разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№1966/2019г. по описа на Горнооряховския районен съд, за да се  произнесе, взе предвид следното:

 

           Производството  по реда на чл.530 и сл. от ГПК.

           Постъпилa e молба на молба на „Банка ДСК”ЕАД, представлявана от юрисконсулт П. Н.Т., в която се твърди, че с Договор за кредит за текущо потребление от 30.11.2015г. “Банка ДСК”ЕАД  чрез клон гр.Г.Оряховица е предоставило на Р.Д.Р.с ЕГН**********,*** кредит в размер на 5200.00лв. със срок за издължаване - 96 месеца, считано от датата на неговото усвояване чрез  месечни вноски(главница и лихва), съгласно погасителен план. След забавяне в плащанията на вноските било установено, че Р.Д.Р.е починала. Налице била процесуална пречка за предявяване на вземанията  на банката по съдебен ред, включително и за издаването на изпълнителен лист.  След приключването на гр.дело№308/2019г. на ГОРС, съдът постановил Решение№277/26.06.2019г., съгласно което Б.И.К.с ЕГН**********(дъщерята на починалата Р.Д.Р.) се е отказала от наследството на майка си. Предвид гореизложеното и на основание чл.51 ал.1 от Закона за наследството, моли съдът да призове следващия по наследствен ред Д.Д.Д.(баща на починалата Р.Д.Р.), като му се определи срок, за да заяви дали приема наследството на починалата или не. 

            Д.Д.Д., редовно призован по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, не се явява в съдебно заседание, не взема становище дали приема наследството на Р.Д.Р..

            Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

            С Договор за кредит за текущо потребление от 30.11.2015г. “Банка ДСК”ЕАД  чрез клон гр.Г.Оряховица е предоставило на Р.Д.Р.с ЕГН**********,*** кредит в размер на 5200.00лв. със срок за издължаване - 96 месеца, считано от датата на неговото усвояване чрез  месечни вноски(главница и лихва), съгласно погасителен план.

            Според приложената справка от НБД”Население” от 28.10.2019г. и удостоверение за родствени връзки, издадено от кметство с.Г.С.Общ.Стражица, Р.Д.Р.с ЕГН**********(бивш жител *** – починала на 20.11.2018г., акт№*****за смърт на кметство с.Г.С.Общ.Стражица) е оставила законна наследница Б.И.К., съответно нейни наследници от втори и трети ред се явяват: Д.Д.Д.(баща) и Д. Д.Д.(брат).

              В производство по реда на чл.530 и сл. от ГПК по гр.дело№309/2019г. и съгласно изискванията на чл.51 ал.1 от ЗН, съдът е дал срок на наследницата Б.И.К., за да заяви приема ли наследството или се отказва от него. С Решение№277/26.06.2019г. по гр.дело№309/2019г. ГОРС е постановил да се впише в особената книга на ГОРС за отказ от наследство по чл.49 ал.1 от ЗН, че съгласно чл.51 ал.3 ввр. ал.1 от ЗН ввр. чл.52 от ЗН, Б.И.К.се отказва от наследството, оставено от нейната майка  Р.Д.Р.(починала на 20.11.2018г.).

            По отношение на Д.Д.Д. – роден на ***г***, с постоянен адрес:***, е извършено призоваване с връчване на съобщение и съдебните документи, съгласно чл.38 от ГПК, но връчване по реда на чл.45 и чл.46 от ГПК(лично или на друго лице) не е извършено. Извършена е процедура на връчване чрез залепване на уведомление(по постоянен и настоящ адрес на лицето) по реда на чл.47 ал.1 и сл. от ГПК. След изтичане на сроковете за получаване, съобщението се счита за  редовно връчено, съгласно чл.47 ал.5 от ГПК. Д.Д.Д. редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не взема становище дали приема като наследство на Р.Д.Р., респ. дали са  извършвани действия на разпореждане с имуществото оставено в наследство след смъртта на наследодателя.

            При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

            Предвид установената фактическа обстановка, съдът намира, че молителят „Банка ДСК”ЕАД е заинтересовано лице по смисъла на чл.51 ал.1 от  ЗН и има право да иска от районния съдия, след като призове лицата, които имат право да наследяват, да им определи срок, за да заявят приемат ли наследството. Безспорно се установява, че Р.Д.Р.е починала на 20.11.2018г., като е оставила законна наследница Б.И.К., съответно нейни наследници от втори и трети ред се явяват: Д.Д.Д.(баща) и Д. Д.Д.(брат).

           В кръга на наследниците по закон влизат лицата, които се намират в родствена връзка с наследодателя: 1.децата и по право на заместване другите низходящи; 2.родителите; 3.братята и сестрите и по право на заместване техните деца и внуци заедно с възходящите от втора и по-горна степен; 4.роднините по съребрена линия до шеста степен включително. Не всички роднини от посочения кръг наследяват едновременно. Принципът е, че по-близките по степен роднини изключват по-далечните. По този начин се образуват четири реда законни наследници , като само тези от тях, които имат право да получат наследството, се призовават към наследяване. Последното обаче не ги лишава от качеството на наследници по закон, което те имат ex lege.  Отказът от наследство е типично едностранно волеизявление, което прекратява правата и задълженията на отреклия се наследник и с оглед нормата на чл.53 от ЗН поражда права и задължения за неговите сънаследници.

            Според чл.6 от ЗН, когато починалият не е оставил деца или други низходящи, наследяват по равно родителите или оня от тях, който е жив.

            Съгласно чл.48 и сл. от ЗН наследството се придобива с приемането му, което  произвежда действие от откриването на наследството(-с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството; -извършване на действие от страна на  наследника, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството, или когато укрие наследствено имущество(в последната хипотеза наследникът губи правото на наследствен дял от укритото имущество). Наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават, като наследник, който е приел наследството по опис, отговаря само до размера на  полученото наследство(чл.60 от ЗН).

            За да се ангажира отговорността на наследниците на починало лице за негови задължения, е необходимо, съгласно чл.60 от  ЗН, те да са приели наследството. Наследството се приема по указания в чл.49 от ЗН ред - изрично с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството, което се вписва в особена за това книга, както и мълчаливо, чрез извършване на действие, което несъмнено предполага намерението на наследника да приеме наследството. Според разясненията, дадени в т.14 на ППВС№4/1964 г. на ВС, мълчаливо приемане е налице, когато от действията на наследника се разбира непоколебимото му намерение да приеме наследството. Наследникът може и да не приеме наследството на своя наследодател нито изрично, нито мълчаливо. Той може изрично да се откаже да приеме това наследство, като изрази това с писмено заявление пред районния съдия. Но за да бъде действителен този отказ, необходимо е наследникът да не е приел наследството. Ако се предхожда от действия по приемане на наследството, отказът е недействителен и не може да породи предвиденото в чл.53 от  ЗН правно действие. Съгласно чл.49 ал.2 от ЗН, приемане на наследство има във всички случаи, в които призованият да наследи е извършил действие, което несъмнено предполага неговото приемане, като преценката за правната същност и последици от така извършеното действие във всички случаи следва да се извършва конкретно, като се отчита волята и намерението на извършилото действието лице.

            В тази връзка, след като се установи, че прекият наследник на наследодателката Р.Д.Р.е декларирал воля за отказ от наследството, която воля да е вписана в особената книга на съда за отказ  на наследство по чл.52  ввр. чл.49 ал.1 от ЗН,  съдът, съгласно чл.51 ал.2 от ЗН, съдът е дал срок  на Д.Д.Д.(родител – наследник от втори ред – чл.6 от ЗН),  за да заяви приема ли наследството или се отказва от него. 

            Съдът, отчитайки провеждането на процедурата по чл.47 ал.1-ал.5 от ГПК, и съобразявайки се със закона и практиката на ВКС(Определение№1355/27.11.2013г. по гр.дело№3353/2013г. -  IV г.о. ВКС; Определение№315/23.06.2015г. по ч.гр.дело/2015г. – Iг.о. ВКС; Определение№460/22.07.2015г. по ч.гр.дело№3616/2015г. -  IIIг.о. ВКС и др.), констатира неявяването на Д.Д.Д. след изтичане на определения от съда срок, както и липсата на волеизявления от негова страна за приемане и съответно извършен отказ от наследството на наследодателката Р.Д.Р.. Когато призованият наследник не е приел наследството и му е даден срок по реда на  чл.51 от ЗН, той следва да изрази своята воля лично и самостоятелно и поради това, в производството по  чл.51 от ЗН се изключва приложението на предвидените в фикции по чл.40 от ГПК и чл.41 от ГПК, както и приложението на чл.48 от ГПК и чл.47 от ГПК, които предполагат назначаване на особен представител. Особеният представител не би могъл да изрази воля в смисъл дали призованият към наследяване приема или се отказва от наследството, което зависи изцяло от личната преценка на призования наследник и се отразява в неговата имуществена сфера. Приемането, респ. отказът от наследство са съпроводени с формални действия по вписване в особената книга по чл.49 ал.1 от ЗН и то в указания срок, като впоследствие този акт биха се  породили  съответните права и задължения за приемащия и респ. отговорност за отказалия особен представител. Следва да се има предвид, че целта на закона е да се постигне равновесие в интересите на всички заинтересовани лица, без да се ограничава и нарушава правото на приемане/отказ на/от наследството. По този начин съдът следва да констатира неявяване на Д.Д.Д. след изтичане на определения от съда срок по чл.51 ал.1 изр.I oт ЗН, както и липсата на волеизявление от нейна страна за приемане и съответно извършен отказ от наследството на наследодателя Р.Д.Р..

            Водим от горното и на основание чл.51 от ЗН и чл. 537 ал.1 от ГПК, съдът

                                                                              Р   Е   Ш   И:

 

            Констатира неявяване на Д.Д.Д. – роден на ***г***, с постоянен адрес:***, след изтичане на определения от съда срок по чл.51 ал.1 изр.I oт ЗН, както и липсата на волеизявление от негова страна за приемане и съответно извършен отказ от наследството на наследодателката Р.Д.Р.с ЕГН**********(бивш жител *** – починала на починала на 20.11.2018г., акт№*****за смърт на кметство с.Г.С.Общ.Стражица).

           Решението не подлежи на обжалване.

           Препис от решението да се изпрати на страните за сведение.

 

                                                                                                                Районен съдия: