Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260084
Гр. Русе, 4
декември 2020г.
Русенският окръжен съд, гражданско и търговско отделение, в открито
заседание в състав:
Председател: Йордан Дамаскинов
Членове: Палма Тараланска
Боян Войков
при
участието на секретаря Димана Стоянова като разгледа докладваното от съдия
Дамаскинов въззивно търговско дело № 406
по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по въззивно обжалване –
глава ХХ от ГПК.
Делото в окръжния съд е образувано по
въззивна жалба на „Кредисимо“ ЕАД ЕИК *********,
представлявано от изпълнителен директор С.Я.чрез адвокат Е.Т., против решение №
855/3.07.2020г. на Русенския районен съд, постановено по гражданско дело № 4210
по описа за 2019г. Жалбоподателят счита решението за неправилно и моли окръжния
съд да отмени това решение и да постанови ново, с което да отхвърли предявения
от Г.В.Т. иск за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит,
да отхвърли предявения в условия на евентуалност иск за частична нищожност на
уговорката за плащане на възнаграждение за поръчител и да присъди разноските по
делото.
Въззивната жалба е подадена в законния
срок от надлежна страна по делото против подлежащо на въззивно обжалване
решение на районния съд.
Въззивната жалба е процесуално
допустима. Същата е редовна - съдържа реквизитите, посочени в чл. 260, т. 1, 2,
4 и 7, както и необходимите приложения, посочени в чл. 261 ГПК.
Препис от жалбата е изпратен на другата
страна Г.В.Т. ЕГН ********** чрез адвокат Д.Ф.. Подаден е отговор, че
въззивната жалба е неоснователна.
Окръжният съд прецени доказателствата
по делото и доводите на страните и прие следното:
Производството пред първата инстанция е
образувано по главен иск от Г.В.Т. срещу „Кредисимо“
ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД да бъде прогласена нищожността на договор за потребителски
кредит № 1182922/11.12.2018г. и евентуален иск
да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл. 12, раздел ІІІ от
общите условия към договора за потребителски кредит и на договора за
предоставяне на поръчителство от 11.12.2018г., сключен с „Ай Тръст“ ЕООД.
Ищцата представя договор за
потребителски кредит № 1182922 от 11.12.2018г., по силата на който „Кредисимо“ ЕАД предоставя на Г.В.Т. кредит в размер 500 лв.
за срок от 13 месеца, който се погасява на месечни погасителни вноски в размер
всяка 48,34 лв. Посочен е лихвен процент по кредита 41,24 % и годишен процент
на разходите 50%. Взетите предвид допускания при изчисляване на годишния
процент на разходите са с препращане към общите условия. Общият размер на
всички плащания е 628,42 лв. Приложение № 1 към договора, където са описани
основните елементи на кредита, съдържа и погасителен план.
В общите условия за предоставяне на
кредити, раздел VІІ, т. 11, е посочено, че годишният процент на разходите е
изчислен в съответствие с приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК при отчитане
на цитираните в тази разпоредба допускания, както и на допълнителни допускания,
първото от които е, че договорът за
кредит ще има действие за срока, за който е бил сключен, и „Кредисимо
и кредитополучателят ще изпълняват своите задължения в съответствие с
условията и сроковете по договора.
Чл. 4 от договора посочва, че срокът
за одобрение на кредит без обезпечение е 14 дни, а ако кредитополучателят се съгласи да сключи
договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „Кредисимо
юридическо лице „поръчител“ в срок до 48 часа от подаване на заявлението, срокът
за одобрение на кредита е 24 часа.
На 11.12.2018г. между „Ай Тръст“ ЕООД
ЕИК ********* и Г.В.Т. бил сключен договор, по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД
се задължава да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ и да отговаря солидарно с потребителя Г.Т. за
изпълнението на всички задължения. Поръчителят има право на възнаграждение,
което е посочено в приложение № 1 към договора за поръчителство: 13 вноски по
38,52 лв., общо 500,76 лв.
Окръжният съд констатира, че едноличен
собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД е „Кредисимо“
ЕАД. Кредиторът „Кредисимо“ ЕАД и поръчителят „Ай
Тръст“ ЕООД са свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ, поради което
се предполага, че между тях могат да се уговарят условия, различни от
обичайните. „Ай Тръст“ ЕООД е одобрено от „Кредисимо“
ЕАД юридическо лице, съгласно чл. 4, ал.
1 от договора за кредит, което може да поръчителства за длъжник на „Кредисимо“ ЕАД.
Чл. 11, ал. 1, т.10 от Закона за
потребителския кредит изисква договорът за потребителски кредит да се изготвя на
разбираем език и да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Чл. 19, ал. 1 и 2
определя, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно
приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни
допускания.
В случая договорът за потребителски
кредит не отговаря на посоченото изискване в предния абзац. Задължението за възнаграждение
на поръчител – свързано с кредитодателя юридическо лице - е част от разходите
по кредита. В договора за кредит не е посочено, че кредитът в размер 500 лв. ще
се оскъпи не само с договорената лихва в общ размер 128,42 лв., но още с 500,76
лв. възнаграждение за поръчител. Така общото оскъпяване на кредита става 629,18
лв., тоест връща се повече от двойна кредитна сума. Този резултат по никакъв
начин не може да се извлече от общо формулираните допускания в общите условия.
Експертизата по делото установява, че в ГПР, посочен в договора, 50% е включена
само възнаградителната лихва. Ако се включи и възнаграждението на поръчителя,
ГПР става 398,45 %. Това е много над лимита, посочен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Чл. 22 от ЗПК постановява, че когато не
са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, между които и чл. 11,
ал. 1, т.10, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Районният съд е достигнал до същия
законосъобразен извод. Окръжният съд на основание чл. 272 от ГПК препраща към
мотивите на решението на първата инстанция и го потвърждава изцяло.
Мотивиран така Русенският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 855 от
3.07.2020г. по гр. дело № 4210 по описа за 2019г. на Русенски районен съд VІІІ
гр. състав.
ОСЪЖДА Кредисимо” ЕАД със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.”Витоша” № 146 /сграда А/, ет.2, Бизнес
център „България“, ЕИК ********* представлявано от изпълнителния директор С. Я.,
да заплати на адвокат Д.Л.Ф. ***, с адрес за упражняване на дейността:
гр.София, ул.”Петър Парчевич” № 1, ет.5, ап.14, адвокатско възнаграждение в
размер на 350 /триста и петдесет/ лева.
Решението не подлежи на касационно
обжалване.
Председател:
Членове: