№ 94
гр. Кърджали, 08.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Вергиния Еланчева
при участието на секретаря Симона Иванова
като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно
наказателно дело № 20245140200216 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 7869134, издаден от
ОДМВР-Кърджали, с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр. ал.2, т.2 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лв. на Г. А. М. с ЕГН
**********, адрес ***, за нарушение по чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено с
автоматизирано техническо средство на 23.07.2023 г. на път І-5, км.348+200м., разклона за
с.Глухар.
Жалбоподателят Г. А. М. сочи, че електронният фиш е издаден при съществени
нарушения на процесуалните правила. Не било конкретизирано къде е извършено
нарушението и къде точно бил засечен автомобила с превишена скорост. Мястото на
нарушението било описано по начин, който възпрепятствал жалбоподателят да разбере къде
се твърди да е извършено нарушението. Нарушението било квалифицирано като повторно,
обусловено от Електронен фиш серия К № 4114026, без да е посочено кой го е издал и за
какво нарушение е наказан жалбоподателят с този фиш. Допуснатите нарушения, свързани с
описание на инкриминираното деяние, съставлявали самостоятелно основание за отмяна на
атакувания фиш. В същия не било описано какво нарушение е извършил жалбоподателят и
дали при движение е превишил скоростта. Допуснат бил порок при конкретизиране на
правната квалификация на деянието. Разпоредбите на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП
имали самостоятелно и взаимно изключващо се приложно поле, като въвеждали отделни
правила за поведение. От изписаната като нарушена правна норма не ставало ясно какво се
вменява на жалбоподателя. Моли за отмяна на атакувания електронен фиш.
1
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се
представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата и
моли съдът да потвърди електронния фиш. Излага подробни съображения за неговата
законосъобразност. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза
на Областна дирекция на МВР-Кърджали.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 23.07.2023 г. на път І-5, км.348+200м., разклона за с.Глухар, общ.Кърджали, се
осъществявал видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение със Стационарно
преносим уред за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено
разпознаване на номера ARH CAM S1 № 11743cf. Същият бил позициониран на път І-5,
км.348+200м., разклона за с.Глухар, където действащото ограничение на скоростта било 60
км/ч. В 12.42 часа на 23.07.2023 г. бил заснет движещ се в същия участък, в посока от
гр.Кърджали към ГКПП Маказа, лек автомобил „****“ рег.№ ****, със скорост 80 км/ч. при
ограничение от 60 км/ч., въведено с пътен знак В26. След обработване на информацията от
заснемането бил издаден атакуваният електронен фиш, в който като нарушител било
вписано името на Г. А. М. в графа собственик, на когото е регистрирано МПС/ползвател. В
описателната част на електронния фиш било вписано движение с установена скорост от 80
км/ч. - превишаване с 20 км/ч., съставляващо нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от
ЗДвП, в условията на повторност, за което на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр. ал.2,
т.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на
100 лв.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от приложените по делото
писмени и веществени доказателства и доказателствени средства - разпечатка на снимков
материал от 23.07.2023 г., 12.42 часа, в който е фиксирана скоростта на превозното средство,
регистрационният му номер, мястото, датата и точния час на нарушението, номерът на
техническото средство; Справка за собственост на МПС, видно от която собственик на лек
автомобил „****“ рег.№ **** е жалбоподателят Г. А. М.; Заповед № 1300з-4/01.02.2022 г.;
Списък от 01.02.2022 г. на служители от сектор ПП към ОД МВР-Кърджали, преминали
обучение за работа със СПУКС; Протокол от проверка № 031-СГ-ИСИС/23.03.2023 г., от
който се установява техническата годност на използваното в случая техническо средство;
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126; Протокол рег.№ 1300р-
4772/24.07.2023 г. за използване на Автоматизирано Техническо Средство или Система на
датата 23.07.2023 г.; справка от АИС АНД-2 бр.; снимков материал за разположение на
пътен знак-2 бр.; снимков материал на разположението на уреда за заснемане; Разписка от
26.02.2024 г.; Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 4114026, с който на Г. А. М.
на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложено административно
наказание за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП - превишаване на ограничение за скорост от
50 км/ч. в населено място; Писмо на ОПУ-Кърджали от 18.04.2024 г., удостоверяващо, че на
2
процесната дата и място е имало въведено ограничение на движението 60 км/ч.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в
законоустановения срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, поради което следва да бъде разгледана по
същество.
В разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП са посочени стойностите на скоростта, които
водачите на пътни превозни средства не следва да превишават, в зависимост от вида на
превозното средство, както и от това дали движението се осъществява в населено място,
извън населено място или автомагистрала. Когато стойността на скоростта, която не трябва
да се превишава, е различна от посочената в чл.21, ал.1 от ЗДвП, разпоредбата на чл.21, ал.2
от ЗДвП предвижда това да бъде сигнализирано с пътен знак. Процесният случай е именно
такъв. В участъка от пътя, в който е установено нарушението, с пътен знак В26 е било
въведено ограничение на скоростта за движение от 60 км/ч. Установи се от доказателствата
по делото, че на процесната дата и час Г. А. М. като водач на лек автомобил „****“ рег.№
**** се е движил там с 80 км/ч. и така е превишил допустимата скорост за движение извън
населено място, нарушавайки забраната на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП. Следователно
деянието, за което е реализирана отговорността на жалбоподателя е обявено от закона за
наказуемо с административно наказание. Посочената в електронния фиш скорост е намалена
с 3 км/ч., тъй като административнонаказващият орган е отчел възможната грешка на
техническото средство, съобразно чл.16, ал.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на
МВР вр. чл.755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол. Обосновано в електронния фиш името на Г. А. М. е посочено като нарушител в
качеството на собственик, на когото е регистрирано моторното превозно средство,
доколкото същият не е декларирал по установения ред друго лице да е извършило
нарушението. Жалбоподателят попада в кръга на лицата по чл.188, ал.1 от ЗДвП и затова
следва да отговаря за извършеното нарушение, отразено в електронния фиш. Не се
установява обаче от материалите по делото, че нарушението е извършено „повторно“ по
смисъла на &6, т.33 от ДР на ЗДвП. Съгласно дефиницията, дадена в &6, т.33 от ДР на
ЗДвП, „повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл.174,
ал.2 - в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на
нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато
първото наказание му е било наложено като нов водач. Видно от наведените в атакувания
фиш обстоятелства, повторността е обоснована с предходно наказване на жалбоподателя по
Електронен фиш серия К № 4114026. В този фиш е посочено нарушение на чл.21, ал.1 от
ЗДвП и от словесното описание в акта става ясно, че предходното нарушение на Г. А. М. се
състои в превишаване на допустимата скорост за движение в населено място, за което той е
санкциониран на основание чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП. Това означава, че на жалбоподателя не
е било наложено наказание за същото по вид нарушение като процесното, което се състои в
превишаване на разрешената скорост за движение извън населено място, въведена с пътен
3
знак. Ето защо признакът повторност на нарушението не бе доказан. От друга страна, както
вече се посочи, установеното на инкриминираната дата поведение на жалбоподателя
безспорно е нарушение и осъществява основния състав на разпоредбата на чл.182, ал.2, т.2
от ЗДвП, предвиждаща налагане на административно наказание „глоба” в размер на 50 лв.
за водач, който превиши разрешената максимална скорост извън населено място, ако
превишаването е от 11 до 20 км/ч. Именно такава е и настоящата хипотеза, тъй като водачът
Г. А. М. е превишил допустимата скорост за движение извън населено място, като
превишаването е с 20 км/ч. Ето защо и съобразно разпоредбата на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН
настоящата въззивна инстанция следва да приложи закон за по-леко наказуемо нарушение,
като преквалифицира деянието от такова, извършено в условията на повторност по чл.182,
ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП, в нарушение по чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП. Няма пречка това
да бъде сторено, предвид тъждеството на фактите, изложени в електронния фиш, относими
напълно към основния състав на нарушението по чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП. По силата на
цитирания текст от ЗАНН, съдът разполага с пълните правомощия да преквалифицира
административното нарушение, без да се налага да изменя фактическата обстановка. Такова
прецизиране на цифровата квалификация на нарушението не е в състояние да доведе до
ограничаване правото на защита на нарушителя, тъй като и в съдебното производство той се
защитава предимно срещу фактите, а не срещу правната им квалификация. В случая
фактите, покриващи признаците от състава на чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП са описани в
атакувания акт. По изложените съображения, електронният фиш следва да бъде изменен,
като на жалбоподателя за нарушението се наложи наказание на основание чл.182, ал.2, т.2 от
ЗДвП в единствено възможния предвиден в закона размер, а именно „глоба“ от 50 лв.
При извършената служебна проверка съдът не констатира в хода на
административнонаказателното производство да са допуснати твърдените в жалбата
нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които съставляват
самостоятелно основание за отмяна на атакувания акт. Нарушението е установено с
техническо средство при спазване на изискванията на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП
и Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., в която са уредени условията и реда за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата. По делото е представен задължителният в случаите на използване на мобилно
АТСС протокол по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., съгласно
одобреното приложение, който е доказателство относно мястото за контрол, посоката на
движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта и други обстоятелства,
необходими за преценката относно законосъобразността на издадения електронен фиш. При
съставяне на фиша са спазени изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП, като е описано пълно и
самото нарушение и мястото на извършването му. Видно от електронния фиш нарушението
по чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП се изразява в това, че на 23.07.2023 г. в 12.42 часа на
път І-5, км.348+200м., разклона за с.Глухар, в посока от гр.Кърджали към ГКПП Маказа, е
превишена от МПС „****“ рег.№ **** разрешената скорост от 60 км/ч., въведена с пътен
знак В26, и с автоматизирано техническо средство № 11743cf е отчетена скорост на
движение 80 км/ч. (възприета след приспадане на толеранс от 3 км/ч.), при което е
4
констатирано превишаване от 20 км/ч. Това описание на нарушението напълно
кореспондира със събраните доказателства, отговаря на изискването на закона и дава
възможност на жалбоподателя да разбере административнонаказателното обвинение и да
организира защитата си по него. Мястото на нарушението е на път І-5, км.348+200м.,
разклона за с.Глухар, което се намира в общ.Кърджали, а там действащото ограничение на
скоростта е било 60 км/ч., въведено с пътен знак В26. Нарушението и мястото на
извършването му с точните GPS координати е безспорно установено и от приложената по
делото разпечатка на снимков материал от 23.07.2023 г., тъй като по силата на чл.189, ал.15
от ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес. Правилно нарушението е квалифицирано като такова
по чл.21 ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП. Както вече бе посочено, жалбоподателят е осъществил
състав на нарушение по чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, а направената правна връзка с
ал.1 на чл.21 от ЗДвП е дотолкова, доколкото да обуслови, че в случая скоростта от 60 км/ч.,
въведена с пътен знак, е различна от посочените в ал.1 на същия член на закона. Нещо
повече, в самата ал.2 на чл.21 от ЗДвП е извършено препращане към ал.1 на чл.21 от ЗДвП,
така че дадената квалификация с препратката е още по-прецизна.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63д,
ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН следва на административнонаказващия орган да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита
в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лв. В случая по делото са проведени съдебни
заседания, в които не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но е
изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в
минималния размер от 80 лв. Доколкото издателят на електронния фиш е Областна
дирекция на МВР-Кърджали, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице
следва да бъдат присъдени разноските по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 7869134, издаден от
ОДМВР-Кърджали, с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр. ал.2, т.2 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лв. на Г. А. М. с ЕГН
**********, адрес ***, за нарушение по чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено с
автоматизирано техническо средство на 23.07.2023 г. на път І-5, км.348+200м., разклона за
с.Глухар, като преквалифицира санкционната норма по чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП и
5
НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание „глоба” от 100 лв. на 50
лв.
ОСЪЖДА Г. А. М. с ЕГН **********, адрес ***, ***, да заплати на Областна
дирекция на МВР-Кърджали сумата от 80 лв., представляваща направени разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали
по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
6