№ 199
гр. Сливен, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Албена Г. Василева
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело №
20242230104977 по описа за 2024 година
Предмет на разглеждане са предявени в условията на обективно
кумулативно съединение искове за обявяване на нищожност на Договор за
потребителски кредит № 2743656/18.03.2023г., сключен сключен между ищеца
и ответното дружество Кредисимо ЕАД и иск за обявяване на нищожност на
Договор за предоставяне на поръчителство от 18.03.2023г., като обезпечение
по договора за потребителски кредит, сключен между ищеца и ответното
дружество Ай Тръст ЕООД - чл. 26, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК.
Предявен е също така и насрещен иск от Кредисимо ЕАД –чл.79 ЗЗД за
осъждане на ответника по насрещния иск и ищец по първоначалните искове да
заплати на този ищец сума в размер на 1 530,62 лв., неплатени падежирали
месечни вноски за главница за периода 10.09.2023г.- 10.10.2024г., ведно със
законната лихва от 19.11.2024г. /датата на предявяване на насрещната
претенция/ до окончателното плащане, както и евентуален иск по чл.79 ЗЗД в
случай, че съдът приеме договора за кредит за недействителен е предявен и
насрещен иск по чл.79 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на този ищец
сума в размер на 524,58 лв., представляваща остатък от чистата стойност по
договора за кредит, ведно със законната лихва от 19.11.2024г. /датата на
предявяване на насрещната претенция/ до окончателното плащане.
Ищцата по първоначалните искове твърди, че на 18.03.2023г. сключила с
1
„КРЕДИСИМО“ ЕАД Договор за потребителски кредит № 2743656 за сумата
от 2000 лв., при ГПР 16.30% и ГЛП 15.20%, която следвало да се върне на 18
бр. вноски. Съгласно чл. 4. 1. от договора следвало да сключи с „АЙ ТРЪСТ"
ЕООД Договор за поръчителство, с цел обезпечаване на договора за кредит.
Дължимото възнаграждение за поръчителя било в размер на 2 061,28 лв.,
която сума се кумулирала в падежните вноски по кредита.
Счита договорите за нищожни. Сочи, че в нарушение на чл. 11, ал. 1,
т.10., чл.19, ал.4 ЗПК в договора за потребителски кредит липсвали условия за
прилагането на посочения ГЛП. Не било ясно дали бил фиксиран или
променлив. Не бил посочен общият размер на дължимата възнаградителна
лихва, погасителният план не отговарял на изискванията на чл.11, ал.1, т.11
ЗПК, не било ясно каква част от сумата била главница, каква част лихва и
каква част за такса гарант. Не било ясно дали възнаграждението на поръчителя
било включено в ГПР и така бил нарушен чл.11, ал.1. т.10 ЗПК.
Твърди, че с договора за поръчителство не се целяло реално
обезпечаване на кредита, а допълнително оскъпяване на кредита.
Посочването на ГПР, който не бил действително приложеният представлявало
заблуждаваща търговска практика. Възнаграждението по договора за
поръчителство би следвало да се отрази в ГПР, тъй като било разход по
кредита.
Договорът за поръчителство се явявал лишен от основание, предвид
недействителността на договора за кредит, който той обезпечавал, и във
връзка с който възникнало правоотношението по поръчителството. За
поръчителя било уговорено възнаграждение срещу задължението да поеме
наравно с длъжника задължението за плащане на сумите по кредита. В случая
на тяхното заплащане от поръчителя обаче, за него се пораждало регресно
право срещу заемателя за възстановяване на платените от поръчителя суми -
по чл. 4, ал. 2 от договора за предоставяне на поръчителство. Следователно
поръчителят получавал едно възнаграждение, без реално да съществува
същинско насрещно задължение за него, доколкото сумите, които платил
подлежат на възстановяване. За длъжника пък заплащането на
възнаграждението се явявало безпредметно, защото той всякога ще дължи
сумите по кредита и няма да се освободи от задължението си при погасяването
на кредита от поръчителя.
2
При недействителност на договора за кредит потребителят следвало да
върне само чистата стойност на кредита, но не се дължала лихва и или други
разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК.
Иска се прогласяване на нищожност на Договор за потребителски
кредит № 2743656/18.03.2023г. и на Договор за предоставяне на
поръчителство от 18.03.2023г.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът поръчител „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД
подал отговор на исковата молба в срок, с който оспорва изцяло предявените
искове като неоснователни. Не оспорва сключения Договор за предоставяне на
поръчителство. Оспорва твърденията на ищеца за нищожност на договора на
всички изложени от него основания, като изтъква, че възнаграждението на
поръчителя не следвало да участва при формиране на ГПР по договора, че
сключването на договора за поръчителство било единствено възможност, а
не задължение за ищеца и не представлявало „заблуждаваща търговска
практика“. Изтъква, че наличието на свързаност между лицата - ответници не
водело автоматично до скрито оскъпяване на кредита, като уговорената от
страните възможност възнаграждението на поръчителя да бъде заплатено по
сметка на кредитора било единствено за улеснение на кредитополучателя.
Иска се отхвърляне на предявените срещу него претенции и претендира
разноски. Оспорва, че ищеца бил материално затруднено лице по см. На чл.38,
ал.1, т.2 ЗАдв. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца.
В срока по чл.131 ГПК ответникът кредитодател „КРЕДИСИМО“ ЕАД
също депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло
предявените искове като неоснователни. Не оспорва сключения Договор за
потребителски кредит, но оспорва твърденията на ищеца за неговата
нищожност. Излага, че сключването на договор за поръчителство, във връзка с
договора за кредит, било единствено възможност, а не и задължение за ищеца,
като изтъква, че възнаграждението на поръчителя не следвало да участва при
формиране на ГПР по договора. Изтъква, че дори и договорът за
поръчителство да е нищожен, евентуалната му недействителност не водело до
такава и на Договора за потребителски кредит.
Иска се отхвърляне на иска за нищожност и претендира присъждане на
3
направените по делото разноски. Оспорва, че ищеца бил материално
затруднено лице по см. на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
Своевременно в срока за отговор, кредитодателят „КРЕДИСИМО“ ЕАД
предявил насрещни претенции срещу ищеца по първоначалните искове и
кредитополучател с правно основание чл.79 ЗЗД.
Твърди, че между страните бил сключен Договор за потребителски
кредит №2743656/18.03.2023г. с фиксиран ГЛП в размер на 15.20 %, а ГПР
бил в размер на 16.30%. Главницата по кредита възлизала на 2 000 лв., изцяло
усвоена от ищцата. Кредитът следвало да бъде върнат на 18 месечни вноски,
а всички плащания по договора при надлежно спазване на уговорения между
страните погасителния план следвало да са в общ размер на 2 255.17 лв. - 2
000 лв. - главница и 255,17 лв. - договорна възнаградителна лихва). Сочи, че
към дата на изготвяне на насрещната искова молба всички вноски по
договора за кредит погасителен план падежирали. Кредитополучателят
извършил плащания, възлизащи в общ размер на 1 475,42 лв. От тази сума
469,38 лв. били разпределени за погасяване на дължими месечни вноски за
главница по погасителния план. Били погасени в цялост първите 4 вноски по
погасителния план, а именно за периода 10.05.2023г. до 10.08.2023г. и част от
петата вноска по погасителния план с падеж 10.09.2023г. Сума в размер на
114,70 лв. била разпределена за погасяване на дължимите месечни вноски за
договорна възнаградителна лихва по погасителния план. Така били погасени в
цялост първите 5 вноски по погасителния план, а именно за периода
10.05.2023г до 10.09.2023г. Сума в размер на 5.33 лв., била разпределена за
погасяване на обезщетение за забава на плащането на падежирали месечни
вноски; 150 лв. били разпределени за погасяване на дължими суми за
извънсъдебно събиране на просрочени вземания, начислени по Тарифа за
разходите, дължими при извършени действия по извънсъдебно събиране на
просрочени и/или предсрочно изискуеми задължения; 736,01 лв. били
разпределени към „Ай Тръст“ ЕООД за погасяване на задължения по Договор
за предоставяне на поръчителство от 18.03.2023г.
Сочи, че към момента били падежирали и непогасени от ответника по
насрещния иск следните суми: 1 530,62 лв. - падежирали месечни вноски за
главница за периода по погасителния план 10.09.2023г. до 10.10.2024г.,
4
включително и 140,47 лв. - падежирали месечни вноски за договорна
възнаградителна лихва за периода по погасителния план 10.10.2023г. до
10.10.2024г., включително.
Иска се осъждане на ответницата да заплати на ищеца по насрещния иск
по банков път по сметка IBAN: BG86STSA93000021867774 при Банка ДСК
АД, сума в размер на 1 530,62 лв. /хиляда петстотин и тридесет лева и 0,62
ст./, неплатени падежирали месечни вноски за главница за периода
10.09.2023г. до 10.10.2024г., включително на основание Договор за
потребителски кредит № 2743656/18.03.2023г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 19.11.2024г. /датата на предявяване на исковата
претенция/ до окончателното плащане.
В условията на евентуалност, в случай че съдът приеме за нищожен
договора за кредит и този за предоставяне на поръчителство се иска осъждане
на ответницата да заплати на ищеца сума в размер на 524,58 лв. /петстотин
двадесет и четири лева и 0,58 ст./, остатък от чистата стойност на кредита
/главница/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
19.11.2024г. /датата на предявяване на исковата претенция/ до окончателното
плащане.
Претендира деловодни разноски по списък.
По насрещните претенции отговор от ответницата не е депозиран.
От събраните по делото писмени доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и се установява от приетия по делото
договор за потребителски кредит № 2743656, че на 18.03.2023г. ищцата в
качеството на кредитополучател и първия ответник, като кредитодател са в
облигационни отношения, по силата на които ищцата получила заемна сума в
размер на 2 000 лв. със срок на погасяване 18 месеца, лихвен процент по
кредита 15,20%, ГПР 16,30%; общ размер на всички плащания по договора за
кредит в размер на 2 255,17 лв.
В чл.4 от договора за кредит е предвидено предоставяне на обезпечение
под формата на банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на заявлението
или поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице в срок до 48
часа. Това се явява условие за одобряване на кредита, тъй като в ал.2 е
предвидено, че ако не се представи обезпечение в уговорените срокове,
5
заявлението ще се счита за неодобрено.
На същата дата 18.03.2023г. между ищцата и втория ответник е сключен
договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който поръчителят
поел отговорност пред заемодателя за изпълнение на задълженията на
заемополучателя по договора за кредит срещу възнаграждение от 2 061,28 лв.
В чл.8, ал.4 о ттози договор е предвидено плащането към поръчителя да
става и по банкова сметка на кредитодателя – първия ответник, а в ал.5 е
предвидено, че кредитодателя бил овластен да приема вместо поръчителя
изпълнение на задължението.
В хода на процеса е допусната, изготвена и приета съдебно
икономическа експертиза, от заключението на която се установява, че ищцата
платила по договора за заем 739,41 лв., отнесени от кредитодателя по пера,
както следва: 469,38 лв. главница; 114,70 лв. – лихва; 5,33 лв- лихва за забава;
150 лв. разходи по извънсъдебно събиране на просрочени вземания. По
договора за поръчителство ищцата платила сума в размер на 736,01 лв.
В ГПР по договора за потребителски кредит не било включено
възнаграждението за поръчител. В случай, че се включи в него и размерът на
възнаграждението за поръчителство, то за целия срок на договора за кредит
ГПР би бил в размер на 235 %, т.е. надвишаващ пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и валута. Остатъкът от
задължението на ищцата по договорите бил 1530,62 лв. главница, 140,47 лв.
лихва и 1325,27 лв. възнаграждение за поръчител. В случай, че се дължи
чистата стойност по кредита, съобразено с плащанията, сторени от ищцата по
двата договора, задължението по заема бил в размер на 524,58 лв.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на представените по делото писмени доказателства, които съдът
кредитира изцяло като неоспорени от страните.
Съдът кредитира изцяло и заключението на изготвената съдебно-
счетоводна експертиза, тъй като не е оспорено от страните и няма съмнение в
знанията и уменията на вещото лице.
Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Предявените обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.26, ал.1 ЗЗД, за прогласяване за нищожни, като противоречащи
на закона на два договора – за потребителски кредит и за предоставяне на
6
поръчителство са допустими, а разгледани по същество и основателни.
По иска за прогласяване нищожност на сключения договор за
потребителски кредит.
Спорният предмет на делото се въвежда от ищеца с исковата молба.
Недействителността на целия договор е обоснована със съществени пороци на
една от клаузите на договора, а именно – клаузата на чл.4, съгласно която, в
случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави
обезпечение на кредита, то последния следва да представи банкова гаранция в
10 дневен
срок от подаване на заявлението или да сключи договор за поръчителство с
одобрено от кредитополучателя юридическо лице „Поръчител” в срок от 48
часа от подаване на заявлението. Срокът за одобрение на заявлението след
това е 24 часа от представяне на обезпечението. В ал.3 на същата разпоредба
се посочва, че срокът за одобрение на заявлението, в случай, че заявителят е
заявил кредит без обезпечение е 14дни от подаване на заявлението.
Нарушената правна норма, която се твърди е тази на чл.19 ал.4 ЗПК.
Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в ал.4 на визираната
правна норма е посочен неговият максимално допустим размер– пет пъти
размера на законната лихва. Съгласно §1, т.1 ДР ЗПК „общ разход по кредита
за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. От своя страна, „обща сума, дължима от
потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по
кредита за потребителя– §1, т.2 ДР ЗПК.
В случая в договора за кредит не е отразена действителната „обща сума,
дължима от потребителя“. В погасителния план не е включено задължението,
поето по договора за поръчителство. Така пропускането на „такса гарант“ се
7
отразява на размера и на ГПР, защото той изразява общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. При включването на
таксата гарант като разход, ГПР който е определен в договора за кредит на
16,30 % ще надхвърли максимално допустимия петкратен размер на законната
лихва /арг. от съдебно икономическата експертиза/. В случая посочения
размер на ГПР не отговаря на действителния. От страна на търговеца е
приложена заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.2, т.4
ЗЗП, като в т. 9 от Приложение №1 е посочена обща сума, дължима от
потребителя по кредита от 2 255,17 лв., без в нея да е включено
възнаграждението, което ищецът се задължава да плати на поръчителя и
стойността му не е прибавена при изчисляване на посочения ГПР.
Неоснователно е възражението на ответниците, че за кредитополучателя е
било обективно невъзможно да узнае за размера на договореното
възнаграждение и да го включи в ГПР. Кредиторът не отрича, че е
предоставил на ищеца процесната сума от 2 000 лв. Доколкото сключването на
договора за потребителски кредит, влизането му в сила и предоставянето на
заемната сума от кредитора на кредитополучателя е обусловено от одобряване
на подаденото заявление, а предпоставка за одобряването му е предоставеното
от ищеца обезпечение, което в случая се счита учредено със сключване на
договора за поръчителство, не може да се приема, че кредиторът не е знаел за
сключения Договор за предоставяне на поръчителство. Посоченият от
кредитодателят поръчител е финансова институция, вписана в Регистъра на
финансовите институции по чл.3, ал.1 ЗКИ при БНБ- с право да извършва
гаранционни сделки като основна дейност. Установява се от данните от
търговския регистър, че едноличен собственик на поръчителя е кредиторът по
договора за потребителски кредит. В двата договора е посочена една и съща
банкова сметка за погасяване на кредита и за заплащане на възнаграждението
на поръчителя, а с чл.8 ал.5 от Договора за предоставяне на поръчителство,
кредитодателят е овластен да получава плащане на възнаграждението по него.
Очевидно е формиран бизнес модел за разделяне на приходите от кредита
между две свързани юридически лица с цел да се заобиколи изискването
на чл. 19, ал. 1 ЗПК в размера на ГПР да се включат и тези разходи, към който
те несъмнено се отнасят.
8
В Решение от 15.03.2012 г. по дело С-453/10 на СЕС е прието, че
посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния ГПР
представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и
следователно относно цената, посочена в член 6, параграф 1, буква "г" от
Директива 2005/29. След като посочването на такъв ГПР подтиква или може
да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен
случай не би взел, тази невярна информация трябва да се окачестви като
"заблуждаваща" търговска практика на основание член 6, параграф 1 от тази
директива. Това от своя страна означава, че клаузата за общия размер на
сумата, която следва да плати потребителят е неравноправна по смисъла на
член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на
договора в неговата цялост.
Като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит ответното
дружество нарушило изискванията на ЗПК и не може да се ползва от
уговорената сделка. В тази хипотеза потребителят следва да върне само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита,
съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК.
По изложените съображения, искът за прогласяване нищожността на
договора за кредит от 18.03.2023г., поради противоречие със закона /ЗПК/
подлежи на уважаване.
По иска за прогласяване нищожност на сключения договор за
предоставяне на поръчителство.
Въпреки обстоятелството, че всеки един от процесните два договора -
този за кредит и този за предоставяне на поръчителство, формално
представляват самостоятелни договори, те следва да се разглеждат като един
комплексен договор. Връзката между двата договора е определена от
клаузата за приоритетно разглеждане на искането за предоставяне на кредит
при сключване на договор за поръчителство на кредитополучателя с
определено от кредитора юридическо лице - поръчител, както и сключването
на договора за предоставяне на поръчителство е в същия ден, в който е
сключен и договорът за кредит. Нещо повече, предвидена е изрична уговорка
за приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството пред
това по основното задължение по кредита, изрично посочено в чл.8, ал.5,изр.
второ от договора за поръчителство. В този смисъл и доколкото двата
9
процесни договора се намират във взаимовръзка по между си и като комплекс
от правоотношения между страните, последиците от прогласяването на
недействителността на договора за потребителски кредит рефлектират и по
отношение на договора за предоставяне на поръчителство.
Кредитополучателят е икономически по-слабият субект на
правоотношението, за когото практически липсва каквато и да е свобода да
договаря условията за поръчителство. Поръчителят по договора за
предоставяне на поръчителство,
който е и икономически по-силният субект, разполага и със защитата на
чл.143, ал. 1 ЗЗД, която му дава възможност да иска от длъжника главницата,
лихвите и разноските, които е платил, както и законна лихва върху платените
суми от датата на плащането, което е и договорено в чл.2, ал.1 и чл.4, ал.2.
Така поетият от поръчителя риск при предоставянето на поръчителство е
напълно покрит от предвидената законова защита, а размерът на уговореното
възнаграждение за предоставянето на поръчителство е абсолютно
необоснован и несъответен на този риск. Макар и наречено възнаграждение за
поръчителя, представлява допълнителна печалба за кредитора в размер на
сума, която е по-висока от главницата по кредита. Когато търговецът създава
предпоставки за получаване на допълнителна парична облага във връзка с
предоставения кредит и когато това се прави с цел да се избегнат законови
ограничения, да се реализира по – голяма печалба от страна на
кредитодателя, чрез договаряне на по-високо възнаграждение, независимо от
начина на нейното наименуване, тази облага представлява печалба за него и
като такава следва да бъде калкулирана като елемент на договорна лихва.
По изложените съображения съдът приема, че договорът за
предоставяне на поръчителство от 18.03.2023г., сключен с ищеца е
нищожен.
Тъй като по делото се установи нищожност на договорите за кредит и
поръчителство и потребителят дължи чистата стойност по кредита /без лихви
и др.разходи/, то насрещният иск с правно основание чл.79 ЗЗД се явява
основателен до размер на 524,58 лв., дължима главница по договора за кредит,
като над тази сума до пълния предявен размер претенцията бива отхвърлена.
Върху присъдената сума за главница следва да се начисли и законна лихва,
считано от 19.11.2024г. деня на депозиране на насрещната искова молба в съда
до окончателното плащане.
10
С оглед изхода на спора, ответниците следва да понесат отговорност за
разноските, като заплатят тези сторени от ищцата в общ размер на 1 124,26 лв.
/706 лв. платено адвокатско възнаграждение, 218,26 лв. държавна такса и 200
лв. депозит за вещо лице/ или всеки от ответниците дължи на ищцата по
562,13 лв. Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар на ищцата е
неоснователно, тъй като не надвишава размерът по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба
№ 1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.
Ищцата дължи разноски на ответното дружество кредитодател,
съобразно уважения насрещен иск в размер на 140,93 лв. За отхвърлената част
от насрещния иск или над уважената част от 524,58 лв. до пълния предявен
размер от 1 530,62 лв. това ответно дружество принципно дължи разноски на
ищцата, но тъй като няма депозиран отговор от нея по насрещната искова
молба, респ. представени доказателства за сторени разноски по този иск, то
съдът не дължи произнасяне в тази посока в диспозитива на решението.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на осн. чл.22 ЗПК Договор за
потребителски кредит № 2743656/18.03.2023г., сключен между С. А. Г., ЕГН:
********** от гр................................. и „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Триадица, бул.“Витоша“
146, сграда А, ет.4, Бизнес център България.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на осн. чл.26,ал.1,пр.1 ЗЗД, вр.чл.22
ЗПК Договор за предоставяне на поръчителство от 18.03.2023г., сключен
между С. А. Г., ЕГН: ********** от гр................................. и „АЙ ТРЪСТ“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“Витоша“ 146 А, ет.4.
ОСЪЖДА, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД С. А. Г., ЕГН: ********** от
гр................................. ДА ЗАПЛАТИ на „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Триадица,
бул.“Витоша“ 146, сграда А, ет.4, Бизнес център България по сметка
BG86STSA93000021867774 при банка ДСК АД, сума в размер на 524,58 лв.
/петстотин двадесет и четири лева и 0,58 ст./, главница по Договор за
потребителски кредит № 2743656/18.03.2023г., ведно със законната лихва
11
върху сумата, считано от 19.11.2024г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ искът над сумата от 524,58 лв. до пълния предявен размер
от 1530,62 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Триадица,
бул.“Витоша“ 146, сграда А, ет.4, Бизнес център България ДА ЗАПЛАТИ на
С. А. Г., ЕГН: ********** от гр................................., сума в размер на 562,13
лв. /петстотин шестдесет и два лева и 0,13 ст./, деловодни разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Витоша“ 146
А, ет.4 ДА ЗАПЛАТИ на С. А. Г., ЕГН: ********** от гр.................................,
сума в размер на 562,13 лв. /петстотин шестдесет и два лева и 0,13 ст./,
деловодни разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК С. А. Г., ЕГН: ********** от
гр................................. ДА ЗАПЛАТИ на „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Триадица,
бул.“Витоша“ 146, сграда А, ет.4, Бизнес център България, сума в размер на
140,93 лв. /сто и четиридесет лева и 0,93 ст./, деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
12